СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Кой ви е казал, че на света няма вечна любов? Да му отрежат езика на гнусния лъжец!
"Спектакълът "Майстора и Маргарита" претендира за откровение, за честност. Това сме ние и така мислим!", категоричен е режисьорът Димитър Стефанов, който превръща едноименния роман на Булгаков в пъстър и калейдоскопичен театър
Автор : / 3928 Прочита 2 Коментара
Снимки: Държавен куклен театър - Сливен/ Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
"Целта на изкуството е да обича, дори когато разказва най-гнусната история на света!", убеден е Димитър Стефанов. Режисьорът е горд с най-новия се спектакъл "Майстора и Маргарита" по романа на Михаил Булгаков, чиято премиера закри вчера VI-ия Международен Фестивал на Изкуствата "Магията на вятъра" в Сливен.
Представлението, реализирано от Държавния куклен театър в Сливен, комбинира смешното и тъжното, драматичното и кукленото, танцовото изкуство и музиката в един калейдоскоп от емоции и чувства, през който преминават различните персонажи, за да докаже, че "съществува истина, че съществува милосърдие, че съществува истинската, вярна и вечна любов."
Режисьорът акцентира върху това, че драматизацията е дело на целия състав, нарекли себе си "Вечното кабаре на истината". Преводач е Боян Станков, сценографията е дело на Ясмин Манделли. Музиката е на Милен Апостолов, хореографията на Анна Кабакова, изработката на кукли, костюми, декор и реквизит е на Евгения Лачева, Петър Чекуров, Йоланта Иванова, Александър Гаралов и Пепа Николова.
В кукления спектакъл за възрастни участват почти всички актьори от трупата театъра: Андрей Иванов, Алекса Манчева, Вангел Апостолов, Виктория Петрова, Василена Чернаева, Георги Янев, Димо Савов, Илияз Иляз, Мадлен Бисерска, Миглена Господинова, Петър Петров, Росен Иванов, Силвана Петрова, Яница Халачева.
Как се прави калейдоскопичен театър и спектакъл - притча, "последвайте" Димитър Стефанов с нашия разговор:
- Тежко предизвикателство е да се постави на сцена "Майстора и Маргарита". Как се спряхте на този роман?
- Това е една много стара моя любов.
В зората на режисьорския ми път решихме заедно с Ярослава Павлова от Младежкия театър да го направим и двамата влюбени в този текст. Започнахме да четем различни преводи, да правим проучвания, да се консултираме със Славчо Маленов и се насочихме в коренно различно решение. Щяхме да играем само двамата, отново куклено, но си го представяхме камерно, ювелирно, интимно, като малко бижу.
Но поради една или друга причина не стигнахме дотам, а да не говорим за театралната легенда, че над този текст виси прокоба. Яра е в класа, в който докато се прави този текст по слово, почива проф. Вера Стефанова. Имало е и други инциденти и въобще има една такава легенда около сюжета, малко като с "Макбет". В крайна сметка Яра предпочете да не го правим и тази ми мечта си остана някъде в чекмеджето с идеи.
До един прекрасен ден, в който ми се обади директорката на Държавен куклен театър - Сливен, Ефимия Павлова и поиска да работим заедно. Двамата се разбрахме бързо за спектакъл за възрастни и върху този любим роман.
Естествено, бях длъжен да я предупредя, че това ще е един много скъп проект и че този роман заслужава пари. Кандидатствахме с проект към НФК и тогавашната "Програма за възстановяване и развитие на държавни, общински и регионални културни институти", успешно премина конкурса и беше финансиран.
Без тази финансова подкрепа от НФК няма как театър със собствени средства да покрие такава голяма сума, затова и спектакълът се случи и успяхме. И по реакцията на колегите, които вече гледаха предпремиерата, както и на всички от театъра, мисля че е имало смисъл да се инвестира толкова много средства и пари.
За мен това ми е най-добрата работа до момента!
