Британският режисьор Питър Брук почина на 97 години, съобщи БТА. Сред неговите епохални постижения са деветчасовият спектакъл "Махабхарата", умелото режисиране на Лорънс Оливие и Джон Гилгуд, поставянето на Шекспир, когато е едва на 20-годишна възраст, и още неизброими спектакли и публикации, съобщава вестник "Гардиън".

Брук предефинира начина, по който мислим за театъра. Той е сред най-влиятелните театрални режисьори на 20 век, преоткриващ изкуството, свеждайки го до най-основните и мощни елементи на драмата.

Почти мистична фигура, често споменавана наравно с Константин Станиславски, който направи революция с метода си за изграждането и пресъздаването на образи в актьорското майсторство, Брук продължи да работи и предизвиква публиката и в последните си години.

Най-известен със своя шедьовър от 1985 г. "Махабхарата" - деветчасова версия на хиндуиския епос, той живее в Париж от началото на 70-те години, където създава Международния център за театрални изследвания в стара музикална зала.

Брук прави своя професионален режисьорски дебют едва на 17 години и е определян като изключителен талант от самото начало.

"Мога да взема всяко празно място и да го нарека гола сцена. Човек минава през празно пространство, докато някой друг го гледа, и това е всичко, което е необходимо за едно театрално действие...", пише той.

За мнозина изумителната постановка на Брук "Сън в лятна нощ" - представление, гостувало и у нас, е повратна точка в историята на световния театър.

Питър Брук вдъхновява актрисата Хелън Мирън да изостави процъфтяващата си кино кариера, за да се присъедини към неговата зараждаща се експериментална компания в Париж.

Сред филмите, които той режисира, са "Просешка опера" (1952) "Модерато Кантабиле" (1960) с Жан-Пол Белмондо и Жана Моро, "Повелителят на мухите" (1962), "Марат/Сад" (1967), който филмира по своя собствен спектакъл и заснема през 1964, "Срещи със забележителни хора" (1979) и "Махабхарата" (1989) по едноименния индийски епос.

Оттогава насам Брук създава различни театрални творби като например версия на "Мъжът, който сбърка своята жена с една шапка" (1994) на Оливър Сакс, "Дон Жуан" (1998) на Моцарт и опростена версия на "Хамлет" (2000).

Премиерата на "Тиерно Бокар", един от неговите последни спектакли, се състои в Европа през 2004, а в САЩ се играе за първи път през 2005 с партньорството на Колумбийския университет.

Творбите на Брук са повлияни от теориите за експерименталния театър на Йежи Гротовски, Бертолт Брехт, Всеволод Мейерхолд, от театъра на жестокостта на Антонен Арто и от мистика Георги Гурджиев.

Автор е на книгите "Празно пространство" ("Empty Space", 1969), "Подвижната точка" ("The Shifting Point", 1987) и "Отворената врата" ("The Open Door", 1995).