МИСЛИТЕЛИТЕ НА ЕПОХАТА
Да си Рьорих е божествен печат
30 години от смъртта на големия художник и мислител
Автор : / 14413 Прочита 20 Коментара
Колекция "Рьорих" / Източник: Международен център "Рьорих"
Светослав Рьорих - син на Елена и Николай Рьорих, неподражаем художник и философ, обществен деятел, колекционер, извънредно интригуваща личност. Трудно е да се опише в едно изречение всичко, което този човек е бил, и продължава да бъде за поколения хора в цял свят.
Затова съвсем точно ми се вижда да цитирам един индийски критик, който казва: "Да си Рьорих не е дори титла, а божествен печат!"
Роден е на 23-и октомври 1904-та година в Санкт Петербург, а умира в Индия на 30-и януари 1993-та година. Точно преди трийсет години. Трудно е дори човек да си представи, че той отдавна не е между нас, живите, защото всичко което е създал - и картините, и словата му сякаш се "случват" сега и продължават да звучат актуално.
Светослав Рьорих има щастието да се роди в семейството на уникални личности - Николай и Елена Рьорих. До 12-годишната си възраст расте в родния Санкт Петербург и като дете се интересува от зоология, орнитология, естествени камъни и минерали. После започва да моделира всичко, кето ражда природата в детското му въображение. Записват го да учи в училището на Дружеството за насърчаване на изкуствата, а после в Санкт Петербургската гимназия на Карл Май. В свободното си време се занимава с живопис и дори помага на баща си по проектите за оперните постановки "Снежанка", "Княз Игор" и "Садко".
След като завършва гимназия е пратен в Лондон, където започва да учи архитектура в Кралската художествена академия.
Колекция "Рьорих" / Източник: Международен център "Рьорих"
Продължава образованието си в САЩ, в архитектурния факултет на Колумбия, и по-късно - в Харвардския университет. Посещава и курсове в скулптурния отдел на Университета на Масачузетс.
Мнозина ще кажат, че е имал късмет да е дете на такива знаменити родители, които създават множество културни и образователни институции, и че е имал възможност да се впише в тази дейност, дори да не беше талантлив. Но Светослав Рьорих доказва пред света, че той е отделна, значима личност, с необозрим принос в много области на науката, изкуството и философията. Едва 19-годишен започва да ръководи Международния арт център Corona Mundi, а по-късно и музея на баща си в Ню Йорк.
Колекция "Рьорих" / Източник: Международен център "Рьорих"
Тогава още не знае, че животът му ще се свърже съдбовно не с Америка, а с Индия. За пръв път посещава страната през 1923-та година. Там остава близо година, през която обикаля Индия и остава удивен от древното индийско изкуство. Започва да събира ориенталски произведения и създава уникална колекция, която за жалост не оцелява след смъртта на художника.
След завръщането си обратно в Америка, Рьорих поема ръководството на образователните институции на родителите си, докато те са заети с изследователска работа в експедициите, които организират. Светослав Рьорих рисува и подобрява значително живописната си техника. До такава степен, че през 1925-а година бива награден с най-високата награда на изложбата във Филаделфия.
Колекция "Рьорих" / Източник: Международен център "Рьорих"
В онзи период е признат като много силен портретист. И до днес много познавачи са на мнение, че е най-добър в този жанр.
Светослав Николаевич Рьорих е автор на над 30 портрета на своя баща, един от които днес се намира в Люксембургския музей в Париж.
През 1931-ва година Светослав Рьорих се премества да живее в Индия, където остава до смъртта си. Нарича Индия своя втора родина, но тъгува за Русия. През 1941-ва година, когато Германия напада Съветския съюз, Рьорих изпраща телеграма до посланика на СССР в Лондон, с молба да бъде назначен в Червената армия. Посланикът отказва и Рьорих намира свой начин да помогне на родината си, като прехвърля приходите от продажбата на картините си на съветския Червен кръст.
Пщенска марка, издадена в Русия, с лика на Светослав Рьорих
От 1948-а година нататък Рьорих е завладян от нова кауза - активно работи за опазването на паметниците на древната индийска култура. Като активен гражданин оглавява комитети, които поставят конкретни искания за подкрепа от страна на индийското правителство.
