Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

София Б. Щастливката

Легенди, съобщения до Космоса и бягства

София Б. Щастливката

Представленията, които се сбъдват с трамвая на желанията

"Актьорите нямат това свойство – да са стабилни."

С безукорна прическа в стила на 60-те години, елегантна рокля и масивни перли, София Бобчева напомня по осанка някогашната Първа дама Джаки Онасис. Същевременно онзи издайнически пламък в очите по-скоро излъчва провoкацията на Вивиан Лий. Тя е щастливка, отнесена от вихъра, мечтаеща да изиграе Бланш Дюбоа от „Трамвай желание“, но въплъщавайки се успешно дори в клоун към този момент.

Спазваща етикета до детайл, но и бягайки с 200 км/ч от рутината, Бобчева е същинско явление на театралната сцена.

И макар в последната година масовата популярност да я споходи предимно заради ролята на русата Диди от сериала „Скъпи наследници“, името й краси няколко театрални афиша извън столицата, където също е сред любимките на публиката, а салоните на представленията, в които играе, са пълни. На фона на всичко това, откакто спечели „Икар“ за ролите си в две представления - „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности“ и „Танцът Делхи“, не я виждаме в новите пиеси на Народния театър в последната година.

„Още отдавна в нашите среди се носи легендата, че след като получиш голяма награда като „Икар“, има спад в търсенето ти като артист. Което е парадоксално, защото в чужбина е точно обратното – ставаш по-високоплатен, с по-главни и хубави роли. Влизаш в графата „топ артисти“. Докато в България легендата важи с пълна сила. Защото откакто получих „Икар“, не съм играла нова роля в Народния театър. Слава Богу ме търсят, но по-скоро от другите театри – и софийски, и извънстолични. Не мога да кажа, че няма интерес, но от моя театър усещам нещо като застой. Затова очаквам новия сезон с трепет за ново представление, за репетициите в най-красивата сграда на София. Явно съм готова, щом така го искам. Новите репетиции в Народния биха ме заредили“, откровено казва София.

"А после ми казаха, че свраките идвали само при хитреците“

С Вивиан Лий си приличат не само по палавия поглед и чипия нос. Зад фината външност, естествената красота и перфектните мерки се крият сериозни житейски убеждения и едно непрекъснато бягство от и към себе си. И докато Вивиан Лий страда от документирано биполярно разстройство, София харесва спадовете и покачванията в настроенията си. Поне от време на време.

„В навечерието на рождения си ден мечтая за баланс. Това е моето съобщение към Космоса. Липсва ми баланс, защото в някои дни се чувствам страхотно, на другия ден ми потъват гемиите. Актьорите нямат това свойство – да са стабилни. Ако постигна този баланс, възможно е да загубя част от себе си. А чарът на актьора може би е точно в това - да е непостоянен и различен всеки ден. Но ако питаш близките ми, по-скоро ги дразни. Аз не съм очарована от себе си, даже малко си се дразня и аз, че понякога съм много наивна. Казват ми и че съм лапнишаран“, шегува се София с недостатъците, които забелязва.

Сутринта й започва отново с нещо, което първо я ядосва и накрая я кара да избухне в смях. Чува странно чукане по прозореца. Мисли си, че някой се е качил до етажа отвън и се опитва да влезе през прозореца и чука.

„Опасявам се, че всяко представление, което играя има връзка с това, което ми се случва. "

„Попитах няколко пъти кой е. Не получих отговор и даже се уплаших. Повиших тон и станах. Гледам – една сврака чука с клюн по стъклото ми и ме гледа. А после ми казаха, че свраките идвали само при хитреците“, разказва оживено тя. 

Невероятната история на София Бобчева продължава със сбъдналите се представления. Често има своите притеснения, че сцени от спектаклите я навестяват и в реалния живот.

„Опасявам се, че всяко представление, което играя, има връзка с това, което ми се случва. Не знам дали си го внушавам, но случват се неща, твърде подобни на това, което е в текстовете ми. Давам веднага пример с последното ми пътуване до Ибиса. Дори не се знаеше дали ще излетя! Но по-интересното е, че поканата за това пътуване идва само ден след премиерата на новото представление, в което играя в Русенския драматичен театър - „Три сватби и едно възкресение“ на режисьора Ивайло Ненов. Пожънахме огромен успех, салонът беше пълен, даже носеха допълнителни столове. Там единият главен герой печели романтичен уикенд в Ибиса. И аз няколко дена след премиерата получих уикенд в Ибиса като изненада. Изведнъж нещата излязоха извън плана, затова не обичам да правя планове, защото не се случват обикновено. Не бях казала на никого от колегите и им пратих снимка от летището в Ибиса и те не можеха да повярват, че наистина съм там. Представленията се сбъдват. Плашещо, защото сега ми предлагат да играя в пиеса, която се казва „Идеалната сватба“, ха-ха“, шегува се София.

