Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Благой Бойчев за "Калуня-Каля" и за саможертвата днес

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Благой Бойчев за "Калуня-Каля" и за саможертвата днес

"Ако имаме някакви национални герои, то не прилагането на сила трябва да научим от тях, а саможертвата", казва режисьорът, който постави за първи път на българска сцена историческия шедьовър на Георги Божинов

Сцени от спектакъла "Калуня-Каля" на режисьора Благой Бойчев (Снимки: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg)

"В тази история ме грабна желанието на героя да възвърне справедливостта, мира и тишината в света, НО чрез насилие. Защото, ако човек се бори срещу злото със зло, то пак остава зло", казва режисьорът Благой Бойчев, който се е заел с отговорната задача да пресъздаде за първи път на сцена една от най-четените и търсени книги през последните години "Калуня-Каля" на Георги Божинов.

Дълго време незаслужено забравена и забранена, днес творбата се е превърнала в исторически и художествен шедьовър, пресъздаващ по неповторим начин смутното време в Родопския край преди, по време и след Априлското въстание, през историята на богатия ага Калуньо. "Романът не може да се нарече просто исторически, а общочовешки", допълва младият режисьор.

Още

Благой Бойчев: Изгубено е само онова поколение, което е загубило споделените ценности

Благой Бойчев: Изгубено е само онова поколение, което е загубило споделените ценности

Благой Бойчев, който е режисьор, актьор и философ по образование, се занимава основно с независим и социален театър, като един от основателите на театър "Реплика" и обича да задава въпроси и теми чрез интригуващи спектакли непоставяни на българската сцена.

Преди две години той за първи път посегна към "Задочните репортажи за България" на Георги Марков с представлението си "Одисеята", заедно с Казанлъшкия театър "Любомир Кабакчиев".

Работата му над драматургията на романа на Георги Божинов "Калуня-каля" продължава повече от 2 години, заедно с Цвета Ерменкова, а на идеята му за поставянето й откликват директорът и трупата на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" в Смолян. Впечатляващата хореография е на Стефания Георгиева, сценографията на Мирела Василева, а музиката на Добромир Кисьов. Главната роля е поверена на Делян Илиев, който си партнира с Васил Читанов, Божана Мановска, Джована Галиарди, Борис Хаджийски, Асен Левов, Гергана Либова, Никола Орешков, Румен Бечев.

Премиерата на спектакъла, който, както и книгата, не може да те остави равнодушен, се състоя в края на миналата година в Смолян при огромен интерес, а представянето му в София на 27 януари препълни до дупка и изправи на крака столичния театър "Théatro".

Разговаряме с режисьора за смелостта и риска да пресъздаваш знакови творби, наситени с нагласи и очаквания, да търсиш честността и катарзиса на сцената, за девалвацията на ценностите ни днес, за традицията и саможертвата, която сме отритнали, защо театърът е общуване, а не халтура и какво е "Калуня-каля":

Благой Бойчев (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- За първи път някой се осмелява да посегне към Георги Божинов и емблематичния му роман "Калуня-каля". Как се чувстваш и какво е усещането да препълниш и изправиш на крака целия театрален салон на Théatro в София?
- Нормално е да има интерес, тъй като заглавието е любимо на българската публика.

Най-голямата заслуга за това има, разбира се, Георги Божинов. Всъщност представлението се игра на неговия рожден ден. Надявам се, сценичната версия да не е разочаровала публиката и най-вече да е достойна за творчеството на Георги Божинов. Искам да изкажа благодарности на актьорския състав и на целия екип на представлението.

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Още

Трагичната история на Калуньо от "Калуня-Каля" за първи път на сцена

Трагичната история на Калуньо от "Калуня-Каля" за първи път на сцена

- Как реши да се заемаш със сложната задача да поставиш на сцена точно този текст на Георги Божинов, превърнал се в историческа класика?
- Точно преди три години, докато завършвах четенето на романа на летище "Лутън" и ми оставаха няколко страници реших, че ще ми е безкрайно любопитно да видя този роман на сцена. Не бях чел такъв роман. Преди да попадне в ръцете ми, не знаех нищо за историята му, и за автора му. Прочетох всичко, бях tabula rasa, абсолютно непредубеден и още тогава разбрах, че има нещо уникално в този роман, нещо изключително автентично.

