ВЕЛИКИТЕ СВЕТОВНИ ТЕАТРАЛИ
Питър Брук: Майсторът на театрално гурме, който готвеше със сметана, кръв и подправки
Едва на седем години, Питър Брук изиграва четиричасова версия на Хамлет сам пред родителите си
Автор : / 3507 Прочита 0 Коментара
Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg /Снимки: Getty Images
"Мога да взема което и да е празно пространство и да го нарека сцена. Някой преминава през това пространство, докато друг го наблюдава и това е достатъчно, за да започне театралното действие.", казва великият режисьор.
Питър Брук е знакова личност в британското театрално и филмово изкуство, носител на награди "Оби", Драма Деск" и две награди "Тони". През своята дълга творческа кариера, започнала през 1943, той поставя над 50 спектакъла и снима около десет игрални филма.
Питър Брук е автор на няколко книги, в които размишлява върху законите и природата на театъра. В тях той търси "живия театър", изчистен от фалша и шаблона. Изнасял е лекции в различни градове по света. Има изяви и като оперен режисьор.
На 2 юли 2022 г. на 97-годишна възраст големия Питър Брук - една от емблематичните личности на европейския театър от втората половина на ХХ век си отиде от нашия свят.
Питър Брук е роден на 21 март 1925 в Лондон, Англия, в семейството на еврейски имигранти от Латвия. Баща му Саймън и майка му Айда се химици. Учи в Уестминстърския колеж и завършва Оксфордския университет.
Още на седем години изиграва четиричасова версия на Хамлет сам пред родителите си. Следва в колежа "Магдален" в Оксфорд и бързо се озовава в Кралската опера.
Брук прави дебюта си като режисьор през 1945 в репертоарния театър в Бирмингам, след като е открит от Бари Джаксън. Режисира "Порочен кръг" (1945) с Алек Гинес и "Опазената Венеция" (1953) с Пол Скофилд и Джон Джилгад.
В края на 40-те години Брук за кратко е режисьор и в Кралската опера на Ковънт Гардън, където неговата постановка на "Саломе" на Рихард Щраус по едноименната пиеса на Оскар Уайлд с впечатляващи сюрреалистични декори на Салвадор Дали предизвиква шумна сензация.
Питър Брук (Снимка: Getty Images)
Налага се като водещо режисьорско име на английската сцена през 60-те години на ХХ век с формирането през 1960 г. на Кралската Шекспирова компания (RSC), създадена и оглавена от Питър Хол, който го кани като режисьор и член на ръководния ѝ екип.
През 50-те години работи по много спектакли във Великобритания, в континентална Европа и САЩ. През 1962 се завръща в Стратфорд на Ейвън, където се включва в новооснованата Кралската Шекспирова трупа, където поставя "Крал Лир" (1962), "Марат/Сад" (1964), "Ние" ("US", 1966), посветен на САЩ и Виетнамската война, и "Сън в лятна нощ" (1971).
През 1970 заминава в Париж, където заедно с Мишелин Розан основава Международния център за театрални изследвания същата година, който представлявал ансамбъл от актьори, танцьори, музиканти и други изпълнители. С него Брук посещава различни страни в Африка и Азия. В центъра се развива изследователска работа върху основите и историческото развитие на световната драма.
Английският театрален и филмов режисьор и продуцент Питър Брук (Снимка: Getty Images)
Брук поставя продукции за различни аудитории, включително спектакли за наркозависими и за психично болни. Сред основните произведения, които той режисира, е "Махабхарата", 9-часова драматизация на санскритски епос, която е представена в няколко страни.
Сред филмите, които Брук режисира, са "Просешка опера" (1952) "Модерато Кантабиле" (1960) с Жан-Пол Белмондо и Жана Моро, "Повелителят на мухите" (1962), "Марат/Сад" (1967), който филмира по своя собствен спектакъл и заснема през 1964, "Срещи със забележителни хора" (1979) и "Махабхарата" (1989) по едноименния индийски епос.
Оттогава Брук създава различни театрални творби като например версия на "Мъжът, който сбърка своята жена с една шапка" (1994) на Оливър Сакс, "Дон Жуан" (1998) на Моцарт и опростена версия на "Хамлет" (2000).
Премиерата на "Тиерно Бокар", един от неговите последни спектакли, е в Европа през 2004, а в САЩ се играе за първи път през 2005 с партньорството на Колумбийския университет.
Творбите на Брук са повлияни от теориите за експерименталния театър на Йежи Гротовски, Бертолт Брехт, Всеволод Мейерхолд, от театъра на жестокостта на Антонен Арто и от мистика Георги Гурджиев.
Автор е на книгите "Празно пространство" ("Empty Space", 1969), "Подвижната точка" ("The Shifting Point", 1987) и "Отворената врата" ("The Open Door", 1995).
През 1951 г. се жени за актрисата Наташа Пари и живее с нея до смъртта й през 2015 г. Те имат две деца - син и дъщеря.
Синът на Питър Брук, Симон Брук, също е режисьор. Той режисира "Близък портрет на Брук от Брук", документален филм за своя баща.
Питър Брук е командор на Британската империя от 1965 г., рицар от Ордена на кавалерите на честта от 1998 г. офицер от 1995 г. и командор от 2013 г. на Ордена на почетния легион.
"Питър Брук няма някаква профилирана методология, само че това, което дефинираме като делото на живата му, е преоткриването на театралните средства, преоткриването на теорията на театъра.
Ако има две понятия, които за Брук са централни, това са разказът - магическият и поетичният метод, по който този роман стига до сърцето и мозъка на фена. И в случай че нещо вълнува Брук до края на живота му, това е по какъв начин тази връзка всякога да бъде откривана още веднъж.", коментира театроведът проф. Виолета Дечева.
А Саймън Макбърни, основател и артистичен директор на лондонския Theatre de Complicite, силно повлиян от методите на Брук, го окачестви в Туитър като "визионер, провокатор, пророк, измамник и приятел".
Критици описват режисурата му като "театрално гурме", защото "готви със сметана, кръв и подправки", отбелязва английският театрален критик и писател Кенет Тайнън.
Какво казва Питър Брук
На първа репетиция слепият води слепците.
Ако добрият театър е възможен само при добри зрители, то всяка зрителска аудитория има този театър, който заслужава.
В нашето общество като цяло ролята на изкуството не е определена. Мнозинството хора могат да съществуват прекрасно без всякакво изкуство, и даже, ако съжаляват за неговото отсъствие, то, при всеки случай, не се отразява на техните дейности.
Най-тежката задача за актьора е да бъде едновременно искрен и да остане настрана.
Именно отношението на цензурата към театъра говори красноречиво за неговата скрита сила.
Киното носи радост, като разпространява въображаеми ежедневни впечатления на екрана. Театърът винаги се утвърждава в настоящето.
Лъжливите символи обичайно са неясни и размити, а оригиналните символи са определени и недвусмислени.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}