Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Надушвате ли "Предградието" на Ованес Торосян?

СПЕЦИАЛНИ ГОСТИ

Надушвате ли "Предградието" на Ованес Торосян?

Актьорите от Казанлъшкия театър ви провокират да станете част от предградията - такива, каквито са, с най-новата си премиера в един различен, крещящ спектакъл

Снимки: Павлин Даскалов/Колаж: Юлиян Илиев

Интересното при най-новия спектакъл на Ованес Торосян и Казанлъшкия театър "Любомир Кабакчиев" - "Предградие", е че текст, актьори и режисьор се избират сами, намират се, харесват се и не просто си пасват, а стават едно цяло.

Още

"Предградие" - история за незначимото значимо

"Предградие" - история за незначимото значимо

"Трагедия, разказана с езика на младите, със средствата на съвременния театър, в който зрителят е свидетел, а не наблюдател. Свидетел, защото историята пряко го интересува и не го занимава с излишни "театрални похвати", а се фокусира върху темата и живите герои по аскетичен начин, без да спестява нищо.

В центъра на пиесата е - как едни млади хора не знаят къде да си изразходят енергията. Предградията, такива каквито са - това е нашето Предградие.", така режисьорът Ованес Торосян представя най-новия си проект по текста на Ерик Богосян, но адаптиран от него за нашата действителност.

Как спектакълът може да се играе навсякъде, защо героите ще ви жегнат, ще откриете ли посланието им и какъв е финалът? Ще разберете само, ако се включите в тяхната провокация.

Първата премиера на "Предградие" бе на 16 февруари, а следващите са на 23 февруари в Сити Марк Арт Център в София и на 25 февруари в Казанлък.

Това е едно тихо интервю след репетиция, с режисьора Ованес Торосян, с част от актьорите в спектакъла и с директора на Казанлъшкия театър Димитър Кабаков. Тихо е, защото след това, което си видял, мълчиш, но нещо в душата ти крещи:

Снимки: Павлин Даскалов/Колаж: Юлиян Илиев

- Защо избра точно този текст и кое е различното в твоята интерпретация?

Ованес Торосян: Този текст го знам още от студент, защото тази пиеса е една от емблематичните за България и всички я познават. Всеки млад човек, който се занимава с актьорство, минава през "Предградие". Поставяна е много пъти в различни театри. Съвсем скоро я гледах в дипломно представление на колежа "Любен Гройс" и ми се стори много адекватна за днес. Този проект тръгна от актьорите на театъра в Казанлък и аз се съгласих. Тук дойде проблемът с драматургията, тъй като е малко старичка и трябваше леко да я променим структурно.

Опитах се да направя нещо по-ново. Пипнах текста конструктивно, запазих основното, но смених сцени и съкратих излишни неща.

Моята версия е, че съм уловил темата, която ме вълнува, нея засилих. Историите, които не са свързани с България, като географска ширина, не ме занимават и това съм махнал от пиесата. Това е кратка версия. Оригиналът е над 80 страници, ние правим 34.

Ованес Торосян и Сава Драгнев по време на репетиция на "Предградие" (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- Адекватна за днес, но не е ли твърде мрачна?

Ованес Торосян: Мрачно е. Тук в центъра на София е цветно, но колкото повече отиваш в сянката, по-мрачно става. И тъй като този проект основно е свързан с Казанлъшкия театър, смятам, че там имат нужда от тази история. Да видят този "документален филм за предградията", както казва един от героите. Аз самият съм израснал в нещо като предградие, в квартал "Надежда", и нещата, които са ми се случвали, са подобни. Нещата, които в момента продължават да се случват, са подобни. Необходимо ни е да виждаме това, въпреки че българският зрител не обича натоварването.

В пиесата има хумор, има и една граница на натоварването. Една истинска история, която те провокира, прескача натоварването и започва да те надъхва.

Ивайло Драганов, Сава Драгнев и Александър Митев в "Предградие", режисьор Ованес Торосян (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

Новините натоварват, но всички гледаме новини. Те са измислени за това, за да може българинът, гледайки гадните новини, да си отдъхне, че при него не е така страшно. Зарежда се с позитивизъм, прескачайки гадното. 

Веселите и щастливите новини, потискат българина. Гадните го сплотяват и казвайки си: "Ох, аз не съм толкова зле", се амбицира. Аз използвам този принцип и искам да надъхам хората. Основно младите. Родителското поколение също, защото и аз, като родител, имам тема за размисъл - къде сме изпуснали нещо и какво можем да направим.

