Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Петър Дочев на покер с театъра

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Петър Дочев на покер с театъра

Актьорът в кожата на божества

Фотограф: Георги Казаков за #URBN / Гардероб: Sisley от MDL Group

Когато се появява за първи път си казваш: "Той 100% е актьор!"

Или реставратор на картини и художник; или бизнесмен; или наследник на верига антикварни магазинчета; може би общ работник в съседния строеж; може би вносител на клавиши за пиано...

Вярваш на това което ти каже до момента, в който не те насочи към истината и сподели с усмивка и вече със собствената си същност, че обожава онези шеги - "зевзешките". И макар да се опитва да скрие скромно, че професията му е актьор, няма съмнение - роден е да бъде на сцената. Казват, че обединява всичко онова, което е нужно, за да е в центъра на ярка светлина под небесния купол. Не случайно е забелязан още на дипломното представление - "Под купола небесен" по текстове на Уилям Шекспир, където влиза в ролята на Граф Анджело.

Фотограф: Георги Казаков за #URBN / Гардероб: Sisley от MDL Group

Завършва НАТФИЗ "Кр. Сарафов", випуск 2015г. в класа на проф. д-р Атанас Атанасов. Веднага получава две предложения за работа на щат. Избира Младежки театър "Николай Бинев", но паралелно участва в постановки в Театрална Работилница Сфумато. До тази година, когато смело излиза на свободна практика.

Сега играе Бог. Всъщност в няколко пиеси продължава божествената линия. От "Еквус" на режисьора Стайко Мурджев, до Аполон в "Одисей" на Диана Добрева и полубожествения Язон в предстоящия зрелищен спектакъл "Медея" на Десислава Шпатова, който ще се изиграе един единствен път на сцената на Античния театър в Пловдив на 28-ми юни.

Докато разговаряме, разхождайки се срещаме негова колежка. Tой умело й прехвърля зададения на него въпрос: Какво би било интересно за актьора да изиграе Бог в театъра?

Фотограф: Георги Казаков за #URBN / Гардероб: Sisley от MDL Group

Може би, това как говори...

За Петър Дочев интереса в божествените роли задържа тъгата. Вероятно цитатът на един от любимите му френски поети - Пол Елюар го описва по-точно. Младият актьор се намира "на кръстовището на скуката и желанието да живееш"

"Ако живееш във вечността, живееш в тъга, в една голяма скука... какво правиш тогава? До какво те води? Дали ако си Бог тайно не мечтаеш да си смъртен? Докато работихме с Диана Добрева и Сашо Секулов по текста и спектакъла, достигнахме до интересно допускане, че Аполон мечтае да е смъртен и родихме част от неговите слова към останалите богове: "Оставете ме! Сега мечтая... мечтая да съм смъртен сред поетите, така в поезията ми ще прозира болка, страдание, любов и сигурен край, обезсмислящ божествената ми вечност"

За ролята на Бог Аполон в "Одисей", Петър е избран след работа с режисьора на база опити. Такава е сделката. Кой за каквото става.

Със сигурност е интересно да се изиграе Аполон - Бог на изкуството, музиката, поезията, предводител на музите.

Фотограф: Георги Казаков за #URBN / Гардероб: Sisley от MDL Group / Очила: Grand Optics

Със сигурност Петър Дочев върви по тънък лед.

Така следващото предизвикателство пред него е Язон и кървавата раздяла с Медея - роля в която влиза прекрасната Снежина Петрова. Обещаващ и интересен сблъсък предстои между тях двамата, а коя сцена е по подходяща от Античния театър в Пловдив?

Петър Дочев заслужава класика в жанра. Като най-старото, първо казино в София, където нашият екип го вижда най-добре за фотосесията. Обича кръстопътя и границите, защото му качват адреналина. Рисков играч - изглежда като човек, който може да играе добре покер, да лъже в рамките на играта и да е твърде честен извън нея.

