Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Владимир Пенев: Няма да честваме смъртта на баща ми, но ще се поклоним пред паметта му

IN MEMORIAM

Владимир Пенев: Няма да честваме смъртта на баща ми, но ще се поклоним пред паметта му

Единственият син на поета подготвя тържествено отбелязване на годишнината от рождението на баща си Пеньо Пенев догодина

Поетът Пеньо Пенев, като редактор във в. "Стършел"

На 27 април 1959 г. спира да бие сърцето на един от най-романтичните ни поети - Пеньо Пенев. Често е наричан Поетът с ватенката - "звание"-израз на житейската му биография на работник, чийто живот е изпълнен с премеждията, трудностите и разочарованията на трудовите хора.

Много факти от живота и смъртта на Пеньо Пенев остават в тайна, но едва ли е и толкова важно да ги узнаем, от уважение към личността му на поет, завещал ни безсмъртна поезия, и на човек, който има право на своя личен избор. Стиховете му продължават да вълнуват обикновените хора, и това е по-важно от диренето на истината, страдал ли е Пеньо Пенев от някакво депресивно състояние, и въобще - от какво по-конкретно е бил провокиран да сложи сам край на живота си...

Още

Владимир Пенев - с изложба на рождения си ден

Владимир Пенев - с изложба на рождения си ден

Така смята и неговият син - изтъкнатият художник Владимир Пенев. Ето какво сподели той пред медията ни, малко преди годишнината от смъртта на баща си:

"И моето желание, и волята на моята майка е да не честваме смъртта на баща ми. Въпреки това ще отидем да се поклоним пред паметта му в Димитровград, където общинските власти са предвидили едно възпоменателно тържество в градския парк. Има още живи съученици на баща ми - вероятно и някои от тях ще бъдат там... Наскоро предстои рожденият му ден - на 7-и май. Ако беше жив, щеше да навърши 89, а догодина предстои кръгла годишнина, така че тогава ще я ознаменуваме както подобава. С издателство "Захари Стоянов" ще издадем 2000 броя от едно специално издание в памет на баща ми - с фоторепродукции. Отделно от този тираж са предвидени 33 библиофилски  бройки на книгата, които ще бъдат всяка по своему уникална - с отделна пастелна рисунка, подписана с моя подпис. Всяка от тези книги ще бъде придружена от диск със запис на гласа на Пеньо Пенев. Записът е направен от скулптора Николай Владов-Шмиргела на магнетофон. Навремето у Шмиргела се събира столичната бохема. Той притежавал едни от първите записващи магнетофони у нас и с него е направил запис на баща ми, докато той рецитира "Дни на проверка" . Записът е с времетраене около 15 минути. Съхранява се в Българското национално радио и именно от него ще бъдат направени копията за библиофилските бройки на книгата. Предвиждам за догодина и своя изложба в памет на баща ми", каза Владимир Пенев.

Пеньо Пенев

Пеньо Пенев безспорно е една от големите фигури в българската поезия. За жалост си отива от живота едва 29 годишен. По характер бил буен, и както се изразява народът ни - малко кибритлия, но в същото време много любвеобилен и състрадателен човек. Нещо отвътре постоянно подлагало на изпитание крехката му чувствителност и го наранявало до степен на пълна безнадеждност. На няколко пъти пробвал да съкрати дните си, докато накрая, за жалост, успява да сложи сам Края им...

Дали причината е била любовно разочарование, или нещо друго, днес никой не може да твърди със сигурност, макар версиите по този въпрос да са повече от опитите на Пеньо Пенев да се самоубие. Общоизвестният факт е, че в онази фатална нощ на 26-и срещу 27-и април 1959-а, поетът първо бил в ресторанта на хотел "Москва" в Димитровград, където стоял до полунощ, и после се прибрал в хотелската си стая. На другия ден трябвало да обсъждат с главния редактор на вестник "Димитровградска правда" - Митко Иванов някаква хумористична страница за предстоящия Първомайски брой на вестника.

Нищо не предвещавало фаталния край... След като Пеньо Пенев не отишъл в уречения час в редакцията, Иванов решил сам да провери какво става и тръгнал към хотела. Намира поета мъртъв в хотелската стая...

Пеньо Пенев е роден на 7 май 1930 г. в с. Добромирка, Севлиевско. Учи в гимназия в Севлиево. Участва в бригадирското движение в Димитровград, при строежа на язовир Росица, и се превръща в барда на родното бригадирско движение. По-късно е работил като журналист във в. "Димитровградска правда" и редактор във в. "Стършел".

За пръв път печата през 1947 г. Автор е на стихосбирките "Добро утро, хора!" (1956 г.). Това е единствената стиихосбирка, която излиза приживе на поета. Следващите - "Ние от двадесетия век. Димитровград. Стихотворения" (1959) и "Стихотворения" (1961), излизат посмъртно.

Посмъртно е удостоен и с Димитровска награда за литература за стихосбирката му "Стихотворения", а през 1970 г. е обявен за почетен гражданин на Димитровград. През същата година Община Димитровград учредява Националната литературна награда "Пеньо Пенев", която се присъжда веднъж на 2 години, в рамките на дните на поезията "Пеньо Пенев", които се провеждат около рождения ден на поета - 7 май.

Художникът Владимир Пенев е единственият му син. 

Еми МАРИЯНСКА 

Коментирай 24

Календар

Препоръчваме ви

Светът празнува 135 години от рождението на Чарли Чаплин

София, Пловдив и Варна се включват в честванията с концерта - спектакъл CHAPLIN Pianissimo

Рок симфонията Simply The Best празнува Тина Търнър на 3 юни в зала 1 на НДК

Ексклузивният концерт, обиколил почти целия свят, най-накрая гостува в България

Проф. Дечко Узунов в "Светско монументално изкуство"

Откриването на изложбата е на 29 февруари (четвъртък), 18:00 ч. в галерия-музей "Дечко Узунов"

Мара Белчева със свой личен кът в музея на Петко и Пенчо Славейкови

Постоянната експозиция с лични вещи, преводи, ценни ръкописи и писма на на голямата любов на Пенчо Славейков бе представена за първи път на 14 февруари в къща музей "Петко и Пенчо Славейкови" в София

Показват най-богатата колекция от лични вещи на Апостола

Музей "Васил Левски" в Ловеч ще отбележи 70-годишнината си с уникална изложба

Две изложби, посветени на 151-годишнината от гибелта на Васил Левски - в Художествена галерия в Ловеч

Чрез експозициите виждаме как животът на Апостола не свършва на бесилото в София на 6 февруари (по стар стил) 1873 г., а продължава в пространството и времето, за да стигне до наши дни и да продължи напред в бъдещите