Ако постигна този баланс, възможно е да загубя част от себе си.

Това, което прави на сцената, от край време кореспондира с реалния й живот.

„Не си избирам сама текстовете, те идват при мен. Някой път се притеснявам, ако получа някоя пиеса и роля, които са с по-трагични краски, защото се страхувам да не се отрази на живота ми. Въпреки че за мен е висш пилотаж да играя трагикомедия. Може би едно от най-големите предизвикателства за мен бе ролята на клоуна в „Космически съобщения“, въвежда ни София.

Представлението на Ловешкия театър вече гостува в София. Героите пращат съобщения в Космоса - по една дума, специална и лична. За някои е „мама“, за други - любов“.

„Аз играя през цялото време с моя партньор, ние сме двойка. Всъщност аз нямам собствена дума, а заедно изпращаме „дете“. Надявам се хубавите послания да стигат в Космоса в точното време и чак тогава да се сбъдват. Към момента съм щастлива, че имах възможност да се върна в Ловешкия театър, където преди време започнах да играя професионално, щастлива съм и за работата с режисьора Дамян Тенев. Ролята на клоун е много трудна роля. Той е безполов персонаж, маска. Играе се обикновено от мъже или куклени актьори. Нито едно от двете не съм. За мен беше предизвикателство. Не знам колко се получи накрая, но минах по пътя, давайки максималното от себе си. Както казвам – пътят и срещата са най-важните неща. Когато играхме „Космически съобщения“ във Военния театър в София, получих най-ценния комплимент. От моя преподавател, който много обичам, Иван Налбантов. Бе отличен с Аксеер тази година за цялостно творчество. Та, той ми каза, че това, което правим на сцената е толкова сложно, че трябва да се радваме, защото къде другаде ще играем толкова сложни роли“ , казва тя. 

„Не е хубаво, човек да е сам. Затова се радвам, че съм зодия Близнаци и не съм сама“

Сцената сбъдва мечтите на София като тази да има собствена рап песен. Случва й се именно в „Космически съобщения“. В сцената София търси, открива и предава послания. Обикновено ролите, в които се въплъщава на голяма сцена, са наситени с препратки и житейски теми. „Космически съобщения“, поставя отново въпроса за самотата - може ли човек да бъде сам, задължително ли е да намери своята половинка.

„Не е хубаво човек да е сам. Затова се радвам, че съм зодия Близнаци и не съм сама“, смята София. За фотосесията идва сама, като себе си и казва, че си е тръгнала друг човек. „Преобразяването ме накара да се почувствам по друг начин. Като по-зрял човек, който си тежи на мястото, а не както по принцип се нося – вей-хайвей. Тук се сещам за думите на моя близка приятелка и режисьор Гергана Тодева - "седи тежко на кантара". Не обичам да казвам какво трябва и какво не трябва да се случва. То се случва или не се случва. Аз се надявам да се случва така, както трябва. Мечтите вървят без планове. Хубаво е и за въображението, и за човека като личност, да има мечти и да ги визуализира. Обаче това не значи, че трябва да е план. Ако се случат - добре, ако не – да сме живи и здрави!“, казва актрисата. 

Понякога се обсебвам от роли, от хора. Затова трябва да се дръпна, да направя нещо лудо и тогава се връщам, давам си рестарт"

Четири представление в различни от Народния театър и водеща на церемониите на наградите „Икар“ тази година. Предизвикателствата валят едно след друго и макар да са някак още далeче от Бланш Дюбоа и „Трамвай Желание“, Бобчева може да си позволи да почака. „Мисля, че трябва да съм по-голяма на възраст за тази роля. Надявам се това, че ставам по-голяма, да не ми пречи да се чувствам по-млада“, казва София. Казва, че с появата си в тежката рокля за церемонията на „Икар“-ите се е усетила изискана, пораснала и на ниво.