Скоро репетирахме в НДК и гледам група дечица - висят цял ден в подлеза. Замислих се - моето дете, така ли ще ме лъже, че ходи на училище, а ще виси цял ден някъде. Какво аз мога да направя, за да не си губи времето. Всяко едно поколение е висяло някъде, имало е проблемите си, променят се просто формите. По тази тема нищо не можем да направим, защото винаги е било така - бунтарско младо поколение, което не се подчинява на стандартите и нормите.

Ивайло Драганов, Александър Митев, Милена Младенова и Ивана Пунчева в "Предградие", режисьор Ованес Торосян (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

Тежкото за нашето време е, че възрастта за този бунт става все по-ниска, и по-ниска. Чувам истории за третокласници, четвъртокласници, за 13-годишни бременни, защото са играли на "слънце".

Виждаме как положението става по-страшно и по-страшно, а донякъде ние, родителите имаме вина за това. Начинът, по който е устроена държавата ни, не ни позволява да обърнем достатъчно внимание на децата си.

Разчитаме на "възпитанието си", което би трябвало да е добро. Тема за размисъл е как да запазим, но да не изолираме съвсем децата си от Интернет, където виждат и чуват всякакви неподходящи за възрастта им неща.

- Срещу какво е протестът, който носи пиесата?

Ованес Торосян: Причината за този протест може да е всякаква. В центъра на пиесата е - как едни млади хора не знаят къде да си изразходят енергията.

В днешно време ценностите са съвсем други - едно време е било престижно човек да се занимава с култура и наука, да бъде умен. Днес са важни парите и спортът. Ако може да съм богат футболист, ще е най-добре, с жена манекенка. Само че националният отбор е само от 22-ма и няма място за всеки млад човек.

Нашите герои имат енергия, но не знаят къде да я дянат.

Александър Митев и Ивелина Павлова в "Предградие", режисьор Ованес Торосян (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- Изгубени ли са въобще?

Ованес Торосян: Изгубени са, защото нямат ориентир, те са останали сами на улицата по един или друг начин. Ако не е на улицата, то е пред монитора. Имаме малки деца, но когато нямаме време, просто им връчваме таблета, те мирясват и се зомбират. Оставяме ги на самотек и после им са караме защо не четат книги.

"Предградие", режисьор Ованес Торосян (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

Актьорът Георги Атанасов: Така е, но проблемите на поколенията се застъпват. Това, което виждаме в младежите, го има и на средна възраст и нагоре. Новините в никакъв случай не са красиви.

В центъра на София някъде е цветничко, цветничко е за малко. Цветна е фасадата, пък иначе проблемите си ги има. Много хора казват, че ще направят нещо, но нищо не правят. Дори, когато им се даде шанс, както е в случая, пак нищо не правят. Шубе ги е. Давай с лесничкото. Изгубено поколение...

Ние възпитаваме децата си, с идеята да бъдем по-различни от родителите си. Успели хора сме, имаме дом, професия, но не възпитаваме децата си по същия начин. Защо?

Това си е отвратително представление. Много гадно. То те смазва, защото виждаш и себе си, и приятелите си, всички са там умрели по презумпция.

Сава Драгнев и Беатрис Благоева в "Предградие", режисьор Ованес Торосян (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- Надежда има ли?

Ованес Торосян: Има. Любовта.

Представленията ми засягат много теми. Не ги правя самоцелно. В "Предградие" също не соча с пръст и не искам просто да разкажа тъжната история на нещастното поколение, което...

Засягам теми, които ме вълнуват и които вълнуват екипа, с който с работя. Опитваме да разкажем една история, защото имаме необходимостта да я разкажем. Така че тя да не остане в рамките само на нашия интерес. Смятам, че театъра трябва да бъде за всички. Аз съм от творците, които се вълнуват публиката какво мисли, защото тя е много важна част от цялото.

Представлението е за всички. Със сигурност ще има хора, на които няма да им хареса и ще си тръгнат. Разчитаме на младата публика, защото в момента театърът има нужда салоните да са пълни с млади хора. Надявам се нашето представление да предизвика интереса им.

Ованес Торосян, Костадин Жеков, Недялка Раева и Георги Атанасов (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

(Ованес Торосян представя трима от актьорите, чиито роли са най-малки и са извън групата на младежите - Костадин Жеков, Недялка Раева и Георги Атанасов. "Малките хора в пиесата, които обаче са много важна част от цялото, защото те са другата гледна точка. Чрез тях се осъществява сблъсъка между два свята", казва режисьорът)

- Какво виждате вие отстрани, като наблюдатели през по-голяма част от времето?

