Edmond Louis Antoine Huot de Goncourt - това е пълното име на Едмон дьо Гонкур, роден точно преди 200 години, на 26-и май 1822-ра година. Той е френски писател, литературен критик, изкуствовед, издател на книги и считан за основател на Академията Гонкур, създадена четири години след смъртта му - през 1900-та година (юридически през 1902-ра година), по волята на самия него и на брат му - Жул дьо Гонкур, починал преждевременно по-рано.

Замисълът на Академията Гонкур е да определя едноименната френска литературна награда за "работа на въображението в проза". Първата награда е връчена на 21-ви декември 1903-та година. Съгласно завещанието на братя Гонкур десетимата членове на Академията трябва да бъдат измежду най-изтъкнатите писатели на своето време, а награденият роман - най-значителното художествено произведение в проза, написано на френски език за годината, като не е задължително авторът да е французин.

"Гонкур" макар и символична като парично измерение - само 10 евро - е най-престижната литературна награда във Франция и е считана за една от най-желаните в света.

Едмон (Edmond de Goncourt) е роден през 1822-ра година в Нанси, а брат му Жул (Jules de Goncourt) - през 1830-а година в Париж. Момчетата се раждат в семейството на Марк-Пиер Хуот дьо Гонкур и Анет-Сесил дьо Гонкур - непълнолетни аристократи, които умират рано, още преди децата им да порастнат. Бащата бил бивш офицер от кавалерията и командир на ескадрила във Великата армия на Наполеон I, а дядото на братята Гонкур - Жан-Антоан Хуот дьо Гонкур - депутат в Националното събрание на Франция през 1789-а година.

Едмон изучава реторика и философия, след което завършва право. След смъртта на майка им, братята Гонкур наследяват доходи, които им позволяват да живеят независимо и да преследват своите артистични интереси. Едмон е свръхчувствителен по характер и дори като млад има суицидни наклонности. Негова опора е брат му Жул.

Двамата заедно създават няколко романа, автори са на художествена критика и на списание. Най -забележителният им роман е "Germinie Lacerteux" (1865), смятан за едно от ранните произведения на френския реализъм. Романът разказва за сексуалния живот на икономката на братята Роуз и скандализира пуританите.

Всъщност, двамата братя Гонкур още преди този роман - през 1852-ра година, били обвинени в "безобразие срещу обществения морал", след като в една статия си позволяват да цитират еротична ренесансова поезия.

Всъщност, романът на братята "Жермини Ласертьо" има огромна стойност с това, че се възприема от съвременниците им като първия роман, в който "низшите класи" са представени натуралистично - с цялата мизерия и нищета, в която живеят. Емил Зола оценява високо романа. Прототип на героинята е прислужницата на братята Гонкур. Те разкриват този факт след нейната смърт.

Едмон бил страстен почитател на стиловете рококо и японското изкуство. Колекционирал и редки книги. През 1868-а година братя Гонкур си купуват къща в Auteuil, която превръщат в истински музей на изкуствата. Едмон описва интериора на тази къща през 1881-ва година в книгата си "La Maison d'un Artiste". В периода между 1856-а и 1875-а година братята публикуват есета за изкуството на 18-и век в поредицата "L"Art du XVIIIe siècle ".

Големият салон в дома на братята Гонкур

Смъртта на Жул през 1870-а година е тежък удар за брат му Едмон, но той продължава с писането на романи, както и с работата по списанието им "Journal des Goncourt", което датира още от 1851-ва година.

Това списание е имало само един "отпуск" в десетилетната си история - за 12 дни преди смъртта на Едмон дьо Гонкур през 1896-а година.

За 26 години след смъртта на брат си Жул, Едмон дьо Гонкур свършва чутовна работа: Той завършва незавършени творби от сътрудничеството си с брат си, включително монография за Пол Гаварни (1873 г.) и книгата "L'Amour au XVIIIe Siècle" (1875); преработва и преиздава "Les Maîtresses de Louis XV" (1860) в три тома; събира писмата на покойния си брат и издава 9 тома на списанието.

Къщата, в която са живяли и творили братят Гонкур

След смъртта на брат си Едмон изглежда променен - доста изнервен и все по-ревнив към успешните писатели на своето време, като Ги дьо Мопасан и Емил Зола. През 1893-а дори написва срещу Мопасан, че неговият "успех с разхлабени жени в обществото е показател за тяхната вулгарност". Нещо повече, Едмон дьо Гонкур не скрива и физическото си отвращение от Мопасан - казва, че никога не бил виждал мъж "с такова червено лице, такива общи черти, или такова селско тяло". За да запълни липсата на брат си, Едмон създава прочутия си "Таван" и "Литературно общество" - Академията.

