КОЛОСИ НА ОПЕРНАТА СЦЕНА
Карузо към американския президент: Вие сте почти толкова известен, колкото мен!
150 години от рождението на световноизвестния тенор
Автор : / 5387 Прочита 2 Коментара
Енрико Карузо в ролята на Риголето / Снимка: Getty Images
На 25-ти февруари 1873-та година в кралство Италия е роден световноизвестният тенор Енрико Карузо.
Навършиха се 150 години от рождението на една от емблемите на световното оперно изкуство.
Карузо умира много млад - едва на 48, на 2-ри август 1921-ва година в родния си Неапол. Не само Италия, целият свят изтръпва от новината за смъртта му. Защото Карузо бил не само уникален изпълнител, но и невероятна личност, която оставя пример за доброта и хуманизъм на хората.
Енрико Карузо в ролята на Риголето / Снимка: Getty Images
Енрико Карузо е роден в Неапол и започва кариерата си в родния си град през 1895-а година. Първата му поява пред публика била смехотворна. Бил в някаква кръчма с приятели и всички се почерпили порядъчно, когато му съобщили веднага да тръгва към операта, защото се бил разболял един от изпълнителите. Карузо хукнал почерпен към оперния театър и на сцената пял с пълни гърди, но едва се държал на крака. След представлението директорът на театъра казал, че повече не иска да вижда този "надарен пияница".
По-късно всеки директор на опера по света ще счита с гордост за висока чест, че Карузо е пял на сцената му.
Италианският тенор Енрико Карузо (1873 - 1921), облечен като Пиеро в „Палячи“ / Снимка: Getty Images
Енрико Карузо е роден в многодетно семейство с 21 деца, от които 18 умират. Както отбелязва един критик, "Бог го е запазил, за да го надари с невероятен глас, подобен на вятър, който нахлува през прозорците и ви оставя в захлас, за да слушате Божия глас".
Едва ли ще повярвате, но първите му стъпки в певческото изкуство били много трудни. През 1891-ва година младият Енрико започва да ходи на уроци при известните вокалните педагози Гулиелмо Верджине и Винченцо Ломбарди, за да овладее гласа си. Природните дадености не били достатъчни, за да се чувства уверен на сцената.
На 16-и ноември 1894-та година дебютира с голям успех в Неаполитанската опера. Публиката била във възторг от необикновения му теноров глас. През цялата си кариера Карузо поддържал гласа си с гаргара от солена топла вода за гърлото и шведско енфие за носа. Имал широки гърди и следвал техника на дишането, която разпъвала проводимостта им с 18 сантиметра.
През 1898-а година Карузо пял на състоялата се в Милано премиера на току-що написаната опера "Федора" от Джордано. Ролята на Лорис донесла голям успех на певеца. Веднага получил покани с предложения за ангажименти от целия свят.
През 1898-а година Карузо заминава за Санкт Петербург. През 1900-та пее в прочутата "Ла Скала", а две години по-късно в ролята на Риголето е на лондонска сцена.
Енрико Карузо, ок. 1900 г. / Снимка: Getty Images
Следват участия в Египет и Италия, в главните тенорови партии на оперите "Селска чест" на Маскани, "Фаус" от Гуно, "Травиата" и "Риголето" на Верди, "Джоконда" на Понкиели, "Бохеми" и "Манон Леско" от Пучини, "Кармен" на Бизе, "Хугеноти" от Майербер, "Фаворитката" на Доницети, "Пуритани" на Белини и мн.други.
Първият му голям успех, след който светът заговаря за Карузо като за явление на оперния хоризонт, е на сцената на "Метрополитен" опера в Ню Йорк през 1903-та година. Този оперен театър се превръща за близо две десетилетия в негов дом.
От 1903-та до 1920-а година Карузо е несменяемият първи тенор на нюйоркската "Метрополитен" опера, с над 600 изпълнения в 40 постановки.
Енрико Карузо, ок. 1900 г. / Снимка: Getty Images
След дълго и триумфално шествие по оперните сцени на Ню Йорк, Париж, Лондон, Берлин, Виена, Барселона и Будапеща, му предложили да пее пред 25 000 души на арена за борба с бикове в Мексико. Това бил наистина един необичаен и много зрелищен спектакъл - истински фурор за времето си. Славата на певеца расте.
Популярността на Карузо достига до толкова зашеметяващ възторг на публиката, че той бил буквално преследван по улиците и навсякъде, където се появи. Станало така, че за да може да се нахрани спокойно с любимите си спагети, започнал да отбягва ресторантите и да се храни вкъщи.
Един от феновете му кръстил кон на негово име и певецът започнал да залага на него на състезания. Карузо се грижел за бедни хора и поддържал 200 бедни ежемесечно. Веднъж съпругата му го попитала дали е сигурен, че всеки от тях се нуждае, или заслужава помощта му, а той отвърнал, че понеже няма как да разбере това, по-добре да продължи да го прави "от душа".
Сам определял за себе си цената от 2500 долара на представление. Имал си свои правила и принципи, които не престъпвал дори и на висока цена. Не е известно по какви точно причини, но има сведение, че отказал хонорар от 250 000 долара за участие в Южна Америка.
