Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Звездите от "Електра" на Рихард Щраус в Софийската опера - за работата над героините си

ПРЕДИ ПРЕМИЕРАТА

Звездите от "Електра" на Рихард Щраус в Софийската опера - за работата над героините си

Премиерните спектакли на проф. Пламен Карталов са на 26 и 29 ноември 2020 г.

Сцена от репетиция на операта "Електра", Рихард Щраус, реж. Пламен Карталов (Снимка: Софийска опера и балет)

За първи път в България почитателите на оперното изкуство ще имат възможността да се насладят на операта "Електра" от Рихард Щраус. Идеята за реализацията на постановката е на Пламен Карталов.

Така Софийската опера ще се присъедини към най-престижните оперни театри в света, които имат в репертоара си модернистичната творба на Рихард Щраус.

"Електра" е поредната изключително сложна творческа задача, пред която се изправя трупата на първия оперен театър в България. След тетралогията "Пръстенът на нибелунга", "Тристан и Изолда" и "Парсифал" от Рихард Вагнер, включването на "Електра" към нетрадиционната репертоарна програма показва огромните художествени възможности на Софийската опера.

В солистичния състав са включени само и единствено български певци. Вокалният стил на Рихард Щраус е нетипичен и това предизвиква една нова, различна изява на солистите и хора. Партитурата е изпъстрена с високи оркестрови трудности, а режисьорският замисъл на Пламен Карталов, както винаги, извайва художествените образи и ги поставя в нови измерения на творческо търсене.

Премиерата на "Електра" се появява във време на пандемия и редица изпитания на духа. Но това е и доказателство за смелостта на Софийската опера точно в този момент да представи пред своята вярна публика един завладяващ спектакъл, който очертава ясна визия за развитието на театъра в близкото бъдеще.

В главните роли ще видим Лилия Кехайова и Диана Гуглина като Електра, Гергана Русекова, Мариана Цветкова и Йорданка Милкова - в ролята на Клитемнестра, Радостина Николаева и Цветана Бандаловска като Хризотемида, Даниел Острецов и Емил Павлов като Егист, Веселин Михайлов и Атанас Младенов - в образа на Орест.

Диригент на спектакъла е маестро Евън-Алексис Крист, сценограф Свен Йонке, а режисьор е Пламен Карталов.

През 1903 г. Рихард Щраус присъства на премиерата на пиесата "Електра", адаптирана от Хофманстал за театъра на Макс Райнхард в Берлин. Композиторът веднага разбира, че драмата може да послужи за основа на оперно либрето и се свързва с писателя. Двамата поставят началото на изключително плодотворно сътрудничество, което ще продължи 20 години и ще създаде шест опери.

Рихард Щраус се утвърждава като оперен композитор след изумителния успех на "Саломе" през 1905 г. Любопитно е да се отбележи, че новата му идея има същия произход като "Саломе": пиеса, гледана в Берлин, режисирана от Макс Райнхард и с актрисата Гертруд Айзолт в главната роля. Но приликите свършват дотук.

В съвместната си работа, Щраус и Хофманстал постигат перфектен баланс между текст и партитура, като издигат тази симбиоза на изключително високо ниво. Хофманстал се съобразява с бележките на композитора и преработва отделни части на либретото. Всичко това се случва чрез писма по пощата, тъй като писателят живее във Виена, а Рихард Щраус - в Берлин.

"Електра" е изключително новаторско произведение в едно действие, чийто сюжет включва убийство, измама и отмъщение: Електра е обсебена от желанието си да отмъсти за смъртта на своя баща Агамемнон. Тя подстрекава брат си Орест да убие виновниците - майка им Клитемнестра и нейния любовник Егист. Накрая, удивена и засрамена от постъпката си, Електра танцува в екстаз, но преди края на танца се свлича мъртва на земята.

След тригодишна работа "Електра" е завършена. Световната премиера е на 25 януари 1909 г. в Кралската опера в Дрезден. След "Електра" той се оттегля обратно към по-консервативен стил на композиране. Партитурата на "Електра" е посветена на Натали и Вили Левин - близки приятели на композитора.