"Ако трябва да разкажа история в посока на визията, която сте ми спретнали, то бих ви разкрил една от тийн годините, когато вече давах вид на пълнолетен, но не бях. Бях се запътил да гледам една постановка в "Адриана Будвеска" (гр. Бургас) за втори път, когато мой приятел от Пловдив ми съобщи, че ще ходи към Варна, за да се види с неговата мадама. Предложи да ме вземе с него, за да правя компания на нейна приятелка. Беше петък и ми се стори добър старт за уикенда, но проблемът беше, че имах 10 лв. за билет за постановката, шест от които не бяха мои. Случайно или не, метафора или просто градско устройство, пътят ми към театъра в Бургас минаваше през няколко казина. С мои приятели вече бяхме опитали номера с показването на личната карта със самочувствие, като подминаваме крупиетата. Така че докато моят приятел пътуваше към Варна, в очакване на моя отговор, аз с "честен труд" прибрах около 350 лв. от рулетката и страхотен уикенд от приветливите улици на Варна, а постановката изобщо не е била в този ден. Останалото е история, а моят приятел днес е щастливо женен за същата мадама... Абе живот!"

Като истинско момче на риска, Петър е участвал в схватки, ситуации и истории достойни за стенд ъп комедия или сценарий, но ги нарича съкровени спомени, а до тях имат достъп само съпреживелите ги.

"Обичам да правя неща, които хората не предполагат, че бих направил. И когато разкажа ситуацията след случилото се - изобщо не ми вярват. Това ми доставя удоволствие, серотонин и адреналин. Опознавам себе си, изненадвам се и ремонтирам някоя друга щета от детството."

Не желае да знае какво търси, по-скоро самият акт на търсене го възбужда. Сам да мине по пътя си, без заобиколни хитрости. Философски звучи, даже малко божествено, над нещата, особено когато говори за "времето" като тема.

"Беше 97-ма година, датата - смъртта на принцеса Даяна. Бях на 5 години и щеше да настъпи 16:00 само след 5 минути. Спомням си времето толкова добре, защото съзерцавах малко по-продължително съветския стенен часовник на фона на онези тапети с пейзажи. Гледах часовника и отброявах всяка секунда заедно с него. Дори баба ми, която ме викаше от градината не попречи на отброяването, а тя искаше да ми даде ягоди. Много обичам ягоди... След като отброих точно един час, слязох при нея, а тя ме попита къде съм бил. "Бабо мисля, че започнах да разбирам времето!" - похвалих се аз. Май ми се зарадва. На следващия ден, осъзнах, че ми остава година и петнадесет дни до първия ми учебен ден. По-късно се оказа, че училището доста е пречело на образованието ми, но това е една друга тема, а Великобритания беше в траур."

Фотограф: Георги Казаков за #URBN / Гардероб: Sisley от MDL Group

Личните истории са нещо, което изпълва ролите на Петър Дочев. Канализира енергия от миналото си точно по този начин. Така лятото заснема първата си главна роля във филма "Пастир" на Милена Андонова, който предстои да видим на голям екран. Филмът разказва за Свети Иван Рилски, а Петър Дочев играе неговия брат, като преминава през няколко възрастови периода.

Възходяща градация от земните пасбища към божественото обкръжение на богове и полубогове.

Общото между въплъщенията на Петър Дочев остават синьо-сивите очи, като на вярно хъски, обичащо студа и с физиката да тегли след себе си. Виждаме го по-често на театрална сцена, макар че можеше да бъде в един от най-известните ни сериали в момента или в още един филм, който се прожектира.

Фотограф: Георги Казаков за #URBN / Гардероб: Sisley от MDL Group

На какво залага отказвайки?

"Не бих отказал на добра идея, добър сценарий и коректно отношение. С отказите си залагам на себеуважението и професионалната хигиена, която опитвам да градя, както и други причини от кухнята на професията, които не бих коментирал... Обещавам, когато разплача и разсмея българския народ, да изповядам погнусата си от някои ъгли на кухнята в гневно отворено писмо", смее се Петър.

