ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА ЕВРОПА
Вечен сън между Макиавели и Микеланджело
220 години от смъртта на бащата на италианската трагедия Виторио Алфиери
Автор : / 3009 Прочита 1 Коментара
Виторио Алфиери и неговата голяма любов - графиня Луиза Столберг, картина на Франсоа Ксавие Фабр
През октомври преди 220 години умира Виторио Алфиери - "бащата на италианската трагедия". Неговата история е толкова интересна, че от нея би излязъл интригуващ филм.
Родът му е издигнат, с чутовно родословно дърво. Той учи в Торино, пътува до Франция, Холандия и Великобритания още в млада възраст. Още оттогава проявява интерес към литературата и пише стихове, а от 26-годишен започва да пише и драми.
Той е млад, красив и интелигентен. Влюбва се в принцеса Луиза, графинята на Албания, но тя е омъжена. Неин съпруг бил възрастният британски претендент за английската корона. За да се разведе, Луиза трябвало да стигне чак до милостта на римския папа.
Виторио Алфиери бил готов на всичко за любовта си - за да бъде по-близо до Луиза, напуска Торино и тръгва заедно с любимата си за Рим. Там двамата с Луиза са навсякъде заедно, но Алфиери не спира да работи - в древния град написва 14 трагедии.
По-късно двамата влюбени напускат Италия и пътешестват из Европа. Решението си взимат след като роднина на бившия съпруг на Луиза започнал да им вреди, възползвайки се от високия си пост. Двойката била принудена да се установи зад граница - в Париж, далеч от враговете си.
След Френската революция Виторио Алфиери и графиня Луиза се преместват във Флоренция. Алфиери се съсредоточил върху особеностите на гръцката драма и описва необикновения си живот в автобиографичната книга "Животът на Виторио Алфиери от Асти", публикувана посмъртно през 1806-а година. Оттам е фразата "Не смъртта, а животът е изпитание на мъжеството".
Виторио Алфиери умира във Флоренция и е погребан в базиликата "Санта Кроче", между гробовете на Макиавели и Микеланджело. Автор на надгробната му плоча е друг италиански класик - Антонио Канова.
Творчеството на Алфиери е слабо познато от нашето съвремие. "Вирджиния" - 1783 г., "Заговорът на Паци" - 1789 г., "Саул" - 1782 г., "Брут Млади" - 1788 г. и др., днес са познати предимно на драматурзи и литературоведи, но името на Виторио Алфиери остава записано със златни букви в историята на на световната драматургия.
Виторио Алфиери е роден на 17-и януари 1749-а година във Флоренция, в семейството на граф Антонио Алфиери и Моника Майлард дьо Турнон. За жалост, баща му умира млад и оставя момчето на грижите на брат си. Чичото е авторитетна личност, но младият Виторио расте като непокорен младеж с огромно състояние, което се оказва проблем. Служи в армията и после тръгва да пътешества по света, харчейки на воля парите си.
Този ранен период от живота му е белязан с охолство и безделие, но младокът набира богат жизнен опит. Животът го среща с неподходящи хора извън средата му, става жертва на интриги и използвачество от страна на лицемерни хора и измамници, но си изработва максими, които по-късно ще претвори в творбите си и ще покаже удивителна зрелост и дълбочина при пресъздаването на човешките характери.
Странно, но биографите му твърдят, че знатният младеж Алфиери знаел перфектно френски, а родния си език - само разговорно. Самият Алфиери осъзнавал това като своя слабост. Затова, когато скъсва с безцелното скитане по света, се залавя да учи литературен италиански и да чете много италианска литература. Това го обогатява и прави речта му брилянтна. "В Италия липсваше трагична литература, достойна за това име. Алфиери я създаде", пише един от биографите му.
Виторио Алфиери и Карло Емануеле, илюстрация графика
От биографите му научаваме и по-пикантни подробности за вече споменатото му увлечение по графинята на Албания. Нейният мъж, въпреки възрастта си, бил палав и много й изневерявал - държал се неуважително с младата си съпруга. Така че Луиза имала пълни основания да го напусне, дори да не беше срещнала Виторио Алфиери. Но по-интересното е това, как двамата заедно се изправят срещу критиките на обществото и любовта им издържа на времето като крепка връзка - пламенна и предана до края на дните им, въпреки че двамата не сключват официален брак.
Театър, на името на Алфиери, в Торино
Литературната продукция на Алфиери, започва от 1778-а година и е повече от обемна. Съдържа 22 трагедии, сред които "Антигона", "Виргиния", "Агаменон", "Орест", "Росмунда", "Отавия", "Тимолеоне", "Меропа" "Мария Стюард", "Дон Гарсия", "Саул", "Антонио и Клеопатра" и др. Самите заглавия говорят за интерес към героичните личности.
