ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА СЦЕНА
Благой Бойчев: Изгубено е само онова поколение, което е загубило споделените ценности
"Скандално е, защото онова време се замита под килима", споделя пред Impressio режисьорът на "Задочните репортажи"
Редактор : / 1999 Прочита 0 Коментара
"Задочни репортажи за България - Одисята" (Снимка: Театър "Любомир Кабакчиев" - Казанлък)
Представлението "Задочни репортажи за България - Одисеята" можете да гледате отново на софийска сцена днес, на 7 декември, от 19.30 часа в Сити Марк Арт Център (бивше кино "Левски").
Казанлъшкият театър "Любомир Кабакчиев" посегна и постави за първи път на българска сцена "Задочни репортажи за България" на Георги Марков. "Репортажите", които са актуални и днес, са обединени под името "Одисеята", под режисурата и драматургията на Благой Бойчев.
Сценографията, която ни препраща в едно трамвайно депо през 1968 година, е на Мирела Василева.
Георги Марков пише тези репортажи преди повече от 40 години, когато вече е извън България, правейки картина и анализ на живота в социалистическа България. Събраните репортажи се излъчват всяка седмица по Радио Свободна Европа. Последният се казва "Чувство за непоносимост". Георги Марков признава, че причината, да напусне България, е чувството за непоносимост, че се превръща в онова, което ненавижда. Вижда себе си като причина и част от абсурда, управляващ България по негово време.
Това чувство за непоносимост кара младите българи да напускат страната и днес. Тръшвайки вратата, без да се обръщат.
Освен режисьор и драматург на представлението, Благой Бойчев е и част от независимата трупа Театър Реплика , с която създава социални представления на принципа на документалния театър. "Точно този тип работа много повлия по работата ми върху текстовете на Георги Марков", казва независимият творец.
Роден е в Шумен през 1986 г. Завършил е "Актьорско майсторство за драматичен театър" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" (2009) в класа на професор Пламен Марков. Магистър е по философия в Софийския университет (2016) и специализант по театрална режисура в НАТФИЗ (2016).
От 2009 до 2011 взима участие в трупата на Модерен Театър с ръководител Ивайло Христов. През 2011 г. създава Театър Реплика заедно с Милко Йовчев, Ованес Торосян, Ивайло Драгиев и Стефан Алексиев. От 2011 година насам има реализирани над 15 театрални проекта, сред които представления с номинация за ИКАР и за награда "Стоян Камбарев" за полет в изкуството. Със Сдружението организира единствения по рода си международен фестивал за документален театър и съвременна драматургия NEDRAma - International.
Участва като актьор в други представления, сред които "Хеда Габлер", за което е номиниран за ИКАР през 2017 г.
- Защо според теб досега "Задочните репотажи" на Георги Марков не са поставяни на сцена?
- Нямам представа защо. Предполагам защото темата е щекотлива. Няма как да говориш за това открито и да не обидиш някого. Всеки от нас има някой близък, който е бил част от тази система, която Георги Марков разобличава. Особено като се има предвид, че съвсем доскоро мнозинството директори на софийски театри бяха осветлени агенти на ДС.
Няма как да очакваме, че те биха приютили подобен проект. Но за щастие се намират и такива директори, като Димитър Кабаков, които проявяват нужното мъжество и подкрепят такъв проект.
- Кои ти бяха най-трудните въпросителни при драматизацията на пиесата? Има различни прочети за онова време?
- Драматизацията на пиесата се оказа доста трудна задача, защото репортажите са доста фрагментарни и беше трудно да се обусловят в един общ сюжет. Затова има сцени, които са писани отделно и нямат общо с Репортажите. Но вярвам, че тези сцени са верни на духа на текста на Георги Марков.
Иначе да, има различни прочити за онова време.
И това за мен е скандално. Скандално е, защото няма реален обществен консенсус за онова време. И по тази причина, онова време се замита под килима. Все едно го е нямало. И в лексиката на хората се е наложил изразът "от началото на прехода", като някаква мярка и вододел на обществени процеси.
Давам пример: "корупцията от началото на прехода само расте". Все едно преди "прехода" не е имало корупция, която расте. Напротив, смятам, че всички негативни тенденции в нашата държава, започват далеч преди прехода. И ако искаме да ги преодолеем, трябва да си дадем ясна сметка за това.
"Задочни репортажи за България - Одисята" (Снимка: Театър "Любомир Кабакчиев" - Казанлък)
- Темата за изгубеното поколение? Болна ли е още тази тема за нас и колко е актуална и днес?
- Изгубено е само онова поколение, което е загубило споделените си ценности. И до ден днешен, аз се чувствам в такова общество.
Нашите споделени ценности не стигат по-далеч от това да не сме под турско робство. За всичко останало, включително за времето на социализма, нямаме общи споделени ценности.
И точно това ми е основният мотив да посегна към Задочните репортажи.
- Трудно ли се прави социален театър в България? Колко си готов да рискуваш на сцената?
- Трудно се прави социален театър. Трудно е да се убедят хората, че този театър е важен, а още по-трудно е да се убедят, че този театър може да бъде интересен.
Иначе на сцената съм готов да рискувам до край, защото в социалния театър трябва да си привързан към истината. А за истината няма как да не се рискува до край.
- Не е ли по-лесно "хляб и зрелища" и пълна зала?
- Да, по-лесно е, но не е удовлетворяващо.
"Задочни репортажи за България - Одисеята":
1968 година. Пенчо Данчев е старши дърводелец в трамвайно депо. Той и жена му се опитват да имат дете. Неуспешно! Може да помогне само лечение зад граница. За това трябват паспорти и той търси всевъзможни начини, за да ги получи. Единственият начин е като наруши своите принципи.
КАЗАРМА /родина/
отвсякъде затворени стени
единствено Небето е свободно
единствено отгоре то виси
необозримо синьо и огромно...
Димитър Кабаков, 1982 година
Сценографията и костюмите са на Мирела Василева.
В спектакъла участват: Ивайло Драганов, Беатрис Благоева, Стоян Руменин, Георги Атанасов, Ирена Дунавска, Стефан Маркофф, Мара Бонева, Милен Вангелов и Петър Петров.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}