"Не бих коментирал и щатната система у нас, само бих споделил, че е работеща система за едно отминало време и мислене. Ако някой ден зависи нещо от мен по посока промяна, тогава бих извел своите идеи и аргументи"

Фотограф: Георги Казаков за #URBN / Гардероб: Sisley от MDL Group / Очила: Grand Optics

Ако говорим за верую или съвет, Дочев не се уповава на такива.

"Със сигурност не можете да ме припознаете в инфантилно позитивен супервайзър на неоправдания оптимизъм с "куул вайб", свежи идеи и преднамерен речник с чуждици."

"Все пак когато ми се случват мигове на щастие, се опитвам да им се наслаждавам, без да мисля как да формулирам преживяното на стената си някъде в социалните мрежи. Просто се наслаждавам, като един истински телец. В този ред на мисли, жената до мен винаги ми се е чудела как мога да се забавлявам с всеки непознат, в която и да е държава. За мен девизът или някакво верую са с променлива величина, а и не е сериозно да си твърде убеден в нещо, преди да си прекрачил 30-те. Затова продължавам да търся"

Все още не е убеден и че иска до края на живота си да е актьор, но за момента това го улавя и му носи смисъл.

Когато не е на сцена и не репетира - наблюдава хора, записва в тефтерите си. Нарича ги "парчета пъзел". Колекционира наблюдения, обича да пътува и да се слива с различни, разнородни общества и култури. Вълнуват го вечните теми и се радва, когато прочете или гледа нещо, което улавя точно тях през частната история.

"Има голяма разлика, когато се поставя, примерно "Калигула" от Камю и "Сако от велур" на Стратиев. Не ме разбирайте погрешно, не тая лоши чувства към творчеството на Стратиев, но мисля, че следите мисълта ми без да обяснявам. Радвам се, че този и миналият театрален сезон можеше да се срещнат заглавия, като "Идиот", "Бесове", "Братя Карамазови", "Еквус", "Калигула", "Наблюдателите", "Пияните", "Одисей", "Медея" и т.н. Не крия, че изпитвам леко удоволствие как не малка част от публиката губи интерес към представления тип "Онзи от Нова + Онази от БТВ + булеварден текст и режисьор приятел на директора.

Фотограф: Георги Казаков за #URBN / Гардероб: Sisley от MDL Group

Особен характер е. Той е мълчаливо дете в детската градина, на което се подиграват.

"Ранен спомен. Следобедни занимания. Събирахме се в полукръг. Всяко дете трябваше да разкаже виц, история, за да разсмее останалите. Идваше моя ред. Сядах на малкото столче и дълго мълчах. Децата започваха да ми се подиграват, а аз мълчах. Нямах грам желание да разказвам нищо. Един ден се прибрах много разстроен, а дядо ми, на когото съм кръстен винаги имаше какво да ми разкаже. Тогава ми разказа една специална приказка, която до този момент продължава да води в класацията за приказки - "Новите дрехи на царя" или "Царят е гол".

На следващият ден, когато дойде моят ред и всички познаваха и предвиждаха сценария се случи изненадата. Той, мълчаливият, разказа цяла приказка, че и с поука... След края на приказката, която разказах, изпитах блажено удовлетворение и все по-голямо желание да разказвам истории. Същността на театъра и киното. Години наред тази приказка ме вдъхновява да виждам голите царе, но май в света на възрастните понякога е добре да толерираш някой друг нудист. Но не това е моментът, в който си казах "О, Господи, аз ще бъда артист." Разбира се ако бях IT специалист не бих отдал голямо значение на този спомен, но нали сега търсим първите желания към артистизъм"

В същата детска градина е и първата му "голяма" победа над авторитет - респективно госпожата, на която Петър отказва да се храни с готвените яхнии и настоява за "английската закуска на мама."