През 1945-а година Светослав Николаевич се свързва и "роднински" с Индия, като сключва брак с индийка. Тя е първата дама на индийското кино, ръководител на групата Bombey Talkies Devika Rani и племенница на индийския писател, философ, педагог и композитор Рабиндранат Тагор.
Съпругата на художника е неговата муза / Източник: Международен център "Рьорих"
Девика Рани е много красива и се превръща в муза на художника. Двамата се установяват да живеят в една плантация, засадена с етерни растения близо до Бангалор. Мястото е не само красиво, но и богато на петрол. Френски и швейцарски парфюмерийни предприятия осигуряват на Рьорих стабилен доход от продажбата на петрола под земята на имението му. Така той е свободен да се отдаде напълно на научната си работа и рисуването. За съжаление, въпреки голямата им любов, Светослав и Девика не се сдобиват с деца и художникът не оставя наследници.
Колекция "Рьорих" / Източник: Международен център "Рьорих"
Светослав Николаевич Рьорих се посвещава изцяло на широкомащабна дейност в различни направления: участва активно в дейността на Института за хималайски изследвания и ръководи катедра по природни науки. Занимава се с въпроси от ботаниката, орнитологията, минералогията, астрологията, тибетската фармакопея и пр. Като изключително образовен човек в природните науки, си изработва философския мироглед, че всичко е свързано с космоса. В тази връзка са и неговите специфични религиозни изследвания.
Всички свои наблюдения и научни анализи, Рьорих записва и предава опита си чрез педогагическа и социална дейност. Създава си мироглед, известен с името "Жива етика". Рьорих е дълбок мислител, чиято дейност тепърва ще се анализира в глобален план.
Колекция "Рьорих" / Източник: Международен център "Рьорих"
Една част от философските разсъждения на този невероятен човек са свързани с ролята на изкуството като "перфектната добродетел", както се изразява той. Завещал ни е множество есета с разсъжденията си по този въпрос, както и много бележки в дневниците си. Книгите на художника със статии и есета, обхващат различни области на знанието.
Светослав Рьорих е автор на изкуствоведската монография "Изкуството в долината Кулу" (1967), както и на редица изкуствоведски и философски статии и беседи, част от които са публикувани в сборниците "Да се стремим към Прекрасното" (1993) и "Изкуство и живот" (2004).
Колекция "Рьорих" / Източник: Международен център "Рьорих"
В една от книгите за Живата етика той пише, че истината е в красотата, и че тя е базисна за еволюцията на човечеството; че човек трябва да се изгражда в хармония с космоса и с енергийните процеси, които протичат във Вселената. Рьорих вярвал, че не само човеците, но и произведенията на изкуството излъчват аура - скрити вибрации. Тази скрита сила, според него, е висшият идеал, който стои в основата на създаването на великите произведения на изкуството. На нея, според художника, се дължи и ефектът им - силните емоции, които събуждат.
Колекция "Рьорих" / Източник: Международен център "Рьорих"
Педагогическата работа на Рьорих преследва една наглед също толкова идеална цел - подготовката на съвършени хора. Художникът участвал присърце в работата на детското училище, създадено през 1962-ра година в индийския град Бангалор. Именно там Рьорих залага концепцията си за морално и етично възпитание на децата по специална техника - запознаване с идеите на известни философи, природознание и художествено образование. От 1977-а година до смъртта си Рьорих подкрепя и финансово това училище.
Колекция "Рьорих" / Източник: Международен център "Рьорих"
През 1972-ра година Светослав Рьорих основава и културно-образователния център на изкуствата "Читракала Паришад" в Бангалор, който по-късно става клон на един от местните университети.
Светослав Рьорих е носител на множество държавни награди от много страни в света. Сред тях са индийският орден "Падма Бхушан", българските ордени "Мадарски конник" и "Кирил и Методий". Рьорих е носител и на международната награда на Джавахарлал Неру, почетен член е на няколко академии по изкуствата в света, сред които е и Индийската академия за изящни изкуства.
Светослав Рьорих / Източник: Архив на Съюза на художниците в Русия
По думите на художника сред всички свои награди, най-скъпа на сърцето му, поради голямата му привързаност и признателност към неговите родители, била наградата, създадена от Нюйоркския музей на баща му - Николай Рьорих, която той получава лично от ръцете на баща си.