И то си иска и плаче да има още едно пресъздаване, още едно съживяване на целия този свят. Романът е структуриран много специфично. Някои специалисти дори не го харесват, а други точно обратното. Мненията за него са биполярни, което е прекрасно, защото никой не остава равнодушен.

Едно от нещата в романа, които ме впечатлиха е, че завършва десетилетия напред във времето, как един човек разказва историята на друг. Всичко това ми се стори толкова автентично написано, не академично писане и изпипване на сюжетната линия, а като написано на коляно от свидетел. Все едно някой гледа тези неща и ги записва на момента и изобщо не мисли за структура, за правилата за писане на роман. Това неформално и автентично структуриране ме завладя.

В ролята на Калуньо - Делян Илиев (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

- Кое беше най-сложното при пресъздаването му на сцената?
- Първото най-трудно бе драматизацията. Ние я започнахме заедно с Цвета Ерменкова, която е и драматург на представлението. Тя претърпя няколко варианта, като по нея работихме около две години и половина. Първоначално го мислихме като моноспектакъл, след това се промени и с други герои и т.н., докато стигнахме до сегашния му вариант.

Ако трябва да съм честен, се чувствам много удовлетворен от тази драматизация, благодарение, разбира се, на Цвета Ерменкова. Ние продължихме да я дописваме и променяме до момента на премиерата, и цялата работа около нея бе изключително интересна.

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

- Има ли много промени по текста?
- Не. Макар че, аз се занимавам и с документален театър, и почти винаги отношението ми към текста е само като към мотив за представление. Обикновено се стремя да запазя говора да е автентичен, спонтанен и да звучи документално, затова и почти винаги давам свобода на актьорите да го променят спрямо техния начин на говорене.

Но за този роман държах всичко да е абсолютно точно, както е написано, без никакви променяния, нагаждания или измислици. Езикът в него е толкова богат, че няма как да се допише.

- А как се намерихте с Родопския драматичен театър в Смолян?
- В България, ако не си с утвърдено име, трудно намираш начин да поставиш такъв текст.

Бях го предлагал и на други театри, където го счетоха за голям риск. Но за щастие за мен се застъпи Борис Зафиров, който е директор на сдружение Театър на отговорността. Борис говори с директора на Родопския театър да се видим, директорът Румен Бечев от своя страна се съгласи. И слава Богу! Мисля, че тъкмо в Смолян му е мястото. Още повече, че в романа се описват събития, случили се в Родопите, а и главният герой е помак. Радвам се, че е там и добре, че от други места ми отказаха, за да се случи именно там. Трупата на Родопския театър е изключително хубава, млада и сплотена. Актьорите са страхотни и съм много удовлетворен от работата си с тях, както и с останалия екип - сценографът Мирела Василева, композиторът Добромир Кисьов и хореографът Стефания Георгиева, която е изключителен съвременен творец.

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

С нея си колаборираме страхотно, защото сме работили и по други проекти и този няма да е последният. Тя се занимава с движенчески театър, но не като танц, а като художествено движение. Изключителен професионалист, на много високо ниво. Бих нарекъл Стефания Георгиева българският Димитрис Папайоану, защото работи в същия жанр. Или той е гръцкият Стефания Георгиева (усмихва се).

Тя го заслужава, защото наистина е много добра. Изследва темата за движението и го поставя на съвсем друго ниво. Придава му различен и дълбок смисъл. Излизайки от рамките на обикновения танц, тя го превръща в дълбока художествена реалност. Щастлив съм от работата си с нея, а и тя си пасна страхотно в спектакъла. В романа има ключови моменти и се изисква определен подход към тях. Такъв е примерът с погрома на едно цяло село, което в киното ще бъде лесно, но на сцената със 7-8 души е трудно и точно решенията на движенческия театър дават такъв ключ.

