СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Актьорът Петър Петров: Изкуството започва точно в 19 часа
Младият творец ни кани за малко в неговия артистичен домашен уют
Автор : / 3200 Прочита 0 Коментара
Петър Петров (Снимки: Драгомир Димчев и Йонко Русев/Колаж: Петя Александрова)
Изкуството е под ключ. И не само то. Но ще се завърне ли скоро ключарят или още дълго ще размята прашния си, износен шлифер, под който вместо връзка ключове се крият пъстри балони? Изкуството остава там, зад прозореца, отвъд погледите, усмивките и ръцете, които не смеят да се докоснат...
Днес влизаме в дома на една артистична двойка - той драматичен актьор, тя куклена акриса. Има ли дефиниция за артиста? Лицата им не се размятат по малкия екран, но те живеят със сцената и тя ги очаква... Различна ли ще бъде?
Усмивка! Петър Петров и Силвана Петрова (Снимка: Личен архив)
- Ще ни разкажеш ли малко повече за теб?
- Казвам се Петър Петров на 28 години, завърших НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър" в класа на проф. д-р Атанас Атанасов.
Сега съм актьор в общински Театър "Любомир Кабакчиев" в Казанлък и в момента изучавам "Артмениджмънт", магистърска степен в АМТИИ "Проф. Асен Диаманадиев" в Пловдив.
- Ти си от класа на професор Атанас Атанасов, какво ти даде Академията и кое ти липсва от нея?
- Четири прекрасни години изпълнени с много приятели, нестихващ творчески труд и енергия. Един голям екип от преподаватели, които ни потопиха в изкуството, виждайки скритите от нас качества и възможности, за които дори и не сме подозирали, че носим в себе си. Преподаватели, които ни изградиха като личности и актьори. Липсва ми липсата на рутина в Академията.
- Чувстваш ли се по-различно като щатен актьор в общински театър?
- По-различно от кое? Актьор си навсякъде, независимото дали си в общински театър, държавен или на свободна практика, във всички случаи си на сцената.
- Казанлъшкият театър има дълга история и последните години прави интригуващи спектакли, но всеки актьор мечтае за голямата сцена. Съжаляваш ли за нещо?
- Не съжалявам за нищо. Не се обръщам назад, за да не се спъна. (смее се)
- Имаш ли си любима роля и тази, с която най-много се гордееш?
- Нямам любима. Във всяка една се хвърлям стремглаво и както тя оставя част от себе си в мен, така и аз, взаимно е.
- Трудната роля и мечтаната?
- Винаги е трудно, лесно няма. Всяка роля е различна и всяка те провокира по различен начин. Мечтаната, може би все още я търся.
- Невъзможната роля?
- Не знам. Може би, когато не отговаряш физически и визуално на даден персонаж, но ти се иска много да го изиграеш. Ако това се смята за невъзможна роля...
- Какво прави един актьор в момента?
- Стои си на "сцената" вкъщи. (смее се)
- Кое ти е най-трудно и имаш ли притеснения за утре?
- Бих ти отговорил така: "Щастлив е оня и благословен, който приема днес за своя ден, който би казал ведро и без страх, дори да няма утре, днес живях", думи на Дейл Карнеги.
- Как започва един твой ден в изолацията, в която сме?
- Кафе, цигара и писане на дипломна работа.
- и как свършва...
- С гледането на сериала "Хавай 5-0".
- Разказа ни, че снимаш кратки филми с приятелката си, също актриса. Какви са и какво ви вдъхновява? Къде да ги гледаме?
- Да, снимаме заедно с приятелката ми Силвана Петрова, която е щатна актриса в Държавен куклен театър - Сливен. Това са кратки хумористични видеа, които решихме да правим, докато си стоим вкъщи. Правим си разкадровка и започваме да снимаме с телефона ми, следва видео монтаж и накрая ги качваме в новоизлюпения ни канал в YouTube PETROVI "ART - VISION".
Имаме си и страница и във Facebook. Правим ги с идеята, хората да се забавляват от вкъщи. Все пак, както казва Джоузеф Адисън: "Човек се отличава от всички други същества по способността си да се смее".
Гледайте: "Време за диета":
- Как изглежда едно артистично семейство. Няма ли конкуренция между вас?
- Конкуренция няма, провокираме се взаимно. И се стараем да гледаме на всичко с чувство за хумор.
Гледайте "Домашен фитнес":
- Написал си есе за културата в момента, коментарите са много, какво пропускаме?