 За Евън-Алексис Крист (диригент)

Роден в Лос Анджелис в семейство на музиканти с гръцки корени, Евън-Алексис Крист прекарва детството си в Лас Вегас. От ранна възраст свири на обой и пиано, учи математика и композиция в Харвардския университет и дирижиране в Университета за музика и театър в Лайпциг.

Диригентът Евън-Алексис Крист (Снимка: Софийска опера и балет)

От 2008 до 2018 г. е генерален музикален директор на Държавния театър в Котбус. Според критиката "той се справя чудесно" и внася "космополитност, харизма и ентусиазъм в работата си.

Концертните програми от серията "Осем световни премиери в осем концерта" получават възторжени отзиви в немската преса в продължение на няколко години, а през 2011 г. оркестърът печели наградата на Асоциацията на германските музикални издатели за най-добра концертна програма сред всички немски оркестри. Наред с това, специална висока оценка получават интерпретациите му на симфониите на Малер и Бетовен и Вагнеровия цикъл "Пръстенът на нибелунга".

Високото качество на творческата работа на оркестъра получава признание и подкрепа с грантове с висока стойност, присъдени от фондация "Ернст фон Сименс", Берлинската академия на изкуствата, "Импулс Нойе Музик" и програмата на федералното правителство "Отлични оркестри в Германия".

Сцена от репетиция на операта "Електра", Рихард Щраус, реж. Пламен Карталов (Снимка: Софийска опера и балет)

След периода в Котбус концертни ангажименти отвеждат Евън-Алексис Крист при различни оркестри в Германия. Този сезон Евън-Алексис Крист дирижира Загребската филхармония на концерта за откриване на 150-ия сезон, което е и първият концерт на оркестъра след прекъсването на концертния сезон през пролетта. През октомври 2020 дирижира грузинския камерен оркестър "Инголщат" в концертна серия, включваща запис на компактдиск за компанията "Капричо" с музика от Йеньо Такач. Следва покана от Радио-филхармонията NDR за създаване на филмова музика и отново гостуване на "Оркестра Класика да Мадейра".

В допълнение към богатия си класически репертоар, той дирижира над 60 световни премиери и е получава множество високи оценки за новаторските си концертни програми. Широкият му оперен репертоар включва всички големи опери на Моцарт, Вагнер, Щраус, Верди и Пучини, както и съвременни опери.

Евън-Алексис Крист - за работата си над "Електра" в Софийската опера

Никога не съм бил в България, така че това е невероятно вълнуваща възможност да работя тук. Разбира се, чувал съм за прекрасната Национална опера в София, но не съм имал възможност да чуя изпълнения на живо. В Германия направихме постановка на "Електра" преди няколко години и за мен това е една от най-удивителните опери в музикалната литература, така че, разбира се, вълнуващо е да бъдеш част от чудесния екип тук, в София.

Евън-Алексис Крист (Снимка: Софийска опера и балет)

Чувал съм за фантастичните постановки през последните години на Маестро Карталов. Той има толкова страхотни идеи за поставяне на опери. "Пръстенът", "Тристан", "Парсифал", това, разбира се, са едни от най-великите опери на всички времена. А ансамбълът и оркестърът тук имат качествата да ги представят. Така че мисля, че човек би могъл да смята София за българския Байройт на Балканите!

За мен "Електра" е технически най-трудната за оркестъра и ансамбъла. Разбира се, дирижирането на големите опери на Вагнер като "Залезът на боговете" също е голямо предизвикателство по различни начини. Те са много дълги, това е като спорт за диригента. Човек трябва да формира фразите, да придружава певците, да дава необходимата енергия, за да подкрепи историята. И винаги да слуша!

"Електра" е контрапункт: всеки изпълнява невероятно трудни ноти във всички различни посоки. Разбира се, не е толкова дълго, само около час и 45 минути, но мисля, че за оркестъра е най-трудният от всички от оперния репертоар. Певците имат роли, които са невероятно изпитание в ритмично и хармонично отношение. Но някак си при Рихард Щраус всичко звучи просто спиращо дъха в края. Просто сурова енергия от началото до края - и история за убийство, интриги, отмъщение, любов!

