Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Благой Бойчев за "Калуня-Каля" и за саможертвата днес

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Благой Бойчев за "Калуня-Каля" и за саможертвата днес

"Ако имаме някакви национални герои, то не прилагането на сила трябва да научим от тях, а саможертвата", казва режисьорът, който постави за първи път на българска сцена историческия шедьовър на Георги Божинов

Сцени от спектакъла "Калуня-Каля" на режисьора Благой Бойчев (Снимки: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg)

"В тази история ме грабна желанието на героя да възвърне справедливостта, мира и тишината в света, НО чрез насилие. Защото, ако човек се бори срещу злото със зло, то пак остава зло", казва режисьорът Благой Бойчев, който се е заел с отговорната задача да пресъздаде за първи път на сцена една от най-четените и търсени книги през последните години "Калуня-Каля" на Георги Божинов.

Дълго време незаслужено забравена и забранена, днес творбата се е превърнала в исторически и художествен шедьовър, пресъздаващ по неповторим начин смутното време в Родопския край преди, по време и след Априлското въстание, през историята на богатия ага Калуньо. "Романът не може да се нарече просто исторически, а общочовешки", допълва младият режисьор.

Още

Благой Бойчев: Изгубено е само онова поколение, което е загубило споделените ценности

Благой Бойчев: Изгубено е само онова поколение, което е загубило споделените ценности

Благой Бойчев, който е режисьор, актьор и философ по образование, се занимава основно с независим и социален театър, като един от основателите на театър "Реплика" и обича да задава въпроси и теми чрез интригуващи спектакли непоставяни на българската сцена.

Преди две години той за първи път посегна към "Задочните репортажи за България" на Георги Марков с представлението си "Одисеята", заедно с Казанлъшкия театър "Любомир Кабакчиев".

Работата му над драматургията на романа на Георги Божинов "Калуня-каля" продължава повече от 2 години, заедно с Цвета Ерменкова, а на идеята му за поставянето й откликват директорът и трупата на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" в Смолян. Впечатляващата хореография е на Стефания Георгиева, сценографията на Мирела Василева, а музиката на Добромир Кисьов. Главната роля е поверена на Делян Илиев, който си партнира с Васил Читанов, Божана Мановска, Джована Галиарди, Борис Хаджийски, Асен Левов, Гергана Либова, Никола Орешков, Румен Бечев.

Премиерата на спектакъла, който, както и книгата, не може да те остави равнодушен, се състоя в края на миналата година в Смолян при огромен интерес, а представянето му в София на 27 януари препълни до дупка и изправи на крака столичния театър "Théatro".

Разговаряме с режисьора за смелостта и риска да пресъздаваш знакови творби, наситени с нагласи и очаквания, да търсиш честността и катарзиса на сцената, за девалвацията на ценностите ни днес, за традицията и саможертвата, която сме отритнали, защо театърът е общуване, а не халтура и какво е "Калуня-каля":

Благой Бойчев (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- За първи път някой се осмелява да посегне към Георги Божинов и емблематичния му роман "Калуня-каля". Как се чувстваш и какво е усещането да препълниш и изправиш на крака целия театрален салон на Théatro в София?
- Нормално е да има интерес, тъй като заглавието е любимо на българската публика.

Най-голямата заслуга за това има, разбира се, Георги Божинов. Всъщност представлението се игра на неговия рожден ден. Надявам се, сценичната версия да не е разочаровала публиката и най-вече да е достойна за творчеството на Георги Божинов. Искам да изкажа благодарности на актьорския състав и на целия екип на представлението.

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Още

Трагичната история на Калуньо от "Калуня-Каля" за първи път на сцена

Трагичната история на Калуньо от "Калуня-Каля" за първи път на сцена

- Как реши да се заемаш със сложната задача да поставиш на сцена точно този текст на Георги Божинов, превърнал се в историческа класика?
- Точно преди три години, докато завършвах четенето на романа на летище "Лутън" и ми оставаха няколко страници реших, че ще ми е безкрайно любопитно да видя този роман на сцена. Не бях чел такъв роман. Преди да попадне в ръцете ми, не знаех нищо за историята му, и за автора му. Прочетох всичко, бях tabula rasa, абсолютно непредубеден и още тогава разбрах, че има нещо уникално в този роман, нещо изключително автентично.

