ОПЕРНИ ПРАЗНИЦИ
Старогръцка трагедия за любов, ревност, предателство и трагичен край
Световна премиера на "Калас и Онасис"от Христос Папагеоргиу на сцената на Държавна опера Варна през погледа на Юлияна Караатанасова
Редактор: / 2809 Прочита 0 Коментара
Световната премиера на операта мюзикъл от Христос Папагеоргиу е находчив начин Държавта опера Варна да напомни на публикат за великата оперна примадона Мария Калас по повод 100 години от рождението й (Държавна опера - Варна)
Световната премиера на операта мюзикъл от Христос Папагеоргиу е находчив начин Държавта опера Варна да напомни на публикат за великата оперна примадона Мария Калас по повод 100 години от рождението й.
Рискът да се покаже ново заглавие от непознат у нас гръцки композитор е смелост и умение да се почувства пулсът на съвременната публика, която понякога е непредвидима.
Музиката на Христос Папагеоргиу - добре обигран гръцки композитор, познат на музикалната сцена в Ню Йорк, с опит в концертната, филмовата и поп музика, умело свързва елементи от жанровете на операта и мюзикъла. Международната премиерата бе на 21 юни от 21 ч. на фестивала "Опера в Летния спектакъл - Варна 2023", като вторият спектакъл се състоя на 12 август.
Роден от усилията на творческия екип в състав режисьор Петко Бонев, диригент-постановчик - Страцимир Павлов, сценография и костюми - Ася Стоименова, хореография - Анна Пампулова, 3D mapping - Лора Руневска, elektrick.Me, художествено осветяване - Даниел Йовков, превод - Лилия Бонева, диригентка на хора - Надежда Маккюн, солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна, в главните партиии сопраното Ева Перчемлиева и баритенорът Мариос Андреу, спектакълът бе приет с овации от публиката. Този факт обещава дълъг живот на заглавието в репертоара на Варненска опера и възможност за представяне и на други сцени у нас и в чужбина заради основния език - английски.
Старогръцка трагедия за любов, ревност, предателство и трагичен край (Държавна опера - Варна)
Съдбата на велики личности винаги е благодатна почва за създаване на сценично произведение. Вдъхновен от необикновения живот и любовта между оперната дива Мария Калас и корабния магнат Аристотел Онасис, композиторът посвещава около 6 години на създаването на операта - мюзикъл. Сюжетът, изграден върху действителни факти, показва в по-малка степен професионалните изяви на Мария Калас - като находчивото пресъздаване на оперната сцена на Ла Скала, чрез 3D мапинга на Лора Руневска с арията на Мария във второ действие и в по-голяма степен - личния живот на оперната дива и Онасис, чрез музикални средства, характерни за мюзикъла.
Динамичната режисура на спектакъла е в единство с музикално-драматургичното изграждане заложено в партитурата. Декорът е изключителна находка - очеранията на яхтата "Кристина", която чрез 3D мапинга се превръща от бедна стая, в бална зала, офис, оперната сцена на Ла Скала, болнична стая и отново във финала в плаваща яхта, от която се разпръсва праха на Мария Калас в Егейсто море. Костюмите са изчистени и много стилни в духа на модата от 60-те години на ХХ век.
Старогръцка трагедия за любов, ревност, предателство и трагичен край (Държавна опера - Варна)
Балетните сцени изпълнени с елегантност, като единна част от цялото, подсилват изразителността на сценичното действие. Музиката е еклектична, пресъздава някои от модерните през 50-60-те години на минали век танци, както и някои характерни черти на стила белканто, чията интерпретация от страна на Мария Калас Бърнстейн нарича "оперна библия".
Старогръцка трагедия за любов, ревност, предателство и трагичен край (Държавна опера - Варна)
Образите на главните герои бяха убедително представени от Ева Перчемлиева и Мариос Андреу. Сопраното притежава разнообразни дарби и има изяви в широк жанров диапазон. Тази опитност дава възможност на Ева Перчемлиева да се справи с нелеката вокална партия с увереност и артистичност на базата на добра вокална техника.
Емоционалното въздействие бе търсено в дълбочината на личните драми на героинята и внимателното изграждане на нейния двойнствен образ - на боготворената певица, съзнаваща силата на въздейстивето си върху публиката и на крехката, неуверена жена, издигнала любовта на пиедестал като най-великата ценност в живота.
Завършил оперния факулет на НМА "Проф. П. Владигеров", баритонът Мариос Андреу от Кипър се превърна в централната фигура на спектакъла с неустоима харизма на певец и актьор, превъплътил се в образа на мъж - победител, постигнал всички свои цели в живота с всякакви средства. Неустоим за жените не само заради огромното си богатство, екзотичен, емоционален и уверен, Онасис подхожда стратегически към браковете си с Тина Ливану и Джаки Кенеди, заради допълнителни облаги.
А Мария Калас е неговата любов, която допълва имиджа му с бласъка на славата си. Като че ли ролята на Онасис е създадена за баритона Мариос Андреу - съблазнителен мек баринов тембър, гръцки темперамент, избухващи емоционални приливи, решителност, арогантност умело предадени в сценичното и вокалното представяне, както и убедителното внушение в изживяване на дълбоката пронизваща болка при загубата на единствения син.
Прекрасно впечатление остави младата певица Валерия Василенко ролята на Тина Ливану, която изгради интересен образ на сдържана жена с достойнство и маниери от хайлайфа. Сопраното има финно чувство за фраза, нюанси и правилно звукоизвличане, което създава впечатление за естественост и лекота на изпълнението. Артьом Арутюнов като Батиста Менегини се представи достойно. Във финалния квартет на Мария, Аристо, Батиста и Тина в края на първо действие би могло да се постигне още по-добър баланс от една страна между певците, от друга - с оркестъра.
Старогръцка трагедия за любов, ревност, предателство и трагичен край (Държавна опера - Варна)
Николай Колев като Ставрос, Георги Георгиев като Костас, Калина Жекова като Елза Максуел, Милена Захариева като майката на Мария и Флория Сотиров като младата Мария заслужават адмирации. Впечатляаща бе вокалната изявата на Иво Йорданов като Сър Уинстън Чърчил. Волена Апостолова в ролята на Джаки Кенеди вокално покри напълно образа, но би могла да бъде още по-убедителна, ако преодолее леката скованост в сценичното си поведение. Истинска наслада за ухото бе дуетът на Александър - в ролята Борислав Веженов и Фиона - Ирен Лазарова. Едни от най-сполучливите в представлението бяха ансамбловите сцени и изявите на балета.
Диригентът, маестро Страцимир Павлов, би могъл да подобри релефността в изявата на инструменталните групи и по отношение на разнообразяване на динамиката на звука и по отношение на по-плавно свързване на отделните сцени в драматургично отношение, така че оркестърът да допринесе за по-цялостно възприемате на спектакъла, който по отношение на режисьорските задачи, поставени от Петко Бонев е ясно очертан. Това е една история за страст, изневяра, разочарование, болка и трагичен край. Една история за любов.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}