Като комбинация от много сложна драматургия, огромен екип, само на сцената са 14 човека, пищна сценография, много кукли - общо 15, а хората играят по два-три персонажа. Получи се много, много добре! Шегувам се на репетиции, че това ми е бенефисът и приключвам! (смее се)
На предпремиерата дойдоха много колеги от други театри и това беше страхотно, защото ние сме в една среда и е хубаво, когато уважаваш празника на другия, защото после той ще ти върне жеста.
Естествено, спектакълът не е нещо невиждано и не претендира за това. Претендира за откровение, за честност. Това сме ние и така мислим!
Много държа на това и с всички, които разговарях след предпремиерата казаха: Спокойно! Няма грам претенция и драматизацията е абсолютно разбираема като разказ, тъй като този роман е изключително сложен дори на ниво четене. Затова и нямаме и претенцията да разказваме едно към едно романа. То е невъзможно, поне според мен.
- Спектакълът е изграден на интересния лабораторен принцип? Ще ни разкажете ли какво се случи в него?
- Целият лабораторен експеримент и принцип за мен е най-хубавият начин да се прави театър. В него всички ставаме съюзници в една обща идея.
За съжаление театралният ни свят, в който се намираме рядко може да си го позволи.
Първо - това е много скъпо начинание, второ е много времеемко. Нашите лаборатории продължиха близо 2 месеца, отделно месец и половина постановъчен етап.
Много трудно някой театър може да блокира цялата си трупа, защото аз ползвам абсолютно всички актьори от Сливенския куклен театър, освен две актриси.
Изключително трудно се намира възможност и финансова, и времева да изследваш наистина, без да имаш нуждата от крайния резултат. Защото нашите лаборатории нямаха нужда от завършек, от някакъв показ на финала. Те си бяха за нас, ние да се изследваме.
И реално всичко, което беше научено, усвоено, открито след това си намери пътя в сегашния ни спектакъл, което беше много хубаво, интересно, забавляващо, трогващо ни преживяване.
Това се случи благодарение на НФК, които финансираха проекта, и на Държавен куклен театър - Сливен заедно с неговата директорка Ефимия Павлова и целия му екип - от касиер до организатор се усещаш плътното желание това да се получи. И най-вече ни дадоха време, в което да експериментираме и се получиха любопитни неща.
Създаването на спектакъла се раздели на четири лаборатории. Едната беше драматургична, в която изследвахме текста и търсихме себе си в него, спрямо концепцията, която имах, но на базата на тази лаборатория реално написахме самата драматизация.
Ние не сме ползвали чужда, а я написахме сами, разсъждавайки кое ни е важно, кое искахме да излезе по-напред, коя сюжетна линия да изпъкне и т.н. Затова и в плаката пише, че драматизацията е дело на "вечното кабаре на истината" - така се кръстихме цялата трупа - всички актьори и постановъчен екип.
Чудесна лаборатория направихме и с хореографката Анна Кабакова, благодарение на която тя изгради и танците, които са част от спектакъла.
Актьорите не са професионални танцьори и ние не можем да изискваме от тях професионални танцови умения. Затова тя започна чрез експеримент и чрез много опити да постави актьорите така, че те да намират собствените си движения, импулси, да опознаят тялото си.
Актьорите от спектакъла по време на роботната лаборатория (Снимка: Държавен куклен театър - Сливен)
И благодарение на това какво те са подали, тя хореографира спектакъла. Танците са невероятни. Самата трупа беше най-екзалтирана в тази лаборатория, защото актьорите преоткриха себе си. Осъзнаха, че чрез движението и танца, могат отново да разказват истории, което пък е крайната функция на театъра.
Хореографката Анна Кабакова (Снимка: Държавен куклен театър - Сливен)
Имахме и музикална лаборатория с композитора Милен Апостолов, в която актьорите ни взривиха. Оказа се, че в трупата имаме много добре пеещи, но дори и не толкова добри, в хор пеят чудесно.