И то си иска и плаче да има още едно пресъздаване, още едно съживяване на целия този свят. Романът е структуриран много специфично. Някои специалисти дори не го харесват, а други точно обратното. Мненията за него са биполярни, което е прекрасно, защото никой не остава равнодушен.

Едно от нещата в романа, които ме впечатлиха е, че завършва десетилетия напред във времето, как един човек разказва историята на друг. Всичко това ми се стори толкова автентично написано, не академично писане и изпипване на сюжетната линия, а като написано на коляно от свидетел. Все едно някой гледа тези неща и ги записва на момента и изобщо не мисли за структура, за правилата за писане на роман. Това неформално и автентично структуриране ме завладя.

В ролята на Калуньо - Делян Илиев (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

- Кое беше най-сложното при пресъздаването му на сцената?
- Първото най-трудно бе драматизацията. Ние я започнахме заедно с Цвета Ерменкова, която е и драматург на представлението. Тя претърпя няколко варианта, като по нея работихме около две години и половина. Първоначално го мислихме като моноспектакъл, след това се промени и с други герои и т.н., докато стигнахме до сегашния му вариант.

Ако трябва да съм честен, се чувствам много удовлетворен от тази драматизация, благодарение, разбира се, на Цвета Ерменкова. Ние продължихме да я дописваме и променяме до момента на премиерата, и цялата работа около нея бе изключително интересна.

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

- Има ли много промени по текста?
- Не. Макар че, аз се занимавам и с документален театър, и почти винаги отношението ми към текста е само като към мотив за представление. Обикновено се стремя да запазя говора да е автентичен, спонтанен и да звучи документално, затова и почти винаги давам свобода на актьорите да го променят спрямо техния начин на говорене.

Но за този роман държах всичко да е абсолютно точно, както е написано, без никакви променяния, нагаждания или измислици. Езикът в него е толкова богат, че няма как да се допише.

- А как се намерихте с Родопския драматичен театър в Смолян?
- В България, ако не си с утвърдено име, трудно намираш начин да поставиш такъв текст.

Бях го предлагал и на други театри, където го счетоха за голям риск. Но за щастие за мен се застъпи Борис Зафиров, който е директор на сдружение Театър на отговорността. Борис говори с директора на Родопския театър да се видим, директорът Румен Бечев от своя страна се съгласи. И слава Богу! Мисля, че тъкмо в Смолян му е мястото. Още повече, че в романа се описват събития, случили се в Родопите, а и главният герой е помак. Радвам се, че е там и добре, че от други места ми отказаха, за да се случи именно там. Трупата на Родопския театър е изключително хубава, млада и сплотена. Актьорите са страхотни и съм много удовлетворен от работата си с тях, както и с останалия екип - сценографът Мирела Василева, композиторът Добромир Кисьов и хореографът Стефания Георгиева, която е изключителен съвременен творец.

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

С нея си колаборираме страхотно, защото сме работили и по други проекти и този няма да е последният. Тя се занимава с движенчески театър, но не като танц, а като художествено движение. Изключителен професионалист, на много високо ниво. Бих нарекъл Стефания Георгиева българският Димитрис Папайоану, защото работи в същия жанр. Или той е гръцкият Стефания Георгиева (усмихва се).

Тя го заслужава, защото наистина е много добра. Изследва темата за движението и го поставя на съвсем друго ниво. Придава му различен и дълбок смисъл. Излизайки от рамките на обикновения танц, тя го превръща в дълбока художествена реалност. Щастлив съм от работата си с нея, а и тя си пасна страхотно в спектакъла. В романа има ключови моменти и се изисква определен подход към тях. Такъв е примерът с погрома на едно цяло село, което в киното ще бъде лесно, но на сцената със 7-8 души е трудно и точно решенията на движенческия театър дават такъв ключ.

