Тази седмица "Софийското Ларго" става сцена на уникален спектакъл, който ни пренася в тайнството, мистиката и културата на една от най-древните цивилизации - тракийската.

Спектакълът "Мистериите на траките", който се представя неслучайно от Казанлъшкия театър "Любомир Кабакчиев", е дълго подготвян проект, плод на задълбочени проучвания, който за първи път ще ни разходи извън познатите тракийски ритуали. Ще се докоснем до езотеричните орфически мистерии, ще се пренесем в космологията на траките в "израстването на едно момче" от неговото посвещаване, до свещения брак - хиерогамията.

Всичко в този мултимедиен спектакъл е базирано на реалните археологически артефакти, които нашите земи грижливо съхраняват и които, може би, са мястото на най-древната човешка цивилизация.

Какво представлява спектакълът-ритуал "Мистериите на траките", защо е толкова различен и кое уникалното в него?

Разговаряме с директора на Казанлъшкия театър Димитър Кабаков, който освен инициатор е един от авторите на мултимедийния проект, събрал в себе си наука, ритуали, пластика и танци:

Димтър Кабаков (Снимка: Личен архив)

Още

Димитър Кабаков: В театъра има само две категории - добро и лошо

"За проекта си "Мистериите на траките" театърът спечели финансиране по "Културна програма за Българското председателство на съвета на Европейския съюз 2018 г." на Национален фонд "Култура". Същата прословута програма, за която се изписаха толкова много неща и много проекти бях оплюти, но нашият проект е част от тази програма. Казанлъшкият театър кандидатства и получи частично финансиране, като в крайна сметка стигнахме до финала.

Тази седмица на 13, 14, 15 и 16-и юни от 21.00 часа играем четири поредни вечери на покритото "Софийско Ларго", между Президентството и Министерски съвет. Входът е свободен.

По темата за траките са правени доста опити. Още преди много години Маргарита Градечлиева поставя един голям спектакъл - "Мистерии в долината", който е много различен от това, което ние правим сега. По този спектакъл работихме около 9 месеца, като написването на текста и либретото ни отне около 6 месеца. Искахме да е нещо много различно и непоказвано до този момент. Това, което сме виждали досега, и което сме правили ние, е повече тип възстановка на тракийски ритуали, обикновено пренасяне на жертвоприношения на определени места, на определени празници, най-вече в името на Богинята Майка.

Тракийски ритуал по време на Традиционните празници в Долината на тракийските царе (Снимка: Kazanlak.com)

Предполага се, че са били изпълнявани лятно и есенно време, след като е събрана цялата реколта. Те са свързани с поднасяне на жито, вино зехтин, плодове, мляко, водопреливане, извършвано с подобаваща тържественост.

Още

Петмесечно бебе и 83-годишен по стъпките на траките

Не ми се искаше този път да повтаряме тези вече виждани опити за възстановки на ритуали. По тази причина работих с всички научни трудове, с които разполага българската историография. Като се започне с по-старите като Христо Данов, започнал да пише още през 70-те и 80-те, и, разбира се Александър Фол, Валерия Фол, Димитър Попов, Иван Маразов, Георги Мишев, Евгений Теодоров, който пише своя научен труд през 50-те и 60-те години на миналия век. Така или иначе всички тези научни трудове не ми бяха достатъчни, въпреки че описват много детайлно всичко онова, което е достигнало до нас като артефакти, описани от старите елински майстори, защото, както знаем, тракийската история ние я преразказваме от гърците.

Каничка-ритон от Боровското съкровище (Снимка: BulFoto)

Общо взето се движим около и получаваме информация от техните исторически, поетически и драматургични творби и събираме късчета от пъзела. Този път се опитах да надникна извън всички писмени извори, дори в областта на езотериката, в областта на всички онези тайни общества, за които се знае, че на практика водят началото си от орфическите мистерии. Всички знаем и разполагаме с т. нар. Орфееви химни, които един Господ знае, дали ги е писал Орфей, но така или иначе ги имаме на гръцки език, преведени са и на български. Георги Арнаудов е написал музика по тях, която ние използваме в спектакъла, но с доста преработки и допълнения, дори в областта на българския фолклор.

Съкровището от Летница

Още

Изключителен интерес към Празниците в Долината на тракийските царе

Създаването на самия сценарий за мен бе много интересен процес, тъй като някъде към финала на сценария преди няколко месеца написах в една безсънна нощ 5 пеана. Пеан - това е названието на химните към боговете. Тези пеани в крайна сметка послужиха като основа на сценария. В него ние се опитваме да покажем израстването на едно момче - обучението му и посвещението му първо във воинското изкуство, защото предполагаме че всички здрави тракийски младежи са преминавали подобно изпитание. Достигането до воинско посвещение го има във всички стари общества, а до ден днешен в някои народи съществуват подобни мъжки посвещения.

ПЕАН ЗА НАЧАЛНОТО ИЗПИТАНИЕ

О, чуй ни ти, Авлоне,
Татко, съднико
на хорските направи и мечтите ни
това дете предаваме в ръцете ти
изпитай го сега според делата му
това дете ще бъде мъж
и воин доблестен
ако премине твоите препятствия
недей съди го строго и не искай ти
от него най-чутовни изпитания
да бъде с нас в пътеките на Слънцето
дордето стигне прага на отвъдното
ще бъде ли достоен ти изпитай го
Духът му нека лута се
из дебрите на тъмната гора
и ако смели са делата му
да стане част от вълчата ни глутница
която безпощадна е с вразите ни
когато нощем в тъмното промъква се
към стана им обхванат от безделие
да пие от кръвта им след победата
Да бъде Татко наш
сега ти даваме едно момче
ти като Мъж върни ни го.

ПЕАН ЗА ИЗПИТАНИЕТО В ПЕЩЕРАТА

Студено е и тъмно
във утробата на Майката земя
и няма никой
сам си с огледалото
със себе си
с чудовищата огнени
които те изяждат
тъй безмилостно
не знаеш нито кой си
ни къде си ти
не знаеш кой зад теб стои
във тъмното разтворил паст
за да погълне твоето безумие
не се предавай
няма битка лесна
не се предавай
няма по-жесток противник
от този който
в тебе се спотайва
ръцете ти
сърцето ти
и мислите
да бъдат чисти
пред лика на Слънцето
защото то ни дава Светлината си
и пътя към Небето и отвъдното
да бъдеш воин в битката със себе си
да победиш съмнението
мъката страхът омразата
и всички демони
които се спотайват във душата ти
това е пътят дълъг и безмилостен
ала достоен
извърви го радостен
защото там накрая те очакваме
с прегръдка Братска
и със меч в ръцете ни
това е твоят меч
и ти заслужи го.

ПЕАН ЗА БОГИНЯТА МАЙКА

Чуй ме Богиньо
Всевластнице Майко
и наша владетелко
ти си Началото Краят си
ти си която помагаш ни
даваш надежди и радости
в своите мисли закриляш ни
твойте сълзи напояват душите ни
а пък ръцете ти люлка са майчина
твоите дарове хранят телата ни
благослови ни Всевластнице
дай ти надежда на смъртните.

ПЕАН ЗА СТЪЛБАТА

Да бъде твоят Дух пречист
а пък Душата ти освободена
от тялото и бремето на смъртния
а мислите ти нека бродят в тъмното
и се качат по стълбата към Слънцето
която е единствено за Праведните
която е самотна и безмилостна
в която няма прошка за нечистия
сега мълчи и слушай песента
която ти нашепва Необята
и Мъдростта на звездните пространства
сега мълчи
сега си сам
с Небесния отец
подай ръка и той ще те докосне
и той ще те издигне до престола си
очите му са бездна ако си достоен
ти няма в нея да удавиш себе си
а ще намериш истинското щастие
да бъдеш част безсмъртна от всемира.
не се страхувай ние те очакваме
и празник ще е твоето завръщане
блаженното Дете на Светлината.

ПЕАН ЗА НАЧАЛОТО И КРАЯ

Благословена да е твоята утроба
която ражда тялото ни тленно
Душата ни безсмъртна да приеме

Началото и Края си
Всевластнице
но семето е мое приеми го
защото то Живота ще зачене
лъчите ми когато в теб проникват
Земята и Небето в нас се сливат
телата ни са временна обвивка
и дом са на Божествения пламък
без тях Всемира празен ще остане.

Това сме ние
тленни сме и вечни
деца на Слънцето и Тъмнината
разпънати на кръст
между Небето и Земята.

Автор: Димитър Кабаков

Още

Дракони в Долината на тракийските царе

При траките се предполага, че подобен род посвещения са извършвани в т. нар. пещери утроби. Това са само предположения, всичко онова за което говорим са основно догадки, информация получена по императивен път, защото ние не можем да кажем на 100 процента, че това е било така. След воинското посвещение една част от тези младежи след допълнително обучение и изпитание са преминавали през т. нар. посвещение на мистите, или обществото на посветените, които се предполага, че са били извършвани в част от подмогилните храмове, с които е пълно в България. Неслучайно употребявам израза подмогилни храмове, защото ние обикновено говорим за тракийски гробници, което не е точно така.

Стенописи от куполното помещение на Тракийската гробница в Казанлък (Снимка: Shutterstock)

Гробниците са се превърнали в един момент, и то част от тях, не всичките, в един много късен етап, когато са били затрупани, предполага се около началото на новата ера и са били затворени. Но има поддатки, че всички тези подмогилни храмове в продължение на векове са били първо използвани за посвещаване.

Входът към втората камера на тракийската могила Голяма Косматка

Например в Голяма Косматка, Грифоните и други подобни могили в Долината на тракийските царе около Казанлък, когато вратата се затваря навътре към камерата и когато имаме резе, което се спуска отвътре, няма как едно подобно пространство да бъде използвано за погребение. Няма как мъртвият сам да се затвори с вратата от вътрешната страна. Затова се предполага, че в тези подмогилни храмове са били извършвани специфични посвещавания.

Вратите към централната камера на тракийската могила Голяма Косматка

Предполага се, че така нар. ключов камък, който е горе, на върха на купола се е махал, защото дълго време самите тези храмове не са били затрупани, както днес ги откриваме под могилите, те са били затрупани наполовина и ключовият камък е бил свободен. Смята се, че когато е извършвано това посвещаване ключовият камък се е махал и астралното тяло на посвещавания се е отделяло от физическото за няколко дни.

Дромосът към тракийската могила Голяма Косматка

За това е имало специални ритуали и специална техника, която е довеждала температурата на физическото тяло до 4-5 градуса, за да може то да не умре. След извършването на едно подобно посвещаване се смята, че посветеният е можел да общува по емпиричен път с духовното си тяло, с Космоса, с други посветени. Това са едни от предположенията, поради които се казва, че самите траки не са оставили записки. Просто не са имали нужда от това, тъй като тази информация са предавали помежду си по друг начин.

Съкровището от Летница

След това посвещение вече стигаме до финала, когато само един от тези посветени, след определeни изпитания, е бил издигнат до жрец и след това до цар. Смята се, че жрецът е човекът, който вижда духовното. Има предположения, че всяка година са били извършвани обреди, в които царят е изпълнявал т. нар. хиерогамия по време на зимното слънцестоене. Тогава царят-жрец е извършвал свещения брак с Богинята Майка, давайки началото на новия едногодишен период.

Общо взето цялата космогония на траките е организирана около четирите космически случвания - зимното слънцестоене, пролетното равнодействие, лятното слънцестоене и есенното равнодействие. Целият цикъл на посвещавания и на мистериите е бил подчинен на тях. Точно на тези дати са се случвали най-важните неща в тракийското общество.

Съкровището от Борово, царски ритуален сервиз с името на тракийския цар Котис I (Снимка: BulFoto)

Още

Птицеглавият тракийски кораб "Одрис" ще заплава в язовира над Севтополис

Пак подчертавам - това са само догадки, които ние използваме и се опитваме в рамките на едночасов спектакъл да представим мъжкото израстване от воина, през просветения, до царя-жрец и извършването на свещения брак - хиерогамията. Много е интересно, че всички тези неща като изображение и като конкретни сцени са показани едно към едно в много артефакти, достигнали до нас от траките и намерени в различни могили или съкровища.

Изключително интересни са каничката-ритон, намерена до село Борово, Русенско, страхотно интересни образи има на цялото Рогозенско съкровище и разбира се, може би най-интересен е коланът от Летнишкото съкровище. Малки плочки, всяка една от тях съдържа сцени от всички тези посвещавания. Човек, ако иска, може да ги разгледа, защото ние сме използвали тези артефакти в мултимедия, която върви непрекъснато по време на спектакъла. Виждат се и на плаката ни, и на програмата, която сме изготвили.

Съкровището от Летница

Целият спектакъл лежи върху това, което траките са ни оставили и което може да видим и пипнем. Лесно можем да бъдем обвинени в това, че сме подходили с голяма фантазия, но тя все пак почива на това, което траките са изобразили.

По време на подготовката на спектакъла се срещнах с много и интересни хора. Хора, които са посветени, и от които може да научиш страшно интересни неща, но това е една много дълга тема. Второ - не е за всеки. Не всички сме готови да преглътнем едно такова познание за съжаление, но това познание го има по нашите земи.

Съд от Рогозенското съкровище (Снимка: НИМ Враца)

Само един факт ще кажа, който не е толкова широко известен - доказано е, че по нашите земи се намират най-старите открити храмови комплекси. Единият край Оходен, Враца, е от 6-ото хилядолетие преди Христа, което означава 8 хиляди години преди нас. В момента се извършват разкопки край едно видинско село, където храмовият комплекс се датира на 8-10 хилядолетие преди Христа, което вече отива преди Чаталхьоюк (най-големият и най-добре запазен досега открит неолитен град). Общо взето, тези археологически находки доказват, че последната човешка цивилизация (според мен те са няколко, но ние сме в края на последната, която е на около 10-12 хиляди години) се е зародила тук по нашите земи.

Съкровището от Летница

Авторите на сценария на спектакъла сме трима - Христо Буковски, Иван Лишков и Димитър Кабаков. Хореограф и режисьор на спектакъла е Светлин Ивелинов, който работи за пореден път с нас и свърши невероятно тежка и важна работа. Без неговите усилия всички наши "прекрасни" идеи нямаше да видят сцена. Милен Ямаков, в синхрон със Светлин, направи цялостната музиклна партитура на спектакъла, която трае един час. Симбиозота, която постигна между музиката на Георги Арнаудов и отделни елементи от българския фолклор, е великолепна. Работата на Бедрос Азинян, който има невероятно богат опит в "тракийската" тема, направиха възможно, както заснемането на филма в могилата Грифоните, така и цялостното оформяне на мултимедийнта визия.

И разбира се, нищо нямаше да се получи без всеотдайния труд на актьорите от театъра. За което всички от постановъчния екип им сваляме шапка! И черешката на тортата, разбира се, са младите танцьори от танцова формация "Гераци" и Националното училище за танцово изкуство в София / НУТИ.

Идеята на спектакъла до голяма степен беше той да е невербален, да е пластика, да е танци, да е ритуални действия. Нещо много интересно е, че в част от мултимедията ще се видят сцени, заснети в гробницата Грифоните край Казанлък.

Ние съвсем автентично се напъхахме в кожата на нашите предци преди 2 500 години и в един от техните подмогилни храмове."

Опознайте и съпреживейте "Мистериите на траките" на 13, 14, 15, 16 юни от 21.00 часа в "Софийското Ларго". Входът е свободен!