Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Посмъртно публикувани "писма" на Филип Ларкин го уличиха като женомразец и расист

СВЕТОВНИ ЛИТЕРАТУРНИ ЛЕГЕНДИ

Посмъртно публикувани "писма" на Филип Ларкин го уличиха като женомразец и расист

100 години от рождението на поета-библиотекар и джаз критик

Английският поет Филип Ларкин (1922 - 1985) със своята приятелка Моника Джоунс на възпоменателната служба за поета сър Джон Бетжеман в Уестминстърското абатство, Лондон, 29 юни 1984 г. / Снимка: Getty Images

За него казват, че е най-големият английски поет от края на 20-и век. Най-любопитното е, че никой не очаква това от един университетски библиотекар. Такъв е бил Филип Ларкин. Първата си стихосбирка написва на 23, после издава два романа, и отново се връща към поезията.

На 35 издава втората си стихосбирка - "По-малко измамени", която го прави известен.

Навършиха се 100 години от рождението на знаменития поет и противоречива, но много интересна личност - Филип Ларкин.

Embed from Getty Images

Филип Ларкин е носител на златен медал на кралицата за поезия, на званието командир на Британската империя, на немската награда "Шекспир" и е избран за почетен сътрудник на Библиотечната асоциация. През 1982-ра година придобива титлата професор от университета в Хъл, а две години по-късно е избран в Съвета на Британската библиотека.

Издигната е номинацията му за почетен лауреат, която той отказва. На 15 юни 1985-а година е награден с Ордена на Почетните спътници.

Каменоделецът Марк Крол полага мемориален камък за английския поет Филип Ларкин в Ъгъла на поета в Уестминстърското абатство на 30 ноември 2016 г. в Лондон, Обединеното кралство / Снимка: Getty Images

Приживе е толкова ценен, че когато през 1992-ра година посмъртно излизат неговите "Избрани писма", всички остават безкрайно учудени, а мнозина - и разочаровани, от написаното в тях. Някои го намират за циник, женомразец и мизантроп.

Причината е, че в публикуваните "Избрани писма" той използва доста вулгарни фрази срещу жените, малцинствата и бедните, и това доста засяга репутацията му, но за кратко. Ларкин си остава любим поет на Англия и е признат за един от най-великите английски поети от втората половина на 20-и век.

Мемориална плоча за английския поет Филип Ларкин е положен в Ъгъла на поета в Уестминстърското абатство на 30 ноември 2016 г. в Лондон, Обединеното кралство / Снимка: Getty Images

Кой е Филип Ларкин: Роден е на 9-и август 1922-ра година г. в Радфорд, близо до Ковънтри, Англия. Баща му - Сидни Ларкин също бил поет и известен като нихилист. Ако прибавим към това, че бил симпатизант на нацизма, вече сме готови да се настроим негативно към фамилията Ларкин, но това ще бъде освен прибързано, и несправедливо.

Филип Ларкин израства бавно и трудно, но изковава себе си като личност със своя собствена философия.

Embed from Getty Images

Ражда се като третото дете на Сидни Ларкин. Майката е обикновена домакиня, пасивна по характер и напълно подчинена на бащата. В такава среда израства малкият Филип, сред по-големите си две сестри - Катрин и Кити.

На късна възраст Филип Ларкин стига до следната мисъл, в която проличава дълбоко разочарование от онова, което ни прави зависими от семейната среда и родителите, които ни е присъдила съдбата:

"Родителите ти те прецакват. Не искат, но го правят", казва той.

Embed from Getty Images

Ларкин през целия си живот не иска да говори за детството си. Веднъж само споделя пред пресата, че е живял в "студен дом, без роднини и приятели". Това дава отговор на много неща, свързани с неговата философия като личност.

В един негов цитат се оглежда огорчението му от тягостната семейна атмосфера:

"Всеки трябва да бъде насилствено пренесен на друг континент от семейството му след първите 3 години от живота му."

Embed from Getty Images

Вероятно избира тишината на библиотеката съвсем целенасочено - като бягство от дома си. Там, сред книгите, може би се е чувствал "защитен" от грубостта и от собствените си комплекси.

Отговор на въпроса, защо не е успял да се социализира в ранната си възраст, дава и следният факт: До 8-годишен Филип учел у дома с майка си и средната си сестра. След това го записват да учи в прогимназията на крал Хенри VIII и завършва и по-горния курс пак там. Пишел още от ученическите си години и дори публикувал някои свои творби в училищното списание, но живеел затворено и самотно.

Embed from Getty Images

Никой не очаква от такова момче да се запали по джаза, но това се случва. За да го насърчи в единственото нещо, което вълнува сина му, баща му му купил барабани и саксофон.

Докато още е в прогимназията, Филип бил слаб ученик, но все пак успял да завърши и в един момент така се мобилизирал, че дори завършил с отличие по английски и история.

През октомври 1940-а година, по време на ожесточените бойни действия на Втората световна война, Филип Ларкин се записва да следва в колежа на Сейнт Джон, Оксфорд, с английски език. Само лошото му зрение го спасило от военна служба на фронта.

