СИНКРЕТИЗЪМ ОТ ИЗКУСТВА
"Нани ми нани, Дамянчо" в музикалната изповед на Ева Перчемлиева
"Тази песен по музика на Любомир Пипков, всеки път ме кара да излизам от тялото си и да преживявам чувствата, които са заключени в нея като на филм", споделя певицата
Автор : Тина Философова / 30 октомври 2021 / 17:14 2807 Прочита 0 Коментара
"Приела съм като моя мисия да покажа, колкото мога, най-хубавото на България. Да изтъкна какво имаме, а не какво не можем.", казва Ева Перчемлиева-Тъканова дни след премиерата на най-новия й клип към песента "Нани ми нани, Дамянчо" с народен текст, но по музиката на Любомир Пипков. Режисьор и оператор е Кирил Добрев, а на рояла я допълва Галина Апостолова.
Освен от професионалната сцена на оперната и класическа музика Ева Перчемлиева е добре позната и като неизчерпаем мултижанров музикант и артист, участващ в различни рок и джаз проекти. Тя е също вокал и перкусионист в групите "Булгара" и Cinga Manga Funk. Съвсем наскоро я чухме и като глас зад песните на героинята на Ирини Жамбонас във филма "Голата истина за група "Жигули".
Но сега, разговаряме с нея за най-новия й проект да даде нов живот на знакови български класически композитори и творби, за музикалния синкретизъм и богатството му:
Ева Перчемлиева-Тъканова (Снимка: © Cinga Manga Funk)
- Как се роди идеята за възкресяването на тази емблематична творба на Любомир Пипков?
- "Нани ми нани, Дамянчо" е една от първите песни, които съм изпяла в музикалното училище, когато започнах да уча оперно пеене. Още тогава я усетих като моя. Все едно е писана за мен...
Картината, която се появяваше в главата ми, когато звучи обработката на Любомир Пипков, някак си прескачаше думите в песента. Приспивна песен с две изречения, но музиката, хармонията, начинът, по който е изградена фразата, кулминацията, интервалите... всичко това ми говореше за много по-дълбок, тягостен и болезнен смисъл. Така я усещах.
Изпълнението на тази песен, дори и да е в стая само с пианист, или просто да си я тананикам сама, всеки път ме кара да излизам от тялото си и да преживявам чувствата, които са заключени в нея като на филм.
Последните няколко години съм се фокусирала не толкова върху големите оперни заглавия, колкото върху камерната музика.
В JENG studio (Снимка: Антония Иванова)
Противно на общоприетите разбирания, аз смятам, че камерната музика изисква огромно майсторство, защото в малката, кратка форма, трябва да развиеш всички музикални части, които в едно голямо симфонично или оперно произведение се развиват в 1, 2 или 3 часа. И преживяванията, и страстите, и драматичните сблъсъци на героя само в рамките на 3-4 минути. Голямо предизвикателство за всеки артист.
На рояла можете да чуете проф. Галина Апостолова, която първо беше мой преподавател по камерно пеене, а в последствие станахме дуо. Заедно споделяме любовта към българската и не само камерна музика, която изпълняваме на редица фестивали.
От известно време насам (5-6) години съм доста свързана с театъра, напоследък и с киното. Освен това с моите най-близки създадохме и нашето студио JENG, където се случват също много проекти, свързани със сценичните изкуства и екрана. Така някак си естествено се появи в главата ми идеята за видеоклип на тази толкова свързана с мен песен.
- Запазили сте класическия аранжимент и изключително минималистична визия, но силно емоционално въздействие.
- Да. Моята идея беше да направя този синкретизъм на изкуства възможно най-плавно.
От една страна да изкарам наяве гения на българските композитори, които са на нивото на световните, въпреки че вековете, в които класическата музика е била в своя апогей в Европа, ние сме били в пълно културно затъмнение преди Освобождението, от друга да покажа на хората - тясно профилирани в класическата музика, че тя може да бъде погледната и интерпретирана по съвременен начин без да се прекрачва границата на добрия вкус.
Надявам се, че сме успели! (усмихва се)
Човекът, който успя да реализира всички тези мои вътрешно-емоционални диалози и идеи, се казва Кирил Добрев. Той е барабанист, аранжор и идеен двигател на група "Булгара" и група "Цинга Манга Фънк". В основата е и на създаването на доста театрални постановки. Човек с награди за създаването и на филмова музика. Един от най-добрите тонрежисьори на нашата територия.
Ами, въобще доста разбира от звук и не само. Не на последно място, Кирил е един от най-добрите и сърдечни хора, които съм срещала, с дълбока и безкрайна душевност. Та, живота ми подари да го срещна и заедно да реализираме почти всички проекти, с които сме се захванали.
Кирил успя да разбере какво искам да представя като усещания във тази песен. Минахме през доста варианти за клип, но накрая той просто го засне... сам, на "oneshot", като успя да направи изключително вълнуващ филм, преминаващ само за 4 минути.
