СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Димитър Кабаков: В театъра има само две категории - добро и лошо
Изкуството има смисъл само ако го приемаш като мисия, казва директорът на Казанлъшкия театър, ден преди премиерата на "Moderato Cantabile"
Редактор : / 2992 Прочита 0 Коментара
Колаж: Юлиян Илиев
Димитър Динев Митев - Димитър Кабаков е сред водещите имена в новата българска драматургия. Той печели признанието на публиката и критиката като поет, драматург, режисьор и продуцент и... счетоводител.
Роден е в Пловдив на 23.02.1963 г., но работи и твори в София. Завършил е българска филология в СУ "Свети Климент Охридски" и театрална режисура при проф. Здравко Митков в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов".
От 2016 г. е директор е на Общински театър "Любомир Кабакчиев" в Казанлък.
Първият сценичен дебют - пиесата "Жарава", му донася куп отличия. Спектакли с негово участие са още "Амарантос", "Пустинен кръг", "40 градуса под нулата", танцовите проекти "Прозрението на камъка", "Огледало на времето" и "Пандора" на балет "Арабеск".
Още с първата си стихосбирка "Полуесен, полуздрач" печели почитателите на лириката у нас през 2006 г. Втората му поетична книга "Дом на вятъра" излезе февруари месец 2016 г.
Димитър Кабаков създава през 2011 г. продуцентската организация за независимо театрално изкуство "Креди Арте". Две години по-късно продуцирания от нея спектакъл на Димитър Живков "Живак", с режисьор Димитър Стефанов получава Аскеер 2013 за Изгряваща звезда на Димитър Живков.
Автор е на пиесите: "Бащи Исусови" (1994), "Жарава" (2002), "Disparates - балкански щуротии" (2003), "Аз-не-Аз" (2004), "Ръката Божия" (2006), "Приказка за пещерата (2006), "Амарантос" (2007), "Някъде натам..." (2007), "Разговор с огледало" (2007) и мн. др.
Димитър Кабаков (Снимка: Личен архив)
С поета и драматург разговаряме за силните премиерни спектакли на Казанлъшкия театър, повечето от които се поставят за първи път на българска сцена, за мисията на твореца, за изкуството и българските му особености:
- На 14 февруари се очаква с интерес премиерата на първата сценична версия на "Moderato Cantabile" от Маргьорит Дюрас, за която казвате, че не може да бъде наречена в буквалния смисъл на думата театрален спектакъл? Разкажете ни за нея?
- Различен и интересен проект. Правим я с режисьор, с който работя от много години - Стилиян Петров. Един от даровитите ни млади режисьори, който е бил ученик, а сега е и асистент на Иван Добчев и Маргарита Младенова. Работим по текст на Маргьорит Дюрас, който за първи път се поставя на театрална сцена - "Moderato Cantabile". Той не е правен и във Франция на театрална сцена. През 60-та година Питър Брук прави един от малкото си филми по този текст с Жана Моро и тогава младият Жан-Пол Белмондо, с една от първите си роли именно в него.
Стилиян Петров е един от изявените специалисти по Маргьорит Дюрас в България. Последният му проект по Дюрас, преди 1 година беше в театър "Азарян" в НДК, където направи "Корабът нощ" с четирите големи диви на българския театър - Цветана Манева, Татяна Лолова, Петя Силянова и Пламена Гетова. Много различен, естетски поглед върху творчеството на Дюрас - тази забележителна авторка на 20-и век на френската литература.
Работим с много интересен екип. Ролята, която Жана Моро изпълнява във филма при нас е гост-актьор - Йоана Буковска-Давидова, а другите са колегите от Казанлъшкия театър. С музика на живо, композирана от Мишо Шишков, няколко песни, които са писани специално за спектакъла и които се изпълняват на живо от неговата съпруга Лина. Интересното е, че тези текстове са по част от писмата на последния любовник на Дюрас - Ян Андреа, който живее с нея през последните 17 години от живота й и който е почти 40 години по-млад от нея.
По тези негови писма Мишо написа своите песни. Интересното е, че текстът на драматизацията, която е на Стилиян, е преведен изцяло наново от Йоана, която много добре владее френски и от Стилиян през английския превод. Консултант им беше нашата брилятна преводачка от френски - Снежина Здравкова. Така двамата направиха изцяло нова редакция. Очакваме го на 14-и февруари, на Денят на влюбените. Премиерата ще бъде в "Сити Марк Арт център" в София, като втората премиерна дата е 23 февруари. Веднага след това на 26-и февруари е премиерата в Казанлък.