В ролята на Калуньо - Делян Илиев (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

- Можеш ли да кажеш, че спектакълът поставя иновативен жанр и нов смисъл на сцената?
- В момента в театъра преобладават хибридните жанрове. Спектакълът също не може да се вмести в рамките само на един жанр. Но използвах всички средства да предам по един честен и атрактивен начин замисъла на текста.

И колкото и да ми е трудно да кажа жанра на спектакъла, то определено бих определил драматургията като епос и то със звученето на древногръцка трагедия - толкова силно звучи историята на Калуньо.

За тези, които не са запознати със сюжета: Калуньо е помак, който е въвлечен в башибозук, организиран от околните села, включително и неговото, под страх, че каурите, т. е. българите, събирали оръжия и се вдигали на бунт, за да колят всичко мюсюлманско, цитирам романа. От страх събралият се башибозук отива в това село като го опожаряват и опустошават напълно. Калуньо като част от тях става свидетел на тези зверства, нещо се пречупва в него и се изправя срещу своите. Опитва се да спре изнасилване и там почти го убиват.

След като се възстановява, решава да върне мира, тишината и справедливостта в техния край. Започва да изисква от всеки един от участниците в погрома да върне заграбеното. Изправил се срещу своите си, които не са съгласни с него, той започва да ги избива. И той се превръща в насилник.

Романът завършва с изречението: Историята за Калуньо, който все искал да прави добро, но все излизало зло.

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

- Това ли е въпросът, на който отговаряш със спектакъла си и колко е свързан с нашата народопсихология?
- Това за мен беше центърът на романа. Нещо толкова човешко, че излиза извън рамките на национално-освободителните движения.

Затова и романът не може да се нарече просто исторически, а общочовешки. Как от памтивека до ден днешен все искаме да правим добро, обаче защо все излиза зло - и ние не можем да си отговорим. В романа е заложено някакво обяснение защо е така - когато се бориш със злото чрез зло, ти го подхранваш, то влиза в теб и ти ставаш същият. Същият този, когото ненавиждаш реално. Не можеш да възстановиш справедливостта от убийството на някой, като ти убиеш него, защото пак остава един убиец.

В ролята на Калуньо - Делян Илиев (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Напоследък, гледайки нашата действителност в България, все повече ми се набива в очите, образът, който видях по медиите по нашите празници, особено по Богоявление. Хора облечени в народни носии, газещи река през зимата, пияни, нищо не усещащи, демонстриращи мъжка сила и всичко това в широк мащаб се счита за геройство. Героите в днешно време са физически силните хора, а всъщност не е така и не бива да е така. Геройството е друго - то е готовността за саможертва. Да жертваш нещо твое е нещото, което днес не виждам от никой и от никъде, особено в политическия ни живот. Някой направил гаф, ще излъже хиляда пъти, но няма да поеме отговорността. Дори само това, че си можел да го предотвратиш с властта си, ти си отговорен за него. Най-малката форма на саможертва е да се оттеглиш и да поемаш вината. Примерът от нашия политически живот за съжаление е тъкмо обратният.

Традицията е в саможертвата. Ако имаме някакви национални герои, то не прилагането на сила трябва да научим от тях, а саможертвата. Неслучайно Левски е нашият национален герой. Да демонстрираш сила не те прави прав, нито носител на правда, нито на традиция. Прави те силен и агресивен простак.

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

- Сега, ако се обърнеш във времето, труден ли бе този спектакъл?
- Труден. Труден, защото въобще положението на провинциалните театри е незавидно. Но сме се постарали да се справим с всичко, дори и в последния момент.

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

- Като творец, свързан с театъра и киното, независимата сцена и документалния театър, добре познаваш проблемите и там, и в държавните институции. Какво би променил около нашата конфликтна реформа?
- Мислил съм доста по този въпрос и това, което виждам е, че няма национална стратегия за развитието на това изкуство. Всяко едно решение касае близкото бъдеще от 1-2 години, но липсва ясна идея за бъдещето и то в самите управляващи, отговорни за него. Какво точно се цели и какво искаме да постигнем, поддържайки, подхранвайки и финансирайки културата? Какво точно искаме да се случи, каква е целта?

