Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Спомените на един разстрелян мавзолей

БЪЛГАРСКА ПАМЕТ

Спомените на един разстрелян мавзолей

Разрушиха го за толкова дни, за колкото е бил построен

15 май 1992 г. Рок концерт до арт опакования мавзолей (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Помните ли масивната сграда в сърцето на София, която всички наричахме Мавзолея? Днес се навършват 22 години от нейното разрушаване. Тогава мнозина ликуваха, че рухва един символ на комунистическата власт в България, и възприеха взривяването на сградата като някакво възмездие над тоталитарния режим.

Днес, 22 години по-късно, все повече стават хората, които съжаляват, че тази сграда не е била запазена, за да бъде използвана за нещо полезно за хората.

В зората на демокрацията (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Албанците, например, взеха разумното решение, мавзолеят на Енвер Ходжа в Тирана да бъде превърнат в център за обучение и младежка култура. Пространството от 17 000 квадратни метра ще бъде използвано за 18 зали за обучение и промоция на Ай Ти, роботика и дизайн. Една трета от сградата пък ще бъде давана под наем за културни събития, за да се получават приходи от нея.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Опашка от посетители, които искат да видят балсамирания Георги Димитров в Мавзолея (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Още

"Бронзовата къща", или българската "Вавилонска кула"?

"Бронзовата къща", или българската "Вавилонска кула"?

У нас, в хода на времето, на "злокобното" място на Мавзолея не бе построено нищо достойно, или красиво, което да заличи спомените и да създаде там една нова и позитивна пространствена реалност.

А бившият Мавзолей пазеше много спомени. Камерата на фотографите ги е запечатила във фотоси, и днес можем да си ги припомним така, както още живеят в спомените на по-възрастното поколение българи.

Малко история: Мавзолеят на Георги Димитров е построен през 1949 г., веднага след смъртта на Георги Димитров. Архитекти на сградата са Георги Овчаров, Рачо Рибаров и Иван Данчов. Изграждането е скоростно - в рамките на 6 дни. Така възниква комунистическият символ в центъра на столицата ни.

1974 г. Манифестация по случай 30 години от 9 септември (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Тази сграда, обаче, бе не само обител на балсамираното тяло на Георги Димитров, героя от Лайпцигския процес - Мавзолеят бе ням свидетел на всички големи събития в по-новата история на българския народ: като се започне от манифестациите и парадите по времето на соца, та се стигне до протестните шествия от времето на "избухналата" демокрация.

Операцията по взривяването е ръководено лично от тогавашния вицепремиер Евгений Бакърджиев. До него е и премиерът Иван Костов. Те с притаен дъх и нескрита гордост наблюдават детонацията от покрива на Държавния архив. "Да, ама не!", както би казал покойният Бочаров. Сградата не искаше да рухне така - от раз, за да предизвика онзи екстаз, който очакваха екзалтираните привърженици на събарянето й. Мавзолеят се съпротивляваше като жив човек на публичния си разстрел, в който едни други "герои на новото време" самоотвержено искаха да блеснат "исторически", като нейните палачи.

1993 г. Без коментар... (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

6 октомври 1993 г. Палатков лагер на БЗНС (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Тези организатори на заклеймяващото миналото ни публично събитие, обаче, не очакваха и не можеха да повярват на очите си, че предварително изчисленият от експерти взрив не успя да пребори масивното "тяло" на сградата. Сякаш някакъв дух отвътре искаше да се надсмее над усилията им. Това накара много езотерици да отворят темата за подземията отдолу, за духовете на погребаните там и прочее мистики и загадки, които витаят в публичното пространство и до днес.

15 май 1992 г. "Сбогом мавзолей!" (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Мавзолеят показа достойнство, което замисли мнозина и зададе въпроса: Защо го събаряме? Този въпрос имаше не толкова политически, колкото културологичен смисъл. И днес все повече се коментира именно тази тема в културните среди - за какво можехме и вече не можем да използваме тази сграда? Не трябваше ли тя просто да смени своето предназначение? Защото, освен символ на един неуспял комунистически строй, Мавзолеят беше и символ на живота на няколко поколения достойни трудови българи.

Още

Първомайски размисъл: Срамно ли е да си Герой на социалистическия труд в България?

Първомайски размисъл: Срамно ли е да си Герой на социалистическия труд в България?

Тези хора се бяха трудили и изграждали една държава, вярвайки в смисъла на своя труд за бъдещето на своята родина. Те минаваха с медалите и значките за признанието на своя труд долу, в ниското на площада, докато Тодор Живков традиционно им помахваше отгоре, приветствайки манифестациите. И колкото и наивно да звучи това днес, за онези хора - дефилиращите долу в ниското, да минат покрай Мавзолея и да бъдат приветствани за труда си, бе някакво  удовлетворение за тях. Е, да - днес изглежда наивност, някаква глупава вяра в химери, но както е казал създателят на българската държава, "Няма една истина за всички времена!"

24 май 1973 г. Държавните ръководители на трибуната поздравява традиционната манифестация и парад по случай празника на славянската просвета и култура (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

На 21-ви август 1999-та година първият взрив оглушава софийските улици. Мавзолеят на Георги Димитров устоява на 2 детонации. След първия неуспешен опит да бъде взривен с 300 килограма взрив, сградата само се накланя. Телевизионните екипи, които снимат събитието на 21-ви, се чудят какво да правят - ще има ли следващ опит?

Едва на 27 август, след 6 дни - толкова, за колкото е построен, Мавзолеят най-накрая е напълно разрушен. Коства много време и да бъдат разчистени отломките му. По-късно във времето, за "освободеното" от него място имаше десетки проекти, и десетки арт измислици се опитваха да го заместят с нова символика, но всеки такъв опит, в една или друга степен, се оказваше напълно безуспешен.

Сбъдна ли се идеята на Бакърджиев, който аргументира събарянето на Мавзолея с думите: "Повечето неща, които ни разделят в тази държава, трябва вече да не ни пречат"? С днешна дата възниква резонно въпросът: "Е, обединихме ли се, като съборихме Мавзолея?!"

17 септември 1991 г. Предизборен митинг на БСП (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

8 април 1991 г. Митинг на СДС (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

6 октомври 1993 г. Палатков лагер на БЗНС (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Унищожената сграда не ни помогна не само да се обединим, но и да забравим. А събарянето на сградата, вместо тържествено, остана в спомените ни като гротеска. Всъщност, каквото е и настоящето ни. Въпросът е, ще си вземем ли поука?

Еми МАРИЯНСКА

Още

100 кадъра за Прехода (Галерия)

100 кадъра за Прехода (Галерия)

Още

ПоДИР 30 години: Кратки, преход(н)и

ПоДИР 30 години: Кратки, преход(н)и

Още

Какво (не) се случи: "Преходът. България 30 години по-късно"

Какво (не) се случи: "Преходът. България 30 години по-късно"

Още

Преходът: На море с москвич и щайга домати или какво помня от първите осем години

Преходът: На море с москвич и щайга домати или какво помня от първите осем години

Още

Не забравяй миналото си! Нов живот за Бузлуджа

Не забравяй миналото си! Нов живот за Бузлуджа

Още

Вижте как протича стабилизирането на мозайките на паметника "Бузлуджа"

Вижте как протича стабилизирането на мозайките на паметника "Бузлуджа"

 

Коментирай 150

Календар

Препоръчваме ви

В Стокхолм ще бъде открит нов национален музей на Холокоста

"Убийствата, преследването и ужасните страдания на евреи, роми и милиони други жертви на нацистите оставиха незаличима следа в цяла Европа" казаха днес шведските държавници

Голямото местене: Софийският зоопарк

Днес се навършват 138 години от откриването на зоологическата градина в София - едно от най-старите и любими места за забавление на малки и големи. В новия епизод на "Втори поглед" ще станем свидетели на събитие, за което столицата говори дълги години - преместването на зоопарка от центъра на града в полите на Витоша, където и до днес живеят близо две хиляди животни от 281 вида. Иван Григоров запечатва на лента комичното, но и доста рисковано общуване между хора и животни. В главната роля е свирепият африкански бик Джони.

Етиопия: Топла като слънцето, горчива като глътка кафе

Неповторими кадри, запечатали магията на Африка и интересното съжителство между човек и природа в една от най-бедните страни в света

Срещи с Ванга в новия епизод на Втори поглед

В новия епизод на "Втори поглед" ще влезем в къщата на пророчицата Ванга, пред която години наред, понякога дълги часове и дни, са чакали хиляди - обикновени хора, знаменитости, световни политически лидери от най-високите етажи на властта. Иван Григоров получава редкия шанс да снима баба Ванга и построяването на храма "Св. Петка Българска" в местността Рупите две поредни години - през 1993-та и 1994-та

Англия: Вечната революция

Във втори епизод на поредицата на Dir.bg "Втори поглед" ще ви разходим по улиците на Лондон, Оксфорд, Ковънтри и Бирмингам през далечната 1976 г. Кадрите, които ще видите са от първото пътуване на Иван Григоров извън България, което той превръща в своеобразен фотоалбум на модерния Западен свят тогава.

Стоичков на 54: Началото на легендата

В първия епизод от новата видео поредица на Dir.bg "Втори поглед" ще се върнем близо три десетилетия назад, за да ви покажем истинската история на Стоичковия род, такава, каквато я е заснел обективът на големия Иван Григоров...