„Сашо Кадиев влезе в ролята на освободения водещ, аз, като цяло, бях малко по-обрана, в пълен контраст, защото ми беше за втори път в живота и първото сериозно водене. Но знам, че повторението е знанието и увереността. Например, преди се притеснявах да давам интервюта, сега много обичам. Вече се научих да говоря, защото преди се притеснявах и по-скоро мълчах. Беше им трудно на журналистите с мен. Сега не чак толкова, защото повече говоря“, казва София. „Според мен да говориш и споделяш, е начинът да се изчистиш. Работата е там, че бях ходила на психотерапевт преди „Терапевти“. (бел. ред. - представлението, с което гостува в Сатиричния театър) . Реших, че няма смисъл да ходя повече, защото той само ме питаше, аз разказвах и накрая „чао“. Прецених, че по-добре да звънна на някоя приятелка, защото много солено ще ми излезе, ха-ха“, смее се актрисата.

"Както казвам – пътят и срещата са най-важните неща."

Ролята в „Терапевти“ идва веднага след наградата „Икар“ и е поредната сбъдната мечта.

„Винаги съм искала да играя там – това ми беше мечтата, когато завърших. Да ме назначат на щат. Тогава не се случи, назначиха ме в Ловешкия театър, за което не съжалявам - заради опита и срещите, които получих там. Сега мечтата ми да играя на тази сцена се сбъдна с малко закъснение. Сатиричният театър е място за хумор, сатира и забава. Той има собствена публика, салоните винаги са пълни. Средата е зареждаща, а публиката - благодатна. В Сатирата са смешките и доброто настроение. Дори да ми е криво преди представление, задължително накрая си тръгвам усмивка. Всеки път си правим номера. Правим си шеги на сцената. Александра Сърчаджиева ни разсмива като не пропуска да ни изненадва – всеки път излиза по различен начин в една конкретна сцена – веднъж с тъпан, веднъж с чучело... тя просто си го решава, а ние сме на сцената тези, които трябва да реагираме, и пада голям майтап“, разказва София.

Казва, че хобито й е нейна професия, но същевременно й коства много. Разсъдлива е, не е стисната, но знае цената.

Надявам се, хубавите послания да стигат в Космоса в точното време и чак тогава да се сбъдват.

„Не само за пари. Всичко си има цена. Най-скъпо е времето, после - информацията, а бохемството и удоволствията също са много скъпи. Защото трябва да си наясно, че може да ти е хубаво днес, ама утре няма да си в кондиция за важна работа, за среща. Трябва да си наясно – правиш ли го или не и какво ще платиш“, смята София. Първоначално е отказвала да бъде Евита Перон няколко пъти. Казва, че това е роля, която много е искала да направи с покойния режисьор Николай Калчев. Той й я предложил. „Покрай него се интересувах повече за нея, оказа се, че много ми харесва, защото е била любимка на всички, но заради фаталната й съдба отказах, защото съм суеверна. Ако някоя роля не ми хареса – по-скоро бих отказала. Тогава така го усетих, че не е този персонаж. Може би защото не го направих тогава с Николай Калчев, не е готов да излезе от мен“, казва тя. 

От Евита Перон е възхитена и Вивиан Лий. Една от крилатите й фрази е „Ева Перон имаше късмет. Тя си отиде на 32. А аз съм вече на 45”. Вивиан и София имат много общо, освен Бланш Дюбоа и чипия нос.

„Какво по-хубаво от това да приличам на такива жени. Видях го на снимките, не е толкова визуално, колкото като излъчване. Но сега разбирам колко общо имаме. А харесвам Вивиан Лий от малка, още когато я гледах на видеокасети“, спомня си Софи.

Поглеждайки назад, обобщава, че още има важни уроци за учене. И че ако смята, че е наясно с отговорите – значи „трябва да се приключва“, каквото и да значи това.

Надявам се, хубавите послания да стигат в Космоса в точното време и чак тогава да се сбъдват.

„Научих и че човек трябва при всяко положение да се връща към себе си – независимо в каква лична връзка е, в какъв репетиционен период, филм, снимки – човек трябва да не забравя кой е той и оттам нататък ще си намери мястото. Когато човек е човек. Често се губя, което истински ме дразни, но напоследък все по-често си задавам въпроса – аз ли съм или не съм. Обикновено правя нещо налудничаво, за да се върна към истинското си Аз. Понякога се обсебвам от роли, от хора. Затова трябва да се дръпна, да направя нещо лудо и тогава се връщам, давам си рестарт. И съм готова да чакам търпеливо да се сбъдне поредното ми желание“, обобщава актрисата София Бобчева.

