Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Димитър Живков: Театър има. Има и публика. Въпросът е да се срещнем

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Димитър Живков: Театър има. Има и публика. Въпросът е да се срещнем

"Любовта на зрителите е огромна награда, трябва да бъдем отговорни към нея", казва актьорът и режисьор

Димитър Живков в моноспектакъла "Живак", режисьор Димитър Стефанов, на продуцентска къща Credi Artе (Снимка: Личен архив)

"Голямото предизвикателство е ежедневно, бидейки в тази сфера, да не позволяваме, не само аз, но всеки артист, битието да ни затрупа. Да ни води любовта към това изкуство, да ни води въображението в него, за да можем да развиваме себе си и да бъдем интересни на своята публика.

Тя да ни иска и ние да искаме срещи с нея, и те да бъдат пълноценни", категоричен e Димитър Живков, който добре познаваме вече от театралната сцена, от киното и дори само като глас.

Още

Театралният фестивал "СОФИЯ МОНО Приказката продължава" превзема парка на на "Военна академия" от 11 до 31 юли

Театралният фестивал "СОФИЯ МОНО Приказката продължава" превзема парка на на "Военна академия" от 11 до 31 юли

Срещаме се с актьора, режисьор и преподавател преди Дванадесетото издание на театралния фестивал "СОФИЯ МОНО Приказката продължава", който по традиция се провежда в уютния парк на "Военна академия - Г.С.Раковски", а тази година ще се случи от 11 до 31 юли.

На фестивала талантливият актьор ще представи освен хитовия си спектакъл "Живак", за първи път и постановката под негова режисура - "Четири жени без 4 G", която е реализирана с трупата на казанлъшкия драматичен театър "Любомир Кабакчиев".

БИЛЕТИ за спектаклите в програмата на "СОФИЯ МОНО Приказката продължава" се продават в системата на Ticketportal.bg и техните партньори (Билетна каса - НДК, зала "Арена Армеец", книжарници Booktrading, Office1superstore, OMV). Цената им е от 15 до 50 лв.

Димитър Живков пред Impressio за честността в театралното преживяване и защо "трябва да бъдем верни на изкуството, бидейки по-важно то в нас, отколкото ние в него":

Димитър Живков (Снимка: Личен архив)

- Хващам ви точно преди премиерата на спектакъла "Бурята" на Казанлъшкия театър, под режисурата на Димитър Стефанов. Шекспир винаги е бил голямо предизвикателство, как се чувствате?
- Така е. Голяма пиеса на един от най-великите автори и, слава Богу, екипът е достатъчно добре подготвен. Много добре знае какво прави, какво търси и иска.

Театърът е голяма магия и успяваме с това заглавие и този постановъчен екип - Димитър Стефанов като режисьор, Петя Димитрова като сценограф и костюмограф, със страхотната музика на композитора Милен Апостолов, Сава Драгунчев като консултант за езика на Шекспир, да създадем много хубав спектакъл с колегите от Общински театър "Любомир Кабакчиев" - Казанлък.

Още

Режисьорът Димитър Стефанов: Публиката заслужава да види представления, които са създадени с откровение и с любов

Режисьорът Димитър Стефанов: Публиката заслужава да види представления, които са създадени с откровение и с любов

Още повече че спектакълът се играе в двора на това страхотно място, което Казанлък има - Център за култура "Алиолувата къща".

Пореден спектакъл на Димитър Стефанов за това място - преди две години постави тук "Сън в лятна нощ", сега продължава и с "Бурята".

Мисля, че ще поднесем на Казанлък един хубав театрален празник.

6 юли 2022 г. Кметът на Казанлък Галина Стоянова поздрави директорите на театъра Димитър Кабаков и Веселин Плачков заедно с целия екип на спектакъла "Бурята", чиято премиера бе вчера в културен център "Алиолува къща" в града (Снимка: БТА)

Още

Тайнството на Шекспир в един двор, под едно дърво и много звезди

Тайнството на Шекспир в един двор, под едно дърво и много звезди

- С какво е различен прочитът на Димитър Стефанов на това театралното приключение? Вие работите заедно в много спектакли.
- Нещото, което Димитър Стефанов винаги търси в неговите спектакли е темата за любовта, тази която ни променя, която ни облагородява, любовта, която е причина за прошката, за продължаването напред след тежки, драматични събития. И той много последователно води и тази линия, и в този спектакъл.