"Беше голяма и дълга битка с много номера, която приключи с посещение на майка ми и лек уъркшоп със заглавие "Английска закуска". Впоследствие всички нямаха търпение да настане "Деня на Англия".

След това започва истинска "история от Бронкс", като по режисьорския дебют на Робърт де Ниро и сценарий на Чаз Палминтери, малката италианско-американска история на Петър Дочев. В училище пак е от онзи тип момчета - затворените.

"Изключителен житейски проблем за един корав пубер е когато един мълчалив пубер върви спокойно и умислено из коридорите на училище. Бедствие! Какво да направи коравия пубер? Да вземе да набие мълчаливия пубер, но по-добре ще е с подкрепление! Така минаха първите месеци в гимназията, до момента, в който не открих, че и аз притежавам не по-малка сила и в следствие на училищния коридорен момчешки кодекс се издигнах до високите етажи...

Още в края на началното училище Петър Дочев се сблъсква с първия антагонист в живота си с кодово име Изобретателния...

"Беше от онези, коравите, които сякаш се прибират у дома да плануват мъченията си над деца и животни за следващия ден. Изглежда че в плана му присъствах аз и един невинен гущер. Беше пролет, а аз нямах търпение да бие звънеца, за да прекарам деня с новото си колело и момичето, което харесвах. Момичето, за което въображението ми проявяваше цялата си работоспособност и талант, за да я впечатля. И както щастливо се закачаме аз, тя и малкия гущер на полянката пред училище, скенерът за налично щастие на антагонистичните сили съзря възможност да развали всичко красиво! Изобретателния просто взе гущера и му помогна за миг да се превърне в птица... Резултатът бе разплакано момиче, тичайки към дома си, размазан гущер и тъжен Петърчо насред детска късометражка на Тарантино. 1:0 за Антагониста" Но това не е всичко. Антагонистът се появява малко по-късно в същия ден. "Радарът му отново ме засече. Бях в компютърния клуб и си чатех със същото момиче, докато вниманието на всички вътре не се насочи навън - там, където Изобретателния блъскаше новото ми колело. Когато излязох и видях как щастливо рита моя труд и парите на мама и татко, когато лентата с гущера и момичето превъртя, то тогава и аз превъртях..."

В настоящето не се гордее с белега, който оставя над веждата на Избретателния, но и двамата знаят кой е отключващия момент и причината за него.

Последваха бурни и интересни времена в гимназията, но след запознанството ми с един възрастен поет и режисьор, репресиран от комунистите, съществото ми започна да си задава въпроси. Този човек ме запозна с творчеството на френските сюрреалисти, показа ми добрите филми, добрата литература, скулптори, картини... Случайно или не, откри поле, на което да се шири онова затворено дете, което се защитаваше раздавайки юмруци по коридорите на училище. Придаде му нова посока. Последва "НАТФИЗ" и проф. Атанас Атанасов, както и моят ментор с инициали Т.Д"

Фотограф: Георги Казаков за #URBN / Гардероб: Sisley от MDL Group

Звучи като история от Бронкс, стигнала до Бродуей. Така изглежда Петър Дочев без костюми, шапки, очила... Минава по улицата, усмихва се някак особено и вече си в средата на 90-те. Все едно ще влезе в казиното и след това ще си тръгне доволен с пура в уста. Черното му отива, защото светлината се прокрадва в светлите му очи.

Пазейки в тайна бъдещите си проекти и говорейки за несигурната свободна практика, поне за сега виждаме хазартния блясък в очите му.

"Не мисля, че скоро ще ударя джакпота, но май ще ме сполети сума, която да ме остави още малко в казиното".

