Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Бронзовата къща", или българската "Вавилонска кула"?

ПОЛЕМИКИ

"Бронзовата къща", или българската "Вавилонска кула"?

Кой кого не разбра в диалога между автора й и общината

Снимка: Иван Григоров

Сигурно хората, които се интересуват от т.нар. "Бронзова къща", на мястото на стария взривен мавзолей, се чудят главно на две неща: първо, защо още я няма там, като трябваше да бъде готова за европредседателството ни, а то приключи; и второ, за "къща" ли става дума, или за "кула", защото отскоро всички, свързани с проекта, я наричат "кула"?...Така или иначе, на мястото още няма нито "къща", нито "кула". Появи се противоречива информация - от една страна за автора, който ядоса мнозина с видеоинтервюто си за чужда медия, и от друга - от софийските общинари.

Снимка: Иван Григоров

По план "Бронзовата къща" трябваше да бъде изградена за началото на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през януари и да остане до декември. Скулптурата уж бе замислена от една страна като символ на приемствеността между България и Австрия, която пое европредседателството след нас, и от друга - като деидеологизиращ символ - къща, на мястото на мавзолея!

Изграждането, обаче се забави значително. До такава степен, че мнозина взеха да си мислят, че проектът е отпаднал. А на площадката край Градската градина хората от м. май т.г. виждаха разни детайли от конструкцията й. Столичният кмет Йорданка Фандъкова излезе с изявление, че работата се бавела, понеже някои елементи от скулптурата били изпратени за сглобяване в Асеновград? Сега пък конструкторите оправдават забавянето на изграждането на основата със заваръчната работа по нея.

Снимка: Иван Григоров

Кога и за какво ни е нужен монтажът й, след като ще се демонтира?! - чудят се мнозина. "Много шум за нищо!", отсичат повечето столичани. Вече плъзнаха и слухове за "измама", както и неприятни коментари по адрес на автора на "Бронзовата къща" - българинът, живущ в Австрия, Пламен Деяноф.

"Проектът се финансира от австрийската страна и частни български и австрийски компании", каза посланикът на Австрия у нас г-н Томас Щьолцл, като изрази увереност, че "Бронзовата къща" е "културен мост" между двете страни-членки на ЕС.

На фона на всичко това, изведнъж в мрежата се появи и самото видео-интервю с Пламен Деяноф, което бе оценено като скандално и обидно за България.

Снимка: Иван Григоров

Във видеото, снимано още през м. март т.г. и свалено от сайта на Кунстхале, Виена, Деяноф разказва за проекта си пред Ванеса Йоан Мюлер - кураторката на музея. Тя уточнява, че "Бронзовата къща" е проект, който се развива стъпка по стъпка през годините, а в София била неговата кулминация.

На фона на тези думи, видимото днес в София е по-скоро катастрофа. В това интервю Деяноф обяснява причините за забавянето на проекта от негова гледна точка: Номер едно, по думите му, му се наложило да обяснява "защо това, което прави, е изкуство"?

Снимка: Иван Григоров

"Там /разбирай - в България/, ако нещо не е картина и не виси на стената....", обяснява пред австрийската публика Деяноф, и не довършва изречението си, но то е достатъчно красноречиво - българите нямат критерии за съвременно изкуство. Оттам нататък Деяноф обсъжда и споровете за височината на "Бронзовата къща".

"Докато височината растеше, изведнъж ми хрумна, че тя много прилича на средновековна кула в Рилския манастир.", казва авторът на скулптурата в същото интервю.

А, ето как се е появила за пръв път думата "кула"!...Дума, която естествено буди асоциация с "Вавилонската кула", чиито строители говорели на различни езици. Според Деяноф, у нас никой не разбира от изкуство колкото него, а той самият не разбира какво му говорят българските общинари и експерти.

Върхът на всичко е начинът, по който се обсъжда материала на т.нар. "Бронзова къща".

"Българските политици изведнъж се заинтересуваха от него - казаха, че ако бронзът се шлифова така, че да заблести като злато - и по някакъв начин се свърже със златните съкровища, тогава може да се помисли по въпроса."

Снимка: Иван Григоров

Колко "евтино" - и като мисъл, и като тълкуване, и откъдето и да го погледнеш е всичко това. Какво подценяване на българския вкус и манталитет! Защото, каквито и да са ни политиците ни, и колкото и да са зависими от "клишета" за национална ценност като Тракийското и прочее "злата", несъгласие с проекта не изразиха само те, но и много български художници, архитекти и културоведи: от Националната галерия, Художествената академия, Съюза на архитектите (там всички бяха против), Националната библиотека, Софийския университет, Столичната община и др.

"Навсякъде хората викаха срещу мен, напускаха залата...", признава самият Деяноф и уточнява: "Такова беше нивото."

И сега, ние - българите с "ниско ниво" във всяко едно отношение, чакаме да се появи най-накрая новото "плашило" в центъра на София - над руините на мавзолея да се "роди" един мъртвороден,или по-скоро - неуспял да "абортира" проект - "Бронзовата къща".

Изведнъж работата по него се "забърза" - трябвало да е готов до 27-и юни.

"Ако до 18 юни не е изградена основата на скулптурата, проектът ще бъде прекратен", каза пък пред в. "Дневник" Малина Едрева - председател на комисията по култура на Столичния общински съвет.

Ами, добре. Вече ни е все тая. Ама за какво ни е?!, би попитало всяко "тъпо" българско дете. И възрастните едва ли ще намерят удовлетворителен отговор на този въпрос. Такъв, че да не изглеждат "тъпи" в очите на сънародника ни от Австрия.

Снимка: Иван Григоров

Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 2

1/1

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Календар

Препоръчваме ви

Изграждат театър в Китай с формата на пъзел

Залата е предназначена за 2 000 зрители

Свалиха статуите от покрива на "Нотр Дам" за първи път от 100 години

12-те апостоли и четиримата евангелисти бяха спуснати с кранове от 96 метра височина

Музеят на изкуството и науката в Сингапур - архитектурният лотос на Азия

Автор на футуристичния дизайн е канадският архитект Моше Сафди

Гран Театро де ла Хавана - една от забележителностите на Антилите

Националният театър (Gran Teatro de la Habana) на Куба отваря врати през 1838 година

Нов архитектурен шедьовър на Жан Нувел откриха в Доха

Националният музей на Катар отвори врати за посетители