В ролята на Калуньо - Делян Илиев (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

- Можеш ли да кажеш, че спектакълът поставя иновативен жанр и нов смисъл на сцената?
- В момента в театъра преобладават хибридните жанрове. Спектакълът също не може да се вмести в рамките само на един жанр. Но използвах всички средства да предам по един честен и атрактивен начин замисъла на текста.

И колкото и да ми е трудно да кажа жанра на спектакъла, то определено бих определил драматургията като епос и то със звученето на древногръцка трагедия - толкова силно звучи историята на Калуньо.

За тези, които не са запознати със сюжета: Калуньо е помак, който е въвлечен в башибозук, организиран от околните села, включително и неговото, под страх, че каурите, т. е. българите, събирали оръжия и се вдигали на бунт, за да колят всичко мюсюлманско, цитирам романа. От страх събралият се башибозук отива в това село като го опожаряват и опустошават напълно. Калуньо като част от тях става свидетел на тези зверства, нещо се пречупва в него и се изправя срещу своите. Опитва се да спре изнасилване и там почти го убиват.

След като се възстановява, решава да върне мира, тишината и справедливостта в техния край. Започва да изисква от всеки един от участниците в погрома да върне заграбеното. Изправил се срещу своите си, които не са съгласни с него, той започва да ги избива. И той се превръща в насилник.

Романът завършва с изречението: Историята за Калуньо, който все искал да прави добро, но все излизало зло.

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

- Това ли е въпросът, на който отговаряш със спектакъла си и колко е свързан с нашата народопсихология?
- Това за мен беше центърът на романа. Нещо толкова човешко, че излиза извън рамките на национално-освободителните движения.

Затова и романът не може да се нарече просто исторически, а общочовешки. Как от памтивека до ден днешен все искаме да правим добро, обаче защо все излиза зло - и ние не можем да си отговорим. В романа е заложено някакво обяснение защо е така - когато се бориш със злото чрез зло, ти го подхранваш, то влиза в теб и ти ставаш същият. Същият този, когото ненавиждаш реално. Не можеш да възстановиш справедливостта от убийството на някой, като ти убиеш него, защото пак остава един убиец.

В ролята на Калуньо - Делян Илиев (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Напоследък, гледайки нашата действителност в България, все повече ми се набива в очите, образът, който видях по медиите по нашите празници, особено по Богоявление. Хора облечени в народни носии, газещи река през зимата, пияни, нищо не усещащи, демонстриращи мъжка сила и всичко това в широк мащаб се счита за геройство. Героите в днешно време са физически силните хора, а всъщност не е така и не бива да е така. Геройството е друго - то е готовността за саможертва. Да жертваш нещо твое е нещото, което днес не виждам от никой и от никъде, особено в политическия ни живот. Някой направил гаф, ще излъже хиляда пъти, но няма да поеме отговорността. Дори само това, че си можел да го предотвратиш с властта си, ти си отговорен за него. Най-малката форма на саможертва е да се оттеглиш и да поемаш вината. Примерът от нашия политически живот за съжаление е тъкмо обратният.

Традицията е в саможертвата. Ако имаме някакви национални герои, то не прилагането на сила трябва да научим от тях, а саможертвата. Неслучайно Левски е нашият национален герой. Да демонстрираш сила не те прави прав, нито носител на правда, нито на традиция. Прави те силен и агресивен простак.

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

- Сега, ако се обърнеш във времето, труден ли бе този спектакъл?
- Труден. Труден, защото въобще положението на провинциалните театри е незавидно. Но сме се постарали да се справим с всичко, дори и в последния момент.