В Деня на влюбените 14 февруари Театър "Любомир Кабакчиев"- Казанлък и Сити Марк Арт Център ви канят на премиерата на една необичайна любовна история, написана от голямата френска писателка Маргьорит Дюрас и адаптирана за сцена от Стилиян Петров. Той е режисьор на спектакъла, а в ролите участват Йоана Буковска-Давидова, Ивайло Драганов, Беатрис Благоева, Петър Петров, Светлана Бургазова, Мишо Шишков - син и Лина Шишкова.
Това, което зрителите ще видят в Сити Марк Арт Център на 14 и 23 февруари е първата в света сценична версия на "Moderato Cantabile".
"Moderato Cantabile" не е редови театрален спектакъл и причините за това са няколко. Първата и най-съществената е, че в тази любовна история пластовете са много повече от един. В оригиналната творба на Маргьорит Дюрас, от годината на чието излизане през 2018 г. се навършват точно 60 години, съдбовно се създават и преплитат още две любовни истории.
- Скоро представихте Аферата с мъртвите души" по Гогол и тук в София. Спектакълът респектира с драматизацията и режисурата на Мартин Киселов, със сценографията си, със силната актьорска игра. Разбрах, че е един доста дълго подготвян проект?
- Да. Дълго го подготвяхме. Мартин го работи от 2008-2009 година. 10 години той е искал да направи този спектакъл, като е търсил вариантите за сценичния му образ, защото романът е голям и сложен. Не може да бъде пресъздаден с минимални средства. Всъщност може, но ще бъде осакатен. Гледали сме различни спектакли по "Мъртви души" - студентски и не само, но това което Мартин направи и, което ценно в случая, е особеният поглед върху тъканта на романа, която за него се оказва много съвременна и актуална.
Насам Народе! Не е за изпускане! На 15 февруари в Руския културен център от 19 часа можете да се включите в "Аферата с мъртвите души". Купуваме - продаваме! Какво!? Себе си, или душите си. Имате ли душа за продаване? Елате! Ние ще ви предложим Най-добрата цена!
- Подходил е изключително различно към романа. Гледаме хем комедиен спектакъл, хем не, докато накрая те стиска за гърлото?
- Така е. Няма как да не те хване за гърлото на финала. Хубавато тук е, че той използва втората част на романа, която не се учи в училище и не знам дали въобще е превеждана на български. Това, което е оцеляло от тази втора част. Защото Гогол в нощта, в която умира, хвърля тетрадките с цялата втора част в огъня. Недоволен от нея. Слугата му чува, че нещо се случва и вади каквото може от огъня. Оцеляват само три глави и фрагменти. Така че, това, което имаме като последен монолог на генерал-губернатора, това е финалът на втората част на романа. Това е Гогол. След това, частта с Чичиков и обръщението му към нас, са дописани от режисьора. Но то е в духа на драматизацията, която Мартин прави.
Той казва така: "Гогол ми стана страшно актуален, докато бях извън България. Като се върнах, видях всъщност, че за съжаление той кореспондира изцяло с нашата действителност".
Между другото е много интересно и това, че навремето, когато баща му Младен Киселов замина да работи в Америка и се върна, направи един много силен спектакъл в Театър 199 - "Веселите Разплюеви дни" по трилогията "Сватбата на Кречински", "Дело" и "Смъртта на Тарелкин" от А. В. Сухово-Кобилин с Вальо Танев, Снежина Петрова, Веско Мезеклиев. Някъде към края на 90-те. Страхотен спектакъл, в който пак виждаме този паралел - между Русия от средата на 19 век и нашата съврменност.
Този безименен терор и ужас на долната и буквалистична бюрокрация, която унищожава личността като такава, която свежда всичко до едни документи, до едни папки, която смазва всичко и изважда на преден план малкия човек.
Това винаги е било актуално, просто руските автори са го хванали и присъства в цялата класическа литература на Русия от 19 в. Затова и някак си, без да иска, Мартин продължи тази линия на баща си по един много особен начин, с този спектакъл. Той е ценен и заради друго. Опитът на Мартин да продложи този негов текст и интерпретация на големите държавни театри, удари на камък, просто защото те са решили, че това в момента не им е интересно.