Дори имахме спорове с Милен, защото той искаше да пеят на повече места, но ги оставихме само на едно място и то е на разпъването на Исус - и стана изключително красиво!
Реално основната задача на Милен Апостолов беше актьори да придобият умението да използват музиката като свой съюзник. Да откриват, как тя може да им промени поведението на сцената, до доизгради персонажа. Много хубава лаборатория! Харесвам си ги и си ги хваля! (смее се)
Композиторът Милен Апостолов (Снимка: Държавен куклен театър - Сливен)
И накрая с Ясмин Манделли направихме много експерименти със сценографията и куклите. В тази лаборатория се лишихме от много хубави неща, защото работим в рамките на този текст и драматургия, но в нея изследвахме много и отвъд и открихме страшно нови възможности на изключително хубавата сценографска концепция на Ясмин.
- Как се разгръща този сложен сюжет в спектакъла и върху какво сте акцентирали?
- Взели сме трите основни драматургични линии и това са взаимоотношенията между Йешуа Ха-Ноцри и Пилат Понтийски, между Майстора и Маргарита, което в нашата драматизация се получи неочаквано любопитно, защото направихме всичките техни сцени в минало време.
Получи се сякаш те си спомнят, сънуват, сякаш душите им си припомнят онази любов, която е извън времето и пространството. И стана много лирично, на ръба на поетичното, без да се превръща в поезия. За това композиторът Милен Апостолов изключително много помогна с музиката, направена с гигантско сърце и мозък.
Той не прави просто музика, той прави драматургия в музиката. А пък ние в това се опитваме да възпитаваме нашите студенти, че навсякъде където има музика - тя е драматургия. Никъде не е фон. Доро и фоновата музика не е случайно сложена там, а винаги подсказва за нещо.
Гледайте "Туйн Пийкс" без музика и ще видите как се превръща в комедия и гротеска. Докато музиката е опозитна и прави филма хипнотичен.
И третата линия в спектакъла е между Лъжата и Истината, като избягахме от политиката, защото в романа политиката не е малко, както и сатирата към онзи строй. Ние се хванахме за една реплика на Воланд: "Хора като хора. И преди са обичали парите. Готови са всичко да направят". А опозитът е той - Истината. Това си е оксиморон: Дяволът, който е Истината.
Открихме в един момент, че Йешуа Ха-Ноцри и Воланд са двете страни на една съща монета. И двамата защитават Истината. И дори и библейски да тръгнем Воланд е Луцифер, а Луцифер е този, който е дал огъня. Т.е. искал истината да стигне до хората и затова е бил наказан.
Тези три линии, разгледахме в спектакъла като има една реплика в романа, която ние ползваме: "Последвайте ни! Последвайте ни! Кой ви е казал, че на света няма истинска, вярна и вечна любов? Да му отрежат езика на гнусния лъжец!" Ето това е нашата позиция. Ние смятаме, че любовта е над всичко! Дори над Бога!
И това е защитено и в романа. В него идва Леви Матвей и казва на Воланд: "Той иска да ги приемеш при себе си." А защо не ги приеме при себе си в светлината? Те не са заслужили светлина. Те са заслужили покой. Те получават покой в Ада.
И тук не говорим за ежедневната, човешката любов, а за онази любов ненормалната. Като онзи сблъсък на атоми, който ти не можеш да предвидиш и те така и се срещат с ужасните жълти цветя, които тя държи. И в този момент разбира, че са един за друг, там в тълпата.
Димо Савов (Снимка: Теодора Тодорова)
Разбира се, това е супер преекспонирано, но е много приятно човек да повярва, че е възможно. Че има такава любов, за която няма добро и зло. За която, самата любов е достатъчно силна и важна, че да мине всички останали граници.
- Сложна е и партитурата за актьорската игра - колаборация едновременно с кукли и в жив план?
- Можех да направя целия спектакъл в т.нар. жив план, т.е. без кукли. Но употребата на кукли веднъж е концептуална - кои герои точно са кукли и кои не са.
