15-oто издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс "Антистатик" е в разгара си, а екипът му приканва да застанем заедно срещу статиката и срещу войната.

Още

"Танцувай, за да те танцуват. Движи се, за да те следват" призовава "Антистатик"

Програмата му ( 9 до 19 май) е съставена от 7 международни и 13 български продукции, DJ партита, танцова лаборатория и още изненади.

Тази година тя поставя темата за мястото на установените схващания за съвременния танц днес и развитието на артистичната перспектива на хореографите и изпълнителите на сцената, в контекста на изострящата се чувствителност и дебат по различни политически, социални и естетически теми.

Билетите за всички събития с вход са в продажба в системата на EPAYGO.

"Ние сме хора, които виждат накъде отива светът и ако някой се плаши от това, което вижда на сцената, ние го приканваме да не се плаши, защото всъщност няма плашещо. Заповядай! Бъди част от нас!", призовавт тримата създатели на фестивала: артистите и продуцентите Ива Свещарова, Вили Прагер и Стефан А. Щерев:

Ива Свещаров, Стефан А. Щерев и Вили Прагер (Снимка: Диляна Флорентин)

- 15-то издание на "Антистатик", как се чувствате? По-особено ли е?

Стефан А. Щерев: Всякакви манифестации, културни събирания и т.н. в контекста на войната ни правят все по-чувствителни. Няма време за мир и време за война, съзнаваме това, но не сме се отказали от това да има фестивал. Цялото усещане за случващото се в света и около нас, прави това 15-то издание по-специално.

Буквално ден преди началото на войната моите колеги говореха с хореограф от Киев, уговаряха се кога да отидат, имаха си план, а на следващия започна всичко. Вече повече от 60 дена изминаха от тогава. И понеже ние следим ситуацията в Украйна, решихме Фестивалът също да заеме позиция против войната.

Застанахме с името и мотото си, че сме ANTIstatic - ANTIwar.

Помолихме и нашия колега хореограф Антон Овчинников да използваме един негов поетичен текст за войната преди всяко представление, добавяйки малко интродукция, като глас от случващото се там. Ползвахме снимки и на една фотографка от Киев, Мария Волкова, негова приятелка. Така по някакъв начин съзнаваме къде сме.

Да се обявим против войната стана главна тема на "Антистатик" тази година, макар че имахме и друга, изведена в мотото ни - "Танцувай, за да те танцуват. Движи се, за да те следват!"

- Ще ни разтълкувате ли мотото "Танцувай, за да те танцуват. Движи се, за да те следват!"?

Стефан А. Щерев: Свързано е с това, че "Антистатик" през всичките му 15 години показва работата на хора, които определено не следват нечий репертоар, а създават свой материал. И такъв е призивът - другите да ги следват. Ако го сложим в контекста на танца, това не е хореография на Мариус Петипа, която се предава през годините, а по-скоро автори, които създават своя оригинална работа със съвременен танц.

Това е нашият призив, защото показваме подобни хора и призоваваме всички да търсят своето, да бъдат уникални, да бъдат със свой авторски почерк.

Вили Прагер: "Антистатик" показва също една определена естетика през годините. Показва нови погледи към изпълнителските изкуства, които, за съжаление, в България нямаме удоволствието да бъдат регулярно виждани. Просто се разчита на два-три фестивала с европейски изпълнителски изкуства периодично през годината.

Това са едни прозорци, едни глътки въздух, които дават възможност на публиката, да общува със съвременността и, вместо да взима самолет до Берлин, Париж, Брюксел, да може да ги види тук. Колкото повече ги следваме, толкова повече ставаме и се надявам да се случат промени, които у нас са бавни и мудни.

Ние искаме да не сме извън случващото се в Европа, затова усилията на нашия фестивал и на няколко други форума е да дадат нови възможности и да се стремят да показват, да ни доближават до случващото се в други части на континента и света.

Вили Прагер, Ива Свещарова и Стефан А. Щерев (Снимка: Теодора Симова)

- Какво липсва на съвременния танц и пърформанс в България и мислите ли, че тези фестивали си остават някак си "елитарни", далеч от масовата публика?

Ива Свещарова: Не. Не бихме казали, че фестивалите, които представят съвременен танц са по някакъв начин елитарни. В никакъв случай!