Карузо е един от най-записваните певци за времето си. Повечето от неговите записи се пазят в Музея на Карузо в Ню Йорк.
Енрико Карузо в операта "Палячи", 1910 г. / Снимка: Getty Images
Първите му записи датират от 1902-ра година и са дело на Фред Гейсбърг - напредничав в техниката и търговията човек. Първите записи стрували на певеца по 50 долара на плоча. Изпълнявал всички композиции на оригиналния им език. Смятал, че преводът не може да предаде на публиката докрай всички усещания, вложени от композитора.
По Коледа през 1943-та година били издадени 18 000 негови албума, чиято цена той сам определил на по 10 долара на плоча, за да бъдат достъпни за почитателите му.
През 1921-ва година, след дългия си "американски" период, Карузо вече усещал болка в гърдите си и не се чувствал добре. Връща се в родния Неапол с надеждата му, че там ще си отпочине и ще излекува белодробната болест, но съдбата решила друго - на 2-ри август 1921-ва година умира след усложнения от гноен плеврит.
Последният си - 607-и спектакъл, Карузо играл толкова болен, че едва изтърпял петте действия на операта, след което окончателно рухнал зад кулисите. Зрителите дълго викали "бис", докато той агонизирал отзад. Никой от публиката не предполагал, че е слушал на живо Карузо за последен път!...
Карузо напуска земния си живот едва на 48 години. Изглежда несправедливо да умре толкова млад и от болест на белите дробове, но казва един от приятелите на певеца на погребението му, "Бог го е запазил жив като дете, за да ни го подари за кратко и да си го прибере обратно като свой любимец".
Повече от 20 години изкуството на Енрико Карузо дарява радост на хората в цял свят. Феноменалният му глас карал пресата да го нарича "златогласия вълшебник от Неапол".
Енрико Карузо (1873 - 1921), Снимка: Getty Images
Карузо достига най-високите постижения на италианската певческа школа през ХХ век. Кариерата му го отвежда до всички големи сцени по света. Известен е и с това, че заучавал не само своите партии, но и тези на колегите си. Потапял с в образа с отговорност към автора на произведението. "В театъра се налага да мисля и чувствам именно като човека, когото е виждал в представите си композиторъта", казвал Карузо.
Вече споменахме, че освен голям певчески талант, Карузо бил човек с уникален характер и любящо сърце. Имал много живително чувство за хумор и обичал закачките с близките си хора. Бил невероятен джентълмен. Веднъж на сцената се свлекли реквизитните кюлоти под полата на една от певиците. Тя го погледнала безпомощно в ужас да не се посрами на сцената. Карузо вдигнал кюлотите от сцената и с тържествен вид и реверанс й ги поднесъл като подарък на сцената. Никой от зрителите дори не заподозрял за скандалния инцидент - решили, че е закачка, включена в играта.
Въпреки този му артистичен талант, Карузо многократно бил упрекван от завистливи оперни светила, че е лош актьор. Фьодор Шаляпин обаче веднъж казал нещо, което завинаги накарало завистниците да замълчат: "За нотите, за фразировката, която притежава този велик певец, сте длъжни да му простите абсолютно всичко друго".
Самият Карузо подминавал критиките с типичното си чувство за хумор. Веднъж отвърнал на забележките, че няма артистични заложби така: "Ако бях добър актьор, гласът ми щеше да се разсърди, че давам преднина на фалша!" А друг път сериозно казал: "В театъра се налага да мисля и чувствам именно като човека, когото е виждал в представите си композитора. Мое право е да преценя това".
Карузо бил човек с достойнство и никога не загубвал присъствие на духа, дори и в трудни ситуации. След едно разрушително земетресение в Сан Франциско, макар че бил силно уплашен от труса в хотела, в който бил отседнал, се пошегувал с думите: "Казах ви, че ще се случи непоправимото, ако изпея висока нота".
Бил благ в общуването си с хората, но мразел политиците и не се поколебавал да им покаже пренебрежението си. Разказват една случка, която е показателна за тази страна на характера му: На тържествен обяд по покана на испанския крал, Карузо си занесъл ястието - италиански макарони. Обявил публично без да се притеснява, че ги предпочита, защото "са по-хубави от испанските". Кралят се засмял дипломатично, като предпочел да приеме забележката на госта си по-скоро като шега, отколкото като обида.
И до днес се цитира обръщението на Карузо към американския президент: "Господин Президент, вие сте почти толкова известен, колкото и мен".
Въпреки голямата слава и любовта на публиката, не всичко в живота на Карузо е вървяло гладко. Той също често оставал разочарован от хората. Веднъж на сцената избухнал взрив, който по-късно се оказал саботаж на завистливци. Друг път крадци обрали дома на певеца, а няколко пъти измамници направили опит да го шантажират за пари.
Но истински любящите певеца негови почитатели, след смъртта му с доброволни средства изработили в негова памет гигантска свещ, която от години се пали веднъж годишно пред иконата на Дева Мария в негова памет. И така се надяват, че тя ще може да бъде запалвана в чест на Карузо пет века след смъртта му.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}