"Внезапно осъзнах, че съм написала собствената си, ширеща се репутация, по-голямата част от която е лоша."

Думите на византийската императрица Теодора отекват в историята векове, за да достигнат до онези, призвани да ги разберат.

Неслучайно византийската владетелка е една от най-влиятелните жени, съществували някога. От бедно момиченце, през придворна танцьорка и актриса по пътя си до трона, императрицата се е славила с остър език, всевиждащи големи очи и абсолютна непоклатимост. След като слага короната, тя се превръща в бранител на жените и е сочена за основателка на феминизма. Създава закони срещу изнасилванията, търговията с плътта им и правото им на развод.

След смъртта си блудницата е провъзгласена от църквата за светица, а великият император и неин съпруг Юстиниан I не успява да преживее загубата й. 

"Хрумна ми, че винаги са съществували онези жени русалки: които не принадлежат на този свят, защото не се вписват в рамките, поставени за останалите жени. А ако не се вписваш, вече не те третират като жена. Но тези жени всъщност не са точно хора. Русалките всъщност са прекрасна метафора за този тип жени", казва Теодора и сякаш описва Елена. Но не тази от Троя.

Говорим си с Елена Калевска - актрисата, призована на територията на императрицата, за да се свърже завинаги с образа й. 

На историческо място - Триъгълната кула "Сердика", създадено именно от съпруга на Теодора - Юстиниан I, се срещаме с актрисата Елена Калевска. По-вероятно я познавате като Елен Колева от "Шивачки". Синеоката красавица, сравнявана многократно с Невена Коканова заради големите синьо-зелени очи и класическите черти. Името й "украсяваше" първите страници на вестниците години наред покрай лоши връзки с хора, които няма да споменаваме и които са част от едно закаляващо минало.

Питам я оттам ли идва Калевска - от калена. Оказва се, че да. 

"Моето име е Елена, но да се наричам Елен вече ми се струва претенция, за разлика от преди. Калевска идва от руската ми жилка - артистично наименование от Колева, която е реалната фамилия на баща ми Николай Колев, който беше актьор. Но да - всъщност съм и калена доста вече. Обръгнала, надраснала първичните си желания да бъде в центъра на вниманието", казва Елена.

Рокля от магазин Collective, бижута UNOde50 и личен архив.

Истинското си име носи и като героиня в първия си филм, в който се снима още като студентка и за който получава първата голяма награда и сладкия вкус на славата. Лентата "Шивачки" на режисьора Людмил Тодоров, в която си партнира с Александра Сърчаджиева и Виолета Марковска, е един от най-значителните филми на съвременното българско кино, макар след него животът и на трите актриси никога повече да не е същия. 

Елена сега е някак различна. Прилича на малко момиченце с плетен пуловер, големи очила и елегантно палто, сякаш дошло да се бори за по-висока оценка на изпит. Тя е уверена, защото се чувства подготвена за един от най-разкриващите я разговори напоследък и решена да сподели наученото с #URBN. В най-женския месец март призоваваме силните жени и техните завети. А Елена е една от тях.

Плавната ѝ походка и равният тон, с който говори кара присъстващите да слушат внимателно, същевременно гледайки зяпнали промяната на състоянията й в подземието. Същински моноспектакъл. Тя може да се разсмее като свенливо момиче, да плаче с истински сълзи и да танцува грациозно - така както разказват, императрица Теодора всъщност е пленила сърцето на Юстиниан I - с движения и провокативност. 

В нашия малък градски спектакъл без рамка, Елена ще бъде за кратко в центъра на вниманието, но този път не заради някакво его. Макар да не е Елена от Троя, името й е раждало интриги, почти фатални страсти и крайни настроения, които са оставили своите белези по нея. Елена е от Монтана. И макар Теодора, Елена и Елен да са жени от различни епохи, помежду им сякаш има невидима връзка, съчетаваща съдбите им чрез събития, думи и образи. 