Сцена от репетиция на операта "Електра", Рихард Щраус, реж. Пламен Карталов (Снимка: Софийска опера и балет)

В крайна сметка оркестърът и артистите говорят музикален език. Винаги работата на диригента е по някакъв начин да насърчава и вдъхновява музикантите да могат да дадат всичко от себе си. Певците тук са на много високо ниво, красиви, музикални и силни гласове с отлични умения по немски език. Оркестърът е с прекрасна техническа виртуозност и музикалност, и са много бързи в събирането на трудната партитура. Така че отново е въпрос на внимателно слушане и обединяване на всички таланти. Радвам се да бъда част от това!"

Ричард Уайлдс - корепетитор на "Електра"

Ричард Уайлдс е роден в Нотингам през 1966 г. Баща му е джаз тромпетист и аранжор. Като тринадесетгодишен, той изпраща някои композиции на Малкълм Уилямсън, което води до уроци, докато е още в училище, с Робин Уокър и Джефри Пул в университета в Манчестър. По-късно учи при Денис Смоли в Университета на Източна Англия в Норич. Работил е като диригент и репетитор в Германия, Австрия и Бразилия.

Ричард Уайлдс (Снимка: Софийска опера и балет)

От 1997 г. е активен в това си качество в Баварската държавна опера в Мюнхен, като работи под музикалното ръководство на Зубин Мета, Кент Нагано и Кирил Петренко. В допълнение към редовната си работа там, той наскоро дирижира нови постановки на "Мечката" от Уолтън и Mare Nostrum от Кагел, както и създава музика за няколко специални събития - Wagnerinnen и Geliebt, gehasst und trotzdem treu - и създава камерно-оркестрови версии на Der zerbrochene Krug на Улман и "Йоланта" на Чайковски.

Освен много камерни музикални произведения, той е писал много за гласове, включително три опери, камерните опери "Острови" и Donna Gallina получават премиерите си в Аахен и Инсбрук. Последният му проект е голямо произведение за сопран и оркестър, наречено Endsongs, чиято пиано версия е имала премиери в Лондон и Токио.

Като аранжор на лека музика, той е постигнал значителен успех, включително една златна плоча и три позиции номер едно в германските класации за класическа музика.

Изпълнителките на Електра за работата си над образа

Лилия Кехайова

Лилия Кехайова (Снимка: Софийска опера и балет)

"Степента на страданието на Електра идва от контраста между това, което е тя отвътре и това, което й се е наложило да преживее. Въпросът е откъде идва и накъде отива героинята. Драмата на Електра се състои в това, че всичко добро, което е била тя в живота си до смъртта на Агамемнон е мъртво. За нея няма път напред. Тя е такава, защото има силата да отрече цялата действителност, която я заобикаля. Проявява характер, а характерът е конфликтът на душата с реалността. Ако този проблем има извод, той е, че силният човек може да бъде добър, или лош - по свой избор, а слабият може да бъде само лош.

От много време Електра е част от живота ми. Моята персонална интепретация е на първо място в отличното познаване на литературния и нотния текст, което ми разкрива все повече измерения и дълбочина на образа. Патосът на героинята извиква в мен дълбока съпричастност към нейната драма. Мощната фигура на Електра допуска до себе си само този, който напълно й се отдава.

Работата с маестро Карталов прави Електра триизмерна. Неговите насоки изискват от мен да надникна дълбоко в себе си - не е рядкост да ме предизвиква да бъда "като дива котка", "като мъж", "като обсебена". Макар и със силен темперамент за мен това са непознати територии в личността ми и така работата се превръща в разкриване на самата мен. Репетициите минават в дълбоко изследване на образа и в пълно съгласие за посоката на развитието му. Това, заедно с хубавата творческа атмосфера, е най-доброто, на което може да се надява артистът в поставянето на толкова трудно заглавие. Благодарна съм за доверието, което ми гласува маестро Карталов.

Дай Боже, съдбата и проблемите на Електра да останат само на сцената! Може би изводът за всички нас е, че човешкият дух не може и не бива да бъде пречупен, и че понякога дори с цената на самия себе си, човек трябва отстоява справедливостта."

