Шейсет години след публикуването на новелата на Маргьорит Дюрас "Moderato Cantabile" режисьорът Стилиян Петров прави първата сценична версия по тази творба.
Постановката е съвместна продукция на Театър "Любомир Кабакчиев", Казанлък и Сити Марк Арт Център.
Превод и редакция на текста: Йоана Буковска и Стилиян Петров
Консултант: Снежина Здравкова
Драматизация, сценография и постановка: Стилиян Петров
Музика: Мишо Шишков - син
Участват: Йоана Буковска, Ивайло Драганов, Беатрис Благоева, Петър Петров, Светлана Бургазова, Мишо Шишков - син и Лина Шишкова
В "Moderato Cantabile" Тя и Той изграждат своята любовна история като ехо на онова, което си представят, че е била историята на влюбена двойка, в която една жена е пожелала да бъде убита от мъжа. История за глада на човека по абсолютното, по тоталното любовно осъществяване.
Режисьорът Стилиян Петров извлича от текста на френската авторка недоизказаното, неясното, невидимото докрай. При тази френска писателка играта на много планове е любим похват, изведен почти до съвършенство в "Moderato Cantabile". Привидно на първия план не се случва почти нищо, докато под повърхността на сюжета кипят вулкани от страсти. Главните герои не могат да им устоят и постепенно са увлечени във водовъртеж на чувствата с неясен край. Темата за самотата кръжи около цялото повествование и го обагря по неповторим, дюрасовски начин.
"Маргьорит Дюрас е моя любов повече от 15 години. В различни свои периоди я откривам по различен начин. Самата тя е много голяма загадка и се разкрива изключително трудно и не без съпротива. Тя казва, че не прави литература, а нещо друго, без да го назове. Същите думи използва и за опитите си в киното. Дава препоръки театърът по нейни текстове да не е просто театър, а и още нещо. Това, което ние правим, наистина не може да бъде наречено в буквалния смисъл на думата театрален спектакъл."
Йоана Буковска-Давидова в този случай паралелно с главната роля е поела още една, не по-маловажна функция - на преводач на текста, заедно с режисьора и с езиковия консултант Снежина Здравкова.
"Винаги е революционно за един актьор да се срещне с автор, който сам по себе си е неназовим. Нашето изкушение и нашите опити са как в пространството, наречено театър, да изследваме предоставената ни от Маргьорит Дюрас сфера. Тя се движи по-скоро в полето на въображението, където сюжетът, думите са върховете на едни други айсберги, които и като човек, и като актриса ми е много по-интересно да изследвам. Ние се занимаваме много повече с невидимото, отколкото с видимото и търсим начините как да преведем тези незрими пространства, до които тя съумява да достигне по някакви свои механизми, които измисля и развива в себе си, на видим език, така че те да събудят въображението на зрителите. При това без да бъдат основани на баналното, ежедневното, онова, с което сме свикнали."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}