"Дори да се върнем назад, ще говоря свободно за грешките и прошките си, защото съм ги преживяла", казва тя. 

Предразполага да бъде вкарана във всеки образ, но най-трудно влиза в своя собствен. Коя е Елена Калевска?

"Изключително семпъл човек. Но бих казала скучен, защото имам много богат вътрешен живот. Много наскоро започнах да разбирам коя съм и започнах да се приемам. Осъзнах, че в годините съм изпълнявала почти перфектно някакви роли, за да се харесвам на някакви хора, за да бъда възприемана. Живяла съм чужди животи дори в личния си живот. Не съм била честна със себе си. Много дълъг път съм изминала, за да осъзная, че е време да се запозная с Елена. Която не е тази или онази. Живях години наред в лъжа".

Първата закалка за Елена идва с първите успехи в професията. Всяка голяма награда идва с прокобата си, казват опитните артисти. 

Рокля от магазин Collective, бижута UNOde50 и личен архив.

"Твърде тежка за понасяне и твърде тежка за мен се оказа короната. На 23 години взех наградата за ролята си във филма "Шивачки" и все още чувствата по тази тема са смесени. От една страна беше нещо невероятно за мен. Не бях очаквала, че с първия ми филм нещо такова може да ми случи и много скоро разбрах, че ми осигури сигурни врагове. Казвам истината, пряма съм в интервютата си. За мен няма смисъл да бъдеш публична личност ако нямаш смелостта да кажеш истината. Трябва да си прям и смел". 

Каква беше истинската Елена преди да бъде покварена от славата и злобата? Много имена и една душа.

От малката Елена - свито, обикновено дете с големи светли очи, сякаш са останали само те.

"Сякаш очите ми са се затворили от живота, не искам да виждам действителността. Чисто и добро дете бях, но и малко тъжно. Детството ми не беше от най-лесните, но изкуството (балет и пиано) го правеше вълшебно. Загубих баща си на 4 години - той почина внезапно на 33. Учила съм в Монтана до 19-годишна, в езикова гимназия с профил "Немски език". Израснала съм сред театър, книги, изкуство. Баща ми е актьор, майка ми балетен педагог и хореограф. Танцувала съм 14 години при нея. При госпожа Колева на балет, след това на уроци по пиано. Още пазим руското пиано "Чайковски". Израснах в апартамента на баба ми и дядо ми. В общи линии трудно детство, защото баба се разболя година след като баща ми почина - получи инсулт. Бях дете с известни ограничения, нямах собствено пространство, но това ме направи силна, това ме кали. За това съм благодарна много на моята майка."

Следва буйният пубертет, когато малката Елена започва да заявява себе си. Дискотеки, момчета, цигари, бягства. А сега - не пие, не пуши и няма мъж до себе си. 

"Нямам нужда. Претърпях трансформация. Умрях и се родих. Предишната Елен Колева е пробвала всичко, но Елена сега е съвсем различен човек". 

До този катарзис стига след много болка - с умиране. Трансформация ѝ започва на 25 години и приключва на 35.

"10 години минаване през различни изпитания. Душата ми е жадна за емоция и знания и на нея не ѝ пука нито аз какво ще кажа, нито какво ще кажат околните. Тя просто иска да пробва и това, и това, и това... И да умира, и да се ражда и да бъде лоша, и да бъде добра. Била съм и двете - и лоша, и добра. Като казвам лоша нямам предвид коварен, зъл човек. Същността ми не е такава. Но съм човек, който иска да разбере какво е и мрака, да стигне дъното, да поживее там и след това да реши, че иска да се изкачи нагоре, да поеме въздух и пак да се роди отново. Не е ли това смисълът на живота?!"