Диана Гуглина

Диана Гуглина (Снимка: Софийска опера и балет)

"Аз не възприемам света в черно и бяло, особено когато се касае за героините ми. Постъпките на Електра са оправдани в нейната глава и сърце. Нейният девиз е: "Кръвта се отмива само с кръв". Моят девиз е: "Тъмнината може да изчезне само когато има още повече светлина". По повод на отмъщението съм съгласна с Конфуций който е казал така: "Преди да тръгнеш на път към отмъщение, изрови два гроба". В случая с Електра, гробовете са повече.

Първо прекарах много време с текста на операта, за да достигна до такова състояние, в което мога да разбера Електра до мозъка на костите си. Да я оправдая. Да и съчувствам. После, когато започнах да уча музиката й, усетих че трябва да стана й медиум. Нямам чувство за изграждане на характера на Електра, по скоро и отдавам моето тялото и глас, за да се прояви тя.

За мен е голяма чест да работя с маестро Карталов и за пореден път се уверих, че той е прекрасен режисьор, от много висока класа. Неговата брилянтна асистентка-режисьор Вера Петрова работи с мен отлично. Тя самата е уникална личност и успя да събуди в мен неща, които аз самата не знаех че съществуват. Тя създаде за мен много позитивна и сигурна атмосфера, в която аз мога да дам най-доброто от себе си. Много чакам в идващите дни да покажем работата си пред маестро Карталов и да имаме още много вдъхновяващи часове работа до премиерата.

Когато застана пред режисьор, държа да бъде толкова бетонна моята музикална, вокална, физическа и психическа подготовка, че да мога да съм като пластелин в ръцете на режисьора и диригента. Тогава творческият процес ми доставя удоволствие, защото крайната цел е да служим на композитора и либретиста. Концепцията на маестро Карталов е уникална! Подготвяме един прекрасен спектакъл за Вас и Ви чакаме."

Гергана Русекова и Йорданка Милкова за своя прочит на образа на Клитемнестра в "Електра"

Гергана Русекова

Гергана Русекова (Снимка: Софийска опера и балет)

За Клитемнестра да се говори еднопланово е немислимо. Това е много амбивалентен образ на жената, на майката , изтъкана от слабости, жестокост, егоизъм, желание, и в същото време ранима и жертва на обстоятелствата. Тя е главното действащо лице в една семейна драма, белязана с кармата на отмъщението.

Клитемнестра е образ на експресията, при нея всичко е крайно изразително и за да се намери ключа към нея трябва да се рови на дълбоко в емоционалната памет. Това е страшно интересно, понякога болезнено, защото да провокираш този род емоции коства много.За да е истинска, ранима, обсебена от преследващитите я страхове на гузната и съвест тя минава границата на нормалното.

Преминавам през различни етапи. Първоначално музикалната фактура е сложна. Дори след Вагнер и подготовката, която съм натрупала ми беше трудно да я науча. Ритъмът, подчинен на нейните непрестанни крайни състояния също се мени буквално във всеки такт, но всичко е гениално подчинено на текста и психологията на героинята.

Минах и през свой катарзис, за да се свържа с Клитемнестра и тя и аз да сме едно. Пътят е дълъг, трънлив, интересен. С Маестро Карталов работим отдавна, още от студентските години и вече това е мисля 8 постановка, в която участвам.

Винаги чакам с нетърпение работата с него, той винаги успява да ме провокира, да ме "запали"! Маестрото търси ракурсите на образите много надълбоко , от различни ъгли, неговите постановки са много разпознаваем, впечатляващи и вълнуват на много нива. Той ме изгради като артист и сега върви до мен по пътя на тази чудовищна роля, която изисква максимума на възможностите. Аз съм почитател на дългите и тежки, изтощителни репетиции.

Маестрото работи така. Работим интензивно! Имаше сълзи, имаше обелени колена, имаше смях, но това е пътят и аз съм щастлива ,че го вървим заедно. Не се плашете да бъдете провокирани, скъпа наша публика! "Електра" е едно непреходно огледало на семейната драма, на кармичната белязаност, която я има и днес. Елате на "Електра" , както бихте отишли на психо-трилър в киното!

