Сократ е осъден на смърт от Атинската демокрация, за това, че "развращава младежта" и е "опасен за държавата". В последната си нощ той чака да пропеят трети петли, когато ще бъде отровен. Присъдата трябва да бъде изпълнена от пазача - палач, който също е бил осъден на смърт, защото е организирал заговор за освобождението на Йония от хегемонията на Атина.

Това е накратко историята в пиесата "Последната нощ на Сократ" от Стефан Цанев, в която философското, политическото, общественото и личното се привличат и отблъскват на сцената.

"Това е най-поставяната пиеса на Стефан Цанев в чужбина, предизвикала фурор в България през 80-те години. Комедия, която ще ви накара да се смеете от сърце, но и ще ви отговори на важни и вечно актуални въпроси за свободата, смъртта, избора, тайните инструменти на властта и кой е по-силен - палачът или неговата жертва.", казва режисьорът й Евгени Будинов, който се заема отново да я възкреси на сцена след близо 30 години.

Купи билетВ ролите влиза един забележителен тандем - Филип Аврамов като Сократ и Валентин Танев като Пазача. Милена Аврамова е пословичната Ксантипа - съпругата на Сократ.

Спектакълът, който е носител на Наградата на Шумен за изкуство и култура в раздел "Театър" 2021, ще направи своята премиера в София на 11 юни от 19.30 часа в Сити Арт Марк Център.

Защо "Последната нощ на Сократ" е народна, демократична комедия, силно актуална и днес, и защо театър се прави със съмишленици, разговаряме с режисьора й Евгени Будинов и актьорите Валентин Танев, Филип Аврамов и Милена Аврамова:

От ляво надясно: Евгени Будинов, Валентин Танев, Филип Аврамов и Милена Аврамова (Снимка: Павлин Даскалов)

- "Последната нощ на Сократ" направи своята премиера миналата година в Шуменския театър, но малко след това ни затегна пандемията, която засегна хората на изкуството особено болезнено. Как преминахте през нея и какво чувството отново да се завърнеш пред публика? Различни ли сте?

Милена Аврамова: Както се казва в "Монти Пайтън" - "всички са различни аз съм еднаква".

Разбира се, че се промениха нещата. Припомних си първи и втори клас. Трудно, защото дъщеря ми не ме взимаше много насериозно.

Разбрах, колко силно имам нужда от театър, изкуство и от хората с които го създаваме. То е като въздуха, без който не можем да живеем, без водата, без слънцето, небето, птиците, въобще любов! Без любов няма нищо.

Вярвам, че тази пандемия ще помогне на нас хората да се обърнем първо навътре към себе си и да разберем, какво е важно за да се усмихваме и да живеем "Като за последно". И второ да погледнем всичко, което ни заобикаля, говоря за природата, колко е съвършена и да се опитаме да сме в хармония с нея.

Милена Аврамова във филма на Ивайло Пенчев "Като за последно", който в момента е по кината (Снимка: УРБАН МЕДИА)

- Как отново след 30 години се роди идеята да поставите тази пиеса на Стефан Цанев?

Валентин Танев: Идеята е на режисьора и на директора на Шуменския театър Димитър Димитров, където се прави много българска драматургия. Това е и детска мечта на режисьора и ние викаме - щом е детска мечта, ще ти я осъществим. (смеят се)

Пиесата е много хубава и нашето единствено притеснение беше, тя да не звучи архаично, а демократично. Не се променяли нищо, единствено сме съкратили съвсем малко неща, които и самият Стефан Цанев сби.

Милена Аврамова: Той дойде на една репетиция и прецени, че се припокриват някои неща и не са толкова действени, колкото е необходимо за един спектакъл.

Валентин Танев, Филип Аврамов и Милена Аврамова (Снимка: Павлин Даскалов)

- Темите в нея са силно актуални и днес?

Валентин Танев: Актуална е за това какво е демокрацията в която живеем, какво се случва сега в света и войните, които непрекъснато избухват. Почти всяка седмица има някакъв конфликт и това са неща, които не са отминали. Даже, когато преди 30 години, аз имах щастието да работя тази пиеса, темите за демокрацията не бяха много ясни на публиката. Но днес не е така.

- Тя е била и прекратена по това време, а днес може ли някой да я прекрати?

Валентин Танев: Не. Вече няма такива неща, но тогава просто ние я играехме, а те не я обявяваха и в един момент просто я забраниха и спряха.

