КИНО НА MAX
Пол Верховен - забраненият
Повече от половин век нидерландският режисьор постоянно скандализира публика и критици. Най-новата му провокация „Бенедета“ можем да гледаме на фестивала Синелибри. Кой обаче е Пол Верховен?
Автор : / 4535 Прочита 4 Коментара
Снимка: Getty Images
Пол Верховен е късметлия. Обидите не го засягат особено, а помията на критиците не полепва по методите му на работа. Около неговото кино има достатъчно количество скандали, има и неуспехи, има награди, забрани и пътешествия из Европа, Америка и после пак Европа...
Има обаче едно важно и постоянно отношение към него: това е признанието на зрителите (дори то да е със закъснение).
И ако не всички знаят името му или успяват да го произнесат правилно, то всички са гледали негови филми. Както често се случва с режисьорите, обявени за "скандални", Верховен всъщност живее доста затворен и скромен живот, а това, което произвежда на снимачната площадка, в крайна сметка ни убеждава колко табута има в нашето общество.
Колегите му споделят, че докато работи, трудно някой ще го чуе да повиши тон. Но Верховен е безкомпромисен човек, когато става въпроси за идеите в киното, на които държи.
Първи тръпки
Верховен тръгва постепенно към киното. Завършил е физика и математика, служи във флота... Точно по време на службата си във военноморския флот намира начин да се пробва като режисьор. Става дума за рекламни късометражни филми за морските пехотинци и това колко е весело, забавно и полезно да се служи.
Пол Верховен представя филма си "Splashes" в Мюнхен, около 1980 г. (Снимка: Getty Images)
"Холандският флот има нужда от Вас!"
Когато 40 години по-късно снима "Звездни рейнджъри", базиран на едноименния роман на Робърт Хейнлейн от 1959 г., Верховен си припомня някои практически умения от времето във флота и тези късометражни филми.
След твърде успешната служба във флота, излизайки от там, Верховен има предложения от няколко телевизии. Така от късометражни филми той преминава към сериали. В телевизионния "Флорис", който разказва за средновековни рицари, Верховен среща Рутгер Хауер - млад, непознат, талантлив и поразително красив актьор. В продължение на 15 години те ще бъдат неразделни на снимачната площадка, а Верховен ще нарече Рутгер негов талисман.
Кадър от "Бизнесът си е бизнес"
Пълнометражният дебют на Верховен е без Хауер, това е комедията "Бизнесът си е бизнес" (1971). Това е комедия във френски дух (духа на 60-те) за две амстердамски проститутки. Грит и Нел са приятелки и живеят в една сграда до един канал, но на различни етажи. Там биват посещавани от клиентите си. В този филм вече има всички характеристики, в които разпознаваме Верховен - секс, насилие, гротеска и сатира. Все още обаче магията, която по-късно ще завладее мнозина по света, не е налице.
Един от най-скандалните филми на Верховен - "Локум"
Малко по-късно излиза романтичната (и твърде еротична) драма "Локум" (1973), базирана по едноименния роман на Ян Волкерс. Сюжетът е изпълнен с много натуралистични и еротични сцени, описващи връзката между начинаещ художник, младо момиче от средната класа, странното им запознанство и нейната ранна смърт. След премиерата на този филм, започва международната кариера на Верховен. По света вече добре знаят кой е той.
"Локум" или Turkish Delight до ден днешен е смятан за един от най-добрите нидерландски филми. Романтичната хипи атмосфера в буржоазна Холандия през 70-те години, изпълнена с лицемерие и консерватизъм, ни среща с красиви бунтари и тяхната спонтанност, танците им по холандските улици и визуалните образи, напомнящи ни на живописните картини на холандските майстори.
Във филма се срещат поезия и физиология, без взаимно да се самоизяждат. В САЩ този филм е бил разпространен единствено в порнографските кина. Зад скандала обаче стои трагическа любов, която принадлежи по-скоро към древните сюжети.
С този филм Верховен печели първата си номинация за Оскар за чуждоезичен филм, но никак не е смутен от голямата слава, нито след това попада в творчески кризи, напротив - продължава да сътворява шедьоври.
В "Кити лекомислената" (1975) Верховен се обръща към невероятната съдба на пролетарската писателка Нийл Доф, екранизирайки нейната автобиография. Нийл Доф е бивша проститутка, издигнала се от дъното, често сравнявана с Емил Зола.
Филмът няма толкова успех като предишния, но Верховен демонстрира, че изобщо не се страхува да работи с исторически материал и да прави както черни комедии, така и класически социални драми. Филмът може да бъде възприет и като доста актуален и като манифест на политическата ситуация в Европа по това време. Социалната действителност и мрачните образи провокират въпросите в какъв свят искаме да живеем.
През 1980 г. Верховен режисира спортната драма Splashes за млади и безразсъдни мотоциклетисти, които изглеждат като пънк герои на една нова ера, началото на 80-те. Те не изглеждат очарователни или привлекателни, а Ротердам е показан като град на порока и мрачните потайности.
Есктремният спорт, състезанията, пиенето са всъщност отчаян опит на младите хора да намерят себе си и да не умрат от скука. Публиката на този филм не е била отегчена, а по-скоро изплашена какво се случва с цяло едно поколение. Верховен е бил заклеймен, че филмът му е порнографски, че демонстрира неуважително отношение към жените, показва сцени на секс между хомосексуални, насилие. Местните консерватори дори стигнали до там, че са създали комитет против "разгула".