Йорданка Милкова

Йорданка Милкова (Снимка: Софийска опера и балет)

Клитемнестра е един много сложен характер. За мен тя е изградена като образ с биполярно психическо заболяване. Мисля, че ако тази жена живееше в наше време би била пациент в клиника за психично болни. Изграждам героинята си стъпка по стъпка. Най-важна за мен е основата, т.е. географията на движенията ми на сцената, взаимодействията с партньорите ми. Следващата стъпка е всяка дума и мисъл на Клитемнестра да се изиграе по възможно най-убедителен начин.

До този момент имах възможността да работя по мизансцена с г-жа Вера Петрова, която ми предаде идеите на г-н Карталов - те са много убедителни и интересни. Това, което много ме впечатли в неговата работа е комбинацията на немския режисьорски театър и методът на Станиславски - това много ме обогатява като певец-актьор.

Гениалността на Щраус ме обогатява. Разкъсаността, лудостта и страховете на Клитeмнестра са нещо изключително. Един образ, с който публиката ще бъде съпричастна.

Радостина Николаева и Цветана Бандаловска тълкуват образа на Хризотемис в операта "Електра" от Рихард Щраус

Радостина Николаева

Радостина Николаева (Снимка: Софийска опера и балет)

"Хризотемис е последната роля, която работя и която ми предстои да представя пред публиката.За пръв път се сблъсквам със стила на този гениален композитор, който ме провокира. Във вокално отношение образът е наситен емоционално и доста сложен за интерпретация. Хризотемис е по- малката сестра на Електра, която се опитва да оцелее в този сложен свят, въпреки тъмнината и бруталността на събитията с които се сблъсква....

Тя твърди, че мрази както майка си, така и Егист за убийството им на Агамемнон, но не вижда смисъл да "представлява заплаха, без сила да навреди". Подобно на по-широкото гръцко общество, Хризотемис смята, че жените са слаби, особено на фона на властта като тази на Егист. Тя остава колеблива през цялата пиеса и никога не е съгласна с плана на Eлектра. Има своя малък момент на бунт.

С Маестро Карталов и моите колеги работихме много интензивно. Всички с голяма отдаденост. Имахме щастието на начертаем мизансценно цялата опера и на голяма сцена....Очаквам с нетърпение пълната реализация на това екстремно и драматично заглавие и същевременно завладяващо и спиращо дъха."

Цветана Бандаловска

Цветана Бандаловска (Снимка: Софийска опера и балет)

"Името на Хризотемис се превежда като "златен закон". За мен златният закон е Любовта. Възприемам образа на Хризотемис като скритата и подтиснатата част на страдащата за баща си и жадуваща за мъст Електра. Моята героиня носи желанието за живот, въпреки страданието и изживяната мъка. Тя се опитва да "събуди" Електра от кошмара, в който се намира, да ѝ покаже пътя към освобождението, който е различен от този на отмъщението. На пръв поглед Хризотемис изглежда малодушна и слаба, но всъщност тя носи по-мъдрата гледна точка.

Интересно е, че финалът на Рихард Щраус и Хуго фон Хофманстал крие доза загадка. Електра умира физически в голяма част от сценичните интерпретации, по ремарка на композитора обаче тя "пада с втренчен поглед" . Тогава аз си задавам въпроса защо финалният акорд е мажорен? Моето мнение е, че настъпва разрешение на конфликта, заложен в началото на операта. 

В единият случай можем да интерпретираме, че Електра умира физически, изтощена от гнева и злото, което е изпило жизнените ѝ сили, но има и друга гледна точка- умира тъмната страна на Електра, умира болестта в нея, породена от мъст и гняв. Аз съм склонна да приема втория вариант, защото с появата и действията на Орест, Електра отново придобива сила и смисъл за живот. Тя е излекувана от разрушителните си страсти. Целостта се възтановява както в царството на Микена, така и в личността на Електра.

Музиката на Рихард Щраус улеснява до голяма степен задачата ми, защото атмосферата, ритъмът на действието, интонацията на вокалната ми линия вече са създадени от композитора. Мой дълг е да вникна в замисъла на автора.

