На 15-и юни 1843-та година е роден един от идолите на Норвегия - композиторът, виртуозен пианист и диригент Едвард Григ.

Навършиха се 180 години от рождението на любимеца на много велики личности на своето време. Роден в студена страна, талантът му е "стоплял" с музика много сърца. Продължава да го прави и днес.

Норвежкият композитор Едвард Хагеруп Григ (1843 - 1907), Снимка: Getty Images

Едвард Григ е роден в приморския норвежки град Берген и умира в родния си град на 64-годишна възраст, на 4-ти септември 1907-а година.

Първият му учител по музика е неговата майка - жена със селски произход, но много образована и любител на музиката. Пишела стихове, свирела на пиано и пеела. Имала толкова силен характер, че домашните й я наричали "дъщерята на Брунхилда" (героиня от германска легенда). Баща му - Александър Григ, бил с шотландски корени, търговец и английски консул в Берген, и също любител на музиката.

Григ израства в уютен дом с весела и гостолюбива атмосфера. Сестрите му Ингеборг и Елизабет, както и брат му Джон обичали музиката. Брат му става виолончелист. Григ е най-малкият от четирите деца - рус, със сини очи и развита фантазия, всички у дома му се радвали.

Започва да свири на пиано на 6. Вечер, когато всички се събирали в салона, малкият пианист изнасял концерти и за забава демонстрирал умението си да пресъздава звуците на гръм, буря и вятър. Обожавал природата. С баща си пропътувал цяла Норвегия. В едно село за пръв път чул старинния народен танц "халинг" и останал очарован от народната цигулка с осем струни. По-късно ще използва фолклорни мотиви в произведенията си.

Бивша резиденция на класическия композитор Едвард Григ / Снимка: Getty Images

От класиците харесвал най-много фугите на Бах, творбите на Шопен, Шуман и Моцарт, сонатите на Бетховен.

Младият Едвард заминава да учи в консерваторията в Лайпциг на 15 и още като студент започва да композира. Любими композитори по онова време му били Шуман и Менделсон. Григ учел упорито, но в консерваторията се сблъскал с консерватизъм и рутина от страна на бездушни педагози. С присъщата си чувствителност, тъгувал за дома си и родината. В едно писмо до близките си откровено пише: "Не мога да се наплача в стаята си, докато хазайката не ме повика за обяд".

Сменя няколко класа, заради преподавателите. Най-приятни спомени запазил от стария педагог Мориц Хауптман. "За него правило беше изразяването на законите на самата природа", казва по-късно за учителя си Григ. По време на следването си той посещава и забележителните концерти в "Гевандхауз" с музика от любимите му композитори - Бах, Моцарт, Бетховен, Шуберт и Шуман.

На 21 започва да се интересува от компилацията между класика и норвежки фолклор. През 1863-та година заминава за Копенхаген. Столицата на Дания по онова време е център на политическия ц културния живот на Скандинавия.

Норвежкият композитор Едвард Хагеруп Григ (1843 - 1907), Снимка: Getty Images

В Копенхаген Григ се запознава с великия датски писател Ханс-Кристиан Андерсен, който изповядвал идеята за народност в изкуството. Григ създава цикъл от песни "Мелодии на сърцето" по текст на Андерсен.

Пак в Копенхаген се сприятелява с датския композитор Ниле Гаде, придворен капелмайстор и директор на консерваторията, човек с голям авторитет. Под ръководството на изтъкнатия музикант Григ написва своята първа и единствена симфония, изпълнена само веднъж, защото композиторът не бил доволен от нея. Гаде упреквал Григ, че е твърде взискателен към себе си и че прекомерно залага на националните фрагменти в музиката си. Григ, обаче, до края на живота си няма да се откаже от норвежката народна музика.

На тази база се оформя и приятелството му с норвежкия композитор и революционер Рихард Нурдрок - борец за норвежка национална музика. Нурдрок бил голям патриот.Той е автор на норвежкия национален химн.

Разбирането на Нурдрок, че норвежкият композитор трябва отразява норвежкия народен дух, напълно съвпаднало с възгледите на Григ. Композиторът винаги по-късно ще подчертава огромната роля на Нурдрок за творчеството му. На приятеля си посвещава "Хуморески" - четири изящни пиеси за пиано, написани само за няколко дни, композира соната за пиано, соната за цигулка...След смъртат на Нурдрок ще напише в негова памет и погребален марш.

