В първия си концерт през новата година виртуозите от КласикАрт заедно с маестро Людмил Ангелов ни канят на една уникална камерна вечер с музиката на Малер, Щраус и Прокофиев.

На 14 януари от 19:00 часа в Камерна зала "България" ще се насладим на музиката на Франц и Рихард Щраус с два от най-известните им шедьоври за валдхорна и пиано, на изключителния клавирен квартет в ла минор от Густав Малер и Увертюра върху еврейски теми Оpus 34 от Сергей Прокофиев за кларинет, струнен квартет и пиано.

Ето и пълната програма:

- Франц Щраус - "Ноктюрно" оп. 7 за валдхорна и пиано изпълняват Михаил Михайлов /валдхорна/ и Людмил Ангелов /пиано/

- Рихард Щраус - "Анданте" в до мажор за валдхорна и пиано изпълняват Михаил Михайлов /валдхорна/ и Людмил Ангелов /пиано/

- Густав Малер - Клавирен квартет в ла минор изпълняват КласикАрт: Калина Христова /цигулка/, Евгения Бааджиева - Димова /виола/, Кристиана Михайлова /виолончело/ и Людмил Ангелов /пиано/

- Сергей Прокофиев - Увертюра по еврейски теми оп. 34 за кларинет, две цигулки, виола, виолончело и пиано изпълняват КласикАрт: Калина Христова /цигулка/, Галина Любенова /цигулка/, Евгения Бааджиева - Димова /виола/, Кристиана Михайлова /виолончело/, Явор Добрев /кларинет/ и Людмил Ангелов /пиано/

Франц Йозеф Щраус (1822-1905) е немски музикант, композитор, виртуозен валдхорнист и диригент. Повече от 40 години той е главен валдхорнист на Баварската придворна опера и преподава в Кралското музикално училище в Мюнхен. Щраус е баща на композитора Рихард Щраус, оказвайки силно влияние върху неговото ранно музикално развитие. Като композитор Франц Щраус е много известен с произведенията си за валдхорна.

Те включват два концерта и множество по-малки произведения. Щраус е роден в Паркщайн, Бавария. Като дете започва да изучава различни музикални инструменти - кларинет, китара, други духови инструменти. На 15-годишна възраст е назначен в частния оркестър на херцог Макс в Мюнхен, където остава десет години.

Постепенно установява, че от всички инструменти, на които може да свири, валдхорната му подхожда най-много. Започва да композира за този инструмент. През 1847 г. Щраус става член на оркестъра на Баварската придворна опера. Първият концерт на Щраус за валдхорна е представен премиерно от самия автор през 1865 г. Впоследствие той става много търсен като солист. Диригентът Ханс фон Бюлов го нарича "Йоахим на валдхорната".

През 1871 г. той е назначен за професор в Кралското училище по музика в Мюнхен, а две години по-късно получава титлата "Kammermusiker" от Баварския двор. Музикалните предпочитания на Фр. Щраус са свързани преди всичко с творчеството на Моцарт, Хайдн, Бетовен и Шуберт.

Чрез своите възгледи той оказва влияние върху ранното развитие на свой син, Рихард, който започва творческите си опити в духа на традициите. Но въпреки, че не харесва Вагнер и неговия стил, стриктният професионализъм на Франц Щраус го кара да посвети цялото си техническо майсторство на важните валдхорнови сола в оперите на Вагнер. Той участва в изпълненията на редица забележителни вагнерови творби, сред които "Тристан и Изолда", "Рейнско злато", "Валкюра", "Парсифал" и др.

През 1875 г. Щраус е избран за диригент на любителския оркестър, "Wilde Gung"l", пост, който заема в продължение на 21 години. Сред оркестрантите в състава е неговият син, който получава ценни практическите умения по оркестрация и създава някои от първите си композиции за този оркестър. Щраус се оттегля от оперния оркестър през 1889 г., въпреки че продължава да дирижира и да преподава няколко години след това. Умира в Мюнхен на 83 години.

Рихард Щраус е роден на 11 юни 1864 г. в Мюнхен. Един от големите композитори на своето време (края на ХІХ и първата половина на ХХ век ), живял и творил до дълбока старост, чиято музика органично въплъщава традициите на класическия романтизъм с естетиката на "новото" време в различните й жанрове и форми - от песента и инструменталната миниатюра до симфоничната поема и операта. Според известния немски критик Леополд Шмид: "Музикалният проблем на нашето време е Рихард Щраус. Неговото творчество бележи нова епоха в музикалната история.