Embed from Getty Images

Като студент публикува първото си стихотворение "Ultimatum" в национални издания. Пише и проза, като се крие зад псевдонима Брюнетка Коулман. Странно име за момче, но доста подходящо за психо профила му на затворен, но амбициозен младеж. Откъсвайки се от семейната среда, Ларкин бавно започва да променя начина си на живот и общуване. Определено за това повлияват приятелствата му с бъдещите романисти и поети Кингсли Амис и Джон Уейн.

Ларкин участва заедно с тях в група под името "Седемте", съставена от момчета, които пишат и четат публично творбите си в затворения кръг на групата. Свързва ги и още нещо - свирят джаз и "възмъжават" с алкохол. Така юношеството бавно, но сигурно започва да променя "самотния по рождение" Ларкин.

Embed from Getty Images

Три негови стихотворения, публикувани през 1943-а ще покажат на обществото в Оксфорд, че на хоризонта се ражда бъдещ голям поет. През същата година той завършва с отличие образованието си.

Принуден е да се завърне в Ковънтри и да заживее отново със семейството си. В края на 1943-та започва да работи като библиотекар в Уелингтън, Шропшир. През 1945-а десет негови стихотворения се появяват в "Поезия от Оксфорд във военно време". По-късно същата година, когато е публикувана първата му книга "Северният кораб", тези стихотворения са включени в нея.

Embed from Getty Images

През 1946-а година излиза първият му роман "Джил". Запитан по-късно дали тази година е паметна за него, Ларкин отговаря, че паметното събитие в нея, което преобръща живота му, е не издаването на романа, а срещата му със стиховете на Томас Харди, който се превръща в негов кумир.

През 1947-а година Ларкин публикува последния си роман "Момиче през зимата", и макар че критиката му дава висока оценка, той не смята така и вече е напът да се откаже от прозата. През 1949-а става сътрудник на библиотечната асоциация, а година по-късно е назначен за библиотекар в Университета на кралицата в Белфаст.

Embed from Getty Images

Това е началото на един нов период в живота му - сред книгите и верен на поезията. Успехите не идват веднага. Дори няколко издателства отказват да публикуват стихотворенията му. Затова на своя сметка Ларкин издава малката стихосбирка "XX стихотворения".

Чак след три години "Fantasy Press" публикува памфлет от пет стихотворения на Ларкин, а "Marvel Press" - други две, в сборник на издателството.

През 1955-а година Филип Ларкин е поканен на работа като библиотекар в Университета в Хъл. В края на същата година издава втората си стихосбирка "По-малко измамени". Тя го утвърждава като поет.

Embed from Getty Images

Още

"Ад"-ът на Данте и "чистият език" на поезията

"Ад"-ът на Данте и "чистият език" на поезията

Ларкин се отделя от семейството си, като наема един апартамент в триетажна къща и си устройва там работен кабинет. Работи усилено, но в продължение на цели 8 години не публикува нищо. Измъчва се от постоянни корекции на творбите си. Освен това е много зает с работата си в библиотеката. Толкова е всеотдаен в това, че заслужено остава признат като велика фигура в следвоенното британско библиотечно дело.

Променя се и характерът му. Колегите му харесвали чувството му за хумор и проявите му на състрадание. В същото време Ларкин изисквал перфекционизъм в работата от всеки от тях, но избягвал заповедническия тон. Неговата любезност и възпитание правели силно впечатление на колегите му.

Embed from Getty Images

Чувството му за самоирония също било забележително: "Иска ми се да мисля, че хората в кръчмите говорят за моите поеми", казва веднъж Ларкин. Тази мисъл доказва, че с течение на времето интелектът му го превръща в съвсем друг човек - толкова зрял, че да може с лекота да се надсмива не само на реалността, но и на себе си.

Още

"Майната ти, Англия!", отвръща на критиката авторката на "Птиците", "Ребека" и "Куклата"

"Майната ти, Англия!", отвръща на критиката авторката на "Птиците", "Ребека" и "Куклата"

В работата си като библиотекар се доказал като много опитен администратор. Ларкин увеличава запаса на библиотеката и приходите й. Изключително напредничав, започва да компютризира записи и превръща работното си място в първата библиотека в Европа, която инсталира автоматизирана система за онлайн разпространение.

От 1961-ва година библиотекарят-поет започва да пише и рецензии на джазови записи за "Daily Telegraph", и продължава с тази дейност почти до края на живота си.

Embed from Getty Images

През 1964-та година Ларкин публикува третата си стихосбирка "Сватбата на Уитсун", която се сдобива с огромен успех. За два месеца били продадени над 4000 екземпляра от нея.

През 1974-та година издава последната си стихосбирка - "Високи прозорци", продадена в над 20 000 екземпляра в рамките на година. Последната му издадена работа е сборник с негови есета и рецензии, излязъл през 1983-та година, под заглавието "Задължително писане: Разни части 1955-1982 г."

Къщата в Кингстън ъпон Хъл, където Ларкин живее от 1974-та година до смъртта си (фотография от 2008 г.)