Недялка Раева: Реалността, с която се сблъскваме в ежедневието, но сякаш се опитваме да забравим.

- Има ли герой, който харесвате?

Костадин Жеков: Аз най-харесвам Джеф, защото той може би има реалния шанс да се измъкне с приятелката си от "предградията".

Петър Петров и Сава Драгнев в "Предградие", режисьор Ованес Торосян (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

Георги Атанасов: На мен никой не ми харесва от тези хора в пиесата. Не ги харесвам, защото в спектакъла нямат позиция. Да, любовта побеждава накрая независимо от финала, но не ми харесват въобще.

Ованес Торосян: И на мен не ми харесват. Когато прочетох накрая редактирания ми текст си викам: е това ли е? 1, 2, 3, 4... много е яко! (смеят се)

Има и светли герои, разбира се. Аз не съм се опитвал да ги изкарам лоши, или злодеи. Даже сме добавили сцени, за да ги видим и в друга светлина. Имаме и един малък герой - "Утрето", който носи надежда.

Сава Драгнев, Ивайло Драганов, Александър Митев и Беатрис Благоева в "Предградие", режисьор Ованес Торосян (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- Как се работи с Ованес Торосян?

Георги Атанасов: Превъзходно. Много е готино, защото всеки актьор, съумял да стане режисьор вижда и от двете страни, вижда от какво имаш нужда и знае как да те води в правилната посока.

Овата е точно такъв, освен това е разчленил пиесата и е бръкнал дълбоко в хиляда теми. Той знае как да поведе актьора точно към целта. Спектакълът има душа.

Недялка Раева: Репетиционният процес течеше много гладко, не е натоварващо, той винаги усеща момента, когато актьорите трябва да спрат за малко, да си асимилират ролята. Той ни научи да говорим на общ език в спектакъла и да усещаме персонажите си. Не да си представяш някакво имагинерно същество, а да го намериш в себе си.

Лично за мен репетициите бяха много тежки психически, защото тези хора влязоха в главата ми и всеки ден си мислех за тях, за проблемите им и докъде са стигнали. Дали на мен или на мой познат няма да му се случи нещо подобно.

Ованес Торосян, Петър Петров, Сава Драгнев и Александър Митев по време на репетиция на "Предградие" (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- На сцената или отстрани, като режисьор, се чувстваш по-добре?

Ованес Торосян: Режисьорството повече ми харесва. Като актьор се капсулирам в моето и обикновено не мога да контролирам това, което се случва на сцената. Тогава удовлетворението ми като творец не е толкова пълно.

Като режисьор мога да обгърна цялото и да дам това, което искам в представлението.

Като актьор нямам тази възможност. Обичам, естествено, и да съм актьор и в определени моменти ми идва да скоча на сцената, докато режисирам.

Ованес Торосян (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- Как ще поканите хората да дойдат да ви гледат?

Ованес Торосян: Ако искате, елате! Бих се радвал да хвърлите по едно око, но не на всяка цена. Вярвам, че ако представлението е достатъчно добро, те ще чуят от свои близки хора. Ако не сме се справили с нещо, то до зрителя няма да стигне информацията за него. Ще оставим хората по естествен път да стигнат до това представление. И нас си ще тестваме.

Така че, не идвайте в никакъв случай! Не правете тази грешка! (смее се)

Милен Вангелов и Ивайло Драганов в "Предградие", режисьор Ованес Торосян (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

Изкуството не е само за забавление, не е само за гъди, гъди. То трябва да провокира и в случая имаме нужда от тази провокация.

Най-малкото да тестваме себе си. Не сме някакви специални хора, ние също сме граждани на България и си живеем битовия живот. Натоварващо е да се занимаваш с изкуство, особено когато пресъздаваш важни теми от сцената. Този баланс на актьора между битовизма и изкуството, с което се занимаваме, много ни обърква в нормалния живот.

Ние имаме нужда да разберем реално къде живеем. Затова чрез изкуството, което можем, провокираме бита.

Героите, които правим, са около нас. Чрез художествените герои в тази пиеса провокирам себе си и публиката, за да видя къде е истината. Дали аз, като Ованес, в бита ще съм в покой със себе си, срещайки подобни ситуации, ще мога ли да реагирам и как ще помогна.

Ивайло Драганов, Александър Митев, Милена Младенова и Ивана Пунчева в "Предградие", режисьор Ованес Торосян (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

Костадин Жеков: Да дойдат младите хора да ни гледат. Интересува ме тяхната реакция.

