СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО
Американската артистка Трейси Снелинг: София ми напомня Ню Орлиънс
С нея разговаряме за воайорството като удоволствие, подхранване на фантазиите и обсебване, както и за поп културата, която индустриализира личния живот и го прави печеливш бизнес. В крайна сметка защо искаме личното да е публично?
Автор : / 5024 Прочита 3 Коментара
Julim Gives Me a Tattoo Performance, 2018 Performance in life-size Bedroom installation First We Take Manhattan, 2018 Künstlerhaus Bethanien
Трейси Снелинг е американска артистка, която използва смесени техники в своите работи. Живее и работи в Берлин. Работите ѝ са вдъхновени от темите за воайорството, филм ноар и географията, архитектурата на различни райони по света. Снелинг има многобройни филми и изложби, показвани из Европа и САЩ, резидент е на едни от най-големите програми за артисти в областта на съвременното изкуство, а на 58-то Венецианско биенале през 2019 г. участва в павилиона на Swatch с инсталацията си, вдъхновена от Шанхай и Чунцин Shanghai/Chongqing Hot Pot/Mixtape installation.
Градът и неговите граници е важен за Трейси, тъй като това е място, формиращо публично-частните отношения и бележи отправните точки между интимното и общото, както и линиите, които могат да ги нарушават. Това неминуемо е процес, който се задвижва още по-бързо заради ролята на социалните мрежи.
За участието си в Sofia Art Projects, Трейси Снелинг "строи" миниатюрен град в брик сгради, вдъхновен от шедьовъра на Алфред Хичкок "Прозорец към задния двор" (1954).
С нея разговаряме за воайорството като удоволствие, подхранване на фантазиите и обсебване, както и за поп културата, която индустриализира личния живот и го прави печеливш бизнес. В крайна сметка защо искаме личното да е публично?
- Започваме разговора с темата за Twitch.tv - стрийминг платформа, в която може да се наблюдават хора, извършвайки различни неща като например как играят игри или извършват дейности от "реалния живот".
- Когато бях в Китай се изумих колко са напред в социалните медии. Можеш дори да не правиш нищо. Просто да седиш и да ядеш. Но хората плащат пари, за да те гледат.
- Защо това е толкова популярно в културата ни днес? Как мислиш?
- Не знам защо някой иска да гледа някой друг как яде. Когато аз бях тийнейджър имахме списания, четяхме, гледахме за живота на звездите, гледахме MTV, за да видим тези звезди. А днес сякаш всеки е звезда. Наистина е интересно да се наблюдава, но може да бъде и опасно, защото много лесно има достъпна информация къде се намират тези хора. Тоест ако искаш да им причиниш нещо, няма да е трудно.
Voyeur Window, 2021 mock-up for installation
Има големи компании и корпорации, които следят също така тази информация - какво те правят с нея? Когато бях в Шанхай през 2008-2009 година, те тъкмо бяха започнали със социална точкова система. Всеки гражданин има определена точкова система и ако например пресече на червено, той губи точки. Ако купуваш алкохол и цигари, също губиш точки. Ако загубиш много точки, можеш и да не можеш да пътуваш, с влакове, самолети... Тогава трябва да си купиш обратно точки. Също така съседите наоколо могат да пишат бележки за теб.
- Веднага се сещам за една от най-силните (според мен) серии на телевизионния сериал "Black Mirror". В конкретната серия хората вървяха из улиците, в магазините, във фитнеса, на работното си място и се оценяваха взаимно по рейтинг. Съответно, за да имаш висок социален статус се стараеш да имаш висок рейтинг. И всъщност постоянно се стараеш да правиш нещата така, че да се харесаш на околните и да те оценят високо, за да имаш рейтинг и самочувствие.
- Да, подобно е. В тази китайска платформа, благодареие на точките можеш или не можеш да дадеш децата си в по-добро училище, да си намериш по-добра работа и т.н. Това се е случвало и преди в Китай, по време на културната революция - съседи да наблюдават съседи и да ги докладват.
Тогава е било с писани на хартия писма, а сега просто е дигитално. Иначе няма голяма разлика. А това е форма на контрол. Това мисля, че е най-опасното в тези явления.
- Трейси, участваш в първото издание на международната изложба за съвременно изкуство Sofia Art Projects тук в София, в подлеза на Ларгото. В момента работиш по произведението си - ти реално строиш мини град в брик, високи и безкрайни жилищни блокове с малки светещи кутийки прозорчета. Вдъхновена си от Хичкок и филма "Прозорец към задния двор". Разкажи повече за концепцията.
- Това е един от любимите ми филми. Самата аз като артист съм воайор, от воайорството идва вдъхновението за повечето от нещата ми. Мисля, че се намираме в една особена фаза на развитие на социалните медии, както и на определянето на публично и частно.