Още

Франце Прешерн и неговата "Поезия" за първи път на български (откъс)

Франце Прешерн и неговата "Поезия" за първи път на български (откъс)

Този много интересен човек, когото обвиниха в женомразство, няма официален брак, но за сметка на това е имал доста връзки с жени. Изглежда съвсем не е бил женомразец, а даже напротив - вярвал в любовта. Бил е сгоден веднъж - за 16-годишната Рут Бауман, амбициозно момиче, но пътищата им се разделят, когато той е поканен да работи в Белфаст. След Рут Ларкин имал връзка с преподавателката по английски Моника Джоунс и няколко други след нея.

През 1985-а година Филип Ларкин е диагностициран с рак на хранопровода. При операция било установено, че има метастази. Докато е в болницата научава че краят му е близо и моли две свои близки приятелки да унищожат дневника му. Те добросъвестно изпълняват волята му, и този дневник не е достигнал до нас.

Още

Нобелистката Луиз Глюк - от анорексията до върховете на американската поезия

Нобелистката Луиз Глюк - от анорексията до върховете на американската поезия

Филип Ларкин умира на 2-ри декември 1985-а година на 63-годишна възраст. Погребан е в общинското гробище в Котингам край Хъл. Тридесет и една години по-късно в негова чест е издигнат мемориал в Уестминстърското абатство "Кътът на поетите", като възпоменателната плоча е поставена символично на 2-ри декември 2016-а година. Статуя на Филип Ларкин има в Кингстън ъпон Хъл. Тя е дело на Мартин Дженингс и е тържествено поставена през 2010-а година.

Статуя в Кингстън ъпон Хъл, дело на Мартин Дженингс, поставена през 2010 г.

Още

"Какво би направил Ницше?" - как великите философи биха разрешили проблемите ви?

"Какво би направил Ницше?" - как великите философи биха разрешили проблемите ви?

Немският психолог и психоаналитик Ерик Хомбургер Ериксон го нарича "най-тъжното сърце в следвоенния супемаркет". Самият Ларкин е признавал, че за него загубата и тъгата са това, което са жълтите нарциси за Уърдсуърт. Бил ли е песимист? - Може би, да. А може би по-скоро реалист, роден в тъжно време и дете с тъжно детство.

И въпреки скандала от 1992-ра и разразилата се полемика покрай това, дали Ларкин е бил расист, женомразец и прочее, през 2003-та година поетът бе класиран от британците за най-обичания техен писател от изминалите 50 години, а през 2008-а година "Таймс" го определи като най-великия следвоенен британски писател.

Библиотеката, където Ларкин работи 30 години

Филип Ларкин - цитати

"Нямам врагове, но приятелите ми не ме харесват."

"Това, което ще остане от нас, е любовта."

"Поезията е работа единствено на поета и всички останали могат да вървят на майната си."

"Единственият начин да опазиш живота е, ако си артист с изкуство, а ако не си - с деца."

"Не ги разбирам тези момчета, които ходят в американските университети и се хвалят как пишат поеми. Това е като да се хвалиш, че спиш с жена си."

"Нещо като нищо се случва навсякъде."

"Родителите ти те прецакват. Не искат, но го правят."

"Сексът е нищо. Момент на екстаз, който избледнява и изчезва за минути."

"Всеки трябва да бъде насилствено пренесен на друг континент от семейството му след първите 3 години от живота му."

"Нямам против да разгледам Китай, ако можех да се прибера на същия ден."

"Сексът е измислен за хора, които обичат да преодоляват препятствия."

"Иска ми се да мисля, че хората в кръчмите говорят за моите поеми."

"Депресията виси над мен сякаш съм Исландия."

"Защо човек не може просто да спре да бъде син без да стане баща?"

"Животът е бавно умиране."

Еми МАРИЯНСКА

Още

Най-старата английска корона се пази в Мюнхен

Най-старата английска корона се пази в Мюнхен

Още

Сър Кристофър Лий - най-доброто Зло

Сър Кристофър Лий - най-доброто Зло

Още

"Сърдитият" британски рицар и ползата от "Всекидневно пиене"

"Сърдитият" британски рицар и ползата от "Всекидневно пиене"

Още

"Съкровището на Алфред" - статуетка от времето на първия английски крал

"Съкровището на Алфред" - статуетка от времето на първия английски крал

Коментирай 17

Календар

Препоръчваме ви

Панчо Владигеров се опитал да спаси от смърт Сашо Сладура

125 години от рождението на автора на рапсодията "Вардар"

Знаменитият Торкуато Тасо умира преди тържественото си коронясване от папата

480 години от рождението на автора на "Освободеният Йерусалим"

Епископ нарекъл картина на божествения Кореджо "каша от жабешки бутчета"

490 години от смъртта на един от най-големите италиански майстори на Високия ренесанс

Братя Тавиани превърнаха затворници с доживотни присъди в кинозвезди

Замина си от този свят и по-младият от забележителния режисьорски дует - Паоло Тавиани