СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО
Интимност и публичност в епохата на спектакъла: Съвременно изкуство в подлеза на Ларгото
Разговор с Десислава Димова, една от кураторките на първото издание на международната изложба Sofia Art Projects, която се открива днес от 18.00 часа
Автор : / 2084 Прочита 6 Коментара
Shifting Colors на Стела Василева
"Интимност и спектакъл в епохата на социални медии" е темата на първото издание на Sofia Art Projects, а кураторки на проекта са Десислава Димова, Вера Млечевска, Весела Ножарова.
Изложбата се открива на 10 юни от 18:00 часа и продължава до 20 юни 2021 г. в подлеза на Ларгото под площад "Независимост" и онлайн. Тя е първото международно събитие за съвременно изкуство, което поставя в центъра на внимание археологическия комплекс и един от символите на София. С участието на 9 български и международни артисти и колективи изложбата поставя въпроси за миналото и настоящето, наследството и новите ценности, за живота ни в пост/пандемичени времена между интимното и спектакъла на социалните медии.
Разговор на Impressio с една от кураторките Десислава Димова за границите на публичното и интимното в епохата на дигитални светове, опитът в София да се представят международни изложби за съвременно изкуство в публични пространства като подлеза на Ларгото и подборът на български и чужди автори, които се намесват в темата със своите пърформанси и произведения.
Десислава Димова (Снимка: Личен архив/ Facebook)
- Как създадохте Sofia Art Projects, как възникна идеята за него?
- Преди всичко за удоволствие и защото искаме да създадем среда, в която да е интересно и вълнуващо да работим, да вървим по улицата, да мислим за света от днес. Като всички, имаме нужда от стимулиращи възможности, от разговор, от нови и непознати гледни точки.
Считаме, че София има нужда от още и повече международни събития. Нашите наблюдения бяха, че липсват изложби, които да са мащабни, и да ангажират не само професионална, но и широка публика, да напипват пулса на ежедневието, да свържат града със съвременните художествени практики и с най-интересното, което се случва по света.
Искахме София да се усети като център на събитята, да се видим отстрани и да се преосмислим от най-различни посоки, да доведем някои от най-интересните и стимулиращи художници, да мислят заедно с нас, да реагират в нашата реалност.
Същевременно, това не е типичен проект на изкуство в градска среда, което често се оказва инструментализирано за най-различни институционални и публични цели. Искахме да създадем пространство, в което да е възможен експеримент, хумор, свобода. Вероятно това е и най-трудният елемент в такъв мащабен публичен проект, в който трябва да се припознаят едновременно и институциите, и широката публика, и художниците.
Работата на американката Трейси Снелинг Shanghai- Chongqing hotpot
- Идеята за интимност в едно общество на спектакъла (по Ги Дебор) е сведена до едно илюзорно псевдообщество, основано на стоката и възпроизводството на стоки, на консумацията. По какъв начин ще видим разбработена темата в работите, които ще бъдат представени?
- За нас беше интересно да видим как са еволюирали тези концепции в днешното общество. Как да мислим извън клишетата, дори и интелектуалните.
Инсталацията на Анета Мона Киша и Луция Ткачова например, разглежда как собственото ни тяло е превърнато във феномен на технологията. Ръката, пръстите, в момента ни свързват със света чрез дигиталното (буквално "пръстово" от латински, свързано с броенето до десет на пръсти.) Но това не е толкова нов феномен, колкото ни се иска да мислим. Технологията, чрез оръдията на труда, е свързана с ръката от праисторически времена.
Иван Мудов разглежда консумацията от гледна точка на един неин непредставителен, но за сметка на това икономически, екологически и социално важен аспект - отпадъците. Художникът има цяла серия от произведения на тази тема, но за изложбата тук ще направи специално пърформанс. Той е колкото артистична акция, толкова и ноу-хау, или старт-ъп идея ако щете, за най-бедните и просещите. Той я внася от Кейптаун, където просяците по кръстовищата не искат просто пари, а ви предлагат в замяна да изхвърлят боклуците от колата ви.
- Разкажете повече за селекцията от артисти, които сте подбрали? Защо точно те и как те с работата си влизат в темата, която сте задали?
- Интересувахме се от произведения, които изследват и разтягат границите на това, което възприемаме като интимност и спектакъл. Искахме да провокираме собствената си теза и най-вече търсихме художествени позиции, които ни помагат да усетим нюансите, преживяването, чувствителността и крехкостта, но и комичността на нашето съществуване. Избрахме на първо място художници, които харесваме, с много от тях вече сме работили, други са за пръв път в България. Работим и с много български автори, от различни поколения.
Това за нас е първата международна изложба след пандемията. Искахме да намерим отново чувството за общност, да се усетим свързани чрез произведенията.
- Има ли разлика между публично и интимно днес - или публичното е превзело интимното? Как се е случило това и защо? Предимно социалните мрежи (дигиталното развитие) ли извършиха този "преврат"?
- Има преди всичко промяна на идеята за това какво е публично и какво е интимно, промяна на начина по който живеем и се (само)възприемаме. Понятието за интимност, с което сме свикнали е исторически сравнително ново. Идеята за лично пространство, за ясна разлика между интимната и колективната сфера не е някаква изначална даденост, която изведнъж се оказва пометена от социалните мрежи и универсалната дигитална свързаност. Тя винаги е била исторически и социално обусловена. Тук имаме просто нови параметри, които създават нови интимности и нови колективности, и именно тях искаме да изследваме.
Във видео стрийминга, който ще излъчим на 15-и юни, имаме включена работа на художничката Амалия Улман. Тя стана известна с "курирания" си инстаграм профил, в който пресъздаде персонажа и живота на художничката Амалия Улман. Все още не знаем до колко той е автентичен. Във видеото, което ще покажем, Улман разказва в документален формат историята на нейното детство и семейство. Границата между лично и публично, между реалност и фикция отново остава неясна. Художничката разкрива всичко, и все пак оставя завесата на интимното непокътната - истина или приказка е това, което ни показва, или може би по малко и от двете?
- Любопитен е и изборът на пространство - всички художествени намеси ще бъдат в подлеза на Ларгото - едно публично пространство, през което минава ежедневно голям поток от хора. Защо го избрахте?
- Ларгото е невероятно място от гледна точка на семантични натрупвания. То е в центъра на града, отгоре са Президенството, новата сграда на парламента, ЦУМ, жълтите павета. Това е също място на протести, но и на най-обикновен натоварен градски трафик. Пред ЦУМ пък се събират младежи, които репетират, танцуват и се снимат за ТикТок. (Хореографът Виктор Рубан ще работи на място с този феномен.)
В подлеза, спектакуларно ремонтиран в последните години, са руините на древна Сердика, магазини за сувенири (много от тях в момента са само празни витрини), и част от потока на хора от и към метрото. Произведенията, които показваме, реагират на всички тези елементи. В Ларгото по време на пандемията се събираха много младежи, които намериха в това пространство възможна социална платформа.
Вдъхновени от тях и начина, по който свързват реалното и виртуалното пространство, ние също продължихме проекта в интернет. Мястото вибрира от една смесица от древна история, представителност и банално ежедневие, в която усещането за сегашно време е особено изострено. Струва ни се особено подходящо начало за първото издание на Sofia Art Projects.
Рафаел Монео и Лина Бо Барди спечелиха наградата "Златен лъв" на Архитектурното биенале във Венеция
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}