Композиторът и съпругата му Нина, Оригинално произведение на изкуството: Картина от Том Крейер (датски художник, р. 1942 г.), Снимка: Getty Images

Съвместно с Нурдрок Григ организира в Копенхаген музикално общество "Евтерпа", което има за задача да пропагандира творчеството на младите норвежки композитори, които пишат на национална основа. Това общество изиграва голяма роля в развитието на музикалната култура на Норвегия и Дания.

В края на 1865-а година Григ заминава за Рим и там се запознава с Хенрик Ибсен. Прославеният норвежки писател високо оценявал творчеството на младия композитор. Григ работи много интензивно, но заболява тежко. Едва оздравял, съдбата му нанася нов тежък удар - научава, че в Берлин е умрял приятелят му Нурдрок. В негова памет Григ композира "Погребален марш", а после пише на бащата на Нурдрок: "Свято ще изпълня това, което съм му обещал - неговото дело ще бъде мое дело, неговата цел - моя цел."

През 1866-а година Григ изнася концерт в Осло само с норвежка музика. Публиката избухва в овации. Патриотични чувства изпълват цялата зала. След този успех в Осло братовчедка му Нина Хагеруп, в която бил влюбен, му казва заветното "Да" на Григ и двамата сключват брак. Нина изпълнява много от песните му. Двамата се установяват да живеят в Осло, където Григ започва да преподава музика.

През 1867-а година Григ основава в Осло първото норвежко музикално учебно заведение - Музикална академия, в която се обучават поколения музиканти.

Шведската актриса Кристина Шолин в Лондон, за да промотира музикалния филм „Песен за Норвегия“, 26 август 1969 г. Тя играе Терез Берг във филма, който се основава на живота на композитора Едвард Григ / Снимка: Getty Images

През декември 1868-а година получава възторжено писмо от Ференц Лист, който по онова време бил във Ваймар. Лист изказвал възхищението си от соната Първа на Григ и изявил желание да се срещнат лично. Двамата се срещат на следващата година в Рим. Григ поднася на Лист Втора цигулкова соната с посвещението: "На доктор Ференц Лист, от почитателя". Лист останал очарован и изпълнил лично сонатата.

През 1871-ва година Григ организирал съвместно с Йохан Свенсен Съюз на музикалните изпълнители, който скоро се превърнал в център на концертния живот в цяла Норвегия.

Талантът и полезната обществена деятелност на Григ, неговият чутовен патриотизъм, били забелязани на държавно ниво и през 1874-та година държавата му подсигурява пенсия, с която да се издържа, за да може спокойно да твори. Григ е удостоен с почетни докторски степени и от чужди университети - от Кеймбриджкия (1894) и Оксфордския университет (1907).

Този забележителен представител на Романтизма става един от най-известните композитори на всички времена. След себе си оставя богато и художествено наследство от над 600 великолепни музикани творби. Признат е за майстор на миниатюрите - автор е на над 150 пиеси за пиано и на повече от 140 песни за глас; на много симфонични танци.

Освен на много клавирни пиеси, е автор на много романси, на много елегични мелодии като "Сърдечни рани" и "Последна пролет"; на сонати за пиано, виолончело, цигулка и пиано; на много концерти за пиано, симфонични и струнни оркестри, както и на две сюити по пиесата на Хенрих Ибсен "Пер Гинт" (1888 и 1891 г.), написани по молба на самия драматург.

Една от най-обичаните му мелодии по света си остава "Утро" - част от сюитата "Пер Гинт".

Един любопитен факт: "Утро" става толкова популярна, че е сред най-използваните класически музикални творби от легендарното филмово студио "Warner Brothers".

Самият Григ винаги подчертавал, че е национален композитор и че винаги е искал да пресъздаде с музика "народната душа". Критиците са единодушни, че музиката на Григ успява да създаде поетичен образ на Норвегия - с нейната сурова и красива природа - скалите, горите и фиордите й, както и с гордия характер на нейния трудолюбив народ.

