Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Хореографката Симона Дяконеску: Представленията са система, в която всичко циркулира

СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ

Хореографката Симона Дяконеску: Представленията са система, в която всичко циркулира

"Танцови маниаци" на Симона Дяконеску ще се играе на 06 юни от 19:00 ч. в ДНК - пространство за съвременен танц и пърформанс

Румънската хореографка Симона Дяконеску

Симона Дяконеску е румънска хореографка и кинематографка. Тя умело смесва жанрове, форми, техники и изкуства. Науката и технологията са важна част от творчеството ѝ. Проучва социални структури на границата на фикция и реалност.

През последните години на работата ѝ обръщат сериозно внимание от престижните фестивали и международни организации, свързани със съвременния танц в Европа. Нейни творби са представяни както на традиционни сцени, така и в несценични пространства, кина, галерии, музеи, архитектурни обекти, частни домове в Европа и по света. Симона Дяконеску създава своя танцова трупа, която нарича "Tangaj Collective". На румънски tangaj означава движението на лодката, когато е в морето. "Много подскачащо движение", обяснява Симона.

От 6 години тя е основател и артистичен директор на Международния фестивал на танцовите филми в Букурещ.

Още  Германската хореографка Паула Розолен: Танцът трябва да бъде достъпен за всеки

Германската хореографка Паула Розолен: Танцът трябва да бъде достъпен за всеки

Симона Дяконеску гостува с най-новото си представление "Танцови маниаци" на 14. Международен фестивал за съвременен танц "Антистатик", което е посветено на т.нар. "танцова епидемия", избухнала през 1518 г. в Страсбург. Дяконеску започва сериозно проучване за това много бегло документирано събитие и установява, че всичко, което може да се намери за него е дори по-странно от самото събитие. Затова спектакълът е построен през оптиката на свидетелствата. Хореографката открива още, че сериозна част от тях всъщност не са просто хроника на събитието, а негова интерпретация, т.е. свидетелствата за него са по-скоро художествени. Ето защо тя избира доку-фикцията като форма, през която да разкаже тази история.

Представлението ще се играе на 06 юни от 19:00 ч. в ДНК - пространство за съвременен танц и пърформанс.

"Танцови маниаци" - спектакълът на Симона Дяконеску, който е част от програмата на фестивала "Антистатик"

- Вие сте хореограф и кинорежисьор, в работите ви освен танц, често включвате много подчертано текст, видео, звук или пък светлина. Каква е вашата творческа необходимост от тези инструменти?
- Първоначално учих филмова режисура, т.е. моето обучение започна от образа. Едва след това се пренесе към тялото, хореографията и пърформанса. Артистичната ми работа е доста хибридна. В началото на професионалния ми път правех предимно сценични произведения и танцови филми. В момента създавам много повече сайт-спесифик или VR инсталации и видеоарт.

Интересува ме връзката между природата и технологията и как ние ги включваме в настоящето, но също и в представата ни за бъдещето. Опитвам се да създам диалог около тези теми. Много важни за работата ми са онези микроистории, които са скрити. През 2019 г. започнах да се занимавам с различни аспекти от историята: историята на сградите, в които правя неща или моята лична история; историята на моето семейство; на общността, от която произхождам; на танцьорите, с които работя. Всичко това се опитвам да отнеса към "голямата" история, с която всички ние сме свързани.

По подобен начин съм много любопитна към такъв тип странни събития, като танцовата епидемия от 1518 г.

Румънската хореографка Симона Дяконеску

- Каква е историята на представлението "Танцови маниаци"?
- През 2018 г. търсех тема за филм и се опитвах да открия събитие, в което танцът да бъде както темата, така и основният език. Това беше начинът, по който първо попаднах на историята за танцовата епидемия през 1518 г. Тогава започнах да чета за нея и видях, че тя не е добре документирана. Изглеждаше като събитие, което със сигурност се е случило, но не точно така, както е описано. Миналата година задълбочих това проучване, тъй като (заради пандемията) имах доста време да прочета сериозно количество документи около тази история. И тогава стана наистина интересно.