Важен е начинът, по който съвременните изкуства генерално се развиват в България. Тук имаме по-изостанал процес и липса на комуникация между случващото се в съвременните изкуства и публиката. Все още няма достатъчно видимост и разработена добра инфраструктура - пространства, в които постоянно де се случват събития, свързани със съвременните изкуства и публиката да знае, че когато иска да гледа нещо в тази област, може да го намери на точното място.

Има опити за създаването на специализирани пространства, но за съжаление, винаги се стига до проблем, до затварянето им обикновено, както се случи с ДНК, а преди това с "Червената къща". Т.е. всичките усилия, които през последните 15 години независимата сцена полага, за да си създаде своя сигурност и видимост, след определено време са потъпквани.

Иначе мисля, че съвременните изкуства и в частност съвременният танц е изключително комуникативен. Той работи на много пластове с публиката. Било то интерактивно или с темите, които предлага, с различната естетика.

Иновативността и авторството, което предлага съвременният танц е нещото, от което съвременният човек има нужда.

Вили Прагер: Когато говорим за липси, те идват от самите продукции, които се появяват. Затова и правим във фестивала Българската танцова платформа, в която тази година показахме 13 български продукции. За нея дойдоха 30 програматори от Европа - директори на фестивали, на театри, на танцови къщи, на финансиращи организации, за да се запознаят със случващото се в България.

Но когато говорим за липси, говорим и за липсите на политики. Сега с голяма надежда и радост гледаме към отварянето на "Топлоцентрала", но тя не може да поеме цялото съвременно изкуство, което, Слава Богу, става все повече.

Ще кажете - тези много се оплакват, но вижте само как изглежда нашият Музей за съвременно изкуство - това е една галерия, на един етаж, с големината на един апартамент.

Просто наистина става въпрос за приоритети в политиката към съвременното изкуство, каквато има навсякъде. Няма да се сравняваме с Германия и Франция, но как в Румъния, в Букурещ има Национален център за танц повече от 15 години, центрове за визуални изкуства има и в Загреб, и в Любляна.

Стефан А. Щерев: Има и нещо друго. Съвременните изкуства навсякъде, дори и в споменатите съседни държави, не са създадени да забавляват, да хихикат, да гъделичкат.

Те в повечето случаи тревожат с темите, които поставят. Боже мой, това е рефлексията на съвременния човек.

Ние не правим фестивал, за да забавляваме някого. Да, има и такива представления, но генерално в тях са поставени тревожни теми. Ние сме хора, които виждат накъде отива светът и ако някой се плаши от това, което вижда на сцената, ние го приканваме да не се плаши, защото всъщност няма плашещо.

Има: Заповядай! Бъди част от нас! Мисля, че всеки може да се припознае в такова нещо.

Вили Прагер, Ива Свещарова и Стефан А. Щерев (Снимка: Теодора Симова)

- Как ще оцеляват съвременният танц и изкуства в България без свои пространства?

Вили Прагер: Пропуснахме да споменем и "Дерида денс център", който обаче е частен. Те имат нашия огромен респект и уважение, но наистина те се борят като частна организация да произвеждат и да приемат съвременно изкуство, което не е европейски модел. При европейския модел тази сцена трябва да бъде дотирана от държавата, за да може да съществува.

Ние не продаваме концерт от областта на шоу бизнеса, с билетите, от който изпълнителят ще се издържа. Защото шоу бизнесът не развива изкуствата, той е преди всичко за моментно забавление, за разтуха. Съвременното изкуство има други функции.

Ива Свещарова: В България основното е липсата на приемственост. Всеки път, когато идва нова партия на власт или се сменят взимащите решения хора, се започва винаги от нулата. Всеки нов казва: Аз сега ще го направя за първи път.

А всички тези процеси са започнали много, много отдавна. И ако се онаследяват и доразвиват няма да стигаме до момента, както на повторното затваряне на пространства, така и до неадекватнии начини на финансиране на проекти и организации, които не отговарят на действителността, в която организациите работят тук.

Хората, които стоят зад финансиращите програми, зад организационния и оценъчен процес по тях, тези дори, които правят формулярите, понякога оставят впечатление на хора с теоретично познание, но не и с практически опит.

Стефан А. Щерев: Ние като практици, знаещи какво означава да организираш едно събитие от началото до край, понякога наистина се изумяваме от изискванията към нас.