Отвеждаме я в митичното пространство на Триъгълната кула сред крепостните останки. Крепостните стени на Сердика играят основна роля в защитата на града до XIV в. Те са изградени след средата на II в., а впоследствие претърпяват редица подобрения. Преустроени са в кр. III - нач. IV в., а през VI в. са удвоени по дебелина и значително подсилени. Когато слизаме надолу по стълбите служителите на музея ни казват, че е като истинската Теодора Византийска - с множеството скъпоценни накити от различни метали, характерни за тогавашната епоха. Готова е, за да излезе на собствена сцена. 

Рокля от магазин Collective, бижута UNOde50 и личен архив.

Знае, че сцената я зове още като малка. 

"Още на 4 години съм заявила на родителите си, че ще стана актриса. Никога не промених това решение, дори преди малко, когато ти казах, че вече е време да снимам нещо голямо, извън България, защото тук се чувствам нежелана на моменти. Искам да се развивам, готова съм да се боря, но да знам за какво. Защото едно е да се бориш с талант и качества, друго е да се бориш с вятърни мелници, хора и системи, които всъщност не ги интересуват твоите качества."

Преди да кандидатства в НАТФИЗ, играе в театър в Монтана. Проф. Димитрина Гюрова я приема веднага в класа си и Елена тръгва по пътя към сцената.

"Толкова вярвах, че актьорството е моят път, че манифестирах това и нямах съмнения в приемането си. За първи път, докато чаках да излязат резултатите след последния 4-ти кръг изпити, видях един от ангелите си, който ми даде знак. Той бе въплътен в тяло на човек - той ми каза със знак, че ще ме приемат, сериозно ти го казвам, не ме интересува кой как ще приеме тези думи. Ангелите са навсякъде, оставят знаци и ако ги следваш, те водят в правилната посока"

Печели мястото си в НАТФИЗ с монолог на друга емблематична жена - Царица Мария Десислава.  А комедийният й монолог е със северозападен акцент - по Йордан Радичков.

"На мен ми се отдават акцентите, както видя в представлението "Перфектната сватба" на режисьора Владлен Александров. Сега играя само в комедии. Само пиесата "Майстори" е различен жанр. Хората в малките театри във вътрешността на страната много ме обичат. Често идват при мен и ме питат "мога ли да те прегърна, толкова земна те чувствам". И тогава си казвам: Момиче, колкото и да е трудно да продължиш в това русло, заради публиката си заслужава да не се откажеш. Сложно е, защото местата, на които играя са забравени от Бога. Цели градове сякаш са забравени от Бога. Условията са ужасяващи за хората, които идват да ни гледат и за нас като актьори.

Тогава научих това: Какво значение има една малка група критици, които ще те отрекат, когато има такива хора, на които си дал светлина и любов и те ти я връщат?! Разликата между така наречените софийски интелектуалци и хората, които са жадни за театър е цяла бездна. За кой трябва да играя според вас - за критиците? За публиката играя, разбира се!"

Рокля от магазин Collective, бижута UNOde50 и личен архив.

"Бягството не е пътят, дори да спасява животи"

Филмът "Шивачки" директно изстрелва на върха трите млади актриси - Александра Сърчаджиева, Елен Колева и Виолета Марковска. Всички говорят за блестящата им игра, за плътната история на филма, а Елен, Алекс и Вили са на кориците на най-елитарните списания у нас. 

"Имам чувството, че по някакъв начин героините ни изиграха най-важната си роля - в истинския ни живота нататък. И трите бяхме с тежки животи във филма, смятам, че и в действителността не живеем леко. "Шивачки" го дават всяка Коледа и тази година го гледах отново. Мисля, колко сме чисти и искрени и трите в него. Една душа сме там. Душа, в която няма суета и претенция. Наистина живеехме заедно в моята квартира на улица "Ангел Къчнев", докато снимахме филма. Спяхме на пода, на едни матраци. Аз бях последната година в НАТФИЗ. Опознавахме се, защото режисьорът Людмил Тодоров искаше това, за да станем близки. Събраха ни на кастинг - имаше много момичетата, над 400 кандидати. Бяхме чисти деца в началото на пътя си, които още не знаехме колко ще ни е трудно занапред" 

От трите героини Елена е най-свитата по сценарий. Трите са неразделни докато играят, но след края на снимките спират да поддържат връзка.