Той е най-гениалният представител на модернизма." Прекланяйки се пред признанието, майсторството и таланта на своя баща, с чувство за синовен дълг, Рихард Щраус оставя в наследство едни от най-емблематичните произведения в световната съкровищница за валдхорна, обогатявайки репертоара й в областта на соловото и камерно-ансамбловото творчество със следните оригинални художествени произведения: Два етюда за соло валдхорна, опус 12 (1873 г.); Алпийски рог за глас, валдхорна и пиано, опус 29 (1878 г.); Интродукция и тема с вариации за валдхорна и пиано в Ми бемол мажор, опус 52 (1878 г.); Концерт за валдхорна иоркестър № 1 в Ми бемол мажор, опус 11 (1888 г.); Анданте за валдхорна и пиано в До мажор опус 86А (част от недовършена Соната за валдхорна и пиано, 1888 г.); Концерт за валдхорна и оркестър № 2 в Ми бемол мажор, опус 132 (1942 г.).

През 1888 година по случай Сребърната сватба на своите родители (Франц Щраус и Жозефина Пшор), Рихард Щраус композира Andante за валдхорна и пиано в До мажор. Замислено като част от самостоятелна Соната, това сантиментално негово намерение остава неосъществено. Густав Малер е роден през 1860 г. в еврейско семейство от Бохемия, Австро-Унгария. Баща му е беден човек, издигнал се до средната класа, музикален е и насърчава интереса на сина си. На шестгодишен малчуганът е на пианото, когато е на десет дава идва първият концерт, а на 18 години завършва Виенската консерватория и слуша лекции по литература и философия.

Густав Малер свързва мелодичния романтизъм на ХІХ и атоналния модернизъм от началото на ХХ век. Творчеството му е скромно - 10 симфонии и няколко песенни цикъла. Приживе е по-прочут като диригент, но вече повече от век музиката му звучи в концертните зали - трудна за изпълнение, но страхотна за слушане.

Малер започва работа по Клавирен квартет в ла минор към края на първата си година във Виенската консерватория, когато е на около 15 или 16 години. Пиесата е изпълнена за първи път на 10 юли 1876 г. в консерваторията с Малер на пианото, но от оцелялата документация не е ясно дали квартетът е бил завършен по това време. В няколко писма Малер споменава квартет или квинтет, но няма ясна препратка към този клавирен квартет. След това представление произведението е изпълнено в дома на д-р Теодор Билрот, който е бил близък приятел на Йоханес Брамс. Последното известно изпълнение на квартета през 19 век е в Иглау на 12 септември 1876 г., с Малер отново на пианото. Тя е изпълнена заедно със соната за цигулка от Малер, която не е оцеляла.

Изглежда, че в един момент Малер е пожелал да публикува Квартета, тъй като оцелелият ръкопис, който включва 24 такта от скерцо за пиано квартет, написан в сол минор, носи печата на издателя Теодор Ратиг. След преоткриването на ръкописа от вдовицата на Малер Алма Малер през 60-те години на миналия век, произведението е представено премиерно в Съединените щати на 12 февруари 1964 г. във Филхармонията в Ню Йорк от Питър Серкин и квартет Галимир. Четири години по-късно тя е изпълнена в Обединеното кралство на 1 юни 1968 г. в Purcell Room, Лондон, от ансамбъла Nemet. Произведението е едночастно - Nicht zu schnell (не твърде бързо), за стандартен клавирен квартет - пиано, цигулка, виола и виолончело, Съществуването на 24-тактова скерцо скица (която понякога се съчетава с оцелялата пълна част) довежда до опити за завършване на квартета от редица композитори.

През 1988 г. руският композитор Алфред Шнитке написва завършване на тази част; той също използва фрагмента във втората част на своя Concerto Grosso No. 4 . Френският пианист и композитор Enguerrand-Friedrich Lühl работи върху завършването на квартета от 1998-99. Той не само реализира скерцото, но добавя две собствени части в стила на Малер, за да придаде на произведението задоволителна структура.

Сергей Прокофиев е роден на 23 април 1891 г. в село Сонцивка, (днес в Украйна) в семейството на агроном и пианистка. Големите си музикални способности той проявява още в ранно детство и това прави впечатление на видните руски композитори Сергей Танеев, Райнхолд Глиер и Александър Глазунов. През 1904 г. Прокофиев постъпва в композиторския клас на Петербургската консерватория - като ученик на Н. А. Римски- Корсаков и А. К. Лядов. Завършва го през 1909 г. Пет години по-късно, през 1914 г., завършва и класа по пиано на Консерваторията. Но своята плодотворна артистична дейност Прокофиев започва още през годините на следването си в нея.

