Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Бронзовата къща", или българската "Вавилонска кула"?

ПОЛЕМИКИ

"Бронзовата къща", или българската "Вавилонска кула"?

Кой кого не разбра в диалога между автора й и общината

Снимка: Иван Григоров

Сигурно хората, които се интересуват от т.нар. "Бронзова къща", на мястото на стария взривен мавзолей, се чудят главно на две неща: първо, защо още я няма там, като трябваше да бъде готова за европредседателството ни, а то приключи; и второ, за "къща" ли става дума, или за "кула", защото отскоро всички, свързани с проекта, я наричат "кула"?...Така или иначе, на мястото още няма нито "къща", нито "кула". Появи се противоречива информация - от една страна за автора, който ядоса мнозина с видеоинтервюто си за чужда медия, и от друга - от софийските общинари.

Снимка: Иван Григоров

По план "Бронзовата къща" трябваше да бъде изградена за началото на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през януари и да остане до декември. Скулптурата уж бе замислена от една страна като символ на приемствеността между България и Австрия, която пое европредседателството след нас, и от друга - като деидеологизиращ символ - къща, на мястото на мавзолея!

Изграждането, обаче се забави значително. До такава степен, че мнозина взеха да си мислят, че проектът е отпаднал. А на площадката край Градската градина хората от м. май т.г. виждаха разни детайли от конструкцията й. Столичният кмет Йорданка Фандъкова излезе с изявление, че работата се бавела, понеже някои елементи от скулптурата били изпратени за сглобяване в Асеновград? Сега пък конструкторите оправдават забавянето на изграждането на основата със заваръчната работа по нея.

Снимка: Иван Григоров

Кога и за какво ни е нужен монтажът й, след като ще се демонтира?! - чудят се мнозина. "Много шум за нищо!", отсичат повечето столичани. Вече плъзнаха и слухове за "измама", както и неприятни коментари по адрес на автора на "Бронзовата къща" - българинът, живущ в Австрия, Пламен Деяноф.

"Проектът се финансира от австрийската страна и частни български и австрийски компании", каза посланикът на Австрия у нас г-н Томас Щьолцл, като изрази увереност, че "Бронзовата къща" е "културен мост" между двете страни-членки на ЕС.

На фона на всичко това, изведнъж в мрежата се появи и самото видео-интервю с Пламен Деяноф, което бе оценено като скандално и обидно за България.

Снимка: Иван Григоров

Във видеото, снимано още през м. март т.г. и свалено от сайта на Кунстхале, Виена, Деяноф разказва за проекта си пред Ванеса Йоан Мюлер - кураторката на музея. Тя уточнява, че "Бронзовата къща" е проект, който се развива стъпка по стъпка през годините, а в София била неговата кулминация.

Твоите любими заглавия в /market.dir.bg

slide 1 to 3 of 50

На фона на тези думи, видимото днес в София е по-скоро катастрофа. В това интервю Деяноф обяснява причините за забавянето на проекта от негова гледна точка: Номер едно, по думите му, му се наложило да обяснява "защо това, което прави, е изкуство"?

Снимка: Иван Григоров

"Там /разбирай - в България/, ако нещо не е картина и не виси на стената....", обяснява пред австрийската публика Деяноф, и не довършва изречението си, но то е достатъчно красноречиво - българите нямат критерии за съвременно изкуство. Оттам нататък Деяноф обсъжда и споровете за височината на "Бронзовата къща".

"Докато височината растеше, изведнъж ми хрумна, че тя много прилича на средновековна кула в Рилския манастир.", казва авторът на скулптурата в същото интервю.

А, ето как се е появила за пръв път думата "кула"!...Дума, която естествено буди асоциация с "Вавилонската кула", чиито строители говорели на различни езици. Според Деяноф, у нас никой не разбира от изкуство колкото него, а той самият не разбира какво му говорят българските общинари и експерти.

Върхът на всичко е начинът, по който се обсъжда материала на т.нар. "Бронзова къща".

"Българските политици изведнъж се заинтересуваха от него - казаха, че ако бронзът се шлифова така, че да заблести като злато - и по някакъв начин се свърже със златните съкровища, тогава може да се помисли по въпроса."

Снимка: Иван Григоров

Колко "евтино" - и като мисъл, и като тълкуване, и откъдето и да го погледнеш е всичко това. Какво подценяване на българския вкус и манталитет! Защото, каквито и да са ни политиците ни, и колкото и да са зависими от "клишета" за национална ценност като Тракийското и прочее "злата", несъгласие с проекта не изразиха само те, но и много български художници, архитекти и културоведи: от Националната галерия, Художествената академия, Съюза на архитектите (там всички бяха против), Националната библиотека, Софийския университет, Столичната община и др.

"Навсякъде хората викаха срещу мен, напускаха залата...", признава самият Деяноф и уточнява: "Такова беше нивото."

И сега, ние - българите с "ниско ниво" във всяко едно отношение, чакаме да се появи най-накрая новото "плашило" в центъра на София - над руините на мавзолея да се "роди" един мъртвороден,или по-скоро - неуспял да "абортира" проект - "Бронзовата къща".

Изведнъж работата по него се "забърза" - трябвало да е готов до 27-и юни.

"Ако до 18 юни не е изградена основата на скулптурата, проектът ще бъде прекратен", каза пък пред в. "Дневник" Малина Едрева - председател на комисията по култура на Столичния общински съвет.

Ами, добре. Вече ни е все тая. Ама за какво ни е?!, би попитало всяко "тъпо" българско дете. И възрастните едва ли ще намерят удовлетворителен отговор на този въпрос. Такъв, че да не изглеждат "тъпи" в очите на сънародника ни от Австрия.

Снимка: Иван Григоров

Еми МАРИЯНСКА

ИЗБРАНО
Коментирай2

Календар

«Април 2025»
ПВСЧПСН
31123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
2829301234
567891011

Препоръчваме ви

Проектът "Псевдоприрода" спечели конкурса за българския павилион на Венецианското биенале по архитектура

Проектът по изключително ефектен и запомнящ се начин представя и поставя във фокуса на обществото дискусията за едно все по-реално климатично бъдеще

2025 година - 150 години опера "Гарние" в Париж

Началото на честванията ще бъде поставено на 24 януари със специална галавечер

Регионалният исторически музей - София представя дигиталната рубрика "Сградите разказват"

В част от видеата може да чуете и видите наследниците на собствениците на къщите или на техните архитекти. Всяко е посветено на различна сграда, придружена от лична история и факти, които екипът на музея е открил през последните години

Изложба събира най-значимите проекти на архитекта Пеньо Столаров в скици

По време на откриването на изложбата ще бъде представен и каталог с творчеството на проф. д-р инж. арх. Столаров

Нова част от огромната подземна Златна къща на император Нерон в Рим отново отвори врати

Впечатляващата резиденция е построена през 64 г. и преоткрита през 15-и век, а художници от Ренесанса, сред които Рафаело и Микеланджело, изучават тайните й, като се спускат с въжета през дупки в тавана, които се виждат и днес