От нас се очаква да бъдем от социолози и културолози, до рекламна или PR агенция, ние трябва да бъдем маркетолози, ние трябва да бъдем много неща, дори накрая и перфектни счетоводители. Ние трябва да сме мултифункционални рендета, които стържат навсякъде.

Всичко това го говорим с много широка усмивка, за да не звучи минорно. Но сме ядосани.

Стефан А. Щерев, Ива Свещарова и Вили Прагер (Снимка: Личен архив)

Вили Прагер: Не звучи минорно, защото в понеделник се откри 15-ото издание на фестивала. Говорейки за съвременния танц и пърформанс ние говорим за съвременното изкуство, тъй като връзката между изкуствата е изключително естествена и важна. Тя е факт. Затова открихме фестивала в Националната художествена галерия "Квадрат 500" с представлението "Дуети с абстракции" на Юлиан Вебер, който е скулптор, но е завършил и хореография и пърформанс.

Той избра три произведения, три картини от колекцията на галерията и направи дует с тях. Той танцува с тях. Почитателите на визуалните изкуства видяха картините по един начин, почитателите на танца по друг.

Много специална е тази взаимовръзка между изкуствата и това смесване на публики, за да не сме на малки секти, на малки сектори, както сме.

- Ще ни разкажете ли повече за тази симбиоза между изкуствата, за взаимовръзките между танца, социума, политиката, аза от пърформансите на фестивала?

Още

Пледоария за танц

Вили Прагер: Второто ни представление бе "Странни чужди тела", в което става въпрос за различните тела. Много хора свързват танца с перфектни балерини или гимнастички, а танцуващото тяло може да изглежда по всякакъв начин, както и да има всякакъв цвят на кожата.

Затова представлението на Зуфит Симон в "Топлоцентрала" разгледа тези различни тела, които могат да лимитират и да увеличават познанието ни за хореография и за танц. Три голи тела на сцената, които предизвикаха в нас абсолютно чисто естетически усещания, както могат да го предизвикат три голи тела, когато са на платно.

Тук говорим просто за едно движещо се платно.

Стефан А. Щерев: Международната програма ни е по-събрана, защото тази година фокусът ни е Българската танцова платформа, в която има 13 представления от артисти, които работят и живеят в България.

От Международната програма ще спомена само още няколко любопитни неща. Едното е Ясна Виновършки от Хърватия с едно изключително интересно представление - "Лечители". От Хърватия като автор идва и Соня Преград, която ще представи "Колко кубични сантиметра e разрешено на тялото ми да обитава?".

Искам да отбележа и победителя от Словенската танцова платформа Ян Розман, който представя едно също изключително любопитно представление - "Предметиране". Става дума буквално за предмети, с които той работи.

Така че разнообразието от тела, цвят на кожа, форми, естетики, категорично присъства в международната ни програма тази година.

Вили Прагер: Допълвам, че тази година освен българския акцент имаме и балкански акцент, защото искаме освен от западните да показваме и представления от съседните държави, които всъщност ние най-малко познаваме. Българската публика вероятно знае повече какво се случва във Франция и Германия и много по-малко в Хърватия или Словения, като говорим за всяка форма изкуство.

Важно е да знаем какво правят съседите ни и да имаме по-ясен обмен и връзки с тях.

Стефан А. Щерев: Искам да направим уговорката, че не правим това за първи път, а го правим системно. Винаги сме държали да имаме представления от Балканите и то на буквално съседните ни държави, защото в противен случай не знаем какво се случва там.

Ива Свещарова: Важно е да се допълни, че в тези държави от Германия натам имат много добре развити програми за работа с млада аудитория. Това е и ключът към съвременните изкуства. Да се започва да се работи с най-малката публика. Да бъдат запознати с тенденциите, с новите предложения и естетики, които предлагат изкуствата. Когато възпиташ от малка тази публика, тя продължава да те следва и нататък. Затова там има публика, която следи изцяло съвременни изкуства.

При нас това все още ни липсва. В училищата продължава да се предлагат основно народни танци или други класически форми. Извън тях децата нямат досег до никакви съвременни изкуства. Образованието естествено е най-важно. В тази възрастова група е важно също и професионалното образование, което има за съвременен танц и театър, генерално в България.

И там има какво много да се направи, тъй като учебните програми са все още неадекватни, остарели и не отговарят на нуждите на студентите в днешно време.