Самобитното му дарование, смелостта и новаторските му замисли на голям художник се разкриват още в неговите младежки произведения, като Първия концерт за пиано и оркестър (1911) "Класическа симфония" (1917) и др., както и в концертните му прояви като пианист. Няма музикален жанр, в който геният на Прокофиев да не е вписал шедьоври, еталонни за музикалната култура на ХХ век. И днес по цял свят се изпълняват неговите 7 симфонии, 8 инструментални концерта, 11 опери, 7 балета, оратории, кантати, камерни вокални и инструментални творби, клавирни сонати, помнят се филмите и театралните постановки с негова музика. Един от големите новатори в музикалния език на столетието, Прокофиев остава несравнимо уникално явление, неподдаващо се на етаблиране и вписване в общи стилови тенденции. И винаги различим с одухотворената красота на причудливо изваяните мелодични линии, неочаквани хармонии, изобретателна ритмика.

Проявил още от най-ранна възраст ярък талант на пианист и композитор, той впечатлява всички големи музиканти на времето си със своята оригиналност. Завършва Петербургската консерватория с Първия си клавирен концерт и получава златен медал и почетната награда на името на Антон Рубинщайн - роял "Шрьодер". Участва във "Вечери на съвременната музика", творбите му започват да се печатат, получава поръчки за четири балета от Сергей Дягилев за неговия "Руски балет", представян на Руските сезони в Париж.

Но в следващите години житейският му път става сложен и противоречив, какъвто е и за толкова много талантливи руски творци от тази епоха. След Революцията през 1917 композиторът емигрира, успешно пътешества като пианист, композитор и диригент в Япония, Америка, Европа. През 1936 се завръща в Русия, където за творчеството си ту получава награди, ту е критикуван като "модернист", а в историческото Постановление на ЦК на партията от 1948, заедно с най-ярките руски композитори, е вписан в групата на "формалистите" и остро разкритикуван, а негови произведения са забранени за изпълнение. Но до последния си ден в комуналната квартира в Москва той продължава да твори шедьоври.

Увертюра върху еврейски теми Оpus 34 от Сергей Прокофиев е камерно произведение за кларинет, струнен квартет и пиано, композирано през 1919 г., базирано на традиционни еврейски теми. То е направено по поръчка на еврейския ансамбъл Zimro (състоящ се по-специално от Симеон Белисън - кларинет и Йосиф Чернявски - виолончело) в Ню Йорк, където Прокофиев токущо е пристигнал през 1919 г. Творбата е изпълнена за първи път в Ню Йорк на 26 януари 1920 г. със самия Прокофиев на пианото, след това в Москва на 6 март 1927 г. и публикувана същата година в Лайпциг от Гутайл. Това произведение е един от първите примери за художествена стилизация на клезмер музиката.

Маестро Людмил Ангелов (Източник: Софийска филхармония)

Людмил Ангелов е роден във Варна. Завършва Държавната музикална академия "Панчо Владигеров". Негови учители са Виктория Спасова, Людмила Стоянова и изключителният педагог Константин Станкович.

Носител е на награди от международните конкурси "Фр. Шопен" (Полша), Palm Beach (САЩ), Piano Masters (Монте Карло) и World Piano Masters Tour (Франция). Популярен на петте континента, Людмил Ангелов е изнасял рецитали, камерни концерти и е бил солиcт на реномирани оркестри, под палката на световноизвестни диригенти.

Свирил е в престижни зали като Берлинската Филхармония, "Музикферайн" и "Щатсопер" във Виена, "Концертгебау" в Амстердам, "Плейел" и "Гаво" в Париж, "Линкълн Център" в Ню Йорк, "Ла Скала" в Милано, "Алтеопер" във Франкфурт, "Херкулес" в Мюнхен, BOZAR в Брюксел, KKL в Люцерн, Операта в Монте-Карло, Цюрихската опера, Националната филхармония и Националната опера във Варшава, "Аудиторио Насионал" в Мадрид, залата на Московската консерватория, KBS в Сеул и много други.

Записвал е за фирмите RСА, Gega new, Pentatone, Danacord, Non Profit Music, Toccata Classics, Hyperion, Vela Records, ARIA Classics и Virginia Records. Негов диск с произведения от Шопен е удостоен от Националния Шопенов Институт във Варшава с "Grand Prix du Disque Chopin". През 2016 британската фирма Hyperion издава звукозаписната премиера на Концерт за пиано и оркестър Оп. 3 от Мориц Мошковски, записан от пианиста с Оркестъра на ВВС в Глазгоу.

Признат като един от големите съвременни интерпретатори на Шопен, Людмил Ангелов е изпълнявал многократно Интеграла на клавирното творчество на този композитор и е чест гост на най-известните Шопенови фестивали, включително фестивала "Шопен и неговата Европа" във Варшава.