И второ, включването им дава възможност за едновременен коментар, т.е. куклата казва едно, актьорът над нея - друго. Доближаваме се най-близко до Брехтовия театър, но при него се случва последователно. Докато с куклата можеш да кажеш две коренно различни неща и ние се заиграваме и с това.
Яница Халачева (Снимка: Теодора Тодорова)
Куклата като символ в спектакъла е много любопитна. Без да разкривам, но дори й появата и изчезването й в спектакъла следват своя логика, свой код.
Двойни персонажи, които с Ясмин така и фантазирахме, те да са като алтер егото, като другото.
Плюс това романът се занимава с магически същества - и Воланд, и цялата му свита не са реални. Тогава как общуват с реалните и как може да различим кой какъв е? И тук идва куклата чисто като символика.
Можем да видим как ние хората сме манипулирани буквално от други сили!
- Спектакълът е обособен като куклен театър за възрастни. Това повече пречи ли или му помага?
- В България се е наложила тази терминология - куклен театър за възрастни. В Германия му казват фигуративен.
Няма значение дали е драматичен или куклен, защото за мен има само два вида театър - добър и лош. Оттам нататък куклата е средство. Аз съм влюбен в кукления театър, защото той е огромно, неизчерпаемо средство. Живото човешко тяло има своя лимит, а куклата може да отиде много отвъд.
Винаги давам този пример, който знам от проф. Рачев:
Представи си кукла направена от прежда и как може да се самоубие. Не може да вземе пистолет и да се гърми, защото не е човек. Но ще си намери едно пиронче, ще си закачи връзчицата и ще си тръгне, докато се разплете. Е, кое е по-силната визия на смъртта? Коя е много по-символичната смърт?
Доколкото забелязвам играта въобще с обекти, защото кукленият театър не е само кукли, се пренася силно и в съвременното театрално изкуство.
Употребата на маски, на предмети - символи, знаци навлизат силно и в драматичното изкуство от години. Виждаме го силно при режисьори като Теди Москов, Сашо Морфов, Диана Добрева... Ние се родеем с художническото изкуство, защото те съумяват да видят история в предметите в света и ние правим същото, но го опредметява буквално, докато те имат средството на рисуването.
Кукленият театър работи и се развива от години в България и ето например Старозагорският куклен театър от години работи в тази посока, не случайно и там е единственият фестивал за куклен театър за възрастни, а именно "Пиеро" и се вижда как хората и в България, и навън започват да разчупват рамките на познатото.
- Булгаков винаги ще бъде търсен и актуален, но как се вписва днес?
- Булгаков е голям автор и нищо не се е променило кой знае колко. И пак цитирайки нашата пиеса:
"Хора като хора. Винаги са обичали парите. Нищо не се е променило, освен че много ни касае жилищният въпрос."
За нашата действителност бих го коригирал не на жилищен, а на житейски въпрос. Т.е. ние продължаваме да се интересуваме колко кебапчета имаме, колко ни струва токът и парното и някъде в цялата тази глупост, забравяме защо съществуваме.
А то е за да обичаме! Ако има някаква върховна сила на този свят то това е любовта! И ако има Бог, то той е любов! В това поне аз вярвам и се опитвам да заразявам възможно най-много хора с тази мисъл. Смятам, че ако всички възприемем, че това ни е мисията на Земята, светът ще стане по-добър.
Изкуството винаги е било човеколюбиво! Целта му е да обича, дори когато разказва най-гнусната история на света.
Сещам се за "Сало, или 120-те дни на Содом" на Пазолини и препоръчвам никой да не го гледа, след като е ял. Отвратително чудовищен филм, най-гнусният филм, който съм гледал някога, но който завършва с един изгрев, с който се разбира че фашисткият режим е паднал. Т.е. пак е човеколюбов, въпреки че е онагледил ужаса на онова време. И както казва Веселка Кунчева в "Дон Кихот": "Пътят е напред!".