Музиката на Григ завладява с хуманизъм и високо патриотичен дух - мелодиите му "разказват" за родната му страна с любов и лиризъм. Композиторът с право е провъзгласен за основоположник на норвежката музикална класика.

Григ през целия си живот работи с невероятна за физическото му състояние настойчивост. До края на живота си се усъвършенства - изучава хармония, оркестрация, творбите на своите любими автори. но е нездрав. Като съвсем млад се разболява от туберкулоза. Остава с хронична белодробна болест за цял живот. Едното му рамо дори се смъква под другото. В последните години на живота си дишал само с левия си бял дроб.

През 1870-а година Григ предприема с жена си голямо концертно турне из Европа, на което тя изпълнява негови песни, а той дирижира и свири на пиано. Най-популярното му произведение - "Пер Гинт", написано през 1875-а година, по текст на Ибсен, става световно известно. "Пер Гинт" е изпълнена през 1878-а за първи път при огромен успех. По текстове на Ибсен Григ създава и други произведения, между които - романса "Лебед".

През 1878-а година Григ се заселва временно в Лофтхюсе - живописно място на брега на фиорда Хардангер, южно от Берген, и си построява там малка къщичка, в която твори. Там Григ преживява последните години от живота си с жена си Нина Хагеруп, всред тишината и чудно красивата природа.

През 1879-а предприема няколко концертни пътешествия в Осло, Копенхаген, Лайпциг, Лондон, Париж и и други европейски градове, където изнася концерти от свои творби - като пианист и диригент.

През лятото на 1898-а година композиторът организира в Берген първия Норвежки музикален фестивал, в който участвали всички норвежки композитори и музикални дейци. Григ бил безмерно щастлив. Споделил възторжено: "За мен това е най-големият триумф!" "Обичам хората. Общуването с тях ме възражда", казвал композиторът и това не са празни думи. Неговата откритост и голямото му човешко обаяние му спечелвали приятелства за цял живот.

В Лондон Чайковски свири неговите "Лирични пиеси" пет дни, без да може да се откъсне от тях. Чайковски посвещава на Григ своята увертюра-симфония "Хамлет" и му я изпраща в Лофтхюсе с посвещение.

Благодарение на Григ норвежката народна музика става известна на целия свят. Създадените от него преработки придобиват значението на класически образци. Според критиците, след романсите на Шуберт и Шуман, романсите на Григ бележат етап в развитието на вокалната камерна класика.

Всички знаят за писмото на Зола за аферата Драйфус, но малцина знаят, че Григ отказва да изнесе концерт в Париж поради несправедливото осъждане на невинния капитан Драйфус, и също като Зола излиза с публична защита по делото.

През 1906-а година композиторът предприема последното си концертно турне - в Прага, Лондон, Амстердам, Берлин, Кил и Мюнхен. Белодробното му заболяване го тормозело и той почти не излизал от къщи, за да има сили за сцената. На 2-ри септември 1907-а година, на път за Лондон за предварително обявения концерт, се отбил в Берген и в хотела му станало зле. Страшен пристъп на астма го вкарва в болница, където сутринта на 4-ти септември композиторът умира.

Норвегия потъва в траур. Всички държавни учреждения и частни магазини затворили врати, а над всеки дом развели траурен флаг. Четиридесет хиляди почитатели и видни музиканти от цял свят участвуват в погребалното шествие. Бергенският оркестър изпълнил траурния марш, който Григ написва по повод смъртта на приятеля си Нурдрок.

Погребват Григ на брега на фиорда, близо до вилата му, в нишата на една отвесна скала. Такова било предсмъртното му желание. Там по -късно ще бъде погребана и съпругата му Нина. Двамата не оставят наследници. Единствената им дъщеря умира преди тях от менингит.

На един от възпоменателните юбилеи на композитора, Ибсен държал реч, а студенти от консерваторията манифестирали по улиците на Берген със запалени факли, в чест на композитора, патриота и достойния човек Едвард Григ. Славата му в родината му и по света не угасва и до днес.

В чест на паметта на Григ всяко лято в Берген се провежда 16-дневен международен музикален фестивал, в който участват изтъкнати творци и изпълнители.

Еми МАРИЯНСКА