"Не бива да слушаш. За да чуеш нещо, не бива да слушаш. За да видиш нещо, не бива да гледаш. За да схванеш нещо, не бива да мислиш. За да кажеш нещо, не бива да слушаш. Земята се върти и ние сме впримчени.

Тежестта приижда и ние се бъхтим в клетката от тонове, които ни притискат с различна сила". 

2004 г. Алън Паркър на Московския кинофестивал (Снимка: Getty Images)

Паркър нарече "Пилето" на Уилям Уортън "прекрасна история". Поради естеството на историята обаче той няма представа как да се превърне във филм: Признава: "Не знаех дали можете да вземете поезията на книгата и да я направите кинематографична поезия..."

И ... той създава прекрасния си филм, който не е подвластен на времето и въздейства на поколения наред с невероята сила.

От 1 година големият майстор на киното вече не е в нашия свят. 

1973 г. Алън Паркър (Снимка: Getty Images)

Големият режисьор сър Алън Паркър (14 февруари 1944 г. - 31 юли 2020 г.) започва кариерата си в почти тийнейджърска възраст като копирайтър и режисьор на телевизионни реклами. След около десет години, през които печели награди за творчество, той започва да пише сценарии и да режисира филми.

2003 г. С Джим Шеридан - на премиерата в Дъблин на "Животът на Дейвид Гейл" (Снимка: Getty Images)

Паркър работи в различни стилове и жанрове. Режисира мюзикъли "Бъги Малоун" (1976), "Слава" (1980), "Стената" (1982) и "Евита"(1996); истински драми, включително "Среднощен експрес (1978), "Мисисипи в пламъци" (1988), "Ела да видиш рая" (1990); семейни драми и ужаси и трилъри "Ангелско сърце" (1987) и "Животът на Дейвид Гейл" (2003).

Филмите му печелят деветнадесет награди BAFTA, десет "Златен глобус" и шест академични награди. Неговият филм "Пилето" е избран в Топ десет за 1984 г. и печели Гран при през 1985 на филмовия фестивал в Кан.

1973 г. Алън Паркър (Снимка: Getty Images)

Паркър става Кавалер на Ордена на Британската империя за приноса му към британската филмова индустрия. 

Роден е на 14 февруари 1944 г. в Айлингън, Лондон, в работническо семейство. Автор е на популярна реклама на вермута "Чинцано" ("Cinzano") с участието на Джоан Колинс. Прави няколко късометражни филма.

През 1970 година заедно с Алън Маршал създават рекламна къща. През 1971 година пише сценария за "Мелъди" на Дейвид Пътнам (впоследствие Лорд Пътнам), дебютира през 1976 година като режисьор с филма "Бъгси Малоун", който става част от официалната селекция на фестивала в Кан.

През 1988 година получава номинация за "Оскар" за филма "Мисисипи в пламъци" с Джин Хекман и Роналд Лий Ърми, за който е номиниран за най-добър режисьор.

2004 г. Алън Паркър на Московския кинофестивал (Снимка: Getty Images)

През 1982 г. Паркър прави адаптация по албума на "Пинк Флойд": "Стената".

През 1985 г. заснема "Пилето" (Специалната награда на журито в Кан) - разтърсваща философска драма за поствоенната травма на ветеран от Войната във Виетнам. Следват филмите "Ангелско сърце" (1987) с участието на Мики Рурк и Робърт де Ниро, "Мисисипи в пламъци" (1988) и "Евита" (1996), филма за съпругата на аржентинския президент Перон - Евита Перон с Мадона в главната роля.

През 2003 година създава филма "Животът на Дейвид Гейл", за налагането на смъртно наказание с Кевин Спейси в главната роля.

През март 2006 година Паркър посети България за филмовия фестивал София Филм Фест.

"Пилето"

По едноименния роман (1978 г.) на американския писател Уилям Уортън.