Всъщност има 7 танцови епидемии в Европа, които започват в първите години на Средновековието, но тази в Страсбург през 16 в. е най-добре документираната от всички. Успях да намеря хроники от този период, проповеди на свещеници, в които съветват населението, има и малко поезия, посветена на това събитие, имаше и медицински становища. След това открих, че няколко теоретици (много малко всъщност) се занимават с него през перспективата на това какво може да означава политическият танц и политическият жест в тази манифестация.

Всъщност последната танцова епидемия се е случила в Мадагаскар през 1863 г. и това е темата на моя следващ проект през 2022 г. В Мадагаскар тя е наречена "танцова чума". Сега, когато знам толкова добре историята в Страсбург, е много интересно да видя как е интерпретирана тази в Мадагаскар. Един шотландски лекар - Андрю Дейвидсън прави връзката между двете събития, казвайки, че това, което се случва в Мадагаскар е същото, което швейцарският лекар Парацелз описва в Страсбург. Но между тях има много разлики.

- Успяхте ли да откриете на какво се дължи това колективно танцуване в Страсбург?
- Това събитие е свързано с тежките времена, в които са живели хората тогава - с надничащата зад ъгъла чума, с много други болести, с потисничеството, което църквата е упражнявала върху жените и бедните хора. От това, което научих обаче, танцуването не е било нещо необикновено в този период. Църквата всъщност не е наказвала хората за танцуване по време сватби или празненства. Танцът е бил заобикаляне на властта, защото единствено по време на подобни събития е било приемливо да се присмиваш на Църквата.

В онзи конкретен момент се е считало, че танцовите маниаци или са били обладавани от демони, или това е било наказание на Св. Вит. Мерките срещу танцуването били абсолютно хаотични - карали хората да пият бира, за да излязат демоните през потта, построили са им сцена и пр.

Още Френският хореограф Кевин Джийн, който саботира мъжествеността

Френският хореограф Кевин Джийн, който саботира мъжествеността

Парацелз въвежда тази идея, която прилича на много, много ранна проява на психология - той предполага, че хората танцуват не заради демон или някаква външна сила, а заради това, което е в ума им. И неговото обяснение е било, че точно както дете вижда предмет и може да си представи, че е чудовище или призрак, така и тези танцьори виждат нещо в тяхната глава, което не е реално и тогава започват да танцуват. Мисля, че е казал нещо подобно на: "В ума на хората всичко може да се случи".

Истината е, че ние нямаме нито едно свидетелство от нито един танцов маниак. Всичко, което се знае е от архиви и документи, свързани с Църквата.

Моята работа всъщност е посветена на начина, по който това събитие е документирано. Мисля, че свидетелствата за него са много по-бомбастични и сюрреалистични.

"Танцови маниаци" - спектакълът на Симона Дяконеску, който е част от програмата на фестивала "Антистатик"

Казва се, че хората, които са участвали в танцовата епидемия са били грозни, гротескни, че стъпалата им били кървави, че умирали от изтощение. Но няма никакви доказателства за това. В този период е имало конкретни танци, които са се танцували и танцовите маниаци не са танцували нищо подобно на тях. Свидетелствата казват, че жените са се събличали. Мъже танцували с мъже, жени с жени, танцували мъже и жени, които нямали роднинска връзка. Всичко това е наречено перверзия. Със сигурност е имало нещо стряскащо в тези танци. Ако си живял в 16 в. и ги видиш по улиците със сигурност гледката е щяла много да те впечатли. Може би обаче реалността не е била толкова гротескна.

Ако бъде взето описанието на танца и накараш танцьор да го изпълни, няма да изглежда никак чудовищно. Затова, в представлението ние правим това, което е описано, че са правили танцовите маниаци. Може би ако гледаме в съвременното общество подобни движения ще сметнем, че са рейв или може да помислим, че някои хора искат да въстанат срещу властта и правят танцов протест. Бихме могли и да си кажем и че някакви хора просто искат да танцуват на улицата.

Четейки наличните източници от тези времена и свързвайки техните истории с това, което например Румънската ортодоксална църква казва за жените или за грешниците, или дори за съвременното изкуство, разликата не е толкова голяма. Мисля, че ако в момента подобно събитие се случи по улиците на Букурещ Църквата ще го интерпретира по абсолютно същия начин.