"Ако сега можем да се върнем там, в онова време, да сме почувстваме близки отново, бих им припомнила как си говорихме до късно и не заспивахме; как си играехме като малки деца в снега, в двора с детските катерушки.

Смятам, че наградата ни раздели, макар че я посветих на тях и абсолютно го мислех. "Шивачки" е филм от трите, но я дадоха само на мен. Това беше - заявявам го категорично, че това провокира негативното към мен. Аз много се зарадвах първоначално, но след това си дадох сметка, че едва ли не всеки се пита "защо на нея, тя не се е доказала, прекалено е млада". 21 неутрални творци бяха гласували за мен, защо не се сърдят на тях?

Изпаднах в много тежка депресия няколко дни след церемонията, около 2 седмици. Аз съм емпат и всичко, което усещам у другите, влиза в мен. Крайно чувствителна съм. Имам взаимодействие с хората. Вече имам и броня, но тя е изградена по-късно. Тогава бях оголена, нямах защити. Тогава ме заля мощната вълна на тоя негативизъм и това ме събори. Просто след тази награда бях зле - не излизах, плачех непрекъснато, чувствах се виновна. Колегите ми не бяха до мен. Майка ми остана до мен и две близки приятелки. Не разбирах защо аз трябва да се чувствам така? По никакъв начин нямам вина.

Разсъждавам така: което е за теб - е за теб. Днес печелиш, утре губиш. Обичам го обаче тоя филм и ако сега ми кажат, че снимаме "Шивачки 2" - снимаме! Нямам проблем с това, не тая нищо лошо към Вили и Алекс, те имат техните съдби и животи. Обвинявам медиите, които много се погрижиха да ни разединят"

Елена не би избягала от този свой житейски урок. Носи си короната с достойнство. Понакривява ѝ, понатежава ѝ, но си я носи.

"Твоите хора ги познаваш по това, че те приемат такава, каквато си. Всички останали - да си отиват. Ако даден етап е изживян с определен човек - уроците са научени. Пускаме го да лети. Идва друг на ново ниво. Не съжалявам за никой, който си отива. Нека си ходят"

Капка по капка след наградата всичко секва -  приятелства, оферти за работа, внимание...

Елена вярва, че няма нищо случайно и че всеки един човек, който е минал през живота ѝ е бил невероятен учител.

Рокля от магазин Collective, бижута UNOde50 и личен архив.

"Едни идват и те бият с пръчка, а другите идват с разбиране и любов. И двата типа учители могат да те трансформират и да те направят много силен. Аз изначално съм задала път на душата си. Курс, който не е равен, който е като кардиограма на сърце, който е каменист и сложен. Избрала съм сложна програма в сърцето си. Затова много години съм се чувствала като жертва. А после разбрах, че съм просто авантюрист, който се развива. Защо идва душата ни в нашето тяло? На нея не й трябва нито комфорт, нито стабилност. Тя има нужда от преживявания."

Елена е жена за силни мъже. 

"Бях влюбена. Не просто влюбена, обичах този човек. Не можеш да не се влюбиш и да се грижиш за някого по този начин - с човешко разбиране и обич. Вярвам, че съм муза, но никога не знаеш на кой."

Сега е далеч от състоянието на самота и несигурност и желанието да се приобщи и хареса. Смята, че така и не ѝ се е получило. Сега е индивидуалист. Не прави компромис със себе си. В нов етап е от две години. Интензивно на сцената в няколко представления. И се готви за голям екран. 

"Този урок го научих и от връзките с тези, които няма да споменаваме. Оказа се, че трябва да съм много благодарна за появата на тези хора. Но и аз се оказах учител за тях. И ги научих, че разочарованието идва тогава, когато искаш да контролираш хората. Вече не съм бохем. Взех си дозата. Ако предозираш с количеството живеене за кратко време се получава токсикация - отравяне. С мен се случи това. Много млада взех големи дози и се отрових."