Верховен успява да се сблъска с негодувание и отлъчване в родината си. По някакъв начин могат да се видят паралели с Бергман, но ако шведските класици могат да бъдат критикувани повече в цинизъм и буржоазност, то Верховен е нападан директно в неморалност.
Кадър от филма "Четвъртият човек"
Психологическият филм на ужасите "Четвъртият човек" (1983) затвърждава страха, който предизвиква режисьорът в пуританите и в консервативните среди. Филмът е базиран на романа със същото име на холандския писател Герард Рев. Филмът е касов хит в Холандия, въпреки че има значително по-голям успех в САЩ. В него той си затвърждава реномето на ужасен провокатор, а филмът може да бъде възприет като "репетиция" за "Първичен инстинкт".
Верховен все повече се обръща към мистериозната сила на секса и последиците, до които тази власт може да доведе.
Филмът наподобява кошмар, в която любовта на фаталната блондинка виси заедно с възможността за смърт. Освен това обаче, той откроява теми като влиянието на религията, сублимацията на сексуалността и всички лудости и кошмари, до които тя може да доведе.
В средата на 80-те Верховен пристига в Съединените щати и се отдава на комерсиални блокбастъри с голям успех: "Робокоп"/1987/, "Завръщане в бъдещето" /1990/. Обвиняван за преекспониране на насилие в своите филми, Верховен отговаря, че той "само записва това, което вижда".
"Плът и кръв" (1985) е първият англоезичен филм на Верховен с продуцент Холивуд. Американската страна иска разбира се по-малко секс и насилие, а повече романтика, Верховен държи на своето и прави минимални отстъпки.
Плътта и кръвта са любимите теми на Верховен. Всеки негов филм може да бъде наречен така. Затова и този филм е много символичен за режисьора - може да бъде възприет като трактат за европейската аристрокрация, за религията, науката... Това е филм-поема за пира по време на чума, за отиващия си средновековен човек и идващия нов такъв - този на Ренесанса.
"Първичен инстинкт" (1992)
Желязната завеса вече не съществува, а светът е станал глобален. Идва ред да се снимат филми за любов, а не за война.
Тогава Верховен снима "Първичен инстинкт". Филм за секс, власт и безкрайната война между половете. Освен това обаче, "Първичен инстинкт" е очарователен поглед на един европеец към Америка. Филмът му е трябвало да бъде многократно орязван, за да бъде излъчван в Америка и да спази изискването за възрастовите групи.
Верховен се противопоставя на цензурата и фанатизма и в следващия си филм "Showgirls" по сценарий на Джо Естерхаз. Филмът е произведен с огромен за времето си бюджет, съпроводен е обаче и със също толкова огромни скандали заради ексцесивните сексуални сцени.
Филмът получава високият NC-17 рейтинг за съдържание на секс и голота, но въпреки това е допуснат до кината. Това е единственият филм в историята, допуснат до разпространение в масовите кина с такъв рейтинг за неподходящи кадри.
Кадър от филма на Пол Верховен "Черната книга"
С достатъчно холивудски успех, режисьорът продължава работа в Холандия с филма, посветен на Холокоста "Черната книга". Там той отново се връща в миналото, за да насочи поглед към темите табу, а именно мръсните тайни на Европа, съюзите между евреи и нацисти, на нацисти с бойци на Съпротивата, изгорени документи и т.н.
Кадър от филма "Тя" с една от най-незабравимите роли на Изабел Юпер
През 2016 г. Верховен прави филм, който не прилича на никой друг предишен. Това е френският трилър "Тя" по романа "Ох" на Филип Джиан. Филмът е различен от предишните на режисьора, но темите отново са същите - любов, смърт, насилие и ерос.
С него Верховен отново бие мощен шамар на културните табута, обгърнали обществото. Успешната жена се обсебва от мъжа, който я изнасилва. Филмът му печели много награди, а ролята на Изабел Юпер е една от най-добрите в цялата й кариера.
Най-новата му провокация "Бенедета" може да бъде наречена меко казано неполикоректна. Трилърът беше представен премиерно в Кан тази година и Верен на репутацията си, режисьорът не щади никого - в "Бенедета" има убийство, самоубийство, насилие. Филмът е и безгрижно непочтителен към религиозните символи. Сюжетът е вдъхновен от действителен процес в средновековна Италия, от който протоколите все още са запазени в архивите на Флоренция.
"Бенедета" е дръзка и оригинална адаптация на книгата "Неприлични действия: животът на монахиня лесбийка в ренесансова Италия" на Джудит К. Браун. Благодарение на чудесата, които твърди че постига, Бенедета (Виржини Ефира) се издига в религиозната общност на Тоскана.
Животът ѝ се разтърсва, когато в манастира пристига Бартоломея (в ролята е Дафне Патакиа) - бедна млада жена, насилвана от баща си. Между двете монахини се заражда страст.
В Русия филмът беше официално забранен от Министерството на културата, тъй като показва кадри на секс, насилие, хомосексуални отношения между жени и "неморално" отношение към религиозните ценности.
Българската публика обаче е щастлива в това отношение, защото може да го гледа само след няколко дни на 2 октомври в Зала 1 на НДК в рамките на кино-литературния фестивал Синелибри. Повече за програмата на фестивала и прожекциите можете да намерите тук.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}