Още

Танцът, музиката и техните нови отношения

Стефан А. Щерев: Българската танцова платформа съществува като естествено продължение на Балканската танцова платформа стартирала през 2000 г.

Това е форум, в който накуп събрани мениджъри, селекционери, програматори или членове на финансиращи организации, идват, за да гледат представления. Този формат не е измислен тук, той се случва на много места в Европа, въобще по света.

В него регионалните артисти канят големи групи, за да могат да обменят опит. Малко като експорт - импорт бюро, но накрая той служи да се представи какво и как се е случило, да има комуникация и обмен между всички и, разбира се, ако има интерес от тяхна страна представените представления или творби да имат свой живот и навън.

Още

STEAM ROOM: Работейки с тези деликатни материи танц, хореография, културна среда и хора, кипене винаги има

Вили Прагер: Това е много важно отново за България, особено със затварянето на ДНК. Преди две години имаше сериозно финансиране в областта на танца, създадоха се много представления и сега на фестивала българската публика имаше възможност в рамките на 4 дни да види 13 български продукции накуп, които са много разнообразни. Имаше и много забавни представления.

Поглеждам към "Dance, baby, dance" на Жана Пенчева, което си е парти-представление, излизащо извън рамките на всичко, на което сме свикнали дори и ние (смее се).

Мислим и за социалната част, разбира се, затова имаме две партита. Едното бе на края на Българската танцова платформа с диджей актрисата Ирмена Чичикова, а другото на края на фестивала.

Още

Не ни пука за любовта

Стефан А. Щерев: Ирмена Чичикова, освен носител на кино награди, има и една друга скрита страст, това е да пуска музика, която да раздвижва. Затова раздвижи и нас!

И отново, защото искаме да създаваме контакти, а не да рушим мостове, поканихме от Северна Македония Виолета Качакова и Мирко Попов, които са изключително важни фигури за раздвижването на клубната сцена в Македония в последните поне 15 години.

С тях ще закрием фестивала по един добър комшийски начин. Те са ни приятели и искаме да са добре дошли.

Ива Свещарова: Не можем да пропуснем и нашата образователна програма "Без дистанция", която вече 8 години активно върви като паралелна програма на фестивала.

Още

Германският хореограф Юлиан Вебер открива 15-ото издание на "Антистатик"

Тази година е по-различно, защото имаме една хореографска лаборатория, продължаваща 15 дена с немския хореограф Юлиан Вебер. Той работи с петима български артисти важни за българската сцена - Галина Борисова, Войн Войнов, Зорница Стоянова, Виолета Витанова и Станислав Генадиев.

Заедно с Юлиан Вебер те споделят личната си артистична практика и въз основа на това всеки един от тях ще изгради кратка хореографска миниатюра, пак в комуникация с произведение на изкуството, по техен избор от постоянната изложба на "Квадрат 500".

Те ще бъдат представени публично на 15 май, от 15.00 ч. За всички нас е доста любопитно какъв ще бъде резултатът, защото освен като организатори и като артисти ни вълнува връзката между различните изкуства и как те си взаимодействат.

- Все по-буквално звучи последният ви спектакъл "Преди края на света".

Още

Ива Свещарова и Вили Прагер: Избираме теми, които са важни, дълбоки и провокират артистичния ни интерес

Ива Свещарова: Това представление е мислено преди пандемията. Но, ето че се наложи да го работим по това време. Основното в него са часовете преди да настъпи краят, Апокалипсисът на света и на душата.

Интересуваше ни какво би се случило с нас самите и пространството около нас в тези последни часове и затова заедно с хърватската драматуржка Ивана Ивкович се опитахме да развием две предположения. Едното е в по-поетична линия, а другата е точно обратната, когато взаимоотношенията между хората дотолкова ескалират, че губят всякакъв смисъл и стойност.

В това представление разчупихме дуетната форма и не сме само аз и Вили, а поканихме Нейтън Купър и Мирослава Захова. Към нас четиримата имаме и още четири изпълнителя - нашите копия. Сега заради войната дори и поетичната линия се чете по-зловещо и страховито от преди.

Вили Прагер: Представлението се развива и публиката го чете различно с всяка нова заплаха за света, каквато в момента е войната.

Всички ние забравихме за пандемията и всичко това започваш да мислиш през войната. Променя му се значението и смисъла.

- Политкоректността в съвременното изкуство - какво мислите?