Гардероб: Sisley от MDL Group

Очила: Grand Optics

Екипът на #URBN благодари за любезното гостоприемство и комплиментите на Казино "Вива" в пет-зведния София Хотел Балкан - част от световно известната "Луксозна Колекция" на хотелската верига Marriott International. София Хотел Балкан е построен през 1956 г. като част от нова архитектурна тенденция - синтез на класически дизайн и пищен декор, който предефинира концепцията за пространството. Сградата на София Хотел Балкан е част от президентския комплекс, а под неговите основи се намира историческа римска крепост, останките от които могат да се видят навсякъде в хотела.

Автор: Криси Димитрова

Снимки: Георги Казаков за #URBN

Стайлинг: Сирма Маркова

Грим: Росина Георгиева

Още

Боян Магьосника

Боян Магьосника

Още

Рая Лъвското сърце

Рая Лъвското сърце

Още

Ирена от Червената книга

Ирена от Червената книга

Още

"Вездесъщият" Велислав Павлов в интервю с душата

"Вездесъщият" Велислав Павлов в интервю с душата

Още

Неда Спасова - между "Не" и "Да" или една история от Корона Експрес

Неда Спасова - между "Не" и "Да" или една история от Корона Експрес

Още

Актрисата Силвия Станоева: Преследвана от ангели и алтер его

Актрисата Силвия Станоева: Преследвана от ангели и алтер его

Още

Йоана Буковска-Давидова: Пристрастена към героини, които я плашат

Йоана Буковска-Давидова: Пристрастена към героини, които я плашат

Още

Васко Василев: Прекалено динамичният ми начин на живот е форма на лична социална мрежа

Васко Василев: Прекалено динамичният ми начин на живот е форма на лична социална мрежа

Коментирай 0

1/1

Фотограф: Георги Казаков за #URBN / Гардероб: Sisley от MDL Group

Фотограф: Георги Казаков за #URBN / Гардероб: Sisley от MDL Group

Фотограф: Георги Казаков за #URBN / Гардероб: Sisley от MDL Group

Фотограф: Георги Казаков за #URBN / Гардероб: Sisley от MDL Group / Очила: Grand Optics

Фотограф: Георги Казаков за #URBN / Гардероб: Sisley от MDL Group

Фотограф: Георги Казаков за #URBN / Гардероб: Sisley от MDL Group

Фотограф: Георги Казаков за #URBN / Гардероб: Sisley от MDL Group

Фотограф: Георги Казаков за #URBN / Гардероб: Sisley от MDL Group / Очила: Grand Optics

Фотограф: Георги Казаков за #URBN / Гардероб: Sisley от MDL Group

Календар

Препоръчваме ви

Мария Илиева: Ваня Монева е най-добрата майка, каквато мечтая да бъда за сина ми

След училище отивах в репетиционната на хора на майка ми. Невероятно е да се потопиш в процеса на извайване на едно произведение, да си обграден от енергията на този тип пеене, изповяда дъщерята на голямата диригентка

Джонас Толкингтън и неговият "Екшън" в България

"Смея се винаги, когато говоря за този филм и винаги ще харесвам идеята му, че не трябва да бъдем толкова сериозни със себе си", казва американският актьор за главната си роля в комедията "Екшън"

Орлин Павлов извън зоната си на комфорт

"Елате в Операта. Ще видите нещо, което не е правено в България, наистина на много високо ниво", е поканата на певеца и артист за мюзикъла "Клетниците"

Скулпторът, който извая Славейков в Милано и вся смут: Докато работех, ми четяха стиховете му

Адриан Новаков избира да работи в родната си къща в Габрово и вярва, че някой ден от невероятната енергия на българите ще се роди нов световнопризнат творец

В балета цял живот все се доказваш

Снежана Дескова и Анелия Димитрова за одухотворението и отдадеността към балетната магия, за която няма ограничения нито във времето, нито във възрастта, нито в поколенията

Елате в будния сън на Християн Бакалов

"Съпричастността е в основата на бъдещето оцеляване на човечеството", казва с усмивка световноизвестният артист, хореограф и танцьор, който не спира да провокира себе си и нас с творчеството си