След филма, Елена участва в сериала "Забранена любов", но като най-голямо постижение в онзи период смята отново роля, за която се е борила. Спечелва я след кастинг. Роля в представлението "Как се научих да кормувам" с режисьор Николай Поляков в Театър София.

"Харесвам малките, задушевни сцени. Бих искала да усетя духа на бутиковия "Театър 199", например. Аз съм хамелеон, това ми е даденост. Всичко ще се нареди ако просто признаят този мой талант. Ще бъда много щастлива. Все още трудно преборвам злобата, опитвам се да се страня от нея - като чума е мощна, като вирус - не можеш да я пребориш. Можеш да се отделиш, да не влизаш в схеми и игри - това е пътят. Изолирала съм се. Не посещавам сбирки, не ходя никъде. Основно животът ми е свързан с работата и пътуванията ми. Търся вътрешния си мир. А от скоро имам втора професия - космоенергет - лекар, по нетрадиционна медицина. Дипломата ми важи за цял свят. Лекувам с ръцете си. Космоенергетиката борави със съществуващи канали, които идват на тази планета от Космоса и ги ползвам, за да помагам на хората". 

Елена казва, че вече е излекувала себе си. В този дълъг процес на възстановяване влизат връзките й, загубите, падението. 

"Преди си бил търсен и успешен, и изведнъж затварят се вратите, не те търсят, не искат да работят с теб. Мъжете никога не са били спасителните ми пояси, а тежестите ми. Донякъде бях осъдена за изборите си в личния живот, бях наричана метреса. На пресата й харесваше моя образ на хищник и фатална жена, това им носеше пари, много пари"

В момента би играла в кино, в сериал, но най-много мечтае да се преражда в различни епохи. По сценарии, които не са имитация на американската действителност. Като Императрица Теодора, която е използвала позицията и влиянието си, за да въведе реформи в империята. Такива, които издигат статута на жените. Теодора омайва великия Юстиниан с интелигентност и красота, въпреки че е бедна. Поради лошата ѝ слава се наложило да се приеме нов закон, който да пренебрегне стария римски, който забранява на мъже със сенаторски или по-висок ранг да се обвързват с актриси.

Рокля от магазин Collective, бижута UNOde50 и личен архив.

"Не си правете илюзии, не съм бяла и пухкава, имам зъби и ги показвам, когато се наложи. Императрица Теодора е блудницата, която е провъзгласена за светица. А нима аз не бях наричана блудница и метреса, нима не бях целена с камъни. Не с физически, а с камъни, наречени думи. Майка ми Ина преживя много трудно медийните издевателства. Внезапно се оказах в среда от шутове, подмамени в кралските предверия, приемащи пари, за да лъжат, за да играят това, което им се поиска, а не това, което чувстват. За да ти е добре, трябва да изградиш вътрешни устои и се изисква работа. Ние не сме жертви, в нас е силата, ние решаваме тоя живот как ще го живеем. Стига с това "много сме чувствителни" - ами какво от това, нямаме ли воля да ги владеем тия чувства? Малко воля, хора! Затова смятам, че съм калена. Когато ме наричаха всякаква, аз замълчах, сама си ближех раните. Нося си кръста, защото знам, че трябва да съм достойна" 

Ситуацията за Елена е такава, каквато е. Смеем се, че и със скромното си пуловерче не е за изхвърляне. Предпочита затворите, които е създала за себе си. Обрала е жестовете и изказа си. Не е с никой. Цялото противоречие около нея я превръща в малко момиченце, което търси сигурност. Слага защитната си броня, когато я доближат и се превръща в силна жена, която не допуска никой до пещерата със съкровищата си - неконтролираните чувства, затворени зад решетките на сиво-сините й големи очи.

