Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Михаил Билалов: Играе добре този, който мисли добре

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Михаил Билалов: Играе добре този, който мисли добре

Когато светъл филм се появи в мрачно време, зрителите го забелязват, вярва актьорът

Михаил Билалов в ролята на Фори във филма "Голата истина за група "Жигули", реж. Виктор Божинов (Снимка: Ангел Юруков)

"Фори от "Голата истина за група "Жигули" е част от едно поколение, към което принадлежим и аз, и повечето ми колеги във филма. Проблемът му ми беше ясен, защото съм го изпитвал и в живота.

Когато трябва да осигуриш на детето си нещо важно и смислено, си готов на всичко, за да не го разочароваш като родител. Сложните отношения в една бивша рок банда също бяха отлично изведени. Другото предизвикателство беше да застана зад китарата. Не съм го правил професионално никога и ми беше страшно интересно.

И не на последно място - компанията. На дълъг път се тръгва с добра компания, а нашата беше много добра", разказва Билалов.

Михаил Билалов в ролята на Фори във филма "Голата истина за група "Жигули", реж. Виктор Божинов (Снимка: Ангел Юруков)

​ За детството в търсене на заровеното злато на Индже войвода в Странджа планина, за това, какво е да си "мерите" китарите с приятелите, за компромисите, за изгубените надежди, за Джаро, който публиката отказва да забрави и за гангстера от "Бум-Бум. Еволюция на престъпното мислене", с който всички плуваме в една и съща супа, разговаряме със звездата на киното и театъра.

Михаил Билалов специално пред Impressio:

​ - Като че ли има нещо общо между Вашия живот и този на героя Ви Фори от филма "Голата истина за група "Жигули". След "Аскеер" за изгряваща звезда в спектакъла на Здравко Митков "М. Бътерфлай" през 1994 година, заминавате за Франция и в крайна сметка зарязвате професията... Разкажете повече за този период, господин Билалов?
- За разлика от героя ми, не съм правил големи компромиси с професията. Освен това не съм напуснал страната с идеята да зарежа актьорската работа.

Когато си на двайсет и няколко вярваш, че навсякъде само теб чакат.

В Париж продължих да уча актьорско майсторство в Консерваторията, но бързо разбрах, че е много трудно ще минеш за френски актьор, когато си българин. И няма значение на какво ниво е езика ти. Аз уча френски от петгодишен, но въпреки това ме канеха предимно за роли на руски шпиони, генерали от службите и т. н. Затова бързо се преориентирах и записах друга специалност. Докато учех, работех всякакви неща, но те не са били компромис, свързан с актьорската работа.

Михаил Билалов в ролята на Фори във филма "Голата истина за група "Жигули", реж. Виктор Божинов (Снимка: Стоян Гребенаров)

- Поканата за "Козата или коя е Силвия", освен че Ви връща в България, Ви среща с автора на пиесата Едуард Олби. Какви спомени имате от общуването си с големия драматург?
- Едуард Олби имаше неизчерпаемо чувство за хумор и страшно верни наблюдения за живота. Предполагам, че това е едно от многото неща, което го прави отличен драматург. Наскоро преглеждах архива си и открих френското издание на "Кой се страхува от Вирджиния Улф" с негов автограф, както и едно посвещение, нахвърляно върху брошурата на "Козата или коя е Силвия?" Ако трябва да направя класация на нещата, които притежавам и истински ценя, написаното от Олби е сред тях.

 - Завършвате ВИТИЗ в класа на проф. Николай Люцканов с асистенти Маргарита Младенова и Здравко Митков. На какво Ви научиха, с какво ще запомните тези години?
- Професор Люцканов и неговите асистенти тогава, ни учеха, че не може да има думи без смисъл. Играе добре този, който мисли добре. Тогава съм бил на двайсет и едва ли съм го разбирал. С времето и опита, го осъзнах.

Още

С "Бум-Бум" Михаил Билалов отново ще ни разсмива от сцената

С "Бум-Бум" Михаил Билалов отново ще ни разсмива от сцената

- Филмът "Голата истина за група "Жигули" на Виктор Божинов се превърна в истински хит. С какво ви привлече ролята на Фори?
- Фори е част от едно поколение, към което принадлежим и аз, и повечето ми колеги във филма. Проблемът му ми беше ясен, защото съм го изпитвал и в живота. Когато трябва да осигуриш на детето си нещо важно и смислено си готов на всичко, за да не го разочароваш като родител. Сложните отношения в една бивша рок банда също бяха отлично изведени. Другото предизвикателство беше да застана зад китарата. Не съм го правил професионално никога и ми беше страшно интересно. И не на последно място - компанията.

На дълъг път се тръгва с добра компания, а нашата беше много добра.

 - Кой музикант Ви помогна най-много за образа?
- Работих с двама китаристи - Жоро Георгиев от "Остава" и Ненко Милев. Те ми помогнаха да си разуча партиите, така че когато репетираме и снимаме наистина да бъдем група.

Михаил Билалов в ролята на Фори във филма "Голата истина за група "Жигули", реж. Виктор Божинов (Снимка: Стоян Гребенаров)

- Как си обяснявате големия успех на филма?
- Ще започна от историята, която беше проста, но вълнуваше още на сценарий. След това колегите актьори, които филмът събра. За зрителите явно е било любопитно как ще влезем в образи, в които не сме били до сега. Освен това парчетата се припознаха от страшно много млади хора. Това наистина ме изненада. Мислех си, че само по-възрастните ще разпознаят кода, но ето, че не съм бил прав.

На снимачната площадка на филма "Голата истина за група "Жигули", реж. Виктор Божинов (Снимка: Стоян Гребенаров)

После работата на Виктор Божинов и камерата на Тони Бакарски направиха филма светъл. А когато светъл филм се появи в мрачно време, зрителите го забелязват. Това си беше игра на зарове и се радвам, че "Концепт Студио" рискува като продуцентска компания и не запази филма за "по-добри" дни.

- Какъв спомен изниква веднага в съзнанието Ви, като си спомните детството?
- Споменът е свързан с моя приятел Асен. С него, лятото по цял ден обикаляхме из Странджа планина, където имахме къща, и търсехме заровеното злато на Индже войвода. Тогава се забавлявахме като разчитахме най-вече на фантазията си.

Михаил Билалов на 7 години по време на Нептуновите празници в Бургас. Води церемонията заедно с баща си, актьорът Георги Билалов, който e в ролята на Нептун (Снимка: Личен архив)

- Кога започнахте да свирите на китара като тийнейджър? Какви преживелици имате от това време?
- Ходих на уроци, като всеки тинейджър и после в движение - един ти показва едно, други - друго. Има някакъв мит, че китаристът на купона забива всички гаджета, но в моя случай не беше така. Когато свирех на китара въобще не се интересувах как ще ме приемат момичетата. Беше по-важно да покажеш на момчетата можеш ли изсвириш солото на тоя или оня.

"Мерехме" си китарите помежду си.

Рокът в началото на 80-те не беше музика, която можеш да чуеш навсякъде.

Ходехме в една дискотека, където върлуваше яка соц естрада, но ние изтърпявахме всичко, само защото знаехме, че накрая ще пуснат парче на AC/DC. Тогава беше сложно с внасянето на "капиталистическа" музика и всеки, който се окажеше горд собственик на плоча беше със статут на олигарх. Да имаш плоча на "Ролинг Стоунс" си беше като да имаш ферари.

Михаил Билалов на снимачната площадка на филма "Голата истина за група "Жигули", реж. Виктор Божинов (Снимка: Стоян Гребенаров)

- Кои бяха любимите Ви групи, световни и български, по това време?
- В ученическите ми години слушахме Лед Цепелин, Уайтснейк, AC/DC, ФСБ, "Щурците", "Сигнал"... После ни застигна алтернативния български рок, през който минахме всички, но вече като студенти.

- Сега какво слушате в колата си?
- Винаги рок. Не помня да съм слушам друго. Правя изключение за Ицо Хазарта. Неговата поезия истински ме забавлява.

Михаил Билалов в ролята на Фори във филма "Голата истиМихаил Билалов в ролята на Фори във филма "Голата истина за група "Жигули", реж. Виктор Божинов (Снимка: Ангел Юруков)

- Как Вие лично преживяхте изгубените надежди от края на 80-те и началото на 90-те у нас?
- Едно от нещата, типични за този период беше, че летищата и автогарите бяха тъмни, мръсни и задръстени от хора с багаж. Все едно вървеше кампания за Ноевия ковчег.

И аз бях част от това бягство от потопа.

Изгубените надежди се преживяват с напускане на мястото, където си ги изгубил и отиване на място, където смяташ, че ще ги намериш.

- "Бум-Бум. Еволюция на престъпното мислене" е първият Ви моноспектакъл по текст на Ваня Николова. В трейлъра вашият герой казва: "Има време за всяко нещо - време за власт и време за затвор, време за хайвер и време за сухари..." Как мислите - има ли време за всичко, наистина?
- Има, разбира се. Забавното е, че този текст беше нахвърлян от през март 2020-та без грам претенция за пророчество, но ето, че нещата се случват точно така.

- Какво казва още на зрителите героят Ви?
- Нека да уточня, че заглавието не трябва да заблуждава. Въпреки, че моят герой е един оцелял гангстер, той има мнение по много теми, които засягат живота на всички ни - без да сме от другата страна на закона, без значение дали сме жени или мъже, дали сме бедни или богати. В крайна сметка и той, и ние плуваме в една и съща супа.

Да, моят човек има проблеми с днешната престъпност, с мобилния телефон, с бившите си жени, с интелекта на колегите си, с образованието на сина си, с държавата и т. н., но основното, което иска да каже е, че дори когато се смее човек, е хубаво да мисли. Спектакълът е шоу, в което има много хумор, но не празен и безсмислен.

Затова ми е забавно да го играя.

- Кое е основното, за да изберете една роля?
- Силен текст.

- Последната Ви засега роля е в постановката на Явор Гърдев "Опашката", пиеса на Захари Карабашлиев, в Плевенския театър. Каква е тя и защо я приехте?
- Приех я, защото смятам, че това е много важен текст, който Явор Гърдев постави неслучайно. Проблемите в пиесата са много актуални, но се интерпретират по особен начин, което прави "Опашката" интригуваща както за мен, така и за зрителите.

В сцена от постановката "Опашката", реж. Явор Гърдев, Плевенски драматичен театър (Снимка: Стефан. Н. Щерев)

- Защо пиесата не беше поставена в София, някой изплаши ли се от острата политическа сатира, особено в днешната ситуация в България?
- Вероятно някои са се изплашили, а други - не. Не мога да гадая. В момента пиесата е в Плевенския театър, който протегна ръка на този проект. Неговата трупа е чудесна и с Владо Карамазов репетирахме там с голямо удоволствие.

С Владимир Карамазов в сцена от постановката "Опашката", реж. Явор Гърдев, Плевенски драматичен театър (Снимка: Стефан. Н. Щерев)

Сценографията на Свила Величкова също дава страхотни решения, така че си струва човек да запали колата си и да се разходи до Плевен.

Сцена от "Опашката", реж. Явор Гърдев, Плевенски драматичен театър (Снимка: Стефан. Н. Щерев)

Освен театър там могат да се посетят и други културни събития, а накрая - за баланс, да завършите вечерта в някой бар.

На това му викам културен туризъм.

Все пак театърът не започва и не свършва със София. Надявам се, обаче, пиесата да се види и от софийската публика.

Още

"Голата истина за група "Жигули" в Топ 5 на боксофиса за български филми за последните 30 години

"Голата истина за група "Жигули" в Топ 5 на боксофиса за български филми за последните 30 години

- Преведохте от френски пет пиеси заедно с Ваня Николова, които се играят с огромен успех. Какви са основните предизвикателства при превода?
- Предизвикателството е крайният резултат - да се играят с огромен успех. Преводът е много важен. Често пъти неговата неадекватност или буквалност може да провали пиесата. Важно е как превеждаш речта, как търсиш българските й еквиваленти, така че да въздейства директно на публиката. Но най-важни са стилът и ритъмът. При всеки автор те са различни. Не случайно казват, че преводачът е съавтор.