- Тогава сте били в ролята на Сократ, а сега сте Пазача. В кой образ се чувствате по-добре?

Валентин Танев: И двете роли са интересни. Сега ми е по-интересен Пазача, защото Сократ съм го играл. Фицата да каже какво му е като Сократ, но аз между другото бях по-млад от него в тази роля и кой знае как съм го играл. (смеят се)

Филип Аврамов и Валентин Танев в спектакъла "Последната нощ на Сократ" от Стефан Цанев, режисьор Евгени Будинов (Снимка: Ивайло Сакелариев/Драматично-куклен театър "Васил Друмев" - Шумен)

Филип Аврамов: Все пак вътре има двама хора в залеза на дните си и особено Сократ. Ако вашите читатели не знаят фактологията, все пак тази горчива чаша е за Сократ специално. Това, че Пазача се намесва по някакъв безумен начин, със своите неосъществени борби за свобода и независимост на далечната Йония е екстра за пиесата.

Защото накрая драгият зрител вижда двама души, които се наричат Сократе. И двамата са Сократ - няма разделението на хора, които са от различни касти - тази на философите и другата уж на идиотите, пазителите на властта. Тази граница сериозно се размива и накрая остава чисто човешкият смисъл, кой да изпие точно горчивата чаша. И двамата сме на път да свършим тази работа и я свършваме.

Пиесата е написана с чувство за хумор, иначе не би издържала на целия зрителски недоимък на сериозни пиеси. Хората напоследък предпочитат да гледат например ситуационна комедия. Не че и при нас не е малко така, но при нас има текст, който така е написан, че се говори за демокрация и цитирам: "Демокрация, демокрация, ама всеки демагог." Сиреч, всеки е народен водач.

Такава е от години и нашата демокрация, с чисто сърце го казвам, защото от доста време я изследвам. Аз съм имал възможността да живея в два строя. До 15-ата ми годишнина не разбирах доста неща, но след това дойдоха два етапа по 15 години реална демокрация, така че за мен тази пиеса все още е актуална.

Филип Аврамов (Снимка: Павлин Даскалов)

Знаете, преди това свободата на словото не беше точно свобода и изкуството беше част от пропагандата, затова и в него се наливаха толкова пари. И в самата пиеса на Стефан Цанев ние говорим с героя на Вальо как всички ще станем един ден рицари, барони, графове, маркизи и няма да бъдем някакви си прости граждани. Тази прослойка въобще не съществува в нашите мечти.

Ние жадуваме за едно идеално общество, в което ни учеха навремето, че живеем. Сега ни учат, че живеем в супер и в още по-идеално общество. Няма разлика общо взето. Едни народни водачи се изучават от други народни водачи и благодарение на техния опит ни уверяват, че всичко е наред.

Валентин Танев: Демокрацията непрекъснато се изкривява, развива се по някакъв начин. Тази тема е актуална и винаги ще бъде такава, защото има достатъчно примери и в България и извън нея на уж демокрация и т.н.

Освен ситуационно, сериозното чувство за хумор в пиесата идва и от това, че хората продължават да мислят къде и по какъв начин живеят.

Валентин Танев, Филип Аврамов и Милена Аврамова (Снимка: Павлин Даскалов)

- Само през комедията ли могат да се поставят такива сериозни теми, за да привлечеш публиката в салоните?

Филип Аврамов: Да, може би това е единственият начин. Аз съм съгласен, че не е чиста комедия, просто е написана майсторски.

Валентин Танев: Чувството за хумор е мерило за интелигентността на автора и в тази пиеса имаме среща с един изключителен автор.

Милена Аврамова: Това е голямо предизвикателство и за актьора, и е прекрасно, защото уж на пръв поглед нищо не се случва, но това което трябва да направим ние като актьори е една линия, която трябва да се продължи. Сякаш нещата се повтарят, но те се развиват. Това е много интересно и е предизвикателство, за което благодаря, че ми се случи и че имах този шанс да го осъществя в този спектакъл.

Надявам се той да има дълъг живот, защото уж говорим едно и също, но актьорите и героите всъщност преминават през нещо много различно. Например Пазача, всъщност иска да бъде дали Сократ, дали философ, дали граф, но да бъде нещо повече.

Всеки си дава сметка, че би искал да надгради себе си и за мен е много интересно за изживяване.