Рокля от магазин Collective, бижута UNOde50 и личен архив.

"След момента с неодобрението, което срещнах още когато завърших, аз продължих да вървя нагоре. И тогава на моята сцена се появява един от учителите ми. Идва с камшик. И за мен това е супер интересен момент, това е нещо различно, не бях срещала такъв типаж. Интересен, потаен, силен. Безкрайно интелигентно чудовище. Непредсказуем. Всичко това, което в онзи момент ми се струва авантюристично. Само на 23 години съм. Хвърлям се, искам да го изживея - всичко на мига. Той може да прави каквото си иска. Аз осъзнавам това и си казвам: тук съм за моето! Тая хапка може да е твърде голяма, ама аз ще си я взема. Обаче взимам хапката, ама мога ли да я преглътна?

Започвам да се давя, давя. 6 години. От една страна той е женен. Нямам право да съм с него - аз го правя. От друга страна съм свободна жена, той къде е тръгнал? И се оказах в ролята на чудовищна, хищна, фатална жена, която разваля семейства - така се случи. Имайки предвид 26 години кармичната ни разлика, водех неравна борба. Първо се опитвам да преглътна залъка, а след това плащам цената, която е прекомерно висока.

С такива "учители" шега не бива. Те са тези, които решават кога ще свърши. Накрая се оказа, че съм по-силна отколкото съм очаквала. Платих си, чувате ли ме?  Платих цената с физическо и психично здраве, със загуба на всички възможности като актриса, защото през тези години се е работило мен да ме няма. Те дори не ми и предлагаха работа. От актриса, която е била явление до забравената актриса в разцвета на силите си."

В житейския й сценарий след успеха е точното време един такъв герой да се намеси и да скапе хармонията. Елена стъпва на крака, движи се бавно и трудно, но излиза от мъглата, в която не помни как е издържала.

"Когато човек е в такова състояние знае само, че трябва да продължи напред. Помагали са ми моите водачи, иначе сега не трябваше да съм жива по всички параграфи. И понеже все още имам страх, трябва да съм внимателна оттук нататък. Получавала съм заплахи, оцелявала съм след покушения. Тъмен период, в който знаех интуитивно, че вървя към пропастта. Някакъв мазохизъм, който искаше опит, ме водеше натам. Много рано разбрах, че си играя с огъня. Искаха да ме обсебят и притежават до ненормална крайност. Жената не е кокали и кожа, жената е душа с ханш, коса, гърди, крака. Всички се правят на много морални, а имат своите мръсни тайни. В моите обувки ли сте вие, за да съдите? Вие по-добри ли сте, моралистите? Моят затвор е красив затвор. Но няма как да вирея в актьорските среди, според мен. Просто ми се налага, защото трябва да работя" 

Рокля от магазин Collective, бижута UNOde50 и личен архив.

Въпреки драматичността, който придобива разговора, Елена е усмихната. Готова е да рецитира свое стихотворение, от което разбираме, че притежава самоирония - качество, присъщо на смелите. 

"Аз съм бивша метреса. Страстна, алчна и добра. От метреса се превърнах в поетеса, с чуден мозък съм сега. Роклите захвърлих в гардероба, диамантите дарих със лекота, няма вече мерцедеси, пръстени с рубини, няма майонеза -  само прах и суета. Ах, каква съдба. Поезия и супа! Ах, каква съдба"

След учителя с камшика, идва бунтарят с харизма. 

"Не вярвам, че и този човек ме е обичал. Просто смятам, че не е обич. Разделихме се. Научих, че за да потуша емоционалната болка, трябва да се подложа на физическа такава. Работех до изтощение. Беше тежко, но именно това помага да не страдаш вътрешно. Така изтрезнях от тази любов."

Сега Елена казва, че се харесва, защото е "печена". Но как иначе след толкова огън и жарава? Сурови чувства не остават. 