Стефан А. Щерев: Съвременните изкуства не са много политкоректни. Какво означава политкоретност всъщност? Ето например едно от представленията от Македония "Отговарям!" на Виктория Илиоска задава много провокативни въпроси на сцената. Това е сценично решение.

Ние заставаме зад всеки един, който на сцената защитава естетически, артистично това, което е направил, разбира се, не голословно.

Вили Прагер: Тя даже ме попита дали ще има проблем да изпее европейския химн на македонски в България. Аз казах: От кога ще е проблем "Одата на радостта" на Бетовен да се пее на всякакви езици.

Така че, ние политически коректни никога не сме държали да бъдем и винаги сме имали такива представления. Имали сме и представления, в които се е говорило много за проблемите на ЛГБТИ и сега също имаме. Въобще представления във всякаква посока.

Ива Свещарова: В тази посока трябва да споменем и "Голдбергови вариации" на Михил Вандевелде. Във версията, която сме поканили тази година, имаме професионален танцьор и изпълнител със заболяване на Даун, който участва и в много други спектакли.

За нас е важно да се даде възможност на един друг поглед, не само върху тялото, но да избягаме от това да разделяме хората и да определяме кой какво може и дали сценичното пространство трябва да бъде достъпно за такива хора.

В България такова нещо генерално липсва. Те са изолирани от обществото. Буквално скрити и не им се дава професионална възможност.

Стефан А. Щерев: Хората може да ги смути това, но няма от какво. Има страхотна красота.

- Нещо може ли да ви откаже да организирате фестивала?

Вили Прагер: Ние. За нас това винаги е било артистичен проект, тъй като ние сме артисти, които играят и ролята на културни мениджъри и се стараем да ставаме все по-добри. Но винаги сме знаели, че както сме го започнали, така можем да го спрем и да започнем нещо друго. Не сме го изписали на камък.

Ива Свещарова: Фестивалът за нас е артистична мисия, още когато го създавахме. През 2008 г. нямаше друго такова събитие, което всяка година да показва представления за съвременен танц. Виждахме колко много неща се случват навън, но те не стигат до България. Така дойде първият ни стимул и желание да направим този фестивал.

Мен лично ще ме откаже моментът, в който видя, че вече няма смисъл. Когато установя, че всичките тези години, в които сме вложили толкова много труд, време, енергия, любов за да се случва този фестивал, е било безсмислено. Това ще е много жестоко и ще ме накара да се откажа.

Първите години бяха много трудни, защото ние нямахме почти никакво финансиране. Първото издание го направихме с подкрепа от Министерството на културата и сумата беше 1500 лева, а тогава показахме 15 български продукции, за което благодарим на артистите.

Така че, докато има смисъл за професионалната сцена, за публиките, за институциите, този фестивал ще го продължаваме.

Вили Прагер, Ива Свещарова и Стефан А. Щерев (Снимка: Диляна Флорентин)

- Съвременният танц е...

Ива Свещарова: Танцът е пространство на мисълта, пространство на събуждането и пробуждането, пространство на зареждането, пространството, което задава предимно въпроси и така трябва да бъде.

Вили Прагер: Съвременният танц е моята политическа партия, в която аз вярвам и работя за нея.

Световна политическа партия, която ме свързва с единомишленици в цял свят. И дали съм в Белгия, дали в Кайро, когато се видя с колеги, работещи в тази посока, границите, националностите падат, ние говорим на един език, защото имаме едни и същи естетически усещания, цели, желания.

Стефан А. Щерев: Съвременните изкуства са свободна естетическа зона.

Зона за покълване, където почти всяко семе ще даде кълн, но това е експериментално, опитно поле, където всеки е добре дошъл. Не отблъскваме никой, напротив каним всички на това поле. Да копаем заедно.

Интервю на Тина Философова

Още

Френският хореограф Кевин Джийн, който саботира мъжествеността

Още

Хореографката Симона Дяконеску: Представленията са система, в която всичко циркулира

Още

Германската хореографка Паула Розолен: Танцът трябва да бъде достъпен за всеки

Още

Оле Фрам от артистичния колектив LIGNA: Бузлуджа поставя под съмнение нашето настояще

Още

Фестивалът „Антистатик“ ни сближава с 15 танцови събития

Още

Все по-близо: Добре дошли на 14-то издание на фестивала "Антистатик"