Прошката е основна тема, породена от любовта към най-близкия. Виждаме бурята в чувствата, породени от прошката, бурята, която ни тласка в крайностите на живота ни, разказана със страхотния език на Шекспир и героите му в пиесата.

В спектакъла "Бурята", режисьор Димитър Стефанов (Снимка: Kazanlak.com)

- Говорим за откритите сцени и магията им. Да ви пренеса в парка на "Военна академия - Г. С. Раковски", където започна театралният фестивал "София МОНО Приказката продължава" и в който вие се включвате за поредна година, този път с два спектакъла и като актьор, и като режисьор.
- Много пъти играхме "Живак" на "София МОНО", което е страхотно и много се радваме, че ни поканиха за пореден път. За мен това място е прекрасно в центъра на града, буквално. Дворът и градината на Военна академия се оказа, че предлага много, много приятни места, където могат да се играят постановки на открито.

За мен винаги е било вълнуващо изживяване, за публиката също, защото въпреки че е на открито, е технически добре обезпечено, така че спектаклите успяват до комбинират най-добрите неща от театралното преживяване с това, че всъщност играеш под звездите.

"София МОНО" с фестивала, който се провежда в двора на Военна академия, предлага на своите зрители много различно и приятно изживяване, защото мястото е омагьосано, прикрито отвсякъде със зеленина и публиката успява да потъне в тази интересна комбинация на театъра под открито небе.

Димитър Живков в моноспектакъла "Живак" (Снимка: Личен архив)

- Вашият моноспектакъл "Живак", който зрителите могат да гледат на "София МОНО", наистина се превърна в театрално явление. Колко представления вече изиграхте?
- Наближаваме вече 250 представления, сега на 29 май направихме 10 години от премиерата му и слава Богу успяваме да го играем.

Успява все още да бъде търсено, да си възпитава публика и тя да се обновява като поколение, което е едно от най-хубавите неща за един спектакъл.

Димитър Живков в моноспектакъла "Живак" (Снимка: Личен архив)

Още

 Тихо, без излишен шум, "Живак" започна да покорява и Европа

Тихо, без излишен шум, "Живак" започна да покорява и Европа

- Как се променихте като актьор за тези десет години и кой е живакът, който ви поддържа в това представление?
- Както съвсем откровено и честно започнахме с този спектакъл, просто с желанието да разкажем история, така спектакълът заживя своя живот и със всяко изиграване го виждам аз, като актьора, който го играе, но винаги под зоркия поглед на режисьора Димитър Стефанов. Той води и осветлението и за тези 250 представления е изпуснал само две поради ангажименти.

В тази комбинация от двама ни, не сме си позволили да ни пада нашата собствена летва, като изисквания към творческите и всякакви критерии на спектакъла.

Заедно с режисьора Димитър Стефанов (вдясно) и продуцента на спектакъла "Живак" Димитър Кабаков на турне в Европа (Снимка: Личен архив)

За тези 10 години израснахме в посоката - всеки път с този спектакъл, разказвайки историята на нашето представление, да не си позволяваме лек гъдел, да не си позволяваме флирт с публиката, а винаги да бъдем честни и да гоним стойностните емоции. Онова, което наистина може да промени хората, докато го гледат. Точно поради тази причина последни спряхме да играем покрай пандемията, първи заиграхме, веднага след като отвориха залите в тежките ковид локдауни.

Играли сме на 13 човека публика и пак мисля, че бяха стойностни представления, защото това бяха времена, в които си казахме, че не можем да спрем да играем точно този спектакъл, тъй като той е важен за нас като творци. Знаейки, че щом хората в тези условия са дошли да ни гледат и да искат да видят историята ни, не можем да си позволим нищо друго, освен да ги зарадваме по най-стойностния начин.