Да попитаме един депутат, какво очаква да види след 20 години, финансирайки културата и как очаква тя да функционира. Каква е целта? И ако се намери общ консенсус около това ще бъде по-лесно. Днес всички решения са свързани с това да има публика в театрите. Гониш резултата, поставяйки го над целта и всичко останало се изкривява. Ако произвеждаш вино например, ти ще се стремиш то да е вкусно и качествено и тогава ще се купува от повече хора, а не започваш да го произвеждаш с целта да се купува от всички. Така се процедира с българското изкуство, първо се търсят резултатите.

Ако можех нещо да направя, това е всички творци да се обединят и с властта да се изработи национална стратегия, в която да се постигне консенсус как виждат културата на България след 20 години. В момента се произвежда духовен фастфууд за народонаселението и то има лесен достъп до театър, масово се гледа ниско качество. Нещо, което не създава нито традиция, нито изпълнява ролята на културата в едно общество. Да развива усещането за принадлежността на хората към нещо общо, родина, култура, семейство.

Благой Бойчев (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- Какво е за теб театърът?
- Театърът е място за споделяне на ценности. Независимо с какъв театър ще се занимаваш - документален или фикционален, той е и двете - споделяне и ценности.

Театърът е живо общуване и ценностите ни карат да сме заедно. Не парите, не езика, не забавлението, не и мястото.

Затова, колкото повече се насажда това разбиране, че си българин, играейки гол мъжко хоро, толкова аз повече се чувствам далече от това да съм българин. Това не е моята ценност. А театърът е затова, да ги препредава и да ни държи заедно и сплотени.

Културата и образованието не са търговски предприятия, в каквито ги превърнаха.

В ролята на Калуньо - Делян Илиев (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

- Имаш ли опасения с "Калуня-Каля", че можеш да останеш неразбран, че ще има различни прочити? Знаем, че книгата дълго време е била цензурирана.
- Това е прочит на част от историята и моята рефлексия върху този роман. Не съм дописвал текстове, не съм променял нищо и се стараех да съм верен на автора и неговия много сочен език. Старал съм се да го направя интересно за гледане и нито за миг да не доскучае, за да може да стигне някакво послание до него. Старал съм се да не е твърде дълго, да не и някаква претенция, защото колкото и да ме дразнят халтурите, толкова и не харесвам претенциозните скучни многочасови представления. Публиката вече ще каже. Наскоро ми отказаха интервю от медия, защото не участва "мечка" в него. Но въпреки, че не участва никой известен мисля, че е достатъчно добро за гледане и вярвам в това.

Има всенародни любимци, които ей така - хората ги харесват и, разбира се, в това няма нищо лошо, но когато това стане център на интереса на публиката и отиваш на театър, само защото еди кой си участва, независимо какво е представлението, без никаква критичност към съдържанието, това вече е страшно. И това ни го докара реформата с дотациите, билетите, гоненето на публиката и гоненето на пари. Без никаква критичност към съдържание и художествен замисъл.

Но в много театри вече има раздвижване и аз съм изненадан и изключително благодарен на Родопския драматичен театър, че ми гласуваха доверието да направим това заглавие и то без никой известен. Случват се и много хубави неща, но те се случват ВЪПРЕКИ мейнстрийма.

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Аз имах едно малко притеснение около спектакъла, защото в Родопите има много помаци и се чудех как ще бъде възприето от тях и да не бъде грешно разбрано. Но нямаше никакъв проблем, даже хората от театъра ни съветваха за някои неща, дори и само свързани с техния бит. Спокойно и ведро се прие от публиката там, без никакво религиозно или етническо противопоставяне. Много се радвам, че това го постигнахме, защото то го няма и в романа, няма го и в представлението.

Една чисто човешка история, в която нито религията, нито етносът дават някаква оценка.

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

- Доста различен спектакъл от останалите, които си правил. По-специален ли е за теб?
- Това е най-различното ми представление и ми е по-специално.