Той стигна до мен преди години, преди още да бях поел Казанлъшкия театър, в битността ми на частен продуцент. И тъй като Димитър Живков е един от актьорите, с които аз много работя. Нашият спектакъл "Живак" продължава да се играе от 2012 г. С него имаме "Аскеер". Всъщност Мартин, гледайки "Живак", казва - това е актьорът, който искам да изпълни основните роли в "Аферата с мъртвите души". От там тръгна проектът.
Димитър Живков в моноспектакъла "Живак", режисьор Димитър Стефанов (Снимка: Сити Марк Арт Център)
Направихме голям кастинг и дойдоха страшно много колеги от София за ролята на Чичиков. Тогава избрахме Явор Борисов. Харесахме го и в крайна сметка, след три неуспешни опита да го направим като изцяло частен проект, се отказахме. Актьорите, които бяхме избрали, бяха много натоварени и нямахме възможност да съберем всички в един нормален процес с всекидневни репетиции. В крайна сметка, когато отидох в Казанлък, той бе един от първите режисьори, с които разговарях. Казах му: "Марто, правим ли го?" Той каза: "Правим го!" Видя актьорите в театъра, разработи вече готовия сценарий и го направихме.
- Постигнали сте голяма синергия между актьорите. Но сигурно ще се намери някой, който да каже - провинциален театър с двама известни актьори!
- Това е най-ценното. Казаха го колегите и публиката. Нямаме две звезди и обслужващ персонал. Имаме екип. Имаме ансамбъл, което е най-важното. Аз деля театъра само на две категории - добър и лош. Независимо къде се прави. За лош театър има достатъчно примери и в София, има достатъчно примери и в провинцията. И обратното има добър театър и тук, и там.
- В спектакъла актьорите пресъздават страшно много образи и роли в интересната сценография.
- Да - 76. Седемдесет и шест костюма имаме, които се сменят на сцената. Да, сценографията е въпрос на добра работа.
- А финансирането?
- Слава Богу, имахме малка подкрепа от страна на "Овъргаз", които ни направиха дарение, а другото си е финансиране от театъра. Спектаклите, които правим в Казанлъшкия театър, финансираме от собствените си приходи. Като общински театър ние получаваме от общината заплати и малка субсидия, която не стига за издръжка. Всички останали разходи, като постановъчни, администрация, транспорт, като допълнителни хонорари за режисьори, сценографи, композитори, всичко е част от нашия приход. Ние като общински театър нямаме допълнителна субсидия, каквато имат държавните. При тях за всяко левче, министерството им до дава по 2.50. Така имат възможност да дишат по-спокойно. Ние нямаме тази възможност.
- Тази прословута реформа, заради която често страда нивото и репертоара на българския театър?
- Сложно е. Репертоарът на даден театър е въпрос до голяма степен на личен избор на директора. Би било добре да имаме драматурзи, но ние нямаме възможност за подобни щатове, и всичко, което се прави като програма, е резултат от усилията, които полагам еднолично. Малко сме като диктатура (смее се).
- Започнахте новия сезон много силно с три премиери.
- Да, като третата е "Аферата с мъртвите души", защото тя излезе през декември. Първата бе "Самодива" по Ран Босилек и по български народни легенди. След това направихме един много интересен проект - за първи път на театрална сцена Георги Марков и неговите "Задочни репортажи за България". Една част от тях, затова и спектакълът е кръстен "Одисеята", на един млад режисьор Благой Бойчев, на когото е и драматизацията. Той се гради основно на творбите на Георги Марков, на спомени на негови съвременници, писма и други документи. Третото заглавие бе Гогол, като в момента работим върху следващата си премиера, която излиза на 14 февруари. "Аферата с мъртвите души" ще играем отново в София на 15 февруари в Руския културен център, а следващото ни представление в София е на 29 март.
На 25 март откриваме с нея "Чудомировите празници" в Казанлък, на рождения ден на Чудомир.
- Не се ли работи трудно така - и в София и в Казанлък? Актьорите имат различна ангажираност.
- Аз имам навици от битността си на частен продуцент, преди да започна работа като директор на общински театър, да движа частните си проекти по програма, която се сменя всеки ден. Да, няма начин да не се съобразяваш със заетостта на колегите. За да си планираш спектаклите изчакваш държавните театри да си направят тяхната програма и ти с баберките останали от тях си правиш твоята програма. Практика - или го приемаш и го правиш, или не го правиш. Нямаш избор. Не е лесно, особено за провинциалните театъри, които канят имена във афиша си.
"Самодива" по Ран Босилек (Снимка: Театър "Любомир Кабакчиев" - Казанлък)
- Вие правите много силен сезон с тези четири премиери. Но имате планове и за още сериозни неща.
