Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Първомайски размисъл: Срамно ли е да си Герой на социалистическия труд в България?

ИСТИНСКИТЕ ГЕРОИ НА БЪЛГАРИЯ

Първомайски размисъл: Срамно ли е да си Герой на социалистическия труд в България?

Носители на званието бяха българи, които издигнаха родината си в много области на живота

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Медал "Златна звезда със сърп и чук" - това представлява почетното звание "Герой на социалистическия труд", учредено по соц време от Държавния съвет на Народна Република България.

Званието беше присъждано за "изключителни и трайни постижения от особено голямо значение за развитието на народното стопанство, просветата, културата, изкуството, техническия прогрес, и за изключителни заслуги в строителството и защитата на Народна република България".

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Учредено през юни 1948 г., до момента на премахването си /б.а. последно присъдено през 1987 г./ званието притежават избрано число българи и чужденци, за разлика от девалвиралия орден "Стара планина", който първите ни постдемократични президенти раздаваха "на килограм".

Да си припомним част от лауреатите на званието Герой на социалистическия труд: Сред тях са писателите Павел Вежинов, Андрей Гуляшки и Богомил Райнов, поетесите Елисавета Багряна и Дора Габе, оперните певци Мими Балканска и Николай Гяуров, композиторите Марин Големинов, Панчо Владигеров и Филип Кутев, художниците Златю Бояджиев, Цанко Лавренов и Дечко Узунов, треньорката на Златните момичета Жулиета Шишманова, Златните момичета Мария Гигова и Нешка Робева, спортистите Боян Радев и Янко Русев, алпинистът Христо Проданов, миньорът Димитър Биков, строителят на АЕЦ Козлодуй Златко Стоянов, животновъдът Димитър Бинев, тъкачката Найда Манчева, строителят от Стражица Игнат Раденков и мн. други знайни и незнайни трудови хора - забравени строители на България, които ни оставиха съграденото с труда им, за да го "похарчим" по най-безотговорния начин в годините на демокрацията... Такава е неудобната истина, и затова припомнянето на званието, не се харесва на мнозина. Сигурно, защото им внушава чувство за вина...

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Званието Герой на социалистическия труд беше второто по старшинство признание в наградната система на НРБългария - аналогично на почетното звание Герой на Народна република България.

Наградените бяха истински герои - трудови хора, всеки с принос за благоденствието на родината, в своята си област. Презряхме "соц"званието им, когато отхвърлихме соца. Без да се замислим, че човешкият труд никога не е имал партиен цвят, и че при всеки икономически строй единственото му предназначение е било да съгражда, а не да руши. Години наред други български "герои" ни демонстрират обратното, като съсипват съграденото и не създават нищо ново на негово място. Кражбите и празните обещания се превърнаха в начин на съществуване на тази нетрудова прослойка от населението, която я мързи и на банката си в парламента да седне!...

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Закрихме предприятия, заводи, училища, библиотеки, народни читалища, отменихме дори професионалните звания на хората в сферата на изкуствата. Теглихме чертата на всички звания, т.е. признания на хората, които ги заслужават. Защо ли?! Може би защото днес липсват дори обективни критерии, по които да различим трудолюбивия и умния, от глупака, хитреца и мързеливеца. Не раздаваме звания за трудови и творчески постижения, а гръмогласно хвалим и тачим празнодумци и популисти.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

"Дайте да дадете!", стана принцип на управление в държавата ни, а призваните за герои на труда са все по-уморени от празните обещания за разцвет!... На обикновения трудов човек му изглежда все по-утопичен смисъла да се труди и да гради планове за "светло бъдеще". Затова носталгично започнаха да му липсват дори някогашните смешни табелки из заводите. "Петилетките" ни от 1990-а - вярно, не гонят планове и рекорди в производството, но то и производство няма. А смехотворната рекапитулация на днешните ни политици за някакви имажинерни "постигнати успехи" е в пълен дисонанс с реалността. Тези "успехи" изглеждат по-утопични и от речите за завоеванията на социализЪма и комунизЪма на бай Тошо.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

На българите отдавна им стана ясно, че равни с обществата отвъд уж съборената Желязна завеса, няма да станем. Дори храната, която тези европейски човеколюбци внасят у нас, се оказа "неравноправна". Този израз на презрение от страна на Запада към българите става все по-очеваден в много области на живота ни. И ние, вместо да се хванем за нашенското и да запретнем ръкави, с лека ръка погубихме и продължаваме да погубваме и "реформираме" всичко създадено от онези "със соц значките и медалите". Последното ярко "завоевание" на политиците ни бе да "самоубият" родното животновъдство. У нас се извърши истинско езическо жертвоприношение на цели стада с добитък. Селата ни опустяха, опустошиха се и душите на хората.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

И като гледаха всичко това през годините, много от лауреатите на званието Герой на социалистическия труд си отидоха от този свят, освен забравени, и огорчени. Болшинството пък от останалите живи - по-"обикновените" от тях, боледуват двойно - един път от възрастта и болестите си, и втори път - като гледат как се съсипва труда им - как се руши смисълът на живота им...Свиват се тези хора и предпочитат да пазят в анонимност някогашното си гордо звание за постижения в труда...

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

И се питам: Как така стана срамна дума да си Герой на социалистическия труд в България?! Изобщо, защо не е препоръчително да си истински герой в държавата ни?! Докога у нас, за по-изтъкнати от трудовите хора, ще минават самозвани бърборковци, безродници и парвенюта?!

Еми МАРИЯНСКА

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Коментирай 151

1/1

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Календар

Препоръчваме ви

Протест срещу надстрояването на Къщата със зеления воал

Живущите на бул. "Македония" припомнят и за съборената къща на известна българска художничка

140 години столица на България - история в снимки

На 3 април (22 март ст. ст.) 1879 г. Учредителното събрание в Търново обявява София за столица на България

Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно (галерия)

"Тържественият звук на големите камбани на храма на "Александър Невски" отеква в околните балкани и достига до чукарите на Арабаконак и Шиндарника, откъдето дойде навремето свободата на престолния град", разказва Иван Николаев, 50 години след Освобождението на България

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Възстановка на боевете на Шипка, проведена през 1902 г. по случай 25 години от тези паметни събития

Не полумъртъв, а бодър е отведен Васил Левски до бесилката

"Още отвечер (понеделника) забумтяха удари на брадва и уплашиха всичко живо в махалата - ковяха и пристягаха бесилката", разказва съвременничка на Васил Левски, станала свидетелка на обесването му

Съвременници на Левски в София

През 1938 г., по случай 65-годишнината от обесването на Васил Левски, Бончо Хаджи Бонев – внук на видния общественик, един от най-заможните и влиятелни хора в София около Освобождението и съратник на Левски Хаджи Боне Петров, споделя част от дневника на дядо си и спомени на друг съвременник и очевидец на дейността и трагичния край на Апостола.