Драмите на Алфиери се отличават с искреност на чувствата, чрез които представя героите си авторът. Това е може би и причината, и до днес Алфиери да остава любимец на Италия. Неговата чувственост, романтичната му душевност и в същото време - силната му омраза към тиранията, желанието му за независимост и единство на нацията и държавата, го издигат в сърцата на италианците до пиедистала на народен поет.
Тук трябва да отбележим, че макар да произхожда от едно от най-елитните благороднически семейства на Асти, замогнало се от търговия и предоставяне на заеми, Виторио Алфиери притежава остро социално чувство, на което не изневерява до края си.
Що се отнася до самия род Алфиери, то този род е наистина знаменателен за обществения живот на Асти. О този род са летописецът Оджерио Алфиери - общински съветник и мъдрец, Енрико Алфиери - викарий и генерален министър на върховното правителство на Францисканския орден през XIV век, архитектът на Савойския дом Бенедето Алфиери и др. знаменити личности.
Паметна плоча в катедралата на Асти изобразява Аричино Монета, легендарен прародител на рода Алфиери, който се сражавал смело при отбраната на Рим срещу готите от Асти. Именно той успял да изтръгне от ръцете на врага флага на Рим с изобразен орел на него. Благодарение на Монета всички негови потомци получили правото да бъдат наричани "знаменосци" - на италиански - "аlfieri" Така се ражда знатната фамилия Алфиери.
Потомците на Аричино Монета не го посрамват: Томазо Алфиери оцелява в битка, когато Фридрих I Барбароса разрушава Асти; синът на Томазо - Мануеле Алфиери е един от капитаните на кавалерията, която Асти праща на Петия кръстоносен поход през 1214-а година и се отличава като герой в битка; синовете на Мануеле стават знатни търговци - отварят заложни къщи из цяла Европа и купуват земи, като през XIV век бизнесът им се разширява в Нидерландия.
Много потомци на рода Алфиери стават крупни банкери на различни места в Европа. Икономическото им влияние расте и скоро те навлизат и в политиката като кметове, общински съветници, членове на Съвета на мъдреците на Асти и прочее високи длъжности.
През 1531-ва година, с преминаването на града Асти под властта на Савоя, родът Алфиери изпада в период на упадък, но няма да изчезне. През XVII век херцог Карл Емануил I Савойски назначава Урбано Алфиери за свой кавалерийски полковник на феода на Сан Мартино за военни заслуги. Родът отново е във възход. Алфиери се отличават като авангард в много поприща - предимно във военното дело, търговията и строителството.
Заемат висши длъжности: Роберто Джироламо Алфиери ди Сан Мартино служи на краля. Синът му Карло Емануеле Алфиери ди Состеньо става посланик в Париж и приятел на краля на Сардиния Карл Алберт Савойски-Каринян. И други Алфиери са заемали дипломатически постове: Чезаре Роберто Алфиери ди Состеньо бил посланик в Париж, Берлин и Флоренция, заемал високи постове - държавен съветник, председател на Министерския съвет, сенатор и председател на Кралския сенат.
Чичото-опекун на Виторио Алфиери - Джовани Батиста Алфиери ди Кортемилия бил кмет на Асти през 1639-а година, политик и военен, ветеран офицер от Войната за австрийското наследство. Между 1762-а и 1763-та година заемал поста вицекрал, лейтенант и генерал-капитан на Кралство Сардиния.
На фона на тези знатни биографии, обаче, именно Виторио Алфиери записва името на рода със златни букви в историята на Италия - като поет и драматург, представител на Класицизма.
Портрет на Виторио Алфиери от Франсоа Ксавие Фабр
До днес са останали не само творбите на Алфиери, но и много от палатите на рода Алфиери. Един от емблематичните е Палатът на лъвовете от XIV век, запазен и до днес с класическия си средновековен вид. В Кастаньоле деле Ланце фамилия Алфиери притежават дворец, все още съществуващ, разположен в историческия център на града и използван като резиденция и съдебна палата.
В средата на XVII век Алфиери се преместват в района на площад "Кайроли" в днешния Палацо Алфиери - родното място на поета Виторио Алфиери, а от 2020-а година - седалище на Центъра за изследване на Алфиери и на Фондация "Еудженио Гулиелминети".
Родът Алфиери остава в историята на Италия бележити следи. Този древен род на герои във войни, банкери и висши държавни служители - на богати хора и патриоти, чийто герб е изображение на орли, увенчава с вечна слава перото на един поет и драматург - Виторио Алфиери.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}