Как приключва танцовата епидемия?
- Те започнали да танцуват в средата на юли и спрели в края на август. Но в последната половина на август, направили поклонническо пътуване, посветено на Св. Вит. Ходили 50 км. и стигнали до манастира. Там били нахранени добре, танцували по много по-организиран начин и имали разговори със свещениците. Тогава свършила епидемията. Възможно е да е така, защото хората били толкова гладни и измъчени, че това, че за тях се погрижили може да е прекъснало танца.

- Защо избрахте да разкажете тази история именно през доку-фикцията?
- Имах проблем - не можех да кажа, че всичко, с което работих е истински архив. Ако ползвах различни източници, които можех да сравня и така да науча истината, това би било работа с документи. Ние не знаем какво точно се е случило, но съм абсолютно сигурна, че в написаното има художествена измислица. Затова аз започнах да добавям също художественост на свой ред. 70% от текста в представлението е това, което съм намерила в журналите и в книгите, които прочетох. Останалите 30% са комедия и румънски черен хумор.

"Танцови маниаци" - спектакълът на Симона Дяконеску, който е част от програмата на фестивала "Антистатик"

- Как работите с танцьорите, има ли нещо специфично в хореографския ви подход?
- Преди дори да знам за какво ще е представлението, първо трябва да знам кой ще го танцува. Това може да определи много неща, свързани с идеята на спектакъла.

Понякога работя много близко с танцьорите. Имам спектакъл, който се казва "Дъщери" и той е изцяло посветен на историите на изпълнителите с техните майки и баби. В него те споделят доста интимни неща, техните проблеми и трудностите, които имат поколенията помежду си. Има проекти, в които буквално не мога да заменя даден танцьор, защото работата е много силно свързана с историята на представлението. Така е в последния спектакъл, който направих с Ванеса Гудман. Той е за нас двете - как ние се срещнахме, за нашия общ интерес към кръвоносната система и бактериите в нашето тяло. В него споделяме истории за нашите семейства, за това откъде произхождаме. Има, разбира се, хореографии, в които работя с принципи и партитури. Това важи особено за сайт-спесифик работата ми.

"Танцови маниаци" обаче попада в друга категория, тъй като там работя с много млади танцьори, които са били ученици в Академията за танц и пърформанс на Националния център за танц в Букурещ. Процесът на работа с тях е и свързан с образователна дейност. Обикновено, когато работя с млади танцьори, се старая спектакълът да е много танцов, защото мисля, че важната тема на представлението е именно танцът.

Още Фестивалът „Антистатик“ ни сближава с 15 танцови събития

Фестивалът „Антистатик“ ни сближава с 15 танцови събития

- Какво намирате ключово, когато смесвате различни изкуства в работата си, която по същество остава хореографска?
- Представленията са система, в която всичко циркулира. Нещо, което искам да кажа или атмосферата, която искам да предам може да се прехвърля от тялото в звука, във видеото, в пространството, понякога в някакъв сензор и пр. Всички тези елементи не са равнопоставени, защото в крайна сметка, работата ми е много концентрирана върху тялото, танца, хореографията и изпълнението. Понякога имам по-пърформативен подход към образа. Тогава работя с дълги кадри, малко монтаж, камерата може да се движи повече от танцьора. В доста от представленията ми звукът се мести от една колона в друга и това е друг тип хореография. Сега намирам интересно хореографията да бъде изказвана и да оставят публиката да си представя танца.

- Създали сте Международния фестивал на танцовите филми в Букурещ и сте негов артистичен директор Като че ли през последната година има много по-голям фокус върху този жанр?
- Мисля, че танцовият филм е приет за експериментален преди 20-30 години. Според мен той съществува от началото на кинематографията. Помислете си за танца "серпантина" на Лои Фулър. Това е много ранен танцов филм. Не обръщаме много внимание на танцовото кино, защото все още предпочитаме да гледаме танца на живо. Всъщност филмът и представлението са несравними.