- Есето беше провокирано от създалата се ситуация в целия свят, която провокира хората на изкуството, да бъдат рефлективни и изобретателни. И щом сме стигнали до тук, явно пропускаме нещо. Може би трябва да забавим темпото, за да се огледаме около нас, около себе си, за да не пропускаме.
- Накратко..
- Не мога да бъда кратък.
- Мечтата?
- Несбъднат сън.
- Последният сън?
- Поредната мечта.
- Сцената е...
- Магия.
- Изкуството започва...
- Изкуството започва точно в 19 часа.
Ето какво написа той:
Ковид-19, епидимиологичната обстановка през погледа на изкуството
"Изкуството е разнообразна гама от човешки дейности и произведения, създадени с естетическа цел, но също така и комуникативна чрез визуални, слухови или изпълнителни материали, изразяващи въображаемите и техническите умения на автора, предназначени да бъдат оценени заради тяхната красота и емоционален заряд. За изкуството може да се каже, че заема особено място в дейността на човека.
Без него той би се лишил от красотата и вкуса на живота.
Но днес в света се разиграва невиждана до този момент трагедия, която не беше поставена от нито един режисьор по целия свят. Трагедия, която нито един зрител не беше подготвен да гледа и преживее. Заглавието на трагичната постановка е "COVID-19". За много кратък период от време, постановката успя да осъществи Европейско турне, и да достигне до голяма аудитория по целия свят.
Билети за тази постановка нямаше, не защото бяха разпродадени, а защото всеки можеше да я гледа безплатно. Имаше дрескод, маска и защитни костюми, като тези костюми се ползваха от лекарите, които бяха на първи ред.
Огромен брой аудитория по целия свят беше заразена с тази трагична пиеса. Бройката на изгледалите това представление се увеличаваше с всеки изминал ден. Огромна част от зрителите си тръгваха от представлението със симптоматика и трябваше веднага да бъдат хоспитализирани в болници. За някои се налагаше интубация, за да могат да оцелеят.
Други не успяха да преживеят спектакъла и стигнаха до летален край. Този край достигна и културните институти, поради причината, че "COVID-19", беше голяма конкуренция, с която те трудно успяваха да се справят. Тази трагична постановка продължава и днес, всички по целия свят чакат тя да бъде свалена от репертоара, и никога повече да не се играе. Но докато всички чакаме, настъпиха здравни и икономически кризи по целия свят. Налага се интубиране на икономиката, а скоро ще се наложи и интубиране на културата.
Поради епидимиологичната обстановка всички културни институти, както и независимият културен сектор страдат много. Не знаят какво ги очаква в утрешния ден, не знаят кога ще могат да покажат своето изкуство на своята публика, за да й повдигнат духа. Не знаят дали ще се справят финансово. Не знаят дали ще бъдат подкрепени. Незнанието е навсякъде, във всеки един сектор. Знаем, че това което създава изкуството не е жизнено потребно на човека, в неговата борба за оцеляване. Човек би могъл да живее години без да посети някакво културно събитие или да не прочете една книга, но не би могъл без храна.
То не може да ни нахрани, облече, нито да излекува болните зрители, пострадали от "COVID-19".
Но ние не можем да си представим свят, в който няма изкуство, няма книги, картини, скулптури, музика, театър, кино, мюзикъл, опера, балет, симфоничен оркестър, народни танци и много други. Затова изкуството играе важна и решаваща роля в живота на човека. Важно е всеки да се докосне до силата и красотата на изкуството. Чрез изкуството опознаваме света.
"COVID - 19" нанася големи щети върху културния сектор. Всяка една държава пази своята култура. Всеки един културен институт има своята история. Всеки един човек пази в себе си културата на своя народ. И всички трябва да я браним. Ще завърша с анекдот, които живее в безброй варианти, но за съжаление е измислен. За Чърчил, на когото по време на войната му предложили да спести от бюджета за култура, но той отказал с думите "За какво тогава се браним". Според Ричард Лангуърт цитатът може да е произлязал от две реални случки.
През 1938 г. в свое парламентарно изказване Чърчил посочва, че: "Изкуствата са от основно значение за завършения живот на всяка нация. Държавата има дълг към себе си да ги поддържа и насърчава." По-късно, през войната, той отказва да евакуира платната от Националната галерия на сигурно място в Канада. Думите му, според дъщеря му са: "Нищо не бива да се изнася! Скрийте ги в пещери и зимници. Ще ги бием!"
Въпреки трудностите, които застрашават не само живота ни, но и запазването и развитието на културата ни, ние трябва да бъдем обединени и да се борим за нашето минало и настояще."
*Предоставено от Петър Петров
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}