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

- Като творец, свързан с театъра и киното, независимата сцена и документалния театър, добре познаваш проблемите и там, и в държавните институции. Какво би променил около нашата конфликтна реформа?
- Мислил съм доста по този въпрос и това, което виждам е, че няма национална стратегия за развитието на това изкуство. Всяко едно решение касае близкото бъдеще от 1-2 години, но липсва ясна идея за бъдещето и то в самите управляващи, отговорни за него. Какво точно се цели и какво искаме да постигнем, поддържайки, подхранвайки и финансирайки културата? Какво точно искаме да се случи, каква е целта?

Да попитаме един депутат, какво очаква да види след 20 години, финансирайки културата и как очаква тя да функционира. Каква е целта? И ако се намери общ консенсус около това ще бъде по-лесно. Днес всички решения са свързани с това да има публика в театрите. Гониш резултата, поставяйки го над целта и всичко останало се изкривява. Ако произвеждаш вино например, ти ще се стремиш то да е вкусно и качествено и тогава ще се купува от повече хора, а не започваш да го произвеждаш с целта да се купува от всички. Така се процедира с българското изкуство, първо се търсят резултатите.

Ако можех нещо да направя, това е всички творци да се обединят и с властта да се изработи национална стратегия, в която да се постигне консенсус как виждат културата на България след 20 години. В момента се произвежда духовен фастфууд за народонаселението и то има лесен достъп до театър, масово се гледа ниско качество. Нещо, което не създава нито традиция, нито изпълнява ролята на културата в едно общество. Да развива усещането за принадлежността на хората към нещо общо, родина, култура, семейство.

Благой Бойчев (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- Какво е за теб театърът?
- Театърът е място за споделяне на ценности. Независимо с какъв театър ще се занимаваш - документален или фикционален, той е и двете - споделяне и ценности.

Театърът е живо общуване и ценностите ни карат да сме заедно. Не парите, не езика, не забавлението, не и мястото.

Затова, колкото повече се насажда това разбиране, че си българин, играейки гол мъжко хоро, толкова аз повече се чувствам далече от това да съм българин. Това не е моята ценност. А театърът е затова, да ги препредава и да ни държи заедно и сплотени.

Културата и образованието не са търговски предприятия, в каквито ги превърнаха.

В ролята на Калуньо - Делян Илиев (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

- Имаш ли опасения с "Калуня-Каля", че можеш да останеш неразбран, че ще има различни прочити? Знаем, че книгата дълго време е била цензурирана.
- Това е прочит на част от историята и моята рефлексия върху този роман. Не съм дописвал текстове, не съм променял нищо и се стараех да съм верен на автора и неговия много сочен език. Старал съм се да го направя интересно за гледане и нито за миг да не доскучае, за да може да стигне някакво послание до него. Старал съм се да не е твърде дълго, да не и някаква претенция, защото колкото и да ме дразнят халтурите, толкова и не харесвам претенциозните скучни многочасови представления. Публиката вече ще каже. Наскоро ми отказаха интервю от медия, защото не участва "мечка" в него. Но въпреки, че не участва никой известен мисля, че е достатъчно добро за гледане и вярвам в това.

Има всенародни любимци, които ей така - хората ги харесват и, разбира се, в това няма нищо лошо, но когато това стане център на интереса на публиката и отиваш на театър, само защото еди кой си участва, независимо какво е представлението, без никаква критичност към съдържанието, това вече е страшно. И това ни го докара реформата с дотациите, билетите, гоненето на публиката и гоненето на пари. Без никаква критичност към съдържание и художествен замисъл.

Но в много театри вече има раздвижване и аз съм изненадан и изключително благодарен на Родопския драматичен театър, че ми гласуваха доверието да направим това заглавие и то без никой известен. Случват се и много хубави неща, но те се случват ВЪПРЕКИ мейнстрийма.

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Аз имах едно малко притеснение около спектакъла, защото в Родопите има много помаци и се чудех как ще бъде възприето от тях и да не бъде грешно разбрано. Но нямаше никакъв проблем, даже хората от театъра ни съветваха за някои неща, дори и само свързани с техния бит. Спокойно и ведро се прие от публиката там, без никакво религиозно или етническо противопоставяне. Много се радвам, че това го постигнахме, защото то го няма и в романа, няма го и в представлението.

