Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Първомайски размисъл: Срамно ли е да си Герой на социалистическия труд в България?

ИСТИНСКИТЕ ГЕРОИ НА БЪЛГАРИЯ

Първомайски размисъл: Срамно ли е да си Герой на социалистическия труд в България?

Носители на званието бяха българи, които издигнаха родината си в много области на живота

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Медал "Златна звезда със сърп и чук" - това представлява почетното звание "Герой на социалистическия труд", учредено по соц време от Държавния съвет на Народна Република България.

Званието беше присъждано за "изключителни и трайни постижения от особено голямо значение за развитието на народното стопанство, просветата, културата, изкуството, техническия прогрес, и за изключителни заслуги в строителството и защитата на Народна република България".

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Учредено през юни 1948 г., до момента на премахването си /б.а. последно присъдено през 1987 г./ званието притежават избрано число българи и чужденци, за разлика от девалвиралия орден "Стара планина", който първите ни постдемократични президенти раздаваха "на килограм".

Да си припомним част от лауреатите на званието Герой на социалистическия труд: Сред тях са писателите Павел Вежинов, Андрей Гуляшки и Богомил Райнов, поетесите Елисавета Багряна и Дора Габе, оперните певци Мими Балканска и Николай Гяуров, композиторите Марин Големинов, Панчо Владигеров и Филип Кутев, художниците Златю Бояджиев, Цанко Лавренов и Дечко Узунов, треньорката на Златните момичета Жулиета Шишманова, Златните момичета Мария Гигова и Нешка Робева, спортистите Боян Радев и Янко Русев, алпинистът Христо Проданов, миньорът Димитър Биков, строителят на АЕЦ Козлодуй Златко Стоянов, животновъдът Димитър Бинев, тъкачката Найда Манчева, строителят от Стражица Игнат Раденков и мн. други знайни и незнайни трудови хора - забравени строители на България, които ни оставиха съграденото с труда им, за да го "похарчим" по най-безотговорния начин в годините на демокрацията... Такава е неудобната истина, и затова припомнянето на званието, не се харесва на мнозина. Сигурно, защото им внушава чувство за вина...

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Званието Герой на социалистическия труд беше второто по старшинство признание в наградната система на НРБългария - аналогично на почетното звание Герой на Народна република България.

Наградените бяха истински герои - трудови хора, всеки с принос за благоденствието на родината, в своята си област. Презряхме "соц"званието им, когато отхвърлихме соца. Без да се замислим, че човешкият труд никога не е имал партиен цвят, и че при всеки икономически строй единственото му предназначение е било да съгражда, а не да руши. Години наред други български "герои" ни демонстрират обратното, като съсипват съграденото и не създават нищо ново на негово място. Кражбите и празните обещания се превърнаха в начин на съществуване на тази нетрудова прослойка от населението, която я мързи и на банката си в парламента да седне!...

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Закрихме предприятия, заводи, училища, библиотеки, народни читалища, отменихме дори професионалните звания на хората в сферата на изкуствата. Теглихме чертата на всички звания, т.е. признания на хората, които ги заслужават. Защо ли?! Може би защото днес липсват дори обективни критерии, по които да различим трудолюбивия и умния, от глупака, хитреца и мързеливеца. Не раздаваме звания за трудови и творчески постижения, а гръмогласно хвалим и тачим празнодумци и популисти.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

"Дайте да дадете!", стана принцип на управление в държавата ни, а призваните за герои на труда са все по-уморени от празните обещания за разцвет!... На обикновения трудов човек му изглежда все по-утопичен смисъла да се труди и да гради планове за "светло бъдеще". Затова носталгично започнаха да му липсват дори някогашните смешни табелки из заводите. "Петилетките" ни от 1990-а - вярно, не гонят планове и рекорди в производството, но то и производство няма. А смехотворната рекапитулация на днешните ни политици за някакви имажинерни "постигнати успехи" е в пълен дисонанс с реалността. Тези "успехи" изглеждат по-утопични и от речите за завоеванията на социализЪма и комунизЪма на бай Тошо.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

На българите отдавна им стана ясно, че равни с обществата отвъд уж съборената Желязна завеса, няма да станем. Дори храната, която тези европейски човеколюбци внасят у нас, се оказа "неравноправна". Този израз на презрение от страна на Запада към българите става все по-очеваден в много области на живота ни. И ние, вместо да се хванем за нашенското и да запретнем ръкави, с лека ръка погубихме и продължаваме да погубваме и "реформираме" всичко създадено от онези "със соц значките и медалите". Последното ярко "завоевание" на политиците ни бе да "самоубият" родното животновъдство. У нас се извърши истинско езическо жертвоприношение на цели стада с добитък. Селата ни опустяха, опустошиха се и душите на хората.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

И като гледаха всичко това през годините, много от лауреатите на званието Герой на социалистическия труд си отидоха от този свят, освен забравени, и огорчени. Болшинството пък от останалите живи - по-"обикновените" от тях, боледуват двойно - един път от възрастта и болестите си, и втори път - като гледат как се съсипва труда им - как се руши смисълът на живота им...Свиват се тези хора и предпочитат да пазят в анонимност някогашното си гордо звание за постижения в труда...

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

И се питам: Как така стана срамна дума да си Герой на социалистическия труд в България?! Изобщо, защо не е препоръчително да си истински герой в държавата ни?! Докога у нас, за по-изтъкнати от трудовите хора, ще минават самозвани бърборковци, безродници и парвенюта?!

Еми МАРИЯНСКА

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Коментирай 152

1/1

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Снимка: Иван ГРИГОРОВ/Dir.bg

Календар

Препоръчваме ви

ПоДИР 30 години: Show Must Go On

Рухна ли реално Желязната завеса, или ни стига, че свободното пътуване ни прави "равни" с цивилизования свят?

Генерал Пантелей Киселов помита 40-хилядна румънска армия с атака "На нож!"

Останал в историята като Победителят при Тутракан, доблестният командир участва в четири войни и служи вярно и достойно на българската армия в продължение на 40 години. На 14 октомври се навършват 92 години от смъртта му.

ПоДИР 30 години: Кратки, преход(н)и

Способни ли сме да излезем от летаргията на дългия си Преход и с нови сили да започнем отначало?

Престъплението спрямо българския цирк - не палежа, а липсата на нов

36 години от опожаряването на Софийския държавен цирк

Три дни продължава освещаването на храм-паметник "Свети Александър Невски" преди 95 години

Имало е предложения катедралният храм да бъде построен в Търново, като стара столица на България, или на връх Св. Никола в Шипченския Балкан