Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Животът му започва и завършва в хотелска стая

СВЕТОВНА ДРАМАТУРГИЯ

Животът му започва и завършва в хотелска стая

70 години от смъртта на носителя на Нобелова награда и на четири награди "Пулицър" Юджийн О'Нийл

Юджийн О'Нийл ок. 1936 година, когато го удостояват с Нобелова награда / Снимка: Getty Images

"Удовлетворението е топла кочина за консуматори" е емблематична фраза, изречена от американския драматург Юджийн О'Нийл, и тя напълно отговаря на характеристиката на неговата личност. Непримирим особняк, мрачен философ и в същото време наивен оптимист, О'Нийл е явление на нашето време.

И може би напълно оправдано си отива от този свят неудовлетворен от живота си, от себе си. Въпреки успехите си, през целия си живот той изпитва чувство за вина и не познава уюта на щастието.

Американският драматург Юджийн О'Нийл (1888 - 1953), Снимка: Getty Images

А е носител на четири награди "Пулицър" - престижна награда за журналистика, литература и музика. И единственият драматург с Нобелова награда за литература. Но О'Нийл не се ласкае от награди. Най-любопитният факт, изтъкван от биографите му е този, че по ирония на съдбата се ражда и умира в хотелска стая.

Това емблематично съвпадение вероятно има своя дълбок смисъл. Самият О'Нийл самоиронизира тази своя орис като ирония над човешките мечти в сблъсъка им с реалността и съдбата.

Роден е на "Бродеуй" на 16 октомври 1888 година, а животът му е белязан от изпитания и болести, вследствие на алкохолизъм, депресия и суицидни състояния. В края на живота си, О"Нийл е поразен от Паркинсон и десет години мъчително се бори с болестта.

Умира на 27 ноември 1953 година в хотел в Бостън, на 65-годишна възраст. Предусещайки края си изрича знаменитата фраза, която често цитират: "Знаех си, знаех си. Роден в хотелска стая и умрял в хотелска стая".

Навършиха се 70 години от смъртта на най-великия американски драматург - Юджийн О'Нийл.

Драматичният му живот сам по себе си е "пиеса за страданието", както казва един критик. Приживе О'Нийл признава, че без алкохола животът му изглежда непоносим. Точната фраза е: "Рано разбрах, че когато съм трезвен, животът ме плаши". Намира спасение за душата си в писането и в пиенето. Това наглед антагонистично съчетание в крайна сметка разгръща един невероятен талант.

Първата му публикувана пиеса - "Beyond the Horizon", излиза през 1920 година и е удостоена с "Пулицър". Следват пиесите "Злато" (1920), "Любов под брястовете" (1925), "Електра в черно" (1931), "Луна за несретници" (1943), "Явява се разносвачът на лед" (1946), "Дългият път на деня към нощта" (1956). Автор е на 45 пиеси. Повечето от тях са екранизирани.

През 1936 година Юджийн О"Нийл получава Нобелова награда за литература, а творчеството му, както вече споменахме, е удостоено с още три награди "Пулицър". О"Нийл е признат за първопроходчик на психологическия реализъм в американската драматургия.

Най-високо ценена е автобиографичната му пиеса "Дългият път на деня към нощта", призната за една от най-добрите пиеси на американския театър. О'Нийл завършва текста през 1941 година, но пиесата излиза чак през 1956-а, три години след смъртта му.

Според биографите му той настоявал тази негова последна творба да се изиграе 25 години след смъртта му, но неговата вдовица нарушава желанието му. Вероятно, по финансови причини.

Още

Как Америка изгони Чаплин, а след 20 години го награди с титли и почетен "Оскар"

Как Америка изгони Чаплин, а след 20 години го награди с титли и почетен "Оскар"

Драматургът е свързан с театъра "по рождение". Той е син на ирландски актьор имигрант, и израства в актьорска среда. Но когато през 1943-та 18-годишната му дъщеря Уна О"Нийл се омъжва за 54-годишния Чаплин, въпреки че Чаплин вече е голяма звезда, драматургът бил против сключването на този брак. Очевидно бащинското му чувство надделяло и изпълнен със съмнения за бъдещето на този брак, драматургът скъсал отношенията си с дъщеря си.

Самият Юджийн О"Нийл се е женил три пъти и има три деца. Най-дълго време прекарва с актрисата Карлота Монтерей.

В детството си О"Нийл учел в католическо училище, а после следвал една година в "Принстън". Според някои данни не прекъснал следването си доброволно, а бил изгонен поради "проблем с дисциплината". Няма точни сведения, за какво провинение точно става въпрос. Веднага след като напуска университета, О"Нийл се качва на кораб и прекарва там няколко депресивни години, в които трайно се пристрастява към алкохола.