Има и една мисъл, която нашият проф. Рачев често използва: "Колкото по-лош става света, толкова повече аз ще рисувам ангели!" на Йожен Дьолакроа. И това е за мен смисълът на изкуството. Иначе защо го правиш?
Много често в театъра в България залитаме твърде много по формата и някъде там губим съдържанието. А за мен винаги двете трябва да са равнопоставени, дори предпочитам да има превес на съдържание. Защото добре разказаната история, дори и да е със стари средства си остава добре разказана.
И "Майстора и Маргарита" независимо в какво издание го четеш, важен е текстът, думичките и смисълът. И тук идва борбата за истината, да наричаме нещата с имената им, такива каквито са.
- Какво е желанието ви за този спектакъл?
- Да живее възможно най-дълго! Защото кукленият театър за възрастни в България е все още недостатъчно разпознаваем и това е пак поради липса на информация на зрителя. Много често си представят Кумчо Вълчо и Кума Лиса как правят нещо си на параван, а той е театър като театър, но с още по-богата визия и разнообразие.
Много бих се радвал да може да се играе повече, публиката да го разпознава и да и е интересно.
Възнамеряваме да пътуваме и със сигурност да го види публиката в София, Пловдив, Бургас, Варна. Но трябва да се има предвид, че и в София не е по-лесно да се прави куклен театър за възрастни. Доказателството е, че Кукленият театър в София има само две заглавия за възрастни и това е "Авеню Q", но то пък е мюзикъл, коренно различен жанр от "Майстора и Маргарита" и "Полетът на къртицата".
Единствено куклените театри в Пловдив и Стара Загора продължават да продуцират спектакли за възрастни и продължават да се борят да се играе редово представления за възрастни и съответно вече са си възпитали и публика, която си ги знае и търси.
- Как звучи поканата ви за "Майстора и Маргарита"?
- "Последвайте ни! Последвайте ни! Кой ви е казал, че на света няма истинска, вярна и вечна любов? Да му отрежат езика на гнусния лъжец!"
Пътят е напред и смисълът е в младите! Продължавам да работя със студенти и знам, че смисълът е в тях!
Интервю на Тина Философова
"МАЙСТОРА И МАРГАРИТА" на Държавен куклен театър - Сливен
Автор: по романа на Михаил Булгаков / Превод на български от Боян Станков, издателство "Хеликон"
Драматизация: Вечното кабаре на истината" /трупата на представлението/
Режисьор: Димитър Стефанов
Сценография: Ясмин Манделли
Музика: Милен Апостолов
Хореография: Анна Кабакова
Участници: Андрей Иванов, Алекса Манчева, Вангел Апостолов, Виктория Иванова, Василена Чернаева, Георги Янев, Димо Савов, Илияз Иляз, Мадлен Бисерска, Миглена Господинова, Петър Петров, Росен Иванов, Силвана Петрова и Яница Халачева
Последвайте ни, последвайте ни! Кой ви е казал, че няма на света истинска, вярна и вечна любов! Последвайте ни, последвайте ни и ще ви покажем такава любов!"
"Майстора и Маргарита" е спектакъл написан от "вечното кабаре на истината" (трупата на представлението) по мотиви от романа "Майстора и Маргарита" на Михаил Булгаков.
Пиесата се фокусира върху трите основнилинии на романа - срещата на Пилат Понтийски и Йешуа Ха-Ноцри, сблъсъка на Воланд и неговата свита с обществото на Москва и любовната история между Майстора и Маргарита.
Представлението комбинира смешното и тъжното, драматичното и кукленото, танцовото изкуство и музиката в един калейдоскоп от емоции и чувства, през който преминават различните персонажи, за да докаже, че съществува истина, че съществува милосърдие, че съществува истинската, вярна и вечна любов.
СПЕКТАКЪЛЪТ Е РЕАЛИЗИРАН С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА НАЦИОНАЛЕН ФОНД "КУЛТУРА"
Програмата на Държавния куклен театър в Сливен можете да следите:
Website | Facebook | Instagram | YouTube
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}