Така през годините представлението растеше и като че ли то води нас вече. То ни възпитава и води в посоката, която не ни позволява да падаме по-ниско от всичко, което сме постигнали. Без претенеции, разбира се. Единственото, което винаги целим е хората, дошли да ни гледат, да излязат доволни от залата. И най-малкото да нямат усещането за изгубено време.

- За вас честността ли е най-важна в театъра?
- Да. Мисля, че без значение какъв е жанрът, сюжетът - няма ли честност, няма ли момент на откровение, нещата няма как да се получат.

Сцената, както знаем е огромна лупа за емоциите, чувствата, понякога е огледало и ако ги няма тези моменти на честност и откровение, винаги излизаме от залата с усещане за недостатъчност.

Животът ни е достатъчно динамичен, тежък, но не е задължително само да се смеем, не е задължително и само да се провокираме, а да имаме комбинацията от забава с поука, с елемент на пречистване.

Търсенето на баланса на тези неща е много труден - и пак, една от съставките за добро театрално изживяване, съм уверен - е честността. Вярвам, че във всеки театрален спектакъл освен изкуство, трябва да има и честност.

Димитър Живков в "Живак" (Снимка: Български културен институт във Варшава)

- На сцената но "София МОНО", освен "Живак" ще представите и спектакъла "Четири жени без 4 G", но вече като режисьор. Какво е предизвикателството от актьор да се обърнете и към режисьорската работа?
- Предизвикателството за мен бе отново в посока на тази честност и откровение, защото аз искрено вярвам, че театърът, както се убедих и от моноспектакъла, не е индивидуално изкуство. Хората гледат един човек на сцената, но зад него стои огромен екип. А пък присъствайки, режисьорът, водейки осветлението с колегата, който води звука сме в абсолютна симбиоза. Без един от тези персонажи - спектакъл няма.

Същото за мен е и в конвенциалния театър. Няма ли симбиоза между режисьора и актьорите - трудно, трудно, се получава спектакъл.

Провокацията за мен беше след няколко неуспешни комуникации с режисьори, в които виждах, че няма желание за взаимност и общ процес, а просто се изискваше от нас актьорите да следваме техни хрумки, намислици и т.н., които не само не можеха да се случат, но и някак си нямаше желание да бъдат реализирани и да бъдат обяснени нормално. Това ме провокира да видя дали аз мога ли да разкажа една история с хора, които знам, че са перфектни актьори.

Мога ли да ги водя в процеса, можем ли заедно да разкажем една история, която да вълнува и така стъпих в първото предизвикателство. Поставяйки "Игра за големи мъже" се наложи да играя едната от ролите и ми стана сладко.

Сава Драгнев, Димитър Живков и Петър Петров в "Игра за големи мъже" (Снимка: Театър "Любомир Кабакчиев" - Казанлък)

После ми попадна и текста на "Четири жени без 4 G" на Петър Влайков - една пиеса, която е много актуална и с хумора си, и с темите, които разглежда. Така реално реализирах и този спектакъл заедно с екипа на Театър "Любомир Кабакчиев" - Казанлък и четирите момичета.

Надявам се този спектакъл да има свой живот, да има своята публика, защото вярвам, че и текстът и спектакълът имат своето послание, разпознаваемост, теми, интересен и актуален хумор. Хората ще могат да го видят и на "София МОНО" на 25 юли от 21.00 часа, да се забавляват, а защо не и да разпознаят себе си. Темите в спектакъла са неща, с които всеки един от нас се сблъсква ежедневно.

Димитър Живков заедно с актрисите Яна Божанин, Беатрис Благоева, Ивелина Павлова и Десислава Вулева в режисирания от него спектакъл "Четири жени без 4 G" (Снимка: Театър "Любомир Кабакчиев" - Казанлък)

- Наистина завладяването, потъването и зависимостта ни от новите технологии е силно коментирана тема последните години.
- За съжаление до голяма степен е така, за добро или лошо.

