Този текст е пристрастен. Пише истински почитател на братя Коен. Ако все още сте млади киномани и не сте ги открили, надявам се да ви зарибя и завинаги да сте доволни, че сте прочели тези редове. Ако пък  отдавна обичате шантавите филми на двамата евреи, можете да си припомните кадри от любимите си ленти и да видите архивни снимки. А в случай, че не ги харесвате - ще се "срещнем" друг път (може би с Тарантино, а?).

Избрах 6 филма на Джоел и Итън Коен, които са просто задължителни, ако човек иска да познава творчеството им - от ранните години, до късните им творби, пропускайки съзнателно други, които също си заслужават. Във всички тях със сигурност има брилянтни диалози, черен хумор и много ирония, гарнирани с брутални сцени на насилие и колоритни финтове на фантазията.

Братята са родени в предградие на Минесота, САЩ - Джоел на 29 ноември 1954 година, а Итън - на 21 септември 1957 г., в семейството на икономист и историчка. Започват да творят още през 80-те години на миналия век, като са заедно или по отделно режисьори, сценаристи, дори монтажисти. Филмите им са противоречиви и невинаги харесвани от масовата, а даже и от тяхната вярна публика, но едно е сигурно - тези двамата са уникално явление в киното, което винаги ще предизвиква. 

Джоел и Итън на снимачната площадка през 2000 г.

Barton Fink (Бартън Финк)

(Първият) мисловен експеримент 

Този тънко ироничен филм е само за отбрани ценители - финансовият му успех е нулев, но за сметка на това получава няколко номинации и награди на големи кинонагради. Излиза през далечната вече 1991 година, а действието се развива 50 години по-рано. Пробиващият млад драматург Бартън Финк (Джон Туртуро) получава покана да пише сценарии в Холивуд. Там обаче се сблъсква с комерсиалния подход на киноиндустрията - искат от него да напише история за живота на популярен кечист.

"Мислиш, че си уникален, имам двайсет такива като теб, не ми трябва твоята уникалност, искам филм за кечист", крещи продуцентът, който дава парите, на обезкуражения творец.

Липсата на вдъхновение обаче се оказва само един от проблемите на Финк. Озовал се в мрачен зловещ хотел с твърде общителен съсед по стая - застрахователен агент (Джон Гудман), той става част от поредица странни събития...

"Бартън Финк" печели наградата "Златна палма" и е номиниран за "Оскар" за поддържаща мъжка роля, за костюми и за сценография, както и за "Златен глобус" за поддържаща мъжка роля.

Много години по-късно, попитан за идеята за продължение на "Бартън Финк" - "Old Fink", Итън Коен казва, че Туртуро все още не е достатъчно стар и освен това идеята е била по-скоро да направят мисловен експеримент, отколкото филм.

Fargo (Фарго)

Бременната шериф Франсис Макдорманд, която хваща убийците

Този филм е любим на истинските почитатели на Коен. "Фарго" е криминална черна комедия, която остава класика от създаването си през 1996 г. Развива се в реално съществуващото градче Фарго, в щата Северна Дакота, където през зимата е страшно студено. Затънал финансово, неудачникът търговец на коли Джери Лундегард (Уилям Мейси) спешно се нуждае от много пари, преди липсата им бъде забелязана от собственика на гаража, което е и негов тъст. Отчаян, Джери крои план - да наеме някой, който да отвлече съпругата му, а богатият й баща да плати откуп. Сделката е за 1 млн. долара, от които той да получи 60 000, а останалите да вземат наемниците (Стив Бушеми и Питър Стормеър). Първоначално всичко изглежда изпипано, но двамата похитители, които са далеч от професионални престъпници, объркават така нещата, че всичко потъва в кръв. След три убийства, скоро те се сблъскват с местния шериф... бременнната Мардж Гундерсън (Франсис Макдорманд), която не се спира пред нищо. Това със сигурност е една от най-добрите роли на актрисата, омъжена за Джоел Коен, за която тя печели "Оскар" (втория получи миналата година за "Три билборда извън града", който определено е реверенас към Коен). С ушанка и шуба, невзрачната полицайка гази в дълбокия сняг, докато не хваща единия от двамата пишман похитители да тъпче в моторна резачка на дърва труп... 