Една чисто човешка история, в която нито религията, нито етносът дават някаква оценка.

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

- Доста различен спектакъл от останалите, които си правил. По-специален ли е за теб?
- Това е най-различното ми представление и ми е по-специално.

Винаги съм се придържал към документализма в театъра, а тук има доста движенчески неща, по-художествено е и стана различно. Аз си го харесвам и обичам много, влюбих се в текста, в историята и се опитах по максимално честен и красив начин да го пресъздам.

Дай Боже да се играе повече и да се развива.

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

- Ти си режисьор, актьор, философ... Кое надделява?
- Това е хубавото на режисурата, че съчетава практическото и теоретичното начало в едно. Затова много харесвам тази професия - да концептуализираш нещо, да дадеш плът, да го задвижиш в някаква насока и да работиш с актьори, което си е отделна философия. Оказа се, че работата с актьори си е доста, доста трудна - да им предадеш точното нещо, да ги провокираш, да им събудиш интереса, да събудиш в тях творческа енергия. Всичко това си е трудничко, затова и събирането на практическо и теоретично е толкова сладко в режисьорската професия.

Играе ми се, но предпочитам режисурата.

Благой Бойчев (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- Имаш ли си твои имена от режисьорите ни в България?
- Много интересен режисьор за мен е Веселка Кунчева. Бих работил с нея и като режисьор, и като актьор. За мен тя е национално богатство. Преди години гледах нейния спектакъл "Вграждане" в Пловдивския театър заедно с група англичани и преподаватели и след него те ми казаха, че такова представление не са гледали в Англия. Страхотен спектакъл!

Дадох си сметка, че тук в България се създава нещо, което е различно дори и от световните тенденции. Ние обикновено сме свикнали първо да повтаряме някакви успешни опити отвън, а сега се е родило нещо автентично и безкрайно интересно. Ето такъв тип творци трябва да се финансират и да им се дава сцена. И, както ме попита по-рано, какво бих направил, ако имах повече власт, бих инвестирал в такива творци и екипи, които стават визитка на нещо автентично и българско. И да могат да препредават своя опит на други хора, защото това, което правят, е безкрайно ценно.

Явор Гърдев също, с когото съм работил и като актьор, и който за мен е най-ерудираният човек, когото познавам. С Александър Морфов ми се работи много, защото неговите представления са емблематични. На Анастасия Събева също страхотно харесвам нещата и е изключителен празник да гледам представленията й. Няма как да не спомена и моя приятел Ованес Торосян, ако някой иска да гледа късове самородно злато, необработено, това е неговият чар. Всяко негово представление е от наръбени диаманти, златни късове, току-що извадени от мината. Изключително вдъхновяващ!

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

- Ти наскоро стана баща, какво би пожелал за сина си?
- Искам да попадне в среда на хора и приятели, които споделят общи ценности. Някак не ми се иска да попада в българската политическа действителност. Всичко е много изпростачено, интелигентните хора са изтикани на ръба на интелектуално оцеляване.

Ще ми се моят син да се научи свободно да си изразява и да твори в средата на хората, които обича. Да не му се налага да емигрира, за да се чувства у дома.

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

- Накрая да завършим пак със спектакъла "Калуня-Каля". Защо зрителите не бива да го пропускат?
- Това, което гледаме всекидневно по телевизора прави нашите образи за подражание, тези демонстриращи арогантност, безпардонност, просташко отношение и безобразно лъгане. Те са успешните в нашето общество. Това е буквално мутренски модел, на всяко едно ниво на управление. Липса на ценност и липса на готовност за саможертва и за да оцелееш трябва да копираш този модел. Затова и рядко се обръщат към интелектуалците и творческите хора, които се приемат като досадни и "нахални гейове".