"Предавала съм и съм била и жертва на предателство. Изпитала съм повечето неща, които съм причинявала. Имам си своите грехове, своята тъмна страна.

Сега съм на чисто. Платих! Наранявах и бях наранена, но платих си -  бъдете спокойни! Вярвам, че ако Господ те обича- те шамаросва веднага щом сгрешиш. При мен веднага щом направя грешка - бумеранг. Получаваш колкото можеш да понесеш. Цялото знание е в теб. Знаеш предварително истината, отговорите са в теб, търси ги, си казвам. Сега съм сама. Не е страшно, мислех, че е. Сега се доверявам на живота. Като листенце съм. Ще гледам знаците - за хора, посоки, събития."

Като истински хамелеон Елена е приютила в себе си категоричната Теодора, която се чувства удобно в кожата й. Сякаш е потънала в образа, а погледът й се спира на детски отпечатък върху каменен блок. Отпечатък на някое от децата на работниците, които често играели край кулата по време на строежа й. Било прието строителите да оставят своите знаци в постройките. Един баща е оставил крачетата на детето си.

Отпечатъкът предизвиква сълзи в очите на Елена. Смята, че е готова да бъде майка. Че е готова да срещне стари познати и да заравя томахавки. Казва, че болката я няма, когато е на сцената. И че се придържа към максимата от древността - престолът е най-славният гроб, а короната - най-финият покров. 

Рокля от магазин Collective, бижута UNOde50 и личен архив.

#URBN благодари за съдействието на екипа на Триъгълната кула на Сердика филиал на Регионалния исторически музей - София. Тя се намира на бул. "Княгиня Мария Луиза" 16 в сутерена на съвременна сграда. Археологическият обект е достъпен за посещение, а ние ви каним да се потопите в дебрите на подземната история, която се намира точно под стъпалата ви. 

Автентичните останки на Триъгълната кула се допълват от разположена в близост постоянна експозиция. Тя показва артефакти, главно свързани със строежа на крепостната стена на Сердика, от която въпросната кула е част. Паралелно с археологическия обект и прилежащата експозиция, при осъществяването на проекта за социализация на пространството, са изградени нови площи с културни функции.

В резултат са добавени зали за изложби, конференции и различни други събития.

От историческа гледна точка, крепостните стени на Сердика играят основна роля в защитата на града до XIV в. Те са изградени след средата на II в., а впоследствие претърпяват редица подобрения. Преустроени са в кр. III - нач. IV в., а през VI в. са удвоени по дебелина и значително подсилени. Разкриването на Триъгълната кула на Сердика става през 1958 г.

Случва се във връзка с преустройството на кръстовището на бул. "Княгиня Мария Луиза" и ул. "Екзарх Йосиф" и изграждането на съвременна жилищна сграда при северозападния му ъгъл. Тогава кулата е проучена и запазена. Тя се намира почти по средата на северната крепостна стена (там където последната променя трасето си в югозападна посока и се свързва с триъгълната кула на археологическия комплекс "Западна порта").

Формата на кулата наподобява равнобедрен триъгълник, чийто остър връх е на север. Изградена е от ред правоъгълни каменни блокове, а във височина изцяло от тухли. Двата странични изхода са давали възможност за внезапно излизане на защитниците на кулата за отблъскване на евентуални военни нападения. Триъгълната кула е елемент на фортификацията от последното голямо преустройство на крепостната стена на Сердика през VI в. - най-вероятно по времето на император Юстиниан I Велики. Тогава стената е удвоена по дебелина, а между съществуващите кръгли кули са изградени напълно нови триъгълни. 

#URBN TEAM:

Интервю и концепция: Криси Димитрова

Фотограф: Студио КАРЕ за #URBN

Грим: Росина Георгиева

Стайлинг: Сирма Маркова

Коса: Натали Иванова

Гардероб: магазин Collective, мол Парадайз

Ботуши: H&M

Бижута: UNOde50, Under the Sun