Милена Аврамова в спектакъла "Последната нощ на Сократ" от Стефан Цанев, режисьор Евгени Будинов (Снимка: Драматично-куклен театър "Васил Друмев" - Шумен)

Да вземем моята героиня Ксантипа, тя разбира нещата по-добре и е като барометър. Тя казва: "Мъже, какво струва вашата философия и поезия и знанието ви за природата?" Той е философ, ама какъв философ си ти, като се трепете един друг векове наред и ще продължите да го правите. Какви сте вие? Пазача иска да е Сократ, той пък се прави на велик, просто защото е мъж на великите балкански полуострови и всички мъже са велики. А нищо такова не се случва.

Тогава за каква демокрация говорим? Говорим за личния избор и това е интересното в самите диалози и самият актьор да мине през тях. Звучи доста философско, а всъщност е много действено. Мислиш - о, тук са само думи, думи, думи, но не е така. Пиесата звучи абсолютно актуално в днешно време, защото всеки един от нас иска нещо друго да направи, но не го прави, а другите като че ли са му виновни.

Валентин Танев, Филип Аврамов и Милена Аврамова (Снимка: Павлин Даскалов)

Валентин Танев: Има нещо, което е задължително в пиесите на Стефан Цанев и то е, че актьорът трябва да има позиция вътре в себе си. Да е наясно, в какъв свят живее и какво се случва около него. В ролите и постановките му ти даваш и лично от себе си.

- Харесвате Стефан Цанев, разбирате го?

Милена Аврамова: Харесваме го определено.

Филип Аврамов: Актьорът не трябва много да разбира. По-скоро трябва да се води от идея. Аз не случайно казвам, че това е личен избор. Цитирам: "Съдът ми предложи изгнание, аз сам избрах смъртта". Питат Сократ какво наказание да ти наложим, той казва: "Две хитерии и един безплатен обяд. Това да ми е наказанието за всички тези неща, в които ме обвинявате".

Това, за да го каже някои трябва да е доста над нещата, да стои като олио отгоре. Цитирам: "Лошите и добрите хора са малко на брой. Много са тия помежду им." или "Никога в Атина не е имало толкова много честни хора", а подкупил съдиите, но забележи все честни хора.

Милена Аврамова: А Ксантипа казва: "Стига си философствал, омръзнало ми е!"

Филип Аврамов и Милена Аврамова (Снимка: Павлин Даскалов)

Филип Аврамов: Ксантипа е гласът на обикновената жена, която върти домакинството и обикновено тя е най-наясно с нещата.

Валентин Танев: Най-правдоподобна и най-прагматична е жената. Най-здраво стъпила на земята.

Филип Аврамов: На Стефан Цанев му прави чест, че когато вижда двама души да спорят за някакви несъществуващи неща, най накрая идва един човек и като от вица: "И дойде горския и ни изгони". (смеят се)

Говорим за финална пиеса, в която доста време се разискват всички тези тежки теми, поставени в неравностойно положение. Аз не мога да избера горчивата чаша и да знам, че ще умра в името просто на една идея.

Кой умира днес за идеи? Това е следващият въпрос. Кой е готов да си сложи главата в торбата, за да постигне нещо.

През 90-те бяха модерни гладните стачки, а сега някой да гладува? Някой да подкрепя нещо? Всичко са като фурнаджийски лопати. Тази партия не ми уйдисва, ще отида в другата. И това стана мода. Целта на всички политици е дотолкова да обезмислят какво и да било гласуване, че хората да не се наемат да го правят. Хората да си мислят, че от тях нищо не зависи.

Не, зависи! Зависи какви хора има насреща и какво искат. Защото има и хора, които нищо не искат. "Много са тия помежду им" е много точна реплика и за всички тези неща, за които си говорим в тази пиеса.

За масите: "Както щеш ги наречи, ще ги наричат различно през различните времена, не това е най-важното. А че те вършат добро, ако следват добрите, но могат да вършат и зло, ако тръгнат след лошите." Тук е уловката. Значи нещо пак не е наред.

Филип Аврамов в спектакъла "Последната нощ на Сократ" от Стефан Цанев, режисьор Евгени Будинов (Снимка: Ивайло Сакелариев/Драматично-куклен театър "Васил Друмев" - Шумен)

- Това вик ли е, дори и срещу ситуационната комедия?

Филип Аврамов: Не! Аз не се боря срещу ситуационната комедия. Просто е липса на друго нещо, по-сериозно. И казвайки ситуационна комедия, никак не подценявам този жанр, защото ако тя не бъде направена наистина ситуационно, и ако не си вътре много жив, нищо няма да се случи. Напротив, не си мислете, че тя е ниска топка.

Валентин Танев: Не! Всеки има своето право под слънцето да живее и да изкарва хляба си, както иска.

Ние сме решили да направим тази пиеса, правим я и се надяваме хората да откликнат, да разберат какво искаме да им кажем. Не мислим, че ще ги променим и надали ще можем, защото изкуството не може да промени човека. То може да го забавлява, да го накара да се замисли, но дали може да го промени... Това е един въпрос?

Ето както казва Сократ: "Кого направих по-добър за толкова много години, когато Атина в момента е в най-големия си упадък?"

Валентин Танев (Снимка: Павлин Даскалов)

Филип Аврамов: Първият признак, че една държава загива е когато престане да различава добрите си граждани от лошите. Ето контра репликата на Пазача: "Добре, защо Атина осъди тогава най-големите си изкуствоведи, парази, художника?" - всички тъй наречени хора на изкуството.

И това не е ясно защо става? В един момент си удобен, в другия си неудобен. Зависи къде си и с кой си. И докога ще зависи от това? Нали сме демокрация и всеки може да каже каквото си поиска?

Филип Аврамов (Снимка: Павлин Даскалов)

Валентин Танев: След толкова години демокрация, уж, живеейки и свободно пътувайки, работейки на запад, ние започнахме да виждаме, че това за което сме лелеели преди години, не е чак толкова много хубаво. И то има много големи недостатъци.

Да вземем американския модел и начин на живот, демокрация, но виждате какви идиотщини се случват и там, и във Франция, и в Англия...

Валентин Танев в спектакъла "Последната нощ на Сократ" от Стефан Цанев, режисьор Евгени Будинов (Снимка: Ивайло Сакелариев/Драматично-куклен театър "Васил Друмев" - Шумен)

- Свободата днес, свобода ли е, ако ви върна и към пиесата?

Валентин Танев: Няма идеален строй и навсякъде има издънки и нещо, което е против човека.

Филип Аврамов: Аз отново искам да отговоря с един текст: "Да, красиво звучи и сигурно ще извикаш свободата. Красиво звучи, но нищо не означава." Аз искам да съм свободен. Бъди бе!

В какво искаш да се изрази тази своя свобода? Да изобличиш тези, които лъжат или да натрупаш богатство за себе си. Какъв е пътят за благото на народа, който пък от друга страна нищо не иска. Този народ нищо не иска.

Валентин Танев: Има много въпроси и ние самите, докато правихме пиесата си викаме, ето виж тук така се случва.

Виждаш ли, ето? Как може мнозинството да те погуби? Защото в нашата най-близка история, дори и в момента се случват тия работи. Народът се подлъгва, тръгва след някой, който е уж много голям... и след известен период народът бива излъган. И си казваме, добре де ние защо ги ручахме тия жабета? Айде пак, даваме доверие на някой друг, оказва се че и той е същият. Това са въпроси, който си задавахме докато я чепкахме пиесата.

Валентин Танев и Милена Аврамова в спектакъла "Последната нощ на Сократ" от Стефан Цанев, режисьор Евгени Будинов (Снимка: Драматично-куклен театър "Васил Друмев" - Шумен)

Милена Аврамова: Има много сериозни въпроси в пиесата и за времето преди и сега и т.н., но начинът по който е поднесена е доста по-различен. И Вальо и Филип, аз лично много се забавлявам докато ги гледам, и това е най-прекрасният начин да поднесеш подобна информация на хората и да ги накараш да се замислят за нещо. Чрез хумора, а те успяват да го направят доста добре.

Чрез хумора да дадеш някаква гледна точка за това какво се случва и да имаш позиция. И тези въпроси, които се задават са поднесени с хумор, за което им казвам: Браво!

Благодарности и на Стефан Цанев, който ни е дал този материал, поднесен по този начин. Аз не съм почитателка на жестоката драма, а тук имаме възможността хем да задаваме въпроси, хем да отговаряме, хем да го правим с хумор. Нещо изключително приятно.

Валентин Танев, Филип Аврамов и Милена Аврамова (Снимка: Павлин Даскалов)

- Вие сте режисьор на втора постановка, защо се спряхте точно на нея?

Евгени Будинов: Пиесата е много хубаво, ювелирно написана от Стефан Цанев, актьорите са с големи палитри и тук правят наистина роли.

Много е силно, защото текстът е голям, има много нюанси в него, които все още преоткриваме, и те ще се чувстват по-различен начин.

Но важното е че дори виждайки себе си, сега и държавата, дори конкретно говорейки като актьори, които живеят в това, пиесата засяга въпроси, които са били актуални и в древна Гърция, и сега и въобще общочовешки въпроси. Затова и драматургията и тогава е била силна и сега хората реагират.

Аз се радвам, че направихме нещо, в което този тип хора са съмишленици. Колеги, които се познават по един или друг начин, които си подават на ръка и цялото представление стана лично. Това не може да се получи по разпределение. Това е такъв тип театър, който се прави с приятели.

Валентин Танев: Важното е да се прави добър театър, независимо къде. И с точните хора.

Филип Аврамов и Валентин Танев в спектакъла "Последната нощ на Сократ" от Стефан Цанев, режисьор Евгени Будинов (Снимка: Ивайло Сакелариев/Драматично-куклен театър "Васил Друмев" - Шумен)

Филип Аврамов: И с точните хора. Ако срещу мен не беше Валентин Танев нямаше да приема тази роля по никакъв начин. Аз не мога така, абе ела тук има един много способен, ама аз като не го познавам колко е способен, няма значение за мен. Има значение да седна, както с него имахме срещи още преди да репетираме и просто четяхме. Да четем и да разсъждаваме. Защо това тук е така? И ти можеш да седнеш с някой, който разбира нещата.

Валентин Танев: Много е важно да си подаваш топката, да вземеш от другия и той да взема от теб. Това е всъщност смисълът на театъра, смисълът на тая професия. Не, един да излезе, за да му ръкопляска публиката. Смисълът е на взаимното подаване, а другото е някаква звездомания. За мен това не е важно.

Важното е да мога да му гледам очите и знам, че той е верен точно в този момент. Това ми дава на мен увереност и ме дисциплинира.

Филип Аврамов: Стъпалца. Всеки подава стъпалато на другия.

Евгени Будинов: Много е хубаво, че двамата играят един за друг. Те имат и други роли заедно, познават се и от тази гледна точка на мен ми бе много лесно. Защото често един режисьор трябва да създаде екипа, а те дойдоха като екип.

От ляво надясно: Евгени Будинов, Валентин Танев, Филип Аврамов и Милена Аврамова (Снимка: Павлин Даскалов)

- Имахте ли трудности при поставянето на постановката?

Евгени Будинов: Не. С тези актьори няма как да ми е трудно. Беше много лесен репетиционен период, с огромен кеф работихме и беше много приятно. С много хумор.

- Казвате, че с тази пиеса се връщате малко към класическия театър и със сценографията, и с драматургията, и с режисурата.

Евгени Будинов: Има едно такова намигване към ретрото, но в смисъл декорът, осветлението да не бъдат някакви отвлечени, с модерен привкус, да не учудваме света с някакъв такъв прочит, а да сме максимално верни, към това което е написал авторът. Важни са взаимоотношенията.

- Стефан Цанев харесва ли представлението?

Филип Аврамов: Стефан Цанев беше потресен като го гледа първия път. Беше попаднал на лоша репетиция.

Евгени Будинов: Чудеше се дали го спира или не. (смеят се) Шегуваме се.

Валентин Танев: В театъра винаги има един такъв черен процес, в който както се казва киселото мляко още не е станало и му трябва малко време. Той като човек от театъра ги разбира тези неща и ни каза неща, които могат да ни свършат работа. Това е работен процес и ние не сме се притеснявали от това.

Евгени Будинов, Филип Аврамов и Милена Аврамова (Снимка: Павлин Даскалов)

Евгени Будинов: Интересното е, че тази пиеса е играна повече в чужбина, отколкото в България. Тя има над 60 постановки и около 50 не са в България. В Русия многократно и дори в Япония.

За мен тази пиеса е някакъв вид класика на 80-те години на българския театър. Авторът казва, че е народна комедия. Лек хумор, драстичен на места, по-груб, но без да се прекалява. Има хумор и ключът е да се отключи по-забавен начин в абсурда.

Има една реплика в пиесата: "Най-лесният начин да кажеш на един народ, че нещо е вярно, е като му го кажеш смешно." И това и Стефан Цанев ни го подсказа, че е ключът за правенето на тази пиеса.

Валентин Танев, Филип Аврамов и Милена Аврамова (Снимка: Павлин Даскалов)

- Имате ли очаквания за пиесата и как минаха предишните представления?

Филип Аврамов: На премиерата в Шумен, първият път директорът бе много приятно изненадан. Всички места бяха заети. Явно доста време хората са чакали нещо да се случи и ние дойдохме точно време.

Милена Аврамова: Много ме радва, че публиката реагира на точните моменти, че слуша и внимава, защото това не е просто комедия, на която можеш да се смееш на всичко. Изключвам звъненето на телефони, което ние за съжаление не можем да променим в театралната зала. Реакциите на зрителите бяха супер логични, разбират го и това идва и от Стефан Цанев, и от режисьора, и от нас актьорите.

Да бъде спектакъл абсолютно адекватен за времето. И реакциите бяха адекватни.

Милена Аврамова (Снимка: Павлин Даскалов)

Евгени Будинов: Театърът възпитава по някакъв начин публиката и това е възпитателно представление. Ще се радвам някой, който го е гледал да се замисли за гръцката митология и други неща, които са упоменати тук, за да има образователен ефект. Пиесата ме занимава с общочовешките си теми, не ми се иска да се политизира, а темите за демокрацията ги има от хиляди години като понятие.

Интересно е също, че навремето Васил Михайлов и Наум Шопов са играли пиесата 499 пъти в Театър 199. Било е много силно представление. Силно се надявам и нашата пиеса да се слага в афиша по-често сега и да държи публиката във форма. Да се играе на повече места.

Валентин Танев и Филип Аврамов в спектакъла "Последната нощ на Сократ" от Стефан Цанев, режисьор Евгени Будинов (Снимка: Ивайло Сакелариев/Драматично-куклен театър "Васил Друмев" - Шумен)

- Притеснения имате ли?

Валентин Танев: Не. Ние си вършим нашата работа и се надявам да бъдем разбрани. Притеснения единствено имахме дали публиката ще може да улавя точните моменти, дали пиесата не е прескочила времето си. Но както виждаме не е така. Навремето се играеше с много подтекст, сега е по-различно.

- Няма цензура в театъра?

Евгени Будинов: Сега цензурата сам трябва да си я наложиш, може би тогава се формира вкус.

Филип Аврамов: С произведения днес цензура не се случва, въпреки че случва по друг начин, като падат представления без причина, но това е друга тема.

От ляво надясно: Евгени Будинов, Валентин Танев, Филип Аврамов и Милена Аврамова (Снимка: Павлин Даскалов)

- Има ли постановка, в която не бихте играли, нещо което не бихте направили на сцената?

Филип Аврамов: Има, разбира се, много неща. При мен всичко зависи от екипа, от идеята и от самия материал. Не бих направил нещо, което ни ми харесва като материал, и не бих работил с хора, с които не бих работил.

Милена Аврамова: При мен също има определени режисьори, с които не бих работила и няма да го направя. И ако от това зависи моята съдба, значи всичко се е сбъркало в тази държава, в културата, в изкуството. Така че има хора, с които не бих искала да се срещам.

Искам да работя върху нещо, което ще ме развива и като творец, и като човек. Ние работим с душата и енергията си и бих искала това, което правя да ме вдига нагоре, а не да ме смъква надолу. Иначе защо го правя и не говорим за политика, а за изкуство.

Валентин Танев: Най-важното е от нещата, които правя е да ме вълнуват. Като прочета нещо да ме развълнува, да има проблем, който и мен ме вълнува, и, разбира се, много важна е компанията.

Както се казва да сте си плюли в устата - единият като започне едно, другият да може да го довърши. Това е много важно.

Интервю на Тина Философова

ПОСЛЕДНАТА НОЩ НА СОКРАТ от Стефан Цанев

Режисьор - Евгени Будинов
Сценография и художествено осветление - Петьо Начев
Костюми - Мариела Будинова
Музикална среда - Димитър Добринов
Авторска музика - Илиян Маринов

С участието на:
ФИЛИП АВРАМОВ
ВАЛЕНТИН ТАНЕВ
МИЛЕНА АВРАМОВА
КРИСТИНА КОНСТАНТИНОВА
АЛЕКСАНДРА МИХАЙЛОВА

Купи билет

Премиерата на спектакъла в София е на 11 юни от 19.30 часа в Сити Марк Арт Център.

Всичко за "Последната нощ на Сократ" можете да следите в неговата официална фейсбук страница - ТУК