Недялка Раева: Някой ако прецени, че иска да си спести час и половина от висенето на някоя пейка може да заповяда, пък току-виж, му станало интересно.

Георги Атанасов: Нека да се провокират и да дойдат по някакъв начин. Сигурен съм, че ще останат.

Това представление не е само за млади. Може да се гледа от всякакви възрасти. Всеки ще се намери тука, или ще се открие в някакъв етап от живота си. Ако имаш търпението да го изгледаш, ще видиш и себе си, и хората, които са около теб в момента.

Ованес Торосян (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

Ованес Торосян: Имаме идея след всяко представление да има и дискусия със зрителите. Обратната връзка ще бъде много ценна за нас.

Георги Атанасов: Много ще се уплаша, ако младите хора дойдат и харесат само Пони и рапа, или харесат, че някой има пистолет, или че се друсат героите. Много ще се стресна. Естествено, не е това целта. Посланието е видимо и отчетливо.

Недялка Раева: Мисля, че дори и да се изкефят на подобни неща, като видят финала ще се замислят дали е толкова готино.

- Мислите ли, че вашите герои от "предградието" ще дойдат да го гледат?

Ованес Торосян: По естествен път ще дойдат. Те ще го надушат. Във всичко е така. Стига да "мирише", ще го усетят, щом го търсят.

Димитър Кабаков (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- Риск ли е за Казанлъшкия театър тази провокация?

Димитър Кабаков: Всяко нещо, което е извън комедията е риск, навсякъде. Правенeто на подобен род спектакли е въпрос на избор.

Самите актьори си избраха този текст. Четиримата млади актьори, които дойдоха в театъра преди близо две години - Беатрис Благоева, Ивелина Павлова, Петър Петров и Сава Драгнев, се включиха активно и със страхотна енергия. И до ден днешен запазиха тази енергия и желание за работа. Казанлъшкият театър се променя, благодарение и на тях. А вече и благодарение на новите колеги, които дойдоха миналата година, веднага след завършването на висши театрални училища. Аз им бях обещал и им дадох картбланш да си изберат текст, който да направим.

Доста текстове минаха през ръцете ми, и в крайна степен стигнахме до "Предградие". Поискаха Овата да им е режисьор. Говорихме, предоставих им го и се харесаха. Паснаха си и процесът тръгна. Това представление е избор на младите актьори в театъра.

Милен Вангелов, Ивайло Драганов, Петър Петров и Александър Митев в в "Предградие", режисьор Ованес Торосян (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- На теб харесва ли ти?

Димитър Кабаков: Харесва ми. Аз обичам подобен род спектакли, които те карат да мислиш. Ще цитирам нещо, на което попаднах точно в момента.

Моя близка споделя случка с детето си и какво казва неговата учителка:

"Не трябва да имате големи мечти и да си поставяте високи цели, защото не можете да ги изпълните и ще бъдете разочаровани". Това е учителката към тийнейджърите. Ако ти набиваш на децата, че трябва да са по-тихи от водата и по-ниски от тревата, голяма е вероятността повечето от тях да станат точно такива.

Оруел ряпа да яде. Той казва, че е написал "1984" не като изобличение, а като предупреждение. Мисля че, ние вървим с големи крачки към действителност много по-страшна от "1984".

Животът е много по-богат от литературата и изкуството и ни поднася непрекъснати кофти изненади и ще продължава да го прави. Но тези изненади си ги правим ние самите. Този спектакъл е разговор за нещата, които могат да ни се случат и се случват.

"Предградие" - от една страна това е "пред града", където можеш да останеш цял живот. Това си го знаем, дори и в София. Има квартали, от които хора не излизат, защото там имат всичко и си живуркат. От друга страна "предградие" може да погледне като преграда вътре в самия теб, която не можеш да прекрачиш и си оставаш в нея.

Ивайло Драганов и Александър Митев в "Предградие", режисьор Ованес Торосян (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- Кое пречи да се надскочи тази "преграда"?

Димитър Кабаков: Много неща пречат. Пречат родителите. Пречи общата нагласа на обществото, която издигна келепира на пиедестал. Често чуваме: Дай да направим някоя далавера, да изкараме пари. Не да работим, не да положим усилия да измислим нещо, не да развиваме. "Далаверка, баце! Там едни кинти да изкараме!" И търкат като ненормални. Има ужасяващи статистики какви пари минават през тези търканици и билетчета.

