ЕВРОПЕЙСКИ ТЕНДЕНЦИИ
Модата е била от значение за обществото ни между двете световни войни
Тенденциите са научавани от многобройните списания за мода, домакинство и изкуство, издават се брошури. Из страната обикалят лектори, които запознават любопитната публика със своите виждания за ползите и вредите от модните увлечения
Редактор : / 3518 Прочита 0 Коментара
Изложба „Модата в огледалото на едно столетие – средата на XIX в. – средата на XX в.“ (Снимка: Държавна агенция „Архиви“)
В периода между двете световни войни българското общество се интересува живо от модата.
Тенденциите са научавани от многобройните списания за мода, домакинство и изкуство, издават се брошури. Из страната обикалят лектори, които запознават любопитната публика със своите виждания за ползите и вредите от модните увлечения.
Това разказват от Държавна агенция "Архиви" (ДА) по повод изложбата "Модата в огледалото на едно столетие - от средата на XIX в. до средата на XX в."
Участнички в конкурс за красота „Царицата на плажа. 1936 г. (Снимка: Държавна агенция „Архиви“)
По думите им проектът показва модата в периода от средата на XIX в. до средата на XX в. с над 120 уникални снимки, облекла и аксесоари, подбрани от съкровищницата на ДА. От 16 май до 15 юни в залата на ул. "Московска" 5 ще бъдат подредени непоказвани досега рокли, официални мъжки облекла и аксесоари от 20-те, 30-те и 40-те години на XX век - като дамски преносим будоар, шапки и кутии за тях, повечето от фонда на големия български историк и писател Симеон Радев и съпругата му, художничката Бистра Винарова.
Европейската мода, свързана с развитието на градската култура, започва да навлиза по-отчетливо у нас в късната възрожденска епоха с костюмите алафранга и полите с обръчи, наричани малакоф.
Женското списание "Модерна домакиня" (Снимка: Държавна агенция „Архиви“)
На фотографиите до войните за национално обединение (1912-1918) се виждат богато украсени шапки XXL, рокли с турнюр, който придава обем на ханша, пристегнати с корсет талии.
"Първата световна война променя коренно ситуацията.
Недоимъкът, включително на платове, налага минимализъм.
Дължината на полите и косите се скъсява драстично", разказват от ДА. Корсетът е отхвърлен като "жестоко менгеме на женското тяло, което клето стискаше коремните органи и дробове, като причиняваше малокръвие, па даже и охтика", по думите на изнасящия сказки за модата през 20-те години проф. д-р Парашкев Стоянов.
Никола Савчев от Белоградчик – книжар. 1915 г. (Снимка: Държавна агенция „Архиви“)
В отделни табла са илюстрирани дамската, мъжката, детската, сватбената, дворцовата мода, аксесоарите, униформите, спортните, плажните и карнавалните облекла, както и прическите през тези 100 години.
Специално внимание е отделено на известните дизайнери, както и на тогавашните модни инфлуенсъри, сред тях са имената на Лора Каравелова, Султана Рачо Петрова, Дора Габе и Елисавета Багряна.
Детска снимка от началото на XX в. (Снимка: Държавна агенция „Архиви“)
Много от разискваните проблеми звучат съвременно - за финансовия аспект на вманиаченото следване на тенденциите, за налагането на нездравословни стандарти за красота. Д-р Захари Захариев през 1936 г. в брошурата "Женското тяло и модата на тънката линия" громи прекалено слабото тяло, "тоест, прозиращи ребра, плоски гърди, тънки ръце и крака, тесен таз", които според него не почиват върху" здравите биологични основи на природните изисквания".
Модата от периода е близко и до днешните разбирания за "бавна" и екологична мода - работи се с качествени тъкани с по-ниска химична натовареност и с идеята за дълговечност на дрехите.
Фотографиите след Втората световна война до 50-те години показват остатъчни проблясъци на "буржоазна" елегантност на фона на упадък на модата, което освен на тежките икономически условия се дължи и на неприязънта на новата власт към предишните привички и бит, коментират от ДА.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}