Аз не искам да се асоциирам с този техен свят, независимо, че е доста пъстър. Девалвация на всякакви ценности, защото чалгата си е чалга. Защото прокламира неща, за които никой не иска да се жертва. Нищо не бива да става изкуствено, ако не си готов нещо да дадеш от себе си и удобството си.

Масовият зрител, който научава за света единствено от телевизора, за което аз не ги виня, така им се е стекъл животът, той просто не знае какво има извън него. Защо би отишъл на театър? - Той ще ти каже, че има достатъчно проблеми, за да се товари допълнително. А проблемите понякога не са толкова големи, просто сме залети от тях в медиите. И естествено е да иска да се забавлява като отиде на театър. Те просто не знаят колко е пречистващо и катарзисно, когато се докоснеш до един друг вид изкуство. Извън халтурата, където се смееш на всяка втора минута и после се чувстваш леко затъпял. Човек с много проблеми няма представа колко пречистващо и отпускащо е да се гледа едно истинско представление, макар и да не е комедия. Това е също толкова освобождаващо, когато го съпреживяваш с някой друг.

Хората ще се разтоварят наистина ако гледат една истинска история, а "Калуня-Каля" има този заряд. Замисляли ли сте се защо най-гледаните сериали не са комедийни, а драми като "Игра на тронове" или "Чернобил"? Отговорът ще накара човек да погледне и към друг вид представления освен халтурите с "мечки".

Интервю на Тина Философова

Изживейте историята на Калуньо със спектакъла на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" на 6 февруари от 19.00 часа в Театрално-музикален център-Кърджали.

"КАЛУНЯ-КАЛЯ"

Режисьор: Благой Бойчев
Сценограф: Мирела Василева
Драматург: Цвета Ерменкова
Хореограф: Стефания Георгиева
Композитор: Добромир Кисьов

Спектакъл за трагичната история на Калуньо

Калуньо бил добър човек... И гледал да прави добро за народа... Искал да прави добро - а все излизало зло... Ей такава работа, такава една история, да ѝ се чудиш и маеш... Трагичната история на Калуня ни разказва за смутните години около Априлското въстание и желанието на един човек да оправи света. Но дали светът иска да бъде оправен? За първи път у нас на сцената на Родопски драматичен театър ще бъде поставено представление по романа на Георги Божинов "Калуня-Каля". Дълги години творбата остава незабелязана, но днес е един от най-преиздаваните и тиражирани исторически романи. В "Калуня-Каля" са описани събития, случили се около националноосвободителните движения на българите. Но този роман най-малко засяга участниците в тези движения. Главният герой на романа е богатият помак Калуньо.

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Докато личния му живот е доминиран от най-голямото му желание - да има дете, той бива въвлечен от своите приятели в башибозук, който унищожава цяло българско село. Ужасите, проявени към "каурите" (българи), карат Калуньо да се обърне срещу своите и със средствата на насилието той започва да търси справедливост. Калуньо обявява война като че ли на целия свят. Това за него е свещена война за справедливост, която накрая го погубва. Идеята за пренасянето на трагичната история на Калуньо на театрална сцена е на младия режисьор Благой Бойчев: "В тази история ме грабна желанието на героя да възвърне справедливостта, мира и тишината в света, НО чрез насилие. Защото, ако човек се бори срещу злото със зло, то пак остава зло."

В ролята на Калуньо - Делян Илиев
Участват още актьорите: Васил Читанов, Божана Мановска, Джована Галиарди, Борис Хаджийски, Асен Левов, Гергана Либова, Никола Орешков, Румен Бечев

Благой Бойчев (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

Благой Бойчев е роден в Шумен през 1986 г. Завършил е "Актьорско майсторство за драматичен театър" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" (2009) в класа на професор Пламен Марков. Магистър е по философия в Софийския университет (2016) и специализант по театрална режисура в НАТФИЗ (2016).