Пречи цялата енергия на народа, който очаква някой друг от горе да го спаси. А Господ ни е дал възможност сами да си построим живота и ние имаме избор. Но тези избори не са лесни. Не са лесни и за героите в пиесата.

Ивайло Драганов, Александър Митев, Милена Младенова и Ивана Пунчева в "Предградие", режисьор Ованес Торосян (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- Излиза ли се от това дъно?

Димитър Кабаков: От една страна е любовта. Моята теза е, че големите проблеми в съвременното общество идват от липсата на вяра. Тук няма да бъда ортодоксалния християнин, който е в черквата и се моли на Бога. Вярата, от една страна във висшия разум, от друга страна вярата в смисъла на живота. В това, че когато направиш нещо, то доброто се мултиплицира, а не злото.

Вярата в това, че Господ ти е дал възможност да постигнеш много неща, но трябва да поискаш да го направиш. Вярата в човека до теб, към което обикновено подхождаме с недоверие. Много пъти съм лъган, разочарован, попадал съм на точно обратното от вярата в човека, но съм тъп и упорит.

- Предстоят "Икарите", а вашата пиеса "Цигуларката на Бога" е номинирана за текста на Стефан Цанев. Какво мислиш за театралните награди?

Още

"Цигуларката на Бога" - театралният пясъчник на Доротея Тончева и Стефан Цанев

"Цигуларката на Бога" - театралният пясъчник на Доротея Тончева и Стефан Цанев

Димитър Кабаков: Всички тези награди, филмови или театрални са човешка направа, не са спуснати от Абсолютния разум отгоре. Затова на едни се харесват, на други не. От друга страна тези, които ги номинират и раздават, имат своите виждания за развитието на театъра, имат политика как да се движат подобни награди.

Винаги ще има доволни, винаги ще има разочаровани. Но дори само фактът, че два пъти в годината покрай "Икарите" и "Аскеерите" усилено в обществото се говори и се коментира Театъра и той става фокус в обществото, е полезно. Награди трябва да има.

- Повечето постановки на Казанлъшкия театър играете на Софийска сцена, последните две премиери ги представяте първо тук, виждат се от много хора, но не ви ли се сърдят?

Още

Тайнството на Шекспир в един двор, под едно дърво и много звезди

Тайнството на Шекспир в един двор, под едно дърво и много звезди

Димитър Кабаков: Не. Това от една страна е чисто битов момент, защото в Казанлък нямаме топла зала за зимата, където да репетираме. Благодарение на добрите ни отношения със Сити Марк Арт Център вадим втора премиера тук, защото е в студените месеци.

Следващата премиера ще бъде първо в Казанлък и после ще се играе тук, тя вече се репетира там. Режисьор е Димитър Стефанов, с който сме правили "Живак" и "Сън в лятна нощ", това е една брилянтна ситком комедия на Рей Куни. Ще я направим така, както само той може.

След това правим "Албена" за Алиолувата къща в Казанлък. Това е една много особена редакция на "Албена", която аз в момента правя. Една женска "Албена" - всички жени на селото ще играят пиесата. Премиерата е на 28 и 29 май в Алиолувата къща, която ще се превърне в главно действащо лице в този спектакъл. С Ованес Торосян ще работим следващия сезон пак, с пиеса в съвсем друга посока. Той много си хареса колегите.

Искам Казанлъшкият театър да се гледа не само в София, искам да се гледа основно в Казанлък, защото това е театърът на града, оттам нататък из цяла България. В момента цялата ни трупа с всички млади колеги създава една страхотна енергия и дух. Тя се усеща и в момента. Огромното им желание за работа и сплотеността им, ни прави много различни от останалите трупи. Нещо, което се среща рядко и това много ме радва.

Интервю на Тина Философова

Провокирайте себе си в "ПРЕДГРАДИЕ" 23 февруари от 19.30 ч. в Сити Марк Арт Център в София и на 25 февруари от 19.00 часа във Военен клуб в Казанлък.

Режисьор: Ованес Торосян
Автор: Ерик Богосян

Хореография: Анна Кабакова
Танц: Милена Младенова, Ивана Пунчева

С участието на: Александър Митев, Беатрис Благоева, Георги Атанасов, Ивайло Драганов, Ивелина Павлова, Костадин Жеков, Милен Вангелов, Недялка Раева, Петър Петров, Сава Драгнев

Коментирай 1

Календар

Препоръчваме ви

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър

Дейвид Гарет: ICONIC е пътуване през времето и историята на музиката

Прочутият цигулар идва за два концерта у нас