Оттук нататък аз ежедневно общувам с моя образ и го отглеждам като цвете. Виждам го през вътрешния ми поглед и той израства чрез творческото ми въображение. Разбира се, репетициите са важна част от процеса за цялостното му физическо и психическо въплъщение. Останалото, разбира се, е тайната на алхимичния процес в изкуството на всеки творец и ми се струва невъзможно да се разкаже.

Благодарна съм на маестро Карталов за това, че поставяйки заглавието "Електра", сбъдва една от мечтите ми. Съветите му са често свързани с естетическото и правдивото на сцената. Той улавя със сетивността си всеки фалш в актьорската игра. За мен забележките му са креативни, защото той е като огледало, в което мога да се огледам. Това е много важен момент от нашата работа, а не с всеки режисьор се получава.

Доверявам се напълно на преценката, опита и големия му талант, защото познавам неговата способност проницателно да вижда нещата в детайли и тяхната цялост. Разбира се, понякога имаме спорове от творчески характер, но те са част от процеса и аз бих се притеснявала, ако ги няма.

Бих искала да използвам два цитата. Първият е от комедията "Животът на Браян" на Монти Пайтън.

В финалната трагична сцена разпънатите на кръст пеят "Винаги гледай от светлата страна на живота". Вторият цитат е от моята героиня Хризотемис, тя казва на Електра:

"Любовта е всичко, кой може да живее без любов? ("Liebe ist alles, wer kann leben ohne Liebe").

Обединявайки двата цитата, бих искала моето послание да звучи към публиката така: Дори в най- мрачните моменти в живота, не губете надеждата и светлината в душата си. Ако нашето верую е светлина и любов един към друг, тогава светът ще стане наистина по-добър!"

Още

Акад. Пламен Карталов беше удостоен с почетен знак на БАН

Акад. Пламен Карталов беше удостоен с почетен знак на БАН

Още

Гледайте "Янините девет братя" - постановка на Пламен Карталов, с която Софийската опера обра овациите в Болшой театър

Гледайте "Янините девет братя" - постановка на Пламен Карталов, с която Софийската опера обра овациите в Болшой театър

Още

Акад. Пламен Карталов: Далеч по-опасният вирус е на неизличимата морална и духовна пандемия

Акад. Пламен Карталов: Далеч по-опасният вирус е на неизличимата морална и духовна пандемия

Още

Софийската опера триумфира и на Римския площад в Киноцентъра Бояна (галерия)

Софийската опера триумфира и на Римския площад в Киноцентъра Бояна (галерия)

Коментирай 1

Календар

Препоръчваме ви

Софийската опера посвещава "Риголето" на паметта на маестро Борислав Иванов

Спектакълът "Риголето" на 30 януари ще бъде посветен на паметта на маестро Борислав Иванов

Сатирата обявява конкурс за стендъп комедия

Конкурсът е явен - за непубликувани, непоставяни, неучаствали в други конкурси нови сатирични комедии. Крайният срок за получаване на пиесите е 31 август, а наградата е 1 500 лева

"Осъдени души" на режисьора Бойко Илиев ще се играe в шуменския ДКТ "В. Друмев"

В ролите на Фани Хорн, отец Ередия и Жак Мюрие се превъплъщават добре познатите от театралната сцена, малкия и големия екран актьори Елена Петрова, Ники Илиев и Любомир Ковачев

Силата на независимата мисъл във "Вярно с оригинала" от Галина Борисова

Премиера на авторско соло на Галина Борисова 28-и и 29-и януари, 2022 в галерия „Етюд“, София

Сатиричният театър гостува в Германия с два спектакъла

Постановките "Помощ, имам две деца!" и "#МЪЖЪТМИЕВИНОВЕН" гостуват в Берлин, Кьолн и Мюнхен на 11-и, 12-и и 13-и февруари от 19:00 часа

Цветана Манева и Теодора Духовникова в хотела на тъгата

Първата премиера на Народния театър за 2022 г. е с пиесата на Яна Борисова "Тъгата на кралиците", режисьор е Стилиян Петров