Винаги съм се придържал към документализма в театъра, а тук има доста движенчески неща, по-художествено е и стана различно. Аз си го харесвам и обичам много, влюбих се в текста, в историята и се опитах по максимално честен и красив начин да го пресъздам.

Дай Боже да се играе повече и да се развива.

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

- Ти си режисьор, актьор, философ... Кое надделява?
- Това е хубавото на режисурата, че съчетава практическото и теоретичното начало в едно. Затова много харесвам тази професия - да концептуализираш нещо, да дадеш плът, да го задвижиш в някаква насока и да работиш с актьори, което си е отделна философия. Оказа се, че работата с актьори си е доста, доста трудна - да им предадеш точното нещо, да ги провокираш, да им събудиш интереса, да събудиш в тях творческа енергия. Всичко това си е трудничко, затова и събирането на практическо и теоретично е толкова сладко в режисьорската професия.

Играе ми се, но предпочитам режисурата.

Благой Бойчев (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- Имаш ли си твои имена от режисьорите ни в България?
- Много интересен режисьор за мен е Веселка Кунчева. Бих работил с нея и като режисьор, и като актьор. За мен тя е национално богатство. Преди години гледах нейния спектакъл "Вграждане" в Пловдивския театър заедно с група англичани и преподаватели и след него те ми казаха, че такова представление не са гледали в Англия. Страхотен спектакъл!

Дадох си сметка, че тук в България се създава нещо, което е различно дори и от световните тенденции. Ние обикновено сме свикнали първо да повтаряме някакви успешни опити отвън, а сега се е родило нещо автентично и безкрайно интересно. Ето такъв тип творци трябва да се финансират и да им се дава сцена. И, както ме попита по-рано, какво бих направил, ако имах повече власт, бих инвестирал в такива творци и екипи, които стават визитка на нещо автентично и българско. И да могат да препредават своя опит на други хора, защото това, което правят, е безкрайно ценно.

Явор Гърдев също, с когото съм работил и като актьор, и който за мен е най-ерудираният човек, когото познавам. С Александър Морфов ми се работи много, защото неговите представления са емблематични. На Анастасия Събева също страхотно харесвам нещата и е изключителен празник да гледам представленията й. Няма как да не спомена и моя приятел Ованес Торосян, ако някой иска да гледа късове самородно злато, необработено, това е неговият чар. Всяко негово представление е от наръбени диаманти, златни късове, току-що извадени от мината. Изключително вдъхновяващ!

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

- Ти наскоро стана баща, какво би пожелал за сина си?
- Искам да попадне в среда на хора и приятели, които споделят общи ценности. Някак не ми се иска да попада в българската политическа действителност. Всичко е много изпростачено, интелигентните хора са изтикани на ръба на интелектуално оцеляване.

Ще ми се моят син да се научи свободно да си изразява и да твори в средата на хората, които обича. Да не му се налага да емигрира, за да се чувства у дома.

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

- Накрая да завършим пак със спектакъла "Калуня-Каля". Защо зрителите не бива да го пропускат?
- Това, което гледаме всекидневно по телевизора прави нашите образи за подражание, тези демонстриращи арогантност, безпардонност, просташко отношение и безобразно лъгане. Те са успешните в нашето общество. Това е буквално мутренски модел, на всяко едно ниво на управление. Липса на ценност и липса на готовност за саможертва и за да оцелееш трябва да копираш този модел. Затова и рядко се обръщат към интелектуалците и творческите хора, които се приемат като досадни и "нахални гейове".

Аз не искам да се асоциирам с този техен свят, независимо, че е доста пъстър. Девалвация на всякакви ценности, защото чалгата си е чалга. Защото прокламира неща, за които никой не иска да се жертва. Нищо не бива да става изкуствено, ако не си готов нещо да дадеш от себе си и удобството си.