- Кои са хората около вас, които участват в нейното пресъздване?
- Освен Кирил, за който съвсем на кратко разказах, хората, които са около мен, са моите колеги и изключително близки приятели от студио JENG. Моят съпруг - Борис, който създава нашия комфорт за работа, като осигурява всички технически подробности по време работата ни, и разбира се най-важното - търпи ме! (смее се)
Моята приятелка от детските години, кръстница на децата ми и съдружник в студиото - Антония Иванова, която е неотлъчно до мен във всички начинания. Тя май се включва във всички етапи на работата и Десислава Пешева, без чиято организация, административни подробности и връзки с обществеността сме наникъде.
Всички те са моето семейство. Ние сме щастливци да работим това, което обичаме с хора, които са ни семейство.
Заедно с асистент оператора на клипа Антония Иванова (Снимка: Личен архив)
- А лесно ли се намират съмишленици?
- При мен - да! Ние сме една среда, която сме оформили с годините, в която всеки може безрезервно да разчита на другия.
Не сме много, но си вярваме и помагаме винаги!
Екипът на Студио JENG (Снимка: Личен архив)
- Вие се изявявате в многообразни стилове, но имате ли някаква тайна и слабост към класическата музика?
- Оооо, слабостта ми към класическата музика съвсем не е тайна.
Аз творя всичко друго на тази база и смятам, че всеки, който се е срещал с Моцарт, плакал е на Шопен и се е вълнувал с Верди, е поне една крачка напред. Независимо от стила.
Разбрала съм за себе си, че съм напълно щастлива само тогава, когато правя всичко, което обичам. Без едното да вреди на другото. Днес пея Виолета от "Травиата", утре "Джелем, джелем" и това не само, че не ме притеснява, а ме прави безкрайно горда, щастлива и пълноценна.
- Ще ни разкажете ли повече за проекта, в който сте решили да възродите и представите отново българските композитори?
- В момента съм трети семестър докторант на Музикалната Академия "проф. Панчо Владигеров", където пиша доста сериозен труд за няколко български композитора. Заровила съм се в тази тематика.
Приела съм като моя мисия да покажа, колкото мога, най-хубавото на България. Да изтъкна какво имаме, а не какво не можем. Да давам на моите студенти повече българска музика и да се опитвам да им предам любовта към нея, както и да оценят качествата й и смисъла, който носи.
Тук идва на дневен ред фолклорът.
Не случайно, всички български композитори след освобождението до днес, правят обработки на български народни песни, използват народни мотиви и неравноделни размери в своите класически произведения. Много от тях са загърбили кариера по света и са се върнали в България, за да развият българската култура и да възродят фолклора, успял да се съхрани през всички векове на трудности.
Това е повод да се замислим, какво послание са ни дали и какъв е нашият дълг към тях.
- След "Нани ми нани, Дамянчо", да очакваме ли скоро нещо ново?
- О, да. Мисля, че имам всичко необходими ресурси да продължа мисията си и се надявам да се намерят други колеги, които да последват примера ми.
Да са смели и заедно да продължим завета на големите български имена в изкуството. Само да сме здрави!
Блиц на Тина Философова
Ева Перчемлиева-Тъканова (Снимка: © Cinga Manga Funk)
Ева Перчемлиева-Тъканова започва да свири на пиано от 6 годишна възраст. Завършва СМУ "Проф. Панчо Владигеров" - Бургас с три специалности: ударни инструменти, оперно пеене и теоретичен профил. През 2010 г. завършва НМА "Проф. Панчо Владигеров" София, в класа по оперно пеене на доц. Иванка Нинова.
Лауреат е на международни конкурса за млади оперни певци, участвала е в майсторските класове на Гена Димитрова, Лилия Илиева, Ана Томова-Синтова, Дарина Такова. Още като студент прави своя дебют на оперна сцена като Нанетта в премиерата на операта "Фалстаф" на Верди, на сцената на Държавния театър за опера и балет "А. Б.Соловяненко" в гр. Донецк - Украйна, с диригент Вадин Мюнстер (Германия) и режисьор Александр Лебедев (Русия).
Същата роля играе и в Швейцария и Германия. В следващите години на следването си е изиграла също ролята на Дона Анна от "Дон Жуан" на Моцарт, Розина от "Севилският бръснар" на Росини, Адина от "Любовен елексир" на Доницети. През 2012 г. дебютира в ролята на Виолета Валери от операта "Травиата" на Верди във Венеция - Италия, в спектакъл на Софийска филхармония с диригент Мартин Пантелеев.
Ева Перчемлиева-Тъканова (Снимка: Валентита Биларева)
Участвала е като солист в концерти и спектакли на всички големи сцени в България и е канена за солист в цяла Европа, като си сътрудничи с известни режисьори и диригенти. От 2019 г. е хоноруван асистент по оперно пеене в НМА "Проф. Панчо Владигеров" София.