Джоел Коен и Франсис Макдорманд са женени от 1984 г., когато той й предлага с брачната халка... на бившата си съпруга. А тя няма нищо против... Двамата имат осиновен през 1994 г. от Парагвай син - Педро

За този филм Джоел и Итън Коен получават наградата за най-добър режисьор на кинофестивала в Кан през 1996 година, както и седем номинации за "Оскар", печелейки наградите за най-добър оригинален сценарий и най-добра актриса във водеща роля. През 2014 г. излезе едноименният сериал, който, признавам, не съм гледала. Просто не може да е като "Фарго" на Коен... но пък нищо не пречи да е добър в жанра си.

The Big Leobowski (Големият Лебовски)

Nobody F's with Джон Туртуро

"Големият Лебовски" (1998 г.) е култов за повечето верни фенове на Коен. И тук те сами пишат сценария на кримката, в центъра на който е лосанджелиски безделник (Джеф Бриджис), известен с прякора Пича (Тhe Dude). Той е нает от свой съименник милионер да предаде откупа за отвлечената му съпруга, но попада в поредица от премеждия заради объркването на имената... и не само.

Главният герой е заобиколен от своите боулинг приятели и емблематични персонажи, изиграни от Джон Гудман и Стив Бушеми, с които попадат в невъобразим сюжет с един 17 пъти напикан килим и урна с праха на покойник, разсипана върху брадата на Пича.

За екзотиката на лентата силно допринася и страхотната Джулиан Мур - в ролята на ексцентричната дъщеря на милионера.

На екрана за кратко се появява дори китаристът на Red Hot Chili Peppers Флий.

Ценителите обаче неизменно свързват този филм с танца на героя на Джон Туртуро - Хесус Кинтана -фламенко версия на "Хотел Калифорния" на Eagles, омразна на групичката около Пича и изпълнена тържествено след незабравимата реплика с мексикански акцент: "Nobody f**ks with the Jesus!" (Никой не се е*ава с Исус)... (поради неговата непреходност, публикуваме цели две видеа, не ги пропускайте!)

"Големият Лебовски" е номиниран за наградата "Златна мечка" на Берлинския международен кинофестивал, както и за "Емпайър" за най-добър филм и за най-добър актьор. През 2014 г. е включен в Националния филмов регистър към Библиотеката на конгреса на САЩ.

No Country for Old Men (Няма място за старите кучета)

Разкошният психопат Хавиер Бардем и монетата, която решава съдби

"Няма място за старите кучета" (2007 г.) по едноименния роман (2005 г.) на американския писател, драматург и сценарист Кормак Маккарти е най-титулуваният филм на Джоел и Итън Коен. Той спечели цели четири награди "Оскар" - за най-добър филм, най-добра мъжка поддържаща роля (на Хавиер Бардем), най-добра режисура и най-добър адаптиран сценарий. Освен това има още 4 номинации за същата награда. Преди 12-тата си лента семейният режисьорски дует беше получавал само веднъж най-престижната кинонаграда - за сценария на "Фарго" (без да броим този за Франсис Макдорманд).

На кинофестивала в Кан през 2007 г.

Действието се развива в любимия на Коен Среден запад. Спокойният живот в малко крайгранично градче в Тексас през 1980 г. внезапно се преобръща. Ловецът и бивш ветеран от Виетнам Люилън Мос (Джош Бролин) се натъква на запустяло място, където малко преди това е имало престрелка между бодигардове на мексикански наркотрафиканти. Край надупчен с куршуми пикап се търкалят няколко трупа, оцелял е само един мъж, който моли за вода. Но вниманието на Мос е пленено от много по-интересна находка -  куфарче с 2 милиона долара, което, разбира се, той прибира. Когато се връща вкъши обаче, съвестта започва да го гризе и той прави грешката да се върне, за да даде вода на ранения. А там вече са трафикантите, които опитват да го убият.