Масовият зрител, който научава за света единствено от телевизора, за което аз не ги виня, така им се е стекъл животът, той просто не знае какво има извън него. Защо би отишъл на театър? - Той ще ти каже, че има достатъчно проблеми, за да се товари допълнително. А проблемите понякога не са толкова големи, просто сме залети от тях в медиите. И естествено е да иска да се забавлява като отиде на театър. Те просто не знаят колко е пречистващо и катарзисно, когато се докоснеш до един друг вид изкуство. Извън халтурата, където се смееш на всяка втора минута и после се чувстваш леко затъпял. Човек с много проблеми няма представа колко пречистващо и отпускащо е да се гледа едно истинско представление, макар и да не е комедия. Това е също толкова освобождаващо, когато го съпреживяваш с някой друг.

Хората ще се разтоварят наистина ако гледат една истинска история, а "Калуня-Каля" има този заряд. Замисляли ли сте се защо най-гледаните сериали не са комедийни, а драми като "Игра на тронове" или "Чернобил"? Отговорът ще накара човек да погледне и към друг вид представления освен халтурите с "мечки".

Интервю на Тина Философова

Изживейте историята на Калуньо със спектакъла на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" на 6 февруари от 19.00 часа в Театрално-музикален център-Кърджали.

"КАЛУНЯ-КАЛЯ"

Режисьор: Благой Бойчев
Сценограф: Мирела Василева
Драматург: Цвета Ерменкова
Хореограф: Стефания Георгиева
Композитор: Добромир Кисьов

Спектакъл за трагичната история на Калуньо

Калуньо бил добър човек... И гледал да прави добро за народа... Искал да прави добро - а все излизало зло... Ей такава работа, такава една история, да ѝ се чудиш и маеш... Трагичната история на Калуня ни разказва за смутните години около Априлското въстание и желанието на един човек да оправи света. Но дали светът иска да бъде оправен? За първи път у нас на сцената на Родопски драматичен театър ще бъде поставено представление по романа на Георги Божинов "Калуня-Каля". Дълги години творбата остава незабелязана, но днес е един от най-преиздаваните и тиражирани исторически романи. В "Калуня-Каля" са описани събития, случили се около националноосвободителните движения на българите. Но този роман най-малко засяга участниците в тези движения. Главният герой на романа е богатият помак Калуньо.

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Докато личния му живот е доминиран от най-голямото му желание - да има дете, той бива въвлечен от своите приятели в башибозук, който унищожава цяло българско село. Ужасите, проявени към "каурите" (българи), карат Калуньо да се обърне срещу своите и със средствата на насилието той започва да търси справедливост. Калуньо обявява война като че ли на целия свят. Това за него е свещена война за справедливост, която накрая го погубва. Идеята за пренасянето на трагичната история на Калуньо на театрална сцена е на младия режисьор Благой Бойчев: "В тази история ме грабна желанието на героя да възвърне справедливостта, мира и тишината в света, НО чрез насилие. Защото, ако човек се бори срещу злото със зло, то пак остава зло."

В ролята на Калуньо - Делян Илиев
Участват още актьорите: Васил Читанов, Божана Мановска, Джована Галиарди, Борис Хаджийски, Асен Левов, Гергана Либова, Никола Орешков, Румен Бечев

Благой Бойчев (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

Благой Бойчев е роден в Шумен през 1986 г. Завършил е "Актьорско майсторство за драматичен театър" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" (2009) в класа на професор Пламен Марков. Магистър е по философия в Софийския университет (2016) и специализант по театрална режисура в НАТФИЗ (2016).

Още

"Лоши деца" или как насилието в училище става болест на обществото

"Лоши деца" или как насилието в училище става болест на обществото

От 2009 до 2011 взима участие в трупата на Модерен Театър с ръководител Ивайло Христов. През 2011 г. създава Театър Реплика заедно с Милко Йовчев, Ованес Торосян, Ивайло Драгиев и Стефан Алексиев. От 2011 година насам има реализирани над 20 театрални проекта, сред които представления с номинация за ИКАР и за награда "Стоян Камбарев" за полет в изкуството. Със Сдружението организира единствения по рода си международен фестивал за документален театър и съвременна драматургия NEDRAma - International.

Участва като актьор в други представления, сред които "Хеда Габлер", за което е номиниран за ИКАР през 2017 г., "За кравите", "Елхата у Иванови" и др., както и в късометражния филм на Ваня Бойчева "Радиотехникът".