- Какво е Петър Туджаров - Джаро за Вас. Как бихте определили ролята на този герой във Вашия живот?
- Ролите се отсяват не от мен, а от публиката. В този смисъл Джаро е от онези роли, които публиката отказва да забрави. За мен тя беше ключова, защото беше причина да се задържа в страната.

Михаил Билалов като Петър Туджаров - Джаро в сериала "Под прикритие" (Източник: "Под прикритие")

- Популярността и славата досадна ли е, тежи ли Ви?
- При актьора това е сделка. Наясно си, че когато искаш да се показваш на сцената, ще трябва да се показваш и когато слезеш от нея. Но много често е уморително и даже досадно. Особено когато си на възраст, когато славата като такава вече не те занимава.

 - В кой период от живота си до тук бихте се върнали поне за ден, ако това е възможно?
- В някакъв момент от детството ми. Тогава не мислех за нищо друго освен откъде да открадна гланцирано списание, за да си направя фунийки.

- Минавало ли ви е през ума, как щеше да се развие животът Ви, ако не се бяхте завърнали в България и към актьорството?
- Животът е такъв, какъвто е. Да разсъждавам какво би било е загуба на време.

Михаил Билалов в ролята на Фори във филма "Голата истина за група "Жигули", реж. Виктор Божинов (Снимка: Ангел Юруков)

- Втората ви професия е на ландшафтен инженер. Остава ли Ви време днес за подобни проекти? Липсва ли Ви това занимание?
- Понякога се случва да раздавам съвети на салфетки. Чертая, но само когато приятели ми поискат идея или съвет за градината си.

- Какво научихте за хората по време на пандемията?
- Че хората не се променят след 18.

- Имате ли днес мечта?
- Да. Да намеря малко време и да си почина.

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Още

Михаил Билалов се завръща в "Разделям двойки по домовете"

Михаил Билалов се завръща в "Разделям двойки по домовете"

Още

Михаил Билалов и Николай Урумов - двама съвсем голи мъже

Михаил Билалов и Николай Урумов - двама съвсем голи мъже

Още

Михаил Билалов: За парите, славата и секса

Михаил Билалов: За парите, славата и секса

Още

Потопете се в мистерията "Той е дяволът" с Михаил Билалов

Потопете се в мистерията "Той е дяволът" с Михаил Билалов

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Иван, Мартин и Христо: Приказката на Димо и P.I.F. продължава!

"Музиката е магия и не трябва да си музикант, за да го усетиш", казват момчетата от P.I.F.

Николай Урумов: Да се изповядаш и да се разголиш, трябва смелост

"Българите сме мнителни, но и изключително доверчиви - всеки може да дойде да ни лъже и да ни подкокоросва, и ние скачаме и се юркаме..."

Американската артистка Трейси Снелинг: София ми напомня Ню Орлиънс

С нея разговаряме за воайорството като удоволствие, подхранване на фантазиите и обсебване, както и за поп културата, която индустриализира личния живот и го прави печеливш бизнес. В крайна сметка защо искаме личното да е публично?

Ритъм, хармония, фолклор: Иван Шопов, който отлепва от земята

"Самосъзнанието, че българският фолклор има място в световните тенденции ни дава сили да стъпим още по-смело на него и да го обикваме все повече", казва многоликият артист за най-новия си проект TRIGAIDA и дебютния им албум ELATE

Защо най-лесният начин да кажеш на един народ, че нещо е вярно, е като му го кажеш смешно?

Евгени Будинов, Филип Аврамов, Валентин Танев и Милена Аврамова за спектакъла "Последната нощ на Сократ" от Стефан Цанев, който отново се възроди на сцена

Интимност и публичност в епохата на спектакъла: Съвременно изкуство в подлеза на Ларгото

Разговор с Десислава Димова, една от кураторките на първото издание на международната изложба Sofia Art Projects, която се открива днес от 18.00 часа