Това, което се случи в последната година, за първи път в история, е че танцовият филм имаше преднина, стана по-търсен от живото представление. Това поразмести индустрия. Създателите на танцови филми всъщност имаха доста работа през тази година и за първи път прожекторът беше насочен към тях и изглеждаше, че танцовият филм може да спре да съществува в някаква второстепенна категория.

В същото време, ръководейки фестивал за танцови филми и активно работейки в тази сфера като създател, самата аз, имам чувството, че танцовият филм трябва да се преоткрие. Има това разбиране, че танцовият филм се отнася към танцовия жанр и е негово продължение. А защо е така, нали това е филм?

Мисля, че трябва да сме по-настоятелни в тази посока и да приемем, че правим също и кино, че танцовият филм е хибрид между пърформативна и кино работа. Може би трябва да посветим повече време да популяризираме жанра, защото има голяма вероятност, ако питате хора, свързани с киното, те да не знаят за него. Но ако питате хореограф, той ще знае много добре какво е танцов филм.

- Науката присъства сериозно в работата ви. Какво важно откривате в тази симбиоза между изкуство и наука?
- Мисля, че това е нещо, което се отнася до мен като човек, не само като артист. Обичам да откривам неща, да чета за нови открития в науката, да разбирам как науката влияе на нашия живот.

Нещо, което ми се иска винаги да подчертавам е, че вдъхновението от научния свят, съвсем не задължително е свързано с новите технологии. Хората, като че ли имат очакване, че ти ще бъдеш целият в сензори на сцената, но това не е случаят на моите произведения. За мен важно е да проучвам разбирането ни за реалността, как нашето тялото е разположено в този голям свят и как разкодираме света около нас.

Интервюто се осъществява с подкрепата на Национален фонд "Култура"

Още Все по-близо: Добре дошли на 14-то издание на фестивала "Антистатик"

Все по-близо: Добре дошли на 14-то издание на фестивала "Антистатик"

Още 6 дни, 16 български и международни представления: животът продължава НА ЖИВО с "Антистатик"

6 дни, 16 български и международни представления: животът продължава НА ЖИВО с "Антистатик"

Още Пледоария за танц

Пледоария за танц

Още Провокативният хореограф Тражал Харел със зрелищен пърформанс в ДНК

Провокативният хореограф Тражал Харел със зрелищен пърформанс в ДНК

Още Не ни пука за любовта

Не ни пука за любовта

Още 80 години Пина Бауш: Лабораторията на човешките емоции

80 години Пина Бауш: Лабораторията на човешките емоции

 

Коментирай0

Календар

Препоръчваме ви

Йордан Славейков за "Последна стъпка": Театърът е друга медия, която дава друга възможност

Спектакълът "Последна стъпка" може да се гледа на 17, 22 и 30 април в Народния театър

Йълдъз Ибрахимова: Джазът е начин на мислене, начин да се чувстваш свободен човек

"Според мен трябва да се прави нещо различно, което да предизвика хората да чуят джаза. Защо да не използваме джаза въз основа на националната музика?", коментира джаз примата

Фотографът Валерий Пощаров: В проекта "Баща и син" накрая винаги я има ръката, за която да се хванеш

"Днес фотографията е една нова писменост - всеки може да пише, всеки може да снима... Но кое всъщност е онова, което прави писателя - писател и фотографа - фотограф?"

Мариан Бачев: Упреците са неоснователни! Много неща се забавени от служебните кабинети

"Изключително несправедливо е това, което се е случило с онези изпълнители от близкото минало, чиито документи са загубени в онзи архив на концертна дирекция "Музика", коментира министърът на културата пенсията от 307 лв. на певицата Мими Николова

Марио Хосен: Оркестърът на Баварското радио е институция в класическата музика

Интервю с цигуларя Марио Хосен, солист за предстоящия концерт на оркестъра в Европейски музикален фестивал

Тимофей Кулябин: В Новосибирск още играят две мои пиеси, но без името ми

"Страшно много артисти, хора от културата, дори политици трябваше да напуснат Русия", казва известният режисьор Тимофей Кулябин, който през май ще постави своя пиеса в Народния театър в София