Наскоро ми се наложи за пореден път да пътувам Казанлък - София и обратно, падна ми батерията, нямаше как да си пусна GPS-а, който да ме балансира как е пътят нататък и си дадох сметка колко отдавна не съм пътувал по този конвенционален начин - абсолютно открих пътя сам и вече го знам със затворени очи, но беше важно самото изживяване през тези 220 км. Преоткрих цялото пътуване по съвсем различен начин. И си дадох сметка, колко много сме станали зависими дори и в този аспект от живота ни. Логистичен, емоционален, комуникационен, всякакъв.

Неслучайно се възхищавам на хората, които успяват да изкарат дълго време без да ровичкат в телефона и без да имат нужда да бягат с него нанякъде. За мен това е най-голямата болест, защото избягвайки живия контакт без значение с кого - семейство, приятели, колеги, ползвайки телефоните като бягство за някъде другаде, се случват неща, които в крайна сметка се връщат като бумеранг и ни осакатяват зверски.

Затова смятам, че спeктакълът и текстът му е много любопитен, защото по един хубав и забавен начин разглеждат точно тези проблеми.

Димитър Живков заедно с актрисите Яна Божанин, Беатрис Благоева, Ивелина Павлова и Десислава Вулева в режисирания от него спектакъл "Четири жени без 4 G" (Снимка: Театър "Любомир Кабакчиев" - Казанлък)

- Имате малък син, а децата са като залепени за телефоните. Как се справяте и имате ли съвет към другите?
- Много е трудно. Опитваме се и с майка му, и с бабите, и с роднините, доколкото можем, да ограничим контакта с телефоните. Все още държим фронта да няма личен телефон, въпреки че е на 5 и нещо и голяма част от връстниците му вече имат телефони, в които ровичкат. На този етап успяваме само с лимитирано време.

Опитвам се да му доказвам, колкото се може повече, че играта на двора или навън с приятели е с пъти по-добра от стоенето пред тия малки монитори.

Прекалено малък е пък да разбере колко ползи би могъл да има и от него, като информация, като контакти и т.н., но това ми е трудно да го обясня дори и на хора на моята възраст. Това, че бидейки на телефона можеш да прочетеш цялата световна литература и да откриеш факти за света около нас, отколкото да ровичкаш цял ден в някоя социална мрежа и да клюкариш по някакви снимки.

Но в крайна сметка тази социална болест вече ни е завладяла. Така че се опитвам единствено, колкото мога да отложа този процес при малкия, но съм наясно, че няма да мога още дълго време да го опазя. Балансът е много трудно да се намери. Имам познати, които успяват по някакъв начин да си държат децата далече от телефони. Как го правят? Откровено не знам.

Не съм и сигурен колко и това е полезно, защото като отиде на училище след време и всеки извади един смартфон, колкото дланта му, в един момент той ще се окаже малцинство, което ще бъде потъпкано. Това също е голям проблем, защото децата в училище вече учат и на таблети. На онлайн обучението им се раздаваха такива. Майка ми като учител се бореше с този проблем - детето индикира, че е в час, обаче въобще не е в час.

В моноспектакъла "Живак" (Снимка: Личен архив)

- Освен на фестивала "София МОНО" и в спектаклите на Казанлъшкия театър, къде другаде можем да ви гледаме това лято?
- Имаме представления и с Театър Бонини - на 15 юли играем "Нашата голяма френска сватба" в Парк-театър "Борисова градина", на 14 юли играя "Живак" в Сити Марк Арт Център, две седмици преди спектакъла на "София МОНО", след което влизаме в къс почивен период и живот и здраве - наесен с песен.

Иначе, "Бурята" ще се играе отново в Казанлък, почват да се организират и турнета в страната, но те зависят от фактори и в тези постковид времена по съвсем друг начин се реализират вече спектаклите. Дори нещо да се сложи като дата след два месеца, няма никаква гаранция, че тя ще бъде реализирана, за съжаление.