 

Екипът, който работи за интервюто и фотосесията:

 

Интервюто и концепция: Криси Димитрова

Фотограф: Студио КАРЕ за #URBN

Гардероб: COLLECTIVE Bulgaria

Грим: Росина Георгиева

Коса: Натали Иванова

Видео: Деян Веселинов

Монтаж: Рени Веселинова

РМ: Йорданка Вълчева

 

Екипът на #URBN благодари за гостоприемството на Ресторант "Щастливеца" - Сан Стефано Плаза

Още

Рая Лъвското сърце

Рая Лъвското сърце

Още

Боян Магьосника

Боян Магьосника

Още

Ирена от Червената книга

Ирена от Червената книга

Още

Мария-Антоанета пасти да яде!

Мария-Антоанета пасти да яде!

Още

Петър Дочев на покер с театъра

Петър Дочев на покер с театъра

Още

Супербаба Маслинка и Снежка без грешка

Супербаба Маслинка и Снежка без грешка

Още

Силвия Петкова: Градско диване с високо вдигнат гард

Силвия Петкова: Градско диване с високо вдигнат гард

Още

Актрисата Силвия Станоева: Преследвана от ангели и алтер его

Актрисата Силвия Станоева: Преследвана от ангели и алтер его

Още

"Вездесъщият" Велислав Павлов в интервю с душата

"Вездесъщият" Велислав Павлов в интервю с душата

Още

Рапърът, моторът и една истинска Лейди

Рапърът, моторът и една истинска Лейди

Още

Деян и Радина vs. Бони и Клайд: Връзката ни е "удари гръм, изви се буря"

Деян и Радина vs. Бони и Клайд: Връзката ни е "удари гръм, изви се буря"

Още

Стефан и Михаил Рядкови –  Един срещу друг? Само на сцена!

Стефан и Михаил Рядкови – Един срещу друг? Само на сцена!

Още

Неда Спасова - между "Не" и "Да" или една история от Корона Експрес

Неда Спасова - между "Не" и "Да" или една история от Корона Експрес

 

Още

Другата Снежана Макавеева: Тъмната принцеса на градската сцена

Другата Снежана Макавеева: Тъмната принцеса на градската сцена

Коментирай 4

1/1

"Актьорите нямат това свойство – да са стабилни."

Ако постигна този баланс, възможно е да загубя част от себе си.

„Опасявам се, че всяко представление, което играя има връзка с това, което ми се случва. "

„Не е хубаво, човек да е сам. Затова се радвам, че съм зодия Близнаци и не съм сама“

Надявам се, хубавите послания да стигат в Космоса в точното време и чак тогава да се сбъдват.

"Трябва да си наясно – правиш ли го или не и какво ще платиш“

"А после ми казаха, че свраките идвали само при хитреците“

Понякога се обсебвам от роли, от хора. Затова трябва да се дръпна, да направя нещо лудо и тогава се връщам, давам си рестарт"

"Както казвам – пътят и срещата са най-важните неща."

Надявам се, хубавите послания да стигат в Космоса в точното време и чак тогава да се сбъдват.

Календар

Препоръчваме ви

"Демоничното дуо" Весела Казакова, Мина Милева и една "Котка в стената"

"Филмът ни е много смел, даже имаме в него и леки феминистки закачки. Освен Брекзит, джентрификацията, удряме по доста теми, дори и расизма", казва творческият тандем за най-новата си пълнометражна лента

Светлозар Желев - ветеран от "Университета" на площад "Славейков"

Как бездомните книги се озоваха на улицата и кой ги приюти

Соул легендата Марио Бионди: На 17 имах шанса да работя с гения Рей Чарлз

Чувствам бразилската култура много близо до себе си, казва италианският певец по повод представянето в София на албума му "Brasil" на 18 октомври в НДК

Елина Гаранча пред Dir.bg: Сякаш стоиш пред Бог, когато слушаш Реквием-а на Верди

Хворостовский беше сценичен звяр, невероятен артист и личност, споделя мецосопрано №1, преди концерта си в София на 23 септември в НДК

Оперният бас Орлин Анастасов: Николай Гяуров беше непосредствен, с чувство за хумор и огромна класа

На първата ми среща с маестрото си говорихме не за опера, а за риболов, споделя оперният ас

Художникът L от Лос Анджелис, който ще превърне Римския стадион в храм за спиритуално посвещение

Ритуалът-пърформанс, част от програмата на "НОЩ Пловдив" 2019, e предназначен да свърже миналото и настоящето във всички космически измерения