МАЙСТОРИ НА ПЕРОТО
100 години от рождението на автора на "Калуня-каля", неоценен подобаващо
"Нужни десетилетия, за да може един истински, сериозен и значим автор да заеме своето подобаващо място в родната литература, а примерът с Георги Божинов е "може би по-краен случай", отбеляза Деян Енев
Автор: 8087 Прочита 4 Коментара
/ Снимка: Издателство "Хермес"Значението на Георги Божинов в българската литература ще продължава да расте.
Това каза пред БТА писателят и инициатор на преиздаването на романа "Калуня-каля" Деян Енев по повод днешната 100-годишнина от рождението на автора.
"Георги Божинов тепърва ще заема своето място в българската литература, защото животът му така се беше стекъл, че приживе, пък и доста време след смъртта му, не можа да бъде оценен подобаващо", отбеляза Деян Енев.
По думите му са нужни десетилетия, за да може един истински, сериозен и значим автор да заеме своето подобаващо място в родната литература, а примерът с Георги Божинов е "може би по-краен случай".
"КАЛУНЯ-КАЛЯ"
Деян Енев разказа, че романът "Калуня-каля" е завършен от своя автор още в началото на 1980-те години, след което е предаден на издателство "Български писател". Там той "преседява" няколко години и излиза чак през 1988 г. "Аз съм чувал от очевидци, от свидетели, че въпреки немалкия си тираж от 16 000 екземпляра, романът не е бил разпространен. Той е останал някакси скрит, останал е под сурдинка", посочи писателят.
По думите му освен липсата на разпространение книгата не е придобила известност и заради своята тема.
"Тогава тече Възродителният процес. Книгата се родее с най-значимите патриотични образци в нашата литература, но тя прави нещо, което дотогава не се е случвало в нашата литература. Тя показва Априлското въстание от другата страна, от страната на помаците, на хората, приели исляма. Това е всъщност неговият голям принос", каза Енев.
Според него романът в крайна сметка е получил заслуженото признание при неговото преиздаване през 2014 г.
"Мисля си, че това, което аз усетих в този роман, го усетиха масово и читателите. Романът беше съумял да побере в себе си богатствата на вековното натрупване на новия български език", посочи писателят.
Той разказа, че освен книгата с издателство "Хермес" са работили и върху отпечатването на брошури, в които български литератори са изразили мнението си за "Калуня-каля".
Енев посочи, че романът има "абсолютен потенциал" за отличие като Нобелова награда.
"Бедата на този роман е, че той е във висша степен, на практика, непреводим. Защото всички тези специфични и от него изковани диалектни думи и турцизми, които той е внедрил в романа, много трудно биха се поддали на превод", обясни той.
ПАМЕТ
Мисля, че 100-годишнината от рождението му е достатъчен повод управата на Благоевград да се замисли вече за паметник на писателя Георги Божинов, както може би и да кръсти улица на негово име, каза Деян Енев. Според него паметникът би могъл да бъде разположен на малкия площад пред сградата на апартамента, в който е живял Божинов в града.
"Това са пътищата, през които минава налагането на едно писателско име в паметта на народа и на хората", допълни Енев.
По повод 100 години от рождението на Георги Божинов се издава и сборникът "Смок свири на върба". Повечето разкази не са публикувани в книга, печатани са в литературни списания и алманаси, разказват издателите от "Хермес". По думите им произведенията са писани в различни периоди - от 1937 г. до края на 1990-те години.
"В сборника те не са подредени хронологично - хронологията едва ли би подсказала нещо за съзряването на писателя. Писателят сякаш се е родил в един монолитен, завършен вид и никакви литературни или социални повеи и "стилове" не са успели да го отклонят нанякъде или да променят неговия вкус. А неговият вкус е вкусът на България - на горите ѝ, на селата ѝ, на хората ѝ, на летата и зимите ѝ - малко горчив вкус, но упойващ...", разказват още издателите.
ОТРАСТВА В СЕМЕЙСТВО НА ЗЕМЕДЕЛЦИ
Георги Божинов е роден на 27 януари 1924 г. в ломското село Крива бара. Семейството му се занимава със земеделие. Баща му Петър е кмет на селото по време на управлението на Александър Стамболийски, а след Деветоюнския преврат е пратен в затвора.
Още в гимназиалните си години Георги Божинов чете немски автори в оригинал, интересува се силно от история и литература. Знае руски, немски, френски, английски и италиански език.
След завършването на училище заминава за София, където завършва философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски" с втора специалност "Руска филология".
След дипломирането си работи като кореспондент на БТА, както и във вестниците "Литературен фронт", "Отечествен фронт". През 1970-те години е кореспондент на "Труд" в Благоевград.
УВОЛНЕН Е ЗАРАДИ ТРИ ДОБАВЕНИ СТРАНИЦИ В ПЪТЕПИСА "ГОРА ЗЕЛЕНА, ВОДА СТУДЕНА"
През 1974-1975 г. Георги Божинов подготвя и дава в списание "Септември" пътеписа си "Гора зелена, вода студена". В последния момент авторът допълва творбата си с три страници, в които са предадени спомени на петима оцелели българи от съветския ГУЛАГ.
След последвалата остра реакция от съветското посолство броят е иззет, а цялата редакция на списанието, начело с главния му редактор Камен Калчев, включително и редакторът, приел и разписал за печат ръкописа - Николай Кирилов, са уволнени. Божинов е уволнен също като кореспондент на вестник "Труд", изключен от Съюза на българските журналисти и от Дружеството на писателите в Благоевград. Повече не е назначаван на държавна работа.
Съпругата му, която в този момент работи като учителка, също е уволнена. След уволнението му през същата 1975 г. Георги Божинов започва да пише "Калуня-каля".
Автор е на пътеписите "Вдън гората Дикчам" и "Юлень". Останалите книги, написани от него са "Кукавица кука", "Черешови води", "Сивият скиталец" и "Караджата".
Георги Божинов умира на 80-годишна възраст, на 25 май 2004 година, само ден, след като в Деня на славянската писменост и култура е награден със "Златен век".