Още

"Лоши деца" или как насилието в училище става болест на обществото

"Лоши деца" или как насилието в училище става болест на обществото

От 2009 до 2011 взима участие в трупата на Модерен Театър с ръководител Ивайло Христов. През 2011 г. създава Театър Реплика заедно с Милко Йовчев, Ованес Торосян, Ивайло Драгиев и Стефан Алексиев. От 2011 година насам има реализирани над 20 театрални проекта, сред които представления с номинация за ИКАР и за награда "Стоян Камбарев" за полет в изкуството. Със Сдружението организира единствения по рода си международен фестивал за документален театър и съвременна драматургия NEDRAma - International.

Участва като актьор в други представления, сред които "Хеда Габлер", за което е номиниран за ИКАР през 2017 г., "За кравите", "Елхата у Иванови" и др., както и в късометражния филм на Ваня Бойчева "Радиотехникът".

През 2017 г. постави като режисьор и драматург за първи път на сцена "Задочни репортажи за България" на Георги Марков, обединени под името "Одисеята", под шапката на Казанлъшкият театър "Любомир Кабакчиев". Същата година представя и социалната пиеса "Лоши деца", посветена на насилието в училищата. Документален театър построен от интервюта на родители, учители и ученици.

Още

Защо "За кравите" е представление за "овце"?

Защо "За кравите" е представление за "овце"?

Още

"Медии и свобода на избора" на фестивала NEDRAma International

"Медии и свобода на избора" на фестивала NEDRAma International

Още

Защо интелигентните хора са самотни? Сбогом, Йохан Райс!

Защо интелигентните хора са самотни? Сбогом, Йохан Райс!

Още

Неда и Рада от VOX POPULI: Театърът е политически акт, реакция и будност

Неда и Рада от VOX POPULI: Театърът е политически акт, реакция и будност

Още

Хартиени истории за съзидание, разруха и любов

Хартиени истории за съзидание, разруха и любов

Още

Актьорът Георги Гоцин: Има пропаст между поколенията. Дупка е зейнала

Актьорът Георги Гоцин: Има пропаст между поколенията. Дупка е зейнала

Още

Милена Ерменкова за театъра, любовта и Ованес

Милена Ерменкова за театъра, любовта и Ованес

Още

Надушвате ли "Предградието" на Ованес Торосян?

Надушвате ли "Предградието" на Ованес Торосян?

Още

Анастасия Събева: Аз съм един ужасяващ творчески хаос

Анастасия Събева: Аз съм един ужасяващ творчески хаос

Още

Максима Боева: Доброто изкуство не е нито мъжко, нито женско

Максима Боева: Доброто изкуство не е нито мъжко, нито женско

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Ива и Елена Тодорови в страната на една "красива лудост"

Двете сестри - накратко IVA, ни пренасят в различните измерения на едно музикално пътешествие с прелюбопитния им дебютен албум "Beautiful Madness"

Касиел Ноа Ашер: Колкото въздухът не стига, толкова се съвкупляваш с вълшебството

"Коко Азарян - моят професор - винаги ни е казвал, че на репетиция идваш като за любовна среща" споделя актрисата

За българското кино, думите и хората

Интервю с Йордан Георгиев и Таня Димова - авторите на подкаста "Кино с думи"

Младият руски пианист Сергей Редкин: Вдъхновението идва само, когато то реши

"Дори цялата тази история със социалната изолация да продължи още дълго време, бих искал душите ни да не отиват в самоизолация", споделя музикантът

Документалистът Николай Василев: Имаме нужда от сакрална революция

"В моите филми се опитвам да търся и утвърждавам нещо повече от вяра, търся знание за духовното. Интересни са ми хора, които не са победени от баналното или от традициите, които са конфекция за улеснение на непробудените", споделя режисьорът

Васил Василев - Зуека: В главата ми е населено с образи

"Целият ми живот е минал в това да казвам на хората неща, които смятам, че са полезни. дали ще го правя с картина или с нещо друго - няма никакво значение" , казва любимецът на публиката