Кадър от филма "Пилето", реж. Алън Паркър (Източник: alanparker.com)

Въпреки че действието се развива във военна болница след войната във Виетнам, Пилето не е филм за войната или за последствията от нея. И въпреки че разказва за психичноболен, темата на филма не е лудостта.

Кадър от филма "Пилето", реж. Алън Паркър (Източник: alanparker.com)

"Пилето" разкрива човешката природа на персонажите, вместо да се рови в необичайното. Паркър е един от малкото кинотворци, способни да осъществят "контакт" между зрителя и момчето, което спи голо в клетка за птици.

Кадър от филма "Пилето", реж. Алън Паркър (Източник: alanparker.com)

Голяма заслуга имат и актьорите. Модайн прави забележително актьорско постижение в ролята на Пилето, а концентрираната емоция и уязвимост на Никълъс Кейдж пасват идеално за образа на загрижения за Пилето приятел.

Паркър нарече "Пилето" "прекрасна история", след като прочита книгата от Уилям Уортън. Поради естеството на историята обаче той нямаше представа как да се превърне във филм: "Не знаех дали можете да вземете поезията на книгата и да я направите кинематографична поезия..."

"Среднощен експрес"

По едноименната автобиографична книга (1977 г.) на Били Хейс - американски писател, актьор и режисьор - и Уилям Хофър.

Кадър от филма "Среднощен експрес", реж. Алън Паркър (Източник: alanparker.com)

Кадър от филма "Среднощен експрес", реж. Алън Паркър (Източник: alanparker.com)

Кадър от филма "Среднощен експрес", реж. Алън Паркър (Източник: alanparker.com)

Кадър от филма "Среднощен експрес", реж. Алън Паркър (Източник: alanparker.com)

През 1970 г. американецът Хейс (Брад Дейвис) е арестуван на истанбулското летище заради опит да изнесе зад граница два килограма хашиш. За притежание на наркотици го осъждат да лежи 4 години в адски турски затвор. Но впоследствие присъдата е удължена. И до 1975-а, когато все пак успява да избяга, Хейс е подложен на невъобразима бруталност и мъчения.

Кадър от филма "Среднощен експрес", реж. Алън Паркър (Източник: alanparker.com)

Кадър от филма "Среднощен експрес", реж. Алън Паркър (Източник: alanparker.com)

Този изтъкан от противоречия филм разделя публиката на два противоположни лагера: едните го смятат за една от най-силните житейски драми в света на киното, а другите са противници на манипулативното изкривяване на фактите за постигането на желания ефект. И двата лагера обаче, независимо от отношението им към режисьора Паркър и сценариста Стоун, са единодушни, че постигнатият ефект е велик.

Кадър от филма "Среднощен експрес", реж. Алън Паркър (Източник: alanparker.com)

"Стената"

По едноименния албум (1979 г.) на Pink Floyd.

Светът в "Стената" е представен като апокалиптичен кошмар. Главният герой Пинк (Боб Гелдоф) страда в отчуждението си. Зрителите са замаяни и вцепенени.

Кадър от филма "Стената", реж. Алън Паркър (Източник: alanparker.com)

Пинк е рокзвезда, която се заключва в хотелската си стая, за да се спаси от света. Докато Пинк си седи пред мигащия телевизор, той си припомня живота и събитията, довели до неговата изолация.

Стената е всъщност бариерата, която Пинк издига между себе си и останалите. Следва серия ретроспекции. Ще видим бащата на Пинк, загинал на бойното поле през Втората световна война. Малкият Пинк е отгледан от своята майка, но през целия си живот мечтае за баща. В училище преподавателят го унижава... Образователната система е представена като събирателно на съдържанието, което познаваме от албума.

После действието се пренася в настоящия живот на Пинк. Докато е на турне, жена му му липсва. Той я подозира в изневяра и самата идея за подобна възможност го кара да се затвори още повече за околния свят.