Тези сгради, които в момента строя, изглеждат като тези във филма. Аз правя само референция към него, защото са свързани с идеята. Освен това ще има светеща в неонови светлини табела с гледащо око, както и Peep Show табела, също в светлини - като в градовете.
- Къде ситуираш тези малки градове? От какво значение за теб е географията, има ли тя роля в работите ти или местата са универсални - каквито могат да са в Шанхай, Чунцин, Ню Йорк и Берлин?
- По-скоро са универсални. Но в случая заради сградите брик, изглежда сякаш най-много като Ню Йорк. Но това е само заради сравнението с "Прозорец към задния двор". Иначе това не би трябвало да е определено място. Тези сгради и рекламни неонови пана могат да се намират навсякъде по света.
- Ти самата се наричаш воайорка, работейки. Всъщност голяма част от произведенията ти са свързани именно с документиране, наблюдение, разглеждане на различни места и техните странни характеристики. Това е география.
- Обикновено е така, да, много е важна за мен. Но в случая с тази работа, това не е така. За мен жилищните сгради са едни от най-интересните места. Обичам да ги наблюдавам. В Китай е много любопитно. Обичах да търся интересни места в Шанхай, но когато отидох в Чунцин, напълно полудях. Това е много луд град! Чунцин е като Шанхай на пета степен. Толкова е цветен и неуправляем. Наистина съм привлечена от вибриращи, хаотични места.
Американската артистка Трейси Снелинг Снимка: Jörg Dedering
- Интересно е как разбра изобщо логиката на този град Чунцин. Макар да съм била за няколко дни там, за мен това наистина все още е град-загадка. Изключително огромен, населен, криещ всякакви мистерии.
- Шанхай е по-международен град и е по-лесно за чужденец да живее там. Но Чунцин за мен е визуално доста по-вълнуващ. И с много повече енергия. Това е един различен град.
- В работата ти на Венецианското биенале през 2019 г. участваш именно с инсталация на павилиона на Swatch, вдъхновена освен от някои елементи на традиционната култура в Китай, също така от студиа за татуировки, реклами, комерсиалните елементи в градовете.
- Да, едновременно традиционни и неща от ежедневния живот като кенове бира, консуматорски продукти от магазините. Това беше третият ми път в Китай. За мен тази страна е много интересна с всичките си измерения, хората са страхотни...
- Две седмици работиш в София. Намери ли някаква логика в града? Как ти се струва?
- Много приятен град. Изглежда като хубаво, спокойно място. Не много голямо. Бях на битака два пъти, там беше много интересно.
Донякъде София ми напомня на Ню Орлиънс, особено в частите с по-стари сгради. В Ню Орлиънс след голямото наводнение не навсякъде са успяли да поправят улиците и тротоарите. Тук знам, че трябва да гледаш добре къде стъпваш и стоиш, за да не се пребиеш.
- Темата на Sofia Art Projects е "Интимност и спектакъл в епохата на социални медии". Защо според теб хората харесват това да се хранят с живота на другите, да гледат лайв, сторита в Инстаграм. Откъде идва това желание и интерес? Хичкок взема темата за воайорството в друго време, в днешно вече тя е в съвсем друг контекст, свързана с електронни устройства.
- Мисля, че воайорството е в природата на човека. Всеки иска да погледне и е любопитен какво става с другите хора, какво правят. Аз самата се смятам за воайор - не в краен патологичен вариант разбира се. Винаги ми е интересно какво правят хората и как живеят.
С Фейсбук и Инстаграм можеш лесно да следиш живота на хората, интересно е да виждаш как някой живее тотално различно от теб и т.н. Хората са все по-малко припознати в реалния свят и съответно във виртуалния могат по-лесно да осъществяват контакти. В живота лиспва истинският контакт. Виртуалните отношения са напълно нов свят. Видяхме през последната година с коронавируса колко важни са Zoom и Skype, как протичаха срещите между хората.
- Като човек, който изследва градовете, мислиш ли, че градовете са повече индивидуални, частни пространства или напротив - публични?
- Много зависи от самото място. Има разлика от Европа и места като Берлин например - с толкова много паркове и публични места в града, където хората да стоят през лятото. Като съм Калифорния или Сан Франциско например - това не е така. Затова обичам Берлин и използването на пространствата навън. В Китай също има градове, в които по цяла нощ в парковете през лятото има танци, където хората танцуват на различни видове музика. Според мен това зависи от самия град и доколко пространствата са усвоени от хората.
В много от големите жилищни блокове като тези тук, хората живеят без да познават съседите си. Ето че жилищният блок е място с много хора близо един до друг, но все пак и там има хора, които живеят в самота и изолация, което е тъжно.
- Как би описала София, ако трябваше да я опишеш с една дума?
- Не знам за дума, но винаги ще свързвам София с жълтите павета. Намирам ги за много красиви и ми напомнят за пътят от жълти павета в "Магьосникът от Оз".
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}