Още

Великият Хемингуей, който обожавал живота, се самоубива на 62

Великият Хемингуей, който обожавал живота, се самоубива на 62

Трудно е да се каже, от какво точно са провокирани депресиите му, но има сведения, че в семейството му постоянно имало търкания и обвинения срещу него още в детските му години. Може би затова той много често в творчеството си ще прави дисекция на чувството за вина. Семейството му насаждало чувството, че е виновен за заразяването на единия от братята си с шарка. Отделно от това младият Юджийн станал свидетел и преживявал дълбоко депресивните състояния на майка си, която се лекувала от хронични следродилни болки с морфин.

Още

"Гроздовете на гнева" на Стайнбек - "Пулицър" за романа и два "Оскар"-а за филма

"Гроздовете на гнева" на Стайнбек - "Пулицър" за романа и два "Оскар"-а за филма

Юджийн бил на 14, когато започнал да си блъска главата, на какво се дължат променливите й настроения. Самият той отрано свикнал да го обвиняват за всеки проблем в семейството и не само "свикнал", но приел да бъде "виновен". Според някои, именно по тази причина започнал да пие още на 15. На 20 вече бил женен и очаквал дете. Две години по-късно се натравя с "Веронал", а през 1912-13 година заболява от туберкулоза и постъпва на лечение в санаториум. Там прави опит за самоубийство. След като оцелява, започва да пише. И то, как!

"В пиесите му има болка, разочарование, разголваща откровеност - той е истински във всичко, което ви казва. Можете ли да ми посочите друг като него?!", казва един от биографите му.

Още

"На изток от Рая" от Стайнбек - на театрална сцена у нас

"На изток от Рая" от Стайнбек - на театрална сцена у нас

Неговият основен успех е в постигането на психологичен и социален реализъм на сцената. Юджийн О"Нийл пръв в американската драматургия включва в пиесите си диалекта, като допълнителен щрих към изграждането на пълнокръвен образ на героите. Той съумява да направи така, че публиката да разпознае себе си в тях.

Често дават за пример факта, че в комедията си "А, пустош!" с прийомите на сатирата О'Нийл смело разкрива най-сериозните язви на обществото: проституцията, алкохолизма, низките страсти, отмъщението. И в същото време, въпреки цялото отрицание, слага за финал на тази "пустош" един щастлив край.

Има нещо трогателно в това, че О"Нийл е мрачен отрицател и в същото време е като дете, което плаче, защото страда от провала на мечтите си. Така стига до капитулацията пред непостижимото. Ще го усетим във всичките му максими. Изглежда като човек, който никога не е бил щастлив.

Но неговата противоречивост е "напълно човешка" и разбираема за всекиго, както отбелязва един американски психоаналитик.

Още

Щедрият и самотен раздавач на мъдрост Джон Стайнбек

Щедрият и самотен раздавач на мъдрост Джон Стайнбек

О"Нийл никога не се отърсва от мрачните си мисли и на публични места. Когато публиката аплодира пиесата му "Отвъд хоризонта", баща му се просълзява от гордост за своя син. Това е помирение на душите между сина и бащата, но още същата година съдбата им нанася неочакван удар - бащата на драматурга е диагностициран с рак и няколко месеца по-късно умира. След него, от мозъчен тумор, умира и майка му. След тях брат му Джейми ще умре от алкохолизъм.

Още

Разходете се из "Небесните пасбища" на Джон Стайнбек (откъс)

Разходете се из "Небесните пасбища" на Джон Стайнбек (откъс)

Юджийн изживява тежко тези загуби. Със смъртта на по-големия си брат вече няма семейство. Семейството, което цял живот го е обвинявало, му липсва. Отказва да отиде на гроба на брат си, сякаш това би променило нещата. Не иска да приеме смъртта за край и поредната невъзможност нещата да бъдат "поправени". Отново съдбата му припомня вината. Вменена, или не, той до края си не може да се отърве от чувството, че близките му са страдали заради него, и че никой не може да върне лентата назад, за да получи изкупление.

О"Нийл е безнадеждно отчаян главно от... себе си. И лекува угризенията си с пиене. Служи на този демон на самоунищожението до края си

.

Още

Трагичната история на Зелда и Скот Фицджералд

Трагичната история на Зелда и Скот Фицджералд

Четвъртият му "Пулицър" е връчен посмъртно. Но, отново ще припомним, че този безспорно талантлив човек никога не се главозамайвал от наградите. Обратното, още след първото си награждаване, се чувствал вътрешно смутен и това чудесно описва един приятел на Фицджералд до автора на "Великият Гетсби". Първото впечатление на хората, които се запознавали с О"Нийл било неговото неразбираемо за околните пълно безразличие към вниманието и отличията.