Кадър от филма "Стената", реж. Алън Паркър (Източник: alanparker.com)

Всяко от тези събития кара Пинк да добави по още една тухла в "стената", с която, притиснат от обстоятелствата, се огражда. Опитите му да скъса с групата завършват с пълна катастрофа, която само го тласка към още по-дълбоко отчаяние, в което той започва да се самоосакатява. Към финала на филма търсенията на Пинк се обръщат навътре в него самия, в опити да разбие стената.

Ако този сюжет изглежда праволинеен и лесен за възприемане, начинът, по който е представен, е наистина уникален. Класическата актьорска игра и диалог са заместени от музикални и визуални послания. И тъй като тук диалогът е сведен до минимум, а музиката играе основната роля.

Уникалността на филма е в анимацията на Джералд Скарфи. Едни от най-запомнящите се образи са крещящото лице, движещите се чукове и гигантското създание, което говори с подкръстието си. С фината си изработка картините на Скарфи - и особено превръщането на американското знаме в кървящ кръст - добавят нови и нови внушения.

Докато за музикалния принос на Боб Гелдоф може да се спори, актьорската му игра определено е впечатляваща. Без реплики, само с гримасите на лицето си и жестовете на тялото, той убедително представя мизерното състояние на Пинк.

"Евита" 

Мадона и Алън Паркър на снимачната площадка на филма "Евита", реж. Алън Паркър (Снимка: Getty Images)

Евита (1996), с участието Мадона, Антонио Бандерас и Джонатан Прайс. Андрю Лойд Уебър и Тим Райс... Паркър си спомня силното желание на Мадона да играе ролята на Евита, че "що се отнася до нея, никой не можеше да играе Евита толкова добре, колкото тя, и казва, че ще пее, танцува и ще изиграе сърцето си ... и точно това направи тя ".

Кадър от филма "Евита", реж. Алън Паркър (Източник: alanparker.com)

Евита беше номиниран за пет награди "Оскар", спечелвайки за Най-добра оригинална песен, която беше изпята от Мадона.

Кадър от филма "Евита", реж. Алън Паркър (Източник: alanparker.com)

"Животът на Дейвид Гейл"

Кадър от филма "Животът на Дейвид Гейл"1 реж. Алън Паркър (Източник: alanparker.com)

Д-р Дейвид Гейл /Кевин Спейси - "Обичайните заподозрени", "Поверително от Ел Ей"/ е професор по философия в университета на Тексас, яростен борец против смъртното наказание. Но съдбата си прави лоша шега с него - по злощастно стечение на обстоятелствата първо е фалшиво обвинен, а после и осъден за изнасилването и убийството на негова колежка.

Кадър от филма "Животът на Дейвид Гейл"1 реж. Алън Паркър (Източник: alanparker.com)

Журналистката Битси Блум /Кейт Уинслет - "Титаник", "Свещен дим"/ отива в Тексас да вземе интервю от осъдения на смърт няколко дни преди присъдата да бъде приведена в изпълнение. Тя не очаква сензация, но при срещата с Д-р Гейл осъзнава, че това интервю може да се превърне в повратна точка както в кариерата й, така и в целия й по-нататъшен живот.

С Кевин Спейси и Лора Лини на премиерата на филма "Живътът на Дейвид Гейл" (Снимка: Getty Images)

Чрез серия от реминисценции и пътуване назад и напред във времето майсторът на жанра - режисьорът Алън Паркър държи в напрежение, като същевременно представя за размисъл злободневни проблеми от съвремието.

2004 г. Със съпругата си Лиза Паркър на Московския кинофестивал (Снимка: Getty Images)

Паркър се жени два пъти първо на Ани Инглис от 1966 г. до техния развод през 1992 г., а след това и за продуцента Лиза Моран, до смъртта си. Той има пет деца, между които е сценаристът Нейтън Паркър.

2004 г. Със съпругата си Лиза Паркър на Московския кинофестивал (Снимка: Getty Images)

Паркър почина в Лондон на 31 юли 2020 г. на 76-годишна възраст след продължително заболяване.  

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg/ Снимки: Getty Images