Бардем и колегите му си правят селфи на червения килим

Успява да се измъкне, макар и прострелян. Но мафиотите не чакат - наемат килъра Антон Кригър (Хавиер Бардем) да тръгне по следите му. Само дето и те не знаят, че също са сгрешили - убиецът психопат с безумна прическа, който определя съдбата на жертвите си с хвърляне на монета, решава да се отърве от тях и да вземе парите за себе си. След като ги елиминира, започва преследването на Мос. В същото време местният шериф Ед Том Бел (Томи Лий Джоунс) тръгва по следите на загадъчния убиец, който продължава да оставя трупове след себе си. Остава да се види какво се случва накрая...

Че Хавиер Бардем, освен розов блян за стотици хиляди жени, е добър актьор, вече знаем. Но това май наистина е най-добрата му роля. Не е за изпускане!

Със статуетките "Оскар", заедно с продуцента Скот Рудин

True Grit (Непреклонните)

Изкушението уестърн - едноокият Джеф Бриджис и момичето

През 2010 г. братята изненадаха публиката с абсолютно нетипичен за творчеството си жанр. Оказа се, че и те, като много други режисьори, са изкушени от уестърна, и на всичкото отгоре, им се получи много добре. Макар че те не използват тази дума - на филмовия фестивал в Берлин след премиерата Джоел Коен заяви, че това е "просто една история, която се случва в Арканзас през 1872 г. "Непреклонните" е втората адаптация на романа от 1968 г. на Чарлс Портис след едноимения филм с Джон Уейн от 1969 г.

На фестивала в Берлин през 2011 г.

Първата екранизация е доминирана от Джон Уейн, който получава за ролята единствения си "Оскар". В тази лента на негово място отново е един от любимците на братята - Джеф Бриджис, който изиграва изключително сполучливо едноок, пиян и мърляв шериф с брутални изпълнения, като например да подритва бедни дечица.

Партнира му 13-годишната по време на снимките Хейли Стайнфелд, за чийто талант не може да има никакви съмнения. Тя също играе  безупречно смелата и безразсъдна Мати, която не се спира пред нищо, за да открие и накаже убиеца на баща си.

Колорит в сюжета създават и персонажите на Мат Деймън - тексаски рейнджър, и Джош Бролин - един от двамата главни злодеи във филма.

Така че, ако ви се гледа качествен уестърн със страхотен актьорски състав, който не е от "прашасалите" стари ленти, това определено е отличен избор.

Inside Llewyn Davis (Истинският Люин Дейвис)

По-добрият Поу от "Междузвездни войни"

"Истинският Люин Дейвис" е трагикомедия от 2013 година, чиито сценарий, режисура и дори монтаж са дело на братя Коен. Филмът дори се смята за един от най-добрите им, а според критиката беше големият пренебрегнат на "Оскари"-те - без нито една номинация. Лентата проследява една седмица от живота на нюйоркския певец Люин Дейвис през зимата на 1961 година, страхотно изигран от Оскар Айзък, който масовата публика познава вероятно най-вече от ролята му на пилота Поу от новите "Междузвездни войни". Тук обаче той категорично изгражда по-добър персонаж, очевидно и заради блестящата режисьорска работа.

Героят е отчайващ неудачник, който, макар да има невероятен глас, е надут егоист и темерут, който не иска "нормална работа". Нарамил китара, той се скита от Ню Йорк до Чикаго и назад и изразява себе си, свирейки в задимени нощни клубове. След куп несполуки, останал без пари, му се налага всяка вечер да спи на различни места, заради което съпругата на негов приятел забременява, а оранжевата котка на друг, избягва и тръгва заедно с него...