Още

Джон Кенеди: Един ден в Америка

Джон Кенеди: Един ден в Америка

Дали само личната му болка е била причината да бъде толкова равнодушен към славата? Със сигурност, не. Защото ако съдим по творчеството му, то личният му трагизъм никога не го е оставял сляп за социалните дилеми. Обратното, О'Нийл постоянно търсел високи идеали. Дори когато сам пропада в бездната на пагубната си страст - алкохола и признава зависимостта си, той е честен със себе си и с другите. Честно изразява и мнението си за страната, която се гордее с него:

"Имам теория, че САЩ не е най-великата страна в света, тя е най-големият провал... Получава всичко, повече от всяка друга държава. Въпреки смелото движение напред, все още не може да открие своите основни корени. Всеки човек играе вечната игра за притежание на собствената си душа чрез опит да притежава нещо повече извън нея. На финала всички губим душата си, както и всичко, което сме притежавали заради нея."

Въпреки това изказване, и до днес Юджийн О"Нийл е признат за "най-великия американски драматург", и Америка се гордее с него. Както всъщност, и целият цивилизован свят.

Американският драматург Юджийн О'Нийл (1888 - 1953), около 1940 г. / Снимка: Getty Images

Юджийн О"Нийл - мисли

Възнамерявах да ви спася от напразни мечти. Вече въз основа на собствения си опит се убедих, че те наистина и отравят, и разрушават човешкия живот, и не му дават да придобие покой. Само ако знаехте колко свободен и омиротворен се чувствам сега. Като нов човек съм. И само да решите - можете да се излекувате от мечтите много лесно. Честността е най-добрата политика, имам предвид честността пред самия себе си. Само престанете да се лъжете и да се правите на глупаци.

Самотата на човек е неговият страх от живот.

Харесваш ме - това още не значи, че ме обичаш.

Трябва да бъдеш или тъжен, или радостен. Удовлетворението е топла кочина за консуматори.

Няма настояще или бъдеще - само минало, което се случва отново и отново.

Любопитството уби котката, а удовлетворението я върна обратно.

Когато си на 50, започваш да мислиш за неща, за които не си мислил преди. Мислех, че остаряването е суета, но всъщност е да губиш хора, които обичаш. Бръчките нямат значение.

Видях, че хората не искат да бъдат спасени от самите себе си. Това би означавало, че ще им се наложи да престанат да са алчни, а да платят такава цена за свободата си, те няма да се съгласят никога. И аз казах на света: нека ви благослови Господ и нека най-добрият от вас да победи и да умре от преяждане! И седнах в ложата на философската отчужденост, за да заспя, наблюдавайки как канибалите танцуват своя танц на смъртта. Мислите, че ми е останал някакъв интерес към живота? Не, не ми остана нито една фалшива надежда, или лъжлива мечта.

Човек е роден повреден. Той живее като се поправя.

След като се избавите от това проклето чувство за вина, което ви кара да се лъжете, че не сте този, който сте, и чувството на разкаяние, което ви терзае и ви кара да се криете зад тъпите мечти за утре - вие ще се откажете в днешния ден, където няма нито вчера, нито утре, за да се терзаете. Ще ви стане абсолютно безразлично, какви сте вие. Не бих говорил по този начин, ако самият аз не го бях изпитал, братя и сестри.

Писането е моята ваканция от живота.

Никой от нас не може да си помогне срещу нещата, които животът му причинява.

Щом хората измислят боговете, значи няма Бог.

Цензурата е, и винаги е била, последната възможност на глупаците и фанатиците.

Еми МАРИЯНСКА

Още

IMANY: Америка е страната на свободата, но не точно

IMANY: Америка е страната на свободата, но не точно

Още

Карузо към американския президент: Вие сте почти толкова известен, колкото мен!

Карузо към американския президент: Вие сте почти толкова известен, колкото мен!

Още

Почина знаменитият американски фотограф Елиът Ъруит

Почина знаменитият американски фотограф Елиът Ъруит

Още

Джаксън Полък капсулира американския културен контекст след Втората световна война

Джаксън Полък капсулира американския културен контекст след Втората световна война

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Джон Ленън купил правата на филма му "Къртицата"

Маестрото на психомагията Алехандро Ходоровски - на 95

Хитлер лично забранил издаването на книгите му

125 години от рождението на автора на "Двойната Лотхен" и "Хвърчащата класна стая"

Лежи в затвора за карикатура

145 години от смъртта на френския художник Оноре Домие

Писмо с негов ръкопис бе в неизвестност 70 години

40 години от смъртта на писателя-магически реалист Хулио Кортасар

Голямата й любов - британски офицер, загива в България

25 години от смъртта на писателката Айрис Мърдок

Прошка за вечно влюбения Робърт Бърнс

265 години от рождението на поета