Слава Богу, леко-полеко театралната машина започна да се връща в обичайните режими на работа, но трудничко. Поне още година ще ни трябва да се върнем на нивата на ритъма на представления и на работа на цялата сфера отпреди локдауните. Но театър има. Важното е, че има и публика. Въпросът е да се срещнем.

Димитър Живков в моноспектакъла "Живак" (Снимка: Личен архив)

- Има ли предизвикателстово, което стои пред Димитър Живков и много го искате?
- Голямото предизвикателство е ежедневно, бидейки в тази сфера, да не позволяваме, не само аз, но всеки артист, битието да ни затрупа.

Да се опитваме да гоним мечтите си, да се провокираме, да бъдем верни на изкуството, бидейки по-важно то в нас, отколкото ние в него.

Да ни води любовта към това изкуство, да ни води въображението в него, за да можем да развиваме себе си и да бъдем интересни на своята публика. Тя да ни иска и ние да искаме срещи с нея и те да бъдат пълноценни.

Особено в тези времена, когато буквално всеки зрител е важен. И то не с цената, която дава за билетчето си, а с времето което отделя. Животът ни става все по-кратък, все по-труден, все по-динамичен, и затова цялата любов, която зрителят отделя за нас е огромна награда и ние трябва да бъдем отговорни към нея.

Интервю на Тина Философова

БИЛЕТИ за спектаклите в програмата на "СОФИЯ МОНО Приказката продължава" се продават в системата на Ticketportal.bg и техните партньори (Билетна каса - НДК, зала "Арена Армеец", книжарници Booktrading, Office1superstore, OMV). Цената им е от 15 до 50 лв.

В дните на фестивала пред входа на Военна академия (бул. "Евлоги и Христо Георгиеви"), където е и входът към театралната сцена, ще бъде отворена Мобилна билетна каса. Тя ще работи от 19:00 - до 21:30 часа.

Още

Формулата за успешна кариера на Димитър Живков

Формулата за успешна кариера на Димитър Живков

Още

Готови ли сте за "Аферата с мъртвите души"?

Готови ли сте за "Аферата с мъртвите души"?

Още

Димитър Кабаков: В театъра има само две категории - добро и лошо

Димитър Кабаков: В театъра има само две категории - добро и лошо

Още

Лято с "Вино от глухарчета" и какво означава оргазъм за ушите?

За виното от глухарчета и какво е да слушаш еротични романи

Още

Каква е играта в "Игра за големи мъже"?

Каква е играта в "Игра за големи мъже"?

Още

Млад хирург се лута между две красавици в новия сериал на БНТ

Млад хирург се лута между две красавици в новия сериал на БНТ

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Сънуващите камъни на Огняна Серафимова

"Камъните сънуват морета, сънуват души, сънуват състояния; страх, който е скрит в смелостта", споделя визуалният артист и сценограф за проекта си

Художникът Денис Иванов: Сценичният костюм на Елвира е обшит с 1000 перли

Постановката на "Ернани" е на 6 август 2022 от 21.00, Опера в Летния театър - Варна 2022

Георги Дюлгеров пред БТА: Филмът се ражда три пъти и умира два пъти

След близо осемгодишна пауза, режисьорът е готов с "Няколко страници от "Записки по българските въстания" на Захарий Стоянов" – за убийството на Бенковски и срещата на Захарий Стоянов с предателя дядо Въльо

Михаела Добрева: Най-пагубни за съвременното изкуство са мълчанието и незаинтересоваността

"Важното за Фестивала за иновативно изкуство 180° е, че предоставя пълна свобода на артистите. Акцентът е върху техния лабораторен процес, а не върху крайния резултат", казва сценографът, костюмограф и програмен директор на 180°

Руският цигулар Борис Гарлицки: Сърцето ми трепери преди всяко излизане на сцената

Фестивал Алегра събира поколения музиканти в смела интерпретация на Менделсон и Шуберт

Руският цигулар Сергей Малов: Мистерията в музиката привлича хората

Можете да гледате виртуоза само на фестивал Алегра