В тази идея някои виждат поредното му предизвикателство - сякаш хвърля ръкавица на Френската академия, която по мнението му "отказвала безсмъртие" на велики умове.

Академията Гонкур получава статут на сдружение с обществено полезна дейност и присъжда първата награда на 21-ви декември 1903-а година - седем години след смъртта на Едмон дьо Гонкур. По волята му литературната награда Prix Goncourt Едмон посвещава на своя брат Жул дьо Гонкур и тя се връчва ежегодно, всеки декември от 1903-а година насам. Покрай наградата има доста скандали, както и възникнали феминистки протести, че повечето от носителите й са мъже, и по-рядко жени.

Едмон дьо Гонкур, с всичките си човешки слабости, е забележителна личност, която завещава цялото си имение за основаването и поддържането на Академията Гонкур.

Сред произведенията на братята Гонкур са забележителните творби "През 18... година", "Шарл Демейи", "Сестра Филомен", "Рене Мопрен", "Жермени Ласертьо", "Манет Саломон", "Госпожа Жервезе" и др. След смъртта на брат си Едмон написва сам "Момичето Елиза", "Братята Земгано", "Фостен" и "Шери".

В предговорите към романите си братята Гонкур изразяват теорията си за натурализма, която впоследствие ще вдъхнови писатели като Емил Зола и Ги дьо Мопасан. Гонкур се придържат към детайлните описания и създават нещо като "душевен" пейзаж на действителността. Същият описателен и субективен подход имат и към персонажите си.

"Историята е роман за онова, което е било, а романът е история на това, което би могло да бъде." Тези думи на братята Гонкур се цитират често по време на раздаването на приза Гонкур. Те изразяват тяхното творческо кредо. И двамата са изтънчени любители на историята, на изкуството и словото.

И действително, още първите им опити са в областта на историята - главно историята на френското общество по време на Революцията и Директорията. Братя Гонкур са и първите историци, които се заемат с реабилитацията на личността на Мария-Антоанета във френската история. Подходът им към историята е романистичен.

При император Наполеон Трети братята започват да пишат прочутия си дневник, който първоначално е публикуван на части, и издаден напълно през 1956-а година. Това е уникален документ за половин век от историята на Франция. В дневника си братята Гонкур разкриват и отношението си към някои личности, като откровено до цинизъм изразяват чувствата си към тях. В доста от случаите правят злостни забележки дори за физиката и гласа на тези хора.

Сред коментираните от тях лица има известни личности като Мопасан, Флобер, Шатобриан, Толстой, Достоевски и др.

Крайно откровени и дори заядливи на моменти, братята ни най-малко не се притесняват от характеристиките си за другите. Изобщо не се интересували и от критиката на критиците. Дори ги предизвикват с пренебрежителен сарказъм: "Когато видите отблизо хората, които ви аплодират, започва да ви се струва, че хората, които ви освиркват, не може да са чак толкова глупави". Въпреки този си маниер, обаче, Гонкур били добре приети както в аристократичните, така и в артистичните среди.

Братята Гонкур са необикновена двойка в литературата. До смъртта на Жул те никога не се разделят. Погребани са заедно в един гроб в "Монмартър" в Париж. Преди да се насочат към литературата, се опитали да работят като живописци и драматурзи, но не се получило. Интересите им приживе били общи и понеже разполагали със средства, постоянно колекционирали скъпи предмети, картини и скулптури.

Гробът на Едмон и Жул Гонкур

Какво оставят братята Гонкур, заедно с името на престижната литературна награда? - Те оставят богато и разнообразно творчество, съставено от романи, пиеси, исторически есета, огромна кореспонденция и уникален дневник в 25 тома. Те са пример за аристократи, естети и свободни хора - не се страхуват да изразяват себе си, дори когато отношението им към някого е презрение. Жул дьо Гонкур се отличавал с необикновено чувство за хумор, което граничело с цинизма. Негови са изказвания като "Бог е създал съвокуплението, човекът е измислил любовта"; "В провинцията дори дъждът е развлечение"; "В света няма нищо безсмъртно" и др.

Едмон дьо Гонкур - мисли

Книгата при своята поява никога не е шедьовър - тя става такава.

Когато неверието става вяра, то е по-нелепо от религията.

Колкото повече минава времето, толкова повече животът ни изглежда като буфонада, която трябва и да приемаме, и да захвърляме, смеейки се.

Колкото повече минава времето, толкова повече се убеждаваш, че в нашия свят сериозно гледат само на леките неща, а леко - на сериозните.

Литературата трябва да издига публиката до своето ниво, а не да се спуска до нивото на публиката.

Мярка за ума на човека е умението му да се съмнява, способността му за критика; мярка за глупостта му - лековерието.

На големите хора е свойствено дребно тщестлавие.

Ако Бог съществува, то атеизмът би трябвало да му изглежда по-малко оскърбителен от религията.