- Този сезон е юбилеен за театъра. През 2018 година Казанлъшкия театър прави 20 години като професионален театър. Иначе той е създаден като самодеен още в средата на 19 век, когато е създадено и читалището в Казанлък - 1860 г. Това показва неговата над 150 годишна история и силни културни традиции.
Подготвяме един много интересен проект за лятото - "Сън в лятна нощ" на Шекспир с режисьор Димитър Стефанов, с когото също работя отдавна. Той направи "Живак" и първият спектакъл, след като отидох в Казанлък - "Оркестър Титаник" по Христо Бойчев, а сега ще работим Шекспир. Предстои ни интересно лято.
Наесен започваме новия сеозн 2018-2019 с друг проект, отново с Мартин Киселов. Той ще направи при нас последната пиеса на Стефан Цанев. Тя е писана специално за Доротея Тончева. Дорис не е стъпвала скоро на театрална сцена. Последно тя игра в в Младежкия театър, преди две години също пиеса на Стефан Цанев, където си партнираше със Стефан Мавродиев. Сега нейният партньор ще бъде актьор от Казанлъшката трупа и спектакълът ще излезе от името на театъра през октомври.
- Миналата година имахте номинация за Икар с постановка на театъра?
- Да. Това бе първият спектакъл, с който започнах като директор там. Беше почти готов, когато отидох там, с гост актьор Васил Дуев, по текст на Чарлз Буковски - "Всичко на масата". Спектакълът бе на младата режисьорка Ана Батева от Македония, която е ученичка на Пламен Марков. Да. Разнообразявам афиша и актьорския състав на театъра с имена, с които желая да работя, актьорски имена, както разбира се и режисьорите, и сценографите.
"Всичко на масата", моноспектакъл на Васил Дуев, режисьор Ана Батева
- Поставяте сериозни теми и автори. Готова е ли българската публика за тях, възпитана ли е за театър?
- Българската публика за съжаление през последните години беше научена да й се поднасят лесносмилаеми спектакли. Няма да коментирам, кой, как, защо и по какви причини. Ясно е, основните са финансови. Аз отговарям единствено и само за себе си.
Заниманието с театър е отговорно нещо, то е част от възпитанието и на подрастващото поколение, пък и на по-възрастната публика. Ако поднасяш на някой само супер сладки торти, в началото ще му е ок, но накрая ще каже: "Ай байгън! Няма ли нещо горчиво, нещо лютиво или солено?" Затова мисля, че трябва да има всякакви спектакли. Естествено, че ще има масовите комедийни хитове, които с познатите лица от екрана привличат своята публика. Но трябва да има съответно спектакли, които те карат да мислиш. Спектакли, които разглеждат теми важни за обществото и не толкова забавни.
Или пък спектакли като "Аферата с мъртвите души", където започваш като на шега, а накрая това, което се случва на сцената, те хваща за гърлото и осъзнаваш, че всеки от нас има своите отговорности и колкото повече бягаме от тях, толкова е по-зле за обществото като цяло. Ако всички стоим на позицията - мен това не ме интересува, другите да отговарят, какво ще стане? В крайна сметка човекът е създаден и живее в общество. Ако живеехме като вълци единаци в гората, добре! Но ние живеем заедно. Заедно възпитаваме децата си, заедно изграждаме държавата си. Или, както казва героят на Гогол: "Всеки от нас отглежда Чичиков вътре в себе си". От нас зависи дали ще бъдем Гогол или Чичиков.
Аз предпочитам да бъда Гогол!
Това е моят избор и това е причината да правя този театър.
- Имаш и няколко книги с поезия?
- Това е първото, с което започнах още като ученик, но пък бе последното, което излезе на бял свят. Винаги съм смятал поезията за нещо мое лично и съкровено. Желанието ми бе стиховете да стигнат до Константин Павлов. Това се случи преди години. Той написа едно изречение върху папката ми със стихове и това бе благословията ми от Небето. Така от една, втора, вече подготвям и трета стихосбирка. За мен стиховете са нещо като поетичен дневник, нещата, които ме вълнуват, и които са съкровено мои. Ако човек има търпението да прочете стиховете ми, много лесно ще разбере що за човек съм. Там няма скрито-покрито.
Поезията е нещото, което много се надявам и бих желал да остане след мен. Дали ще се случи, това е въпрос на време.
Аз гледам с добро око на писането на поезия, защото то издава чувствителност към света.