През 2017 г. постави като режисьор и драматург за първи път на сцена "Задочни репортажи за България" на Георги Марков, обединени под името "Одисеята", под шапката на Казанлъшкият театър "Любомир Кабакчиев". Същата година представя и социалната пиеса "Лоши деца", посветена на насилието в училищата. Документален театър построен от интервюта на родители, учители и ученици.

Още

Защо "За кравите" е представление за "овце"?

Защо "За кравите" е представление за "овце"?

Още

"Медии и свобода на избора" на фестивала NEDRAma International

"Медии и свобода на избора" на фестивала NEDRAma International

Още

Защо интелигентните хора са самотни? Сбогом, Йохан Райс!

Защо интелигентните хора са самотни? Сбогом, Йохан Райс!

Още

Неда и Рада от VOX POPULI: Театърът е политически акт, реакция и будност

Неда и Рада от VOX POPULI: Театърът е политически акт, реакция и будност

Още

Хартиени истории за съзидание, разруха и любов

Хартиени истории за съзидание, разруха и любов

Още

Актьорът Георги Гоцин: Има пропаст между поколенията. Дупка е зейнала

Актьорът Георги Гоцин: Има пропаст между поколенията. Дупка е зейнала

Още

Милена Ерменкова за театъра, любовта и Ованес

Милена Ерменкова за театъра, любовта и Ованес

Още

Надушвате ли "Предградието" на Ованес Торосян?

Надушвате ли "Предградието" на Ованес Торосян?

Още

Анастасия Събева: Аз съм един ужасяващ творчески хаос

Анастасия Събева: Аз съм един ужасяващ творчески хаос

Още

Максима Боева: Доброто изкуство не е нито мъжко, нито женско

Максима Боева: Доброто изкуство не е нито мъжко, нито женско

Коментирай 0

1/1

Сцени от спектакъла "Калуня-Каля" на режисьора Благой Бойчев (Снимки: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg)

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Благой Бойчев (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

Благой Бойчев (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

Благой Бойчев (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

Благой Бойчев (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

Благой Бойчев (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

Благой Бойчев (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

В ролята на Калуньо - Делян Илиев (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

В ролята на Калуньо - Делян Илиев (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

В ролята на Калуньо - Делян Илиев (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

В ролята на Калуньо - Делян Илиев (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

В ролята на Калуньо - Делян Илиев (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Спектакълът "Калуня-Каля" (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

В ролята на Калуньо - Делян Илиев (Снимка: Родопски драматичен театър "Николай Хайтов")

Колаж: Петя Александрова

Календар

Препоръчваме ви

Световноизвестният каскадьор Тодор Лазаров и неговата оперна приказка за любовта

"Мисля, че ще се получи страхотен световен спектакъл. Попаднах в нещо, което и аз точно не мога да обясня", казва артистът за последното си приключение - оперния спектакъл "Opera D`amore"

"Кино за пътешественици": Сърцето на приключенците не може да бъде опитомено

"Понякога филмите дават началото на нови приятелства и сформирането на нови групи за пътувания", споделят Здравко Григоров и Ангел Хаджийски от сдружение "Позор"

Татяна Лолова: Искам да изиграя Фалстаф

Психиката, ведрината и усмивката са по-важни от физическото съществуване, споделя актрисата

Павел Митков: Дигитализация - Да! Но не забравяйте, че изкуството невинаги е на квадратчета!

"Дигитализацията е въпрос, който силно ме вълнува последните 10 години, а в началото предизвикваше противоречиви чувства", коментира художникът

80 години Пина Бауш: Лабораторията на човешките емоции

За Пина Бауш, наричана още "Пикасо на танца", разговаряме с една от най-изявените български хореографки Мила Искренова

Здравка Евтимова: Думите не са просто за утеха, те са сила, действие и кураж

"Щастието на първо място е стабилното здраве в семейството и второ - онова, което си направил да не те кара да се срамуваш, да говори много повече, отколкото твоите думи за него", сподели писателката на събитието She's The One