ИСТОРИИ ОТ БИТАКА
Художникът Радостин Седевчев излага документи от миналото, издирени по битаци
Яра Бубнова е куратор на изложбата "Този чист свят се ражда и умира, без да оставя гробници", която се открива на 11 март в зала 19 на "Квадрат 500"
Редактор : / 1587 Прочита 0 Коментара
Художникът Радостин Седевчев работи с оригинални документи от миналото, издирени и придобити по битаците - снимки, писма, дневници, карти, ученически тетрадки, бележници и други подобни свидетелства, завинаги отделени от авторите си, станали ненужни и някак анонимни.
В тях са събитията и подробностите на частния живот на "малкия човек", често пропускани от голямата колективна история, която се учи по учебници, разказва авторът.
Методът на Седевчев е реинтерпретация - визуална, текстова, смислова, винаги внимателна към първоизточника, но абсолютно свободна в създаването на самостоятелен образ, разказ, илюзия. Автентичният материал е "изходникът" - термин, популярен сред компютърджиите - служещ като първичен отворен код, позволяващ модификации и умножаване на гледните точки, обяснява Яра Бубнова. Тя е куратор на изложбата "Този чист свят се ражда и умира, без да оставя гробници", която се открива на 11 март в зала 19 на "Квадрат 500", част от Националната художествена галерия.
Сред представените работи е снимката от празника на рицарите от Френския колеж в Пловдив през 1939 - "Плененият рицар", която мотивира графичната визуализация на математическа шахматна задача единствено с ходове на кон, който накрая пленява самия себе си.
В изложбата присъства черно-бяла фотография на неизвестна двойка, закрита отгоре с парче шарена опаковка, скъсана на "ключово" място върху снимката на жената. Свързан с афоризма, приписван на Жаклин Кенеди: "Перлите са винаги подходящи" и с известно усилие от страна на зрителя, цитатът може да се разчете. Стара корица от тетрадка с баснята на Лафонтен за заяка и костенурката се превръща в схема на Парадокса на Зенон - който е последователен и упорит, печели пред самонадеяността, колкото и основателна да е тя ("Ти върви, аз ще те настигна").
Текстовите документи, отнасящи се до едно и също конкретно лице, свързано с наказателен лагер (трудово-възпитателно общежитие), са два вида - доноси и доклади за дейността му, и любовни писма до него.
Обширният снимков и дневников архив на едно българско семейство от 1970-1990 г. ("Паралел") е в състояние да промени представата ни за съответния период от миналото, коментира Бубнова. Инсталацията проследява личната икономика и историята на мащабни туристически пътувания на конкретни хора зад граница от екзотични градове в азиатската част на бившия СССР до културните и социални преживявания при срещи с музеи и художествени центрове на Европейския запад.
Бившият Текстилен техникум в Габрово да стане Център за съвременно изкуство "Кристо и Жан-Клод"?
Двуканалната видеоинсталация "Присъстващо отсъствие" (2018) проследява живота на язовци, практично и естествено заемащи изоставените гробове в едно запустяло гробище. В продължение на месеци през деня и нощта камерите на Седевчев проследяват природния кръговрат, в който човешката представа за ценности е лишена от смисъл, а миналото - не.
Освен това видео, всички останали творби в изложбата са създадени специално за нея. Формата и форматът им се разгръщат в зависимост от конкретното пространство на характерната с автентичната си антична гробница зала в "Квадрат 500".
Създаден е абсурдистки римейк на гробницата - със същите размери, симетрично огледално разположение, съвременни нетрайни материали и преобърнати послания. Древният покриващ свод на гробницата става дъно на нестабилна люлееща се конструкция. С тази игра е свързано названието на изложбата - "Този чист свят се ражда и умира, без да оставя гробници" от стихотворението "Властителят" на Рьоне Шар, в превод на Златозар Петров.
Радостин Седевчев е роден в Перник през 1988 г. Завършил е стенопис в НХА при проф. Николай Драчев. Придобива образователно-научна степен доктор в НХА (2018) и в момента е асистент в специалността "Стенопис". Специализирал е в Университета за изящни изкуства (HfBK) в Дрезден, Германия (2017) и в университета "Глендур" в Уелс, Великобритания (2011).