Не можем да искаме от всички да са Пушкин или Лермонтов, Шекспир. Но пък в крайна сметка всеки има място под слънцето, стига да не се опитва да натрапва своите писания. Не харесвам агресивните поети, които развяват стиховете си под път и над път и се бият в гърдите. Дали сме поети не го казваме ние, не и докато сме живи. Казват го тези след нас. Ние пишем, какво остава е Божа работа.
- Имаш две дъщери и двете са в актьорската професия. Трудно и много често неблагодарно поприще. Какво им казваш?
- Да. И двете завършиха танцов театър. Едната в НАТФИЗ при Сашо Илиев, другата в Плимут и Париж. Самотно е, трудно е, особено танцовият театър е нещо в България невъзможно. Съществува само и единствено в лицето на професионалния състав "Арабеск". Не искам да говоря какви заплати получават и колко усилено работят, за да извадят нови спектакли. Оттам нататък всички колеги, които се занимават с танцов театър, го правят като хоби, включително и децата ми, защото от това не може да се живее. То и по света е така. Ако погледнем реално, има около 7-8 до 10 големи професионални танцови компании, които са известни в целия свят. Всички останали работят нещо друго, но така и е с актьорите по света, не само с танцовите.
Помагам им и ги подкрепям, доколкото може, но те поеха и по друг професионален път. Не са се отказали. Голямата имаше наскоро премиера в Сфумато, точно с танцов спектакъл. Работят, но по-скоро е за вътрешно удовлетворение и баланс.
На дипломирането на по-малката си дъщеря Анна в Плимут (Снимка: Личен архив)
- Управляваш една културна институция. Ако имаше малко повече правомощия какво би направил за нашата конфликтна културна реформа?
- Аз идвам от практиката. Минал съм в цялата система на театъра. От сценичен работник, до директор. Минал съм през всички служби. Освен това, по стечение на обстоятелствата се занимавам с история и с писане. Ако имам повече правомощия, да речем като заместник министър, министър или ръководещ по-голям институт, бих се опитал по-скоро практически да помагам на стойностни проекти. Неща, в които виждам смисъл. Бих давал път на такива проекти. За мен това е смисъла да си на ръководен пост - да разполагаш с определени лостове, съответно с определени ресурси.
Всичко е въпрос на личен избор. Всичко е въпрос на лична отговорност. Отговаряш за това, което правиш. Аз искам да не срамувам от това, което правя.
- Трудно ли е да се занимаваш с изкуство в България?
- Може да прозвучи помпозно, но в крайна сметка не само в България, но и в световен мащаб, да се занимаваш с изкуство има смисъл, само ако го приемаш като мисия. Ако го приемаш насериозно, ако искаш и имаш какво да кажеш. Другото е занаят.
Да, можеш да битуваш и като занаятчия в изкуството, но не се самозалъгвай и не заблуждавай другите, че си нещо друго. Ако искаш да промениш нещо, опитай, макар и да е мъничко. За мен това е смисъла, да се занимаваш с изкуство. Можеш на един човек да помогнеш, но да му помогнеш и това да си ти. Дали ще е с книгата ти, картината или музиката, дали ще е със спектакъла, който правиш. Както се казва, една душа да спасиш, пак има смисъл.
Не само в България е трудно да си творец. Навсякъде е трудно. Нека да не се лъжем, че условията навън са по-добри. Да, може би в някои неща са по уредени, но на истинското изкуство никъде не му е лесно. Комерсът е повсеместен. Да не говорим колко всичко се е превърнало в ентъртейнмънт.
Но светът е такъв. Може би, сме свидетели на залеза на нашата цивилизация. Това няма да е нито за първи, нито за последен път на тая планета. Така ни се е паднало. Да наблюдаваме залеза на цивилизацията си. Той може да се случи и след 5, 10 години, може и да се проточи и след 200.
За мен нашата цивилизация бавно си отива. Ние не можем да го променим. Това са процеси, които не зависят от отделния човек. Но ние можем да сме отговорни за нещата, които правим.
Аз съм убеден, че това, което правим, някъде се записва. Като преминеш в другото измерение, да те претеглят на везната.
Но това е мое вътрешно убеждение и никого не ангажирам с това. Това е моят възглед за нещата. Ние сме тук временно и след това продължаваме. Така че, да му мислим как ще продължим...
Със съпругата си Красимира във Версай (Снимка: Личен архив)
Интервю на Тина Философова
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}