Людмил Ангелов е носител на наградата Аполон Токсофорос и член-кореспондент на Кралската Академия на изящните изкуства в Толедо. През 2011 е награден от Министерството на културата на Полша с медал "ГЛОРИА АРТИС" за заслуги в популяризирането на полската музика по света, а през 2015 е удостоен с Голямата награда на град Варна за цялостната си дейност. Преподава като почетен професор в Нов български университет, където ежегодно изнася и голям майсторски клас.

Канен е за жури на редица международни конкурси, между които "Фр. Шопен" във Варшава през 2010, 2015 и 2021 г. През 2022 е удостоен със званието Почетен гражданин на София и става носител на най-високото отличие на Министерството на културата, "Златен век - огърлие". В края на 2023, кралят на Испания, Фелипе VI, го удостоява с ордена "Исабела Католическа" за особени заслуги към двустранните отношения между Испания и България и големия му принос към културата на двете държави.

През настоящия сезон има планирани изяви в България, Италия, Германия, Австрия, Испания, САЩ, Канада, Китай и ЮАР.

КласикАрт (Снимка: Гергана Дамянова)

КласикАрт струнен квартет и ансамбъл е създаден през 2017г. от приятели, които искат да правят музика по най-добрия начин! Състав от блестящи солисти, обединени от любовта към това, което правят, следвайки мечтите си. Aнсамбълът е в състав: Калина Христова - цигулка- концертмайстор на Софийска филхармония, Галина Любенова - цигулка- симфоничен оркестър на БНР, Евгения Бааджиева-Димова - виола - пом. водач на виолите в симфоничния оркестър на БНР, Кристиана Алипиева - Михайлова - виолончело - пом. концертмайстор на виолончелите в Софийска филхармония, Явор Добрев - кларинет - водач на кларинети в Софийска опера и балет и Михаил Михайлов - валдхорна - първи валдхорнист на Софийска филхармония. Концертите на КласикАрт са концептуални спектакли с музика, слово, художествено осветление и специален надслов. Репертоарът на състава непрекъснато се разширява и вече включва премиери на творби от Румен Бояджиев-син, Георги Стрезов, Костадин Генчев, Петя Тончева, Слави Димов, както и произведения от различни епохи - от бароковата епоха, класика , романтизъм и съвремие .

КласикАрт квартет са участвали в журито на престижния Международен конкурс по съвременно лютиерство на името на Антонио Страдивари - Казанлък юни 2018г., с председател Флориан Леонхард (Англия) и членове Карло Веттори ( Италия), Икуко Сузуки ( Япония), Джорджио Сколари ( Италия), Грег Алф ( САЩ), Дзен Куан ( Китай), Роберто Вилла ( Италия), Едрьо Едрев ( България), Галин Пенев ( България) и Стефан Христов (България) , който винаги се е провеждал в рамките на Stradivari Festival, предимно в родния на Страдивари град Кремона.

КласикАрт интригува с представянето на оригинални, виртуозни и не често изпълнявани произведения.

На техните концерти гостуват музиканти като: Людмил Ангелов - пиано, Вероника Тодорова - акордеон, Василена Серафимова- перкусии, Алексис Косенко - флейта (Франция), Таня Угринов - сопрано, Елена Механджийска - сопран, Далия Врана - сопран, Марио Бобоцов - пиано, Василий Илисавский - пиано (Русия), Виктория Цоцкова - пиано, Иън Мънро - пиано (Австралия), Венета Нейнска - пиано, Виктория Василенко - пиано, Зорница Иларионова - цигулка, Мартина Табакова - пиано, Георги Черкин - пиано, Доач Бездюс - пиано, Сесим Бездюс - цигулка, Димитър Иванов - контрабас, Емилиян Тилев - фагот, Сабина Йорданова - фагот, Петър Македонски - тромпет, Вълчан Вълчанов - обой, Сара Чакърова - перкусии, Лора Маркова - цигулка, Георги Димитров - китара, Кай Орлинов - цигулка, Евица Радевска - валдхорна (Сърбия), Христина Белева - гъдулка, Гергана Димитрова - вокал, Костадин Генчев - кавал и други. Ансамбълът е участвал на фестивалите: Новогодишен Фестивал - София, Седмица на камерната музика - "Константин Илиев" - Добрич, "Дни на камерната музика" - Габрово, Трявна Арт и "100 години - Лазар Николов" - Бургас.

КласикАрт създават иновативни проекти - "Настоящето среща Бъдещето", в които съставът представя млади, талантливи дарования.

Вече шест сезона КласикАрт осъществява концерти, с подкрепата на Софийска филхармония, в Камерна зала "България".

Купи билет

Заповядайте и на 27 януари от 19:00 часа в Камерна зала "България" на концерта им "Рожден ден "Моцарт" заедно с Виктор Теодосиев - валдхорна, Димитър Иванов - контрабас и Димитрис Кицос (Гърция) - обой: