НОВ ТЕАТРАЛЕН ПРОЧИТ
Режисьорът Димитър Стефанов: Публиката заслужава да види представления, които са създадени с откровение и с любов
Магичният свят на Шекспир и "Бурята" оживяват в най-новата постановка на театър "Любомир Кабакчиев" - Казанлък, представена в културен център "Алиуловата къща"
Редактор : / 1118 Прочита 0 Коментара
Сцена от премиерата на спектакъла "Бурята" на театър "Любомир Кабакчиев" в "Алиолувата къща" в Казанлък, режисьор Димитър Стефанов (Снимка: БТА)
Премиера на една от последните пиеси на Шекспир "Бурята" влезе в програмата на Общински театър "Любомир Кабакчиев" в Казанлък под смелата режисура на Димитър Стефанов.
В спектакъла за човешката природа, за бурята във взаимоотношенията и за любовта и опрощението гост актьор е Елена Азалова от Драматичен театър "Гео Милев" Стара Загора, сценографията е дело на Петя Димитрова, а композитор е Милен Апостолов.
Постановката е подготвена благодарение на доскорошния директор на театъра Димитър Кабаков, а в актьорския състав влизат Беатрис Благоева, Георги Атанасов, Георги Георгиев, Десислава Вулева, Димитър Живков, Ивелина Павлова, Йордан Куманов, Милен Вангелов, Николай Йорданов, Петър Петров и Яна Божанин.
Премиерата се състоя в културен център "Алиолувата къща", а накрая на представлението екипът на театъра беше поздравен от новия временно изпълняващ длъжността директор Веселин Плачков и от кмета на града Галина Стоянова.
В интервю за БТА режисьорът Димитър Стефанов разказа за работата си с театър "Любомир Кабакчиев" и какво се крие зад "Бурята". Стефанов е актьор, режисьор и преподавател в Национална академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) "Кръстьо Сарафов", работи с казанлъшкия театър вече повече от пет години, а това е второто представление, което прави в "Алиуловата къща", като първото е друга шекспирова пиеса "Сън в лятна нощ".
Той обясни, че тези спектакли са подбрани специално спрямо природата и обстановката.
Според него това, че се играят под открито небе, "носи друга магика".
"Темата, която ме касае, е бурята, но не като природно събитие, а бурята в душите на хората, във взаимоотношенията между тях, породени от негативната емоция - агресия, злоба, завист, властолюбие, както и опрощението като единствен вариант да потушиш тази буря вътре в себе си и между хората", посочи режисьорът.
Причината за това опрощение е любовта между двамата млади - Фердинанд и Миранда. Според него ако има една сила във вселената, която може да победи всеки един негатив, то това е любовта.
Изкуството на театъра е колективно изкуство, коментира Димитър Стефанов. Всяка една отделна професия - актьор, сценограф, хореограф, композитор, трябва да се вписва в едно цяло, което се нарича спектакъл. От тази гледна точка чисто технически е важен балансът - всички да творят равно през различните си професии.
"Смятам, че зрителите заслужават едно откровение и заслужават да видят един спектакъл който е направен с любов", обясни той. По думите му театърът се случва тук и сега при една определена общност с определени културни натрупвания.
Стефанов разказа и за интересни моменти при създаването на спектакъла. "Винаги ни задават въпроса как запомняте толкова много текст", каза той и посочи, че в един момент текстът на пиесата заживява вътре в актьорите. Всеки театрален процес има своите трудности, свързани с логистика, заетост на актьори, с графици, коментира Димитър Стефанов. В този спектакъл по-особеното е, че репетирайки на открито, времето играе изключително важна роля.
Доскорошният директор на Общинския театър в Казанлък Димитър Кабаков също разказа за БТА за дейността по спектакъла, който екипът подготвя вече от доста време и за съвместната си работа с Димитър Стефанов.
Той подчерта, че спектаклите са поставяни специално за пространството на културния център, който особено много се е развил в условията на пандемия.
"По време на пандемията на много колеги се наложи да изместят постановките си на различни открити пространства, но повечето от тях трябваше да бъдат адаптирани. Тук имахме предимството, че спектаклите бяха създадени за двора на "Алиуловата къща" и успяха да съберат публика не само от региона, но и от много други градове в България", коментира Кабаков. По думите му този двор "плаче за Шекспир", тъй като предполага няколко сцени и различни гледни точки.
Димитър Кабакова обърна внимание и на по-особения поглед на куклените режисьори, какъвто е Стефанов, към подобен тип пиеси и обясни, че това също слага определен отпечатък върху постановката.
Кабаков коментира проблемите в театралното изкуство не само в регионален и национален, но и в световен мащаб. Според него основният такъв е, че с потъването на младите хора във виртуалния свят, те драстично се отделят от реалността.
"Няма да мине много време, докато всеки ще може да си позволи да се пренесе в каквато иска действителност, а тогава киносалоните и концертните зали ще станат излишни. Театралното изкуство обаче е изкуството на живия актьор, то се ражда всяка вечер и всяка вечер умира, винаги има някакъв нюанс, който е различен", посочи той.
Кабаков смята, че проблемът при театъра е, че той е изкуство за живи хора, а по ред причини хората все повече се "автоматизират", потребностите се променят и това неминуемо ще се отразява не само на казанлъшката, но и на световната театрална сцена.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}