ИЗКУСТВО ЗА МИР
Фото спомени от Асамблеята и размисъл за днешната й невъзможност
Днес основен въпрос се явява не толкова липсата на пари, колкото сигурността на децата
Автор : / 7076 Прочита 36 Коментара
Международна асамблея "Знаме на мира" /Снимки: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев/
На 8-и юни от 10,30 часа на монумент "Камбаните" ще бъде отбелязана 40-годишнината от началото на легендарната Международна асамблея "Знаме на мира", създадена през 1979-а по идея на Людмила Живкова, като фестивал на детското изкуство под егидата на ООН.
Проектът бе обединен от мотото "Единство, творчество и красота", заимствани от философската система на руския художник и философ Николай Рьорих, чийто син - Светослав Рьорих бе гост на първата Асамблея през 1979 г., заедно с десетки други будни умове и творци на планетата. Достатъчно е да споменем само имената на световните диригенти Ленард Бърнстейн и Херберт фон Кареян, на писателя Джани Родари.
Приветствия на асамблейците - 2500 деца от 79 държави в света, изпращат държавни глави от цял свят, дипломати, папа Йоан Павел II, генералният директор на ЮНЕСКО Амаду Мхтар М,Боу - патрон на първата асамблея, и много други знаменити личности.
В асамблеята участват деца, които днес също са известни личности, като Искандер от Сомалия, пристигнал у нас като 10-годишен от страна във военен конфликт, а днес - солист на Швейцарската опера.
Към асамблеята бе създаден център "Знаме на мира" и фондация със същото име.
Като символ на асамблеята бе изграден мемориал, наречен "Камбаните", с 68 камбани от различни държави, като идеята беше тези камбани да се бият само от деца и техният звън да бъде апел за световен мир.
Първоначално инициативата Асамблея "Знаме на мира" е планирана като еднократна, но заради положителния международен отзвук е решено срещите да се провеждат през 3 години.
Асамблеята от 1988 година постига рекорд, като посреща участници от 135 държави. До 1989 година в София са проведени 4 асамблеи, в които са участвали общо 3900 деца от 138 държави и 14 000 деца от България.
Асамблеята бе призната на световно равнище като нова форма за дипломация и сътрудничество в името на мира, и затова бе подкрепена от ООН - от подразделенията на организацията, в лицето на ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и други международни организации.
През 1987 година ООН удостоява "Знаме на мира" със званието "Вестител на мира".
Още с построяването на монумента "Камбаните" е създадена и стена на националната слава - с имената на млади българи с международни отличия в сферата на изкуството, науката и спорта. Сред тях са имената на гимнастичката Симона Пейчева, на шампионката по лека атлетика Ивет Лалова, на цигуларката Мариана Димитрова, на сумиста Калоян Махлянов-Котоошу, на тенисистката Цветана Пиронкова и на много други, прославили България през годините, и продължаващи да я прославят.
През 1990 година, с т.нар. демократични промени, са закрити изградените 18 задгранични структури "Знаме на мира".
Евгения Живкова - дъщерята на Людмила Живкова, след близо 10-годишно прекъсване, през 1999 година възстановява асамблеята, но в значително по-скромен мащаб.
С днешна дата Живкова споделя в интервю за в. "24 часа", че планира отбелязването на годишнината с детски концерт на училищни танцови състави от страната, а от 12-и до 26-и ноември щяла да се проведе изложба с рисунки и фотографии на Фондация "Знаме на мира" в галерия "Сезони".
Фондацията, съвместно с Националния учебен комплекс по култура и Българското младежко евроатлантическо дружество ще награди по повод 40-годишния юбилей, за изключителни спортни постижения със званието "Бъдещето на България", двата национални отбора по художествена гимнастика - от олимпийските игри в Рио през 2016-а и тазгодишните; и отделно - носителките на медали в индивидуалното класиране - Боряна Калейн, Невяна Владинова и Катрин Тасева.
Това ще направи лично вицепрезидентът на РБългария - г-жа Илияна Йотова.
На въпрос какво се случва с камбаните в мемориалния комплекс "Камбаните", Евгения Живкова отговаря, че през годините е имало откраднати камбани, но били възстановени, непрекъснато се поставяли и нови.
В момента били 107 на брой, без да се брои подарената наскоро от Папа Франциск, която ще бъде закачена на юбилейното тържество, близо до входа на монумента.
Вероятно за съвременниците на някогашните асамблеи "Знаме на мира", няма да е трудно да забележат разликите от преди, и сега.
Някога монументът е построен само за 30 денонощия. Днес е публична държавна собственост и паметник на културата, стопанисван от Италианския лицей.
И колкото и да расте броят на камбаните, никой не чува "гласа" им - нито в прекия, нито в преносния смисъл на думата.
През юли 2004 г. на монумента е поставен паметник на децата-жертви на тероризъм, дело на скулптора Крум Дамянов.
Сам по себе си този паметник също е знак, че живеем в други времена. Ето защо идва резонен и въпросът, задаван много пъти от журналисти:
Възможна ли е асамблеята в днешния глобален свят, в мащабите, в които е провеждана преди?
Отговорът на самата Евгения Живкова, както и на други хора, свързани с идеята "Знаме на мира", за жалост е повече от песимистичен. Проблемът се явявали не толкова парите, колкото сигурността на децата - осигуряването на надеждна охрана на участниците в един такъв мащабен форум на деца от цял свят.
Това е сериозен въпрос, при това не само национален - като на домакини на едно такова събитие.
Въпросът е, уважаеми възрастни от цял свят: Защо в нашето Днес, в което всеки политик говори за демокрация, не можем да подсигурим сигурността на децата си, дори когато те участват във форум за световен мир?!
Международна асамблея "Знаме на мира" /Снимки: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев/
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}