Екипът на филма заедно с режисьорите

Впечатляващото, е че филмът е псевдобиографичен. Героите и действията им са фикция, но цялата идея идва от албума на Дейв ван Ронк (Inside Dave van Ronk) - истински герой от фолк сцената на нюйоркския Гринич вилидж през 60-те. За да подсилят документалния ефект, авторите дори вкарват архивен запис на легендата Боб Дилън, който пее на сцената на местен клуб веднага след Люин. Всичко това вече подсказва, че музиката е фокус във филма - саундтракът, дело на Ти Боун Бърнет, съвсем не е за пропускане.

И тук не липсва представител на обичайните заподозрени за Коен актьори - Джон Гудман, този път като джазмен наркоман. Братята обаче залагат и на изненадващ избор - Джъстин Тимбърлейк, който пее Please Mr Kennedy, спретнат в пуловерче на смотаняк.

Филмът печели голямата награда на журито на филмовия фестивал в Кан и получава "Бафта" за най-добър оригинален сценарий.

Това съвсем не са всички филми на Джоел и Итън Коен, които си струва да бъдат гледани. Ако сте ги пропуснали, вижте "О, братко, къде си?", "Изгори след прочитане", "Генерално пълномощно", "Непоносима жестокост", "Убийците на старата дама", "Да отгледаш Аризона", "Аве, Цезаре!"...

С актьорите от "Изгори след прочитане", Венеция, 2008 г.

Неотдавна пък излезе последният филм на братята - The Ballad of Buster Scruggs (Балада за Бъстър Скръгс), в който те отново се връщат към уестърна. Този път обаче идеята е различна - лентата е от шест отделни части, всяка от които разказва различна история от американския запад. Всъщност първоначалната идея беше това да е нещо като серил - уестърн антология за Netflix, но в крайна сметка двамата решиха, че ще направят пълнометражен филм.

Във всяка част се сменят и актьорите. Тим Блейк Нелсън (познат от "О, братко, къде си?) e Бъстър Скръгс - самотeн пеещ каубой, изтупан с бели дрехи и бяла шапка, който, когато не язди коня си, върти виртуозно пищова в местната кръчма. Прекрасният Джеймс Франко е неуспял банков обирджия, когото, както прочетох някъде, в тази роля сравняват с класика Франко Неро. Звездата Лиъм Нийсън е застаряващ пътуващ актьор, а на екрана се появява дори музикантът Том Уейтс, който прави забележителна роля на самотен златотърсач.

Лентата впечатлява и с визията си, принос за което има главно операторът Бруно Делбонел, заснел и Inside Llewyn Davis. Това всъщност е първият филм на Коен, сниман изцяло с дигитални камери.

Творбата им предизвика смесени реакции от публиката и критиците след премиерата във Венеция, но това е съвсем обичайно - нито е за първи, нито ще е за последен път.

След снимките Тим Блейк Нелсън казва, че братята са влудяващо педантични, с предварителна подготовка и детайли, изпипани до съвършенство - стъпиш ли на филмовата площадка, по-добре да си готов.

С класика Мартин Скорсезе

Преди няколко години, запитан в интервю дали с брат му планират някога да направят филм на ужасите, Итън Коен отговоря:

"Смешно е, че питате - в момента работим по няколко сценария и за единия от тях може да кажем, че е истински хорър. Франсис Макдорманд ще е чудовището". :)

А самото "чудовище" разказва:

"Запознах се с Джоел Коен и брат му Итън по време на кастинг за филм. Тогава бях на 24 години., Итън беше на същата възраст, а Джоел беше три години по-голям. Спомням си, че влязох в помещението, а те седяха на диван. Пред тях имаше пепелник, който беше препълнен с пепел, а в тази планина от пепел бяха мушнати множество фасове. Помислих си: "Какви странни, смешни задници - вероятно са някакви интелектуалци".