Ако държавните дейци извършваха в семейството или в обществото такива постъпки, каквито вършат в политиката, със сигурност биха ги пратили в затвора.

Англичаните колективно, като народ са мошеници, а индивидуално честни. Французите, обратно: честни като народ и мошеници поотделно.

Не се съмнявайте, че в нашата епоха човекът, който пише за Красотата, Истината и Добротата, е грозен в лице, лъжец по своята природа и интригант в действията си.

В изкуството има хиляди начини да се поощри мнимото призвание и нито един - да се обезкуражи истинското.

В изкуството се създава нещо наистина хубаво само тогава, когато чувствата на човека са широко отворени - като прозорци.

Вестникът е естествен враг на книгата, така, както курвата е естествен враг на порядъчната жена.

Винаги се отнасям недоверчиво към хората, които приписват на картините много идеи. Боя се, че те просто не виждат тези картини.

Всеки, който не се счита за гений, не е дори талант.

Всяка търговия превръща човека в мошеник - дори и напълно законен - но все пак мошеник.

Глупаците и безумците са два типа поклонници, с които писателят никога не се сдобива, докато е жив.

Да виждаш, чувстваш и да изразяваш - в това се състои цялото изкуство.

Да признаеш таланта у своите приятели е по-трудно, отколкото да го признаеш у своите врагове.

Един тукашен буржоа казал на сина си: "Ти си богат, говори високо!"

Единственият безпогрешен признак за ума на човека - това е оригиналността на неговите възгледи, т.е. противоположността на общоприетото.

Жените не разглеждат, по-точно казано, не виждат ясно мъжете, които обичат.

Животът би бил съвършено непоносим, ако отделните личности биха действали също така несправедливо, като държавата, и човекът беше ограбвал човека по същия начин, както го прави тя.

Изгубената популярност, както и изгубената девственост, не се възстановява.

Изкуството да се харесваш е като че ли много просто. Трябва да се спазват само две правила: да не говориш на другите за себе си и постоянно да им говориш за тях самите.

Има автори, толкова антипатични, колкото и хората. Когато ги четете, те ви отблъскват също толкова, колкого ако ги виждате.

Истината предизвиква досада у човека и е напълно понятно защо предизвиква досада - тя съвсем не е радостна.

Истинското произведение, истинският талант, истинската надареност притежават силата на парата - винаги настъпва момент, когато те избиват навън.

Историята би могла да се нарече Летопис на жестокостите на човека спрямо себе си или спрямо други хора.

Картината в музея чува много повече глупости, от когото и да било на този свят.

На литературата следва да се гледа като на професия, която не храни, не пои, не топли, не дава покрив и от която не може да се очаква възнаграждени за труда.

Най-великите поети може би са онези, които си остават неиздадени.

Настойчиво ме преследва мисълта, че срещу кристално чистия човек, срещу богородния човек, срещу талантливия човек съществува таен сговор на всички сили на природата, с цел да го измъчат и измамят.

Независим в своето възхищение може да бъде само този, който е независим в своите мисли.

Ние се ценим много ниско, когато се гледаме сами себе си, и много високо, когато се сравняваме с другите.

Нито един писател никога няма да си признае, че колкото по-голяма става неговата слава, толкова по-широк е кръгът от почитателите на неговия талант, неспособни да го оценят.

Нищо не съществува независимо, само по себе си. Има слънчеви дни, които ни се струват мрачни, и има мрачно небе, за което си спомняш като за най-ясното на света.

Обществото прощава само на тези, които презира и си отмъщава на останалите.

Оръжието прави човека зъл.

Основният тон на живота е скуката, впечатлението за нещо сиво.

От жените трябва да лъха лек аромат на робство.

Отсъствието на талант в изкуството гнети много повече, отколкото човешкото страдание.

Ох, как се променят нещата на светлина, ако ги погледнеш от обратната им страна.

Публиката уважава, и накрая признава тези, които в началото са я скандализирали - носителите на новото!

С възрастта тишината става приятелка на човека.

Силата на древните се е крепила на мускулите, силата на съвременния човек - на нервите.

Случва се слава без популярност, случва се и популярност без слава.

Смехът е веселието на ума, а усмивката - веселието на сърцето.

Смехът е физиономията на ума.

Статистиката е най-голямата от неточните науки.

Стеснителността е само нервна проява. Всички нервни хора са стеснителни. Скромността тук няма място.

Това, което става в наши дни, не е нашествие на варвари, а нашествие на шарлатани.

Този свят е смехотворна комедия.

Този, който не ни отличава от другите, ни нанася оскърбление.

Този, който презира успеха, не е достоен за него.

Той е глупав с онази глупост, която не можеш да докажеш, а може само да се почувстваш.

Еми МАРИЯНСКА