Днес платна на Светослав Рьорих могат да бъдат намерени по целия свят. В родината му Русия, за пръв път представят творчеството му през 1960-а година в Държавния музей на изящните изкуства "Пушкин", а след това и в Санкт Петербургския Ермитаж.
Колекция "Рьорих" / Източник: Международен център "Рьорих"
През 1989-а година в Москва започва създаването на Фондацията "Рьорих". През 1990-а година лично Светослав Николаевич връчва на фондацията безценното наследство на фамилия Рьорих: картини, библиотека, архив и лични вещи. Рьорих-син предава на Русия 288 картини на баща си Николай Рьорих, които днес се намират в Музея на Изтока в Москва.
Тези безценни творби и експонати слагат основата на експозицията на недържавния музей към тях, който известно време носи името "Музей на Светослав Рьорих", а днес е Международен център "Рьорих" (МЦР). Центърът е водеща световна културна институция, която организира големи научни конференции на видни учени от много държави.
Колекция "Рьорих" / Източник: Международен център "Рьорих"
"Мога само определено да кажа, че любовта ми към природата, към изкуството, изучаването на философията и вътрешният ми устрем към духовния свят, ми даваха най-голямо вдъхновение. Бяха мои пътеводни звезди и създадоха най-безценните съкровища на моя живот", казва Рьорих на едно от награждаванията си.
У нас благодарение на личните връзки на Людмила Живкова с Индия и приятелството й с Рьорих, се ражда идеята за детската асамблея "Знаме на Мира", която събираше деца-творци от целия свят под девиза "Единство, Творчество, Красота." През 1978-а година Светослав Рьорих бе удостоен с титлата "почетен доктор" на Великотърновския университет.
Светослав Рьорих е посещавал България неколкократно във връзка с откриването на изложби със собствени творби и творби на баща си. Малцина знаят, че той подарява на България над 400 картини на Николай Рьорих и свои собствени картини. Те се намират се в Националната галерия за чуждестранно изкуство, и са показвани частично в различни периоди от време от 1981-ва година насам.
Известно е, че Светослав Рьорих е подготвял създаването на център "Рьорих" и в България, но внезапната смърт на Людмила Живкова през 1981-ва година попречва на реализацията на това начинание.
Колекция "Рьорих" / Източник: Международен център "Рьорих"
На 30-и януари 1993-та година Светослав Рьорих завършва земните си дни в град Бангалор, Индия.
Следвайки философията на своята майка Елена - писателка и последовател на Агни-йога, и на баща си Николай - големият художник и обществен деец, Светослав Рьорих прокарва свой собствен път в изкуството и духовните практики, които са пример за цели поколения човеци, устремени към красотата и хармонията.
Колекция "Рьорих" / Източник: Международен център "Рьорих"
Каква фамилия само! Николай Константинович Рьорих (1874-1947) - академик в Руската художествена академия, пътешественик в Хималаите, Тибет, планината Алтай, Монголия, Манджурия и Китай; автор на пътеписи и над 7000 живописни платна. Елена Ивановна Рьорих (1879-1955) - съратница и вдъхновителка на своя съпруг, участничка в експедициите му и автор на книгите "Основи на будизма", "Криптограмите на Изтока" и др. Братът на Светослав Рьорих - Юрий Николаевич Рьорих (1902-1960) - лингвист и полиглот; директор на Хималайския институт за научни изследвания "Урусвати", преподавател в университета в Калимпонг (Индия) и в Института за Източни изследвания към руската Академия на науките.
И Светослав Рьорих - човекът, който сякаш е имал мисията да наследи и събере целия този духовен потенциал на своя род, за да го предаде нататък и да "напусне" последен земния свят. Ако се върнем към началото на тази статия, да си Рьорих наистина е "божествен печат". Печат, белязал с мисия едни необикновено надарени хора.
"Щастието е в самите нас", казва веднъж Светослав Рьорих. Големият му принос е главно в това, че той не заключва това щастие вътре в себе си, а щедро го предава и на другите. В картини, слово и личен пример.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}