В Ереван посрещат ковчега на Хачатурян, пеейки под проливен дъжд

Едва ли има човек, който да не познава световноизвестния "Танц на сабите". Негов автор е Арам Илич Хачатурян - арменски и руски композитор на класическа музика.

Навършиха се 120 години от рождението на бележития композитор, приятел на знаменити световни личности от света на изкуството като Чаплин, Салвадор Дали, Джина Лолобриджида и София Лорен.

Хачатурян е роден на 6-и юни (24-ти май стар стил) през 1903-та година в Тифлис, в семейството на тъкач. Всички в дома му пеели и той от малък научил много арменски, грузински и азербайджански песни. И тримата братя на Хачатурян се насочват към изкуствата - единият става режисьор, а другите двама - певци. Семейството купува едно старо пиано и малкият Арам започва да се учи да свири на него сам, без учител, без дори да познава нотите. Занятията с пианото, макар безсистемни и по слух, изиграли положителна роля в неговото музикално развитие.

Първият му учител по музика е арменският педагог Мушег Агаян. Хачатурян свири на пиано и духови инструменти в училищния оркестър и семейството му разбира, че трябва да го насърчи да продължи да се занимава с музика.

Чрез видната пианистка Е. А. Шчербина Хачатурян се запознава с новата френска музика на Дебюси и Равел, която оказва влияние за формирането на някои типични черти на творческата му индивидуалност - вкуса към живописно звучене и склонността му към острата ритмика.

Въпреки музикалните си наклонности, младият Хачатурян завършва Тбилиската търговска гимназия, след което се премества да живее при брат си Сурен Хачатурян - режисьор в Москва. Записва се да следва биология в Московския университет, а същевременно посещава класа по виолончело в Музикалното училище "Гнесини". През 1925-а година напуска университета и се фокусира върху обучението по композиция, водено от самия Михаил Гнесин. Именно той го запознава с творчеството на великите руски класици Римски-Корсаков, Мусоргски, Глинка и Бородин. По-късно силно влияние върху творчеството на Хачатурян оказва личното му познанство с Прокофиев.

Арам Хачатурян / Източник: Съюз на композиторите на Русия

Хачатурян става композитор като студент в Московската консерватория, която завършва през 1934-та година. Първите му творби са "Трио за кларинет, цигулка и пиано" (1932) и Първа симфония (1934). Критиците веднага отбелязват таланта му на мелодик. В творбите му се забелязват фрагменти от източни народни мелодии и ритми и още в самото начало го определят като "характерен" композитор.

Първа симфония била посветена на 15-годишнината на Арменската ССР. Именно с тази творба Арам Хачатурян записва името си със златни букви в историята на Московската консерватория. След завършването й, Хачатурян продължава с 2-годишна аспирантура по музика.

Арам Хачатурян / Източник: Съюз на композиторите на Русия

Композиторът е автор на световноизвестни творби, като инструменталните му концерти - клавирен (1936), цигулков (1940) и виолончелов (1963); Втора симфония (1943); балетите "Щастие" (1939), "Гаяне", откъдето е "Танц на сабите" (1942) и "Спартак" (1954); автор е на музиката към десетки филми и театрални спектакли. Балетът му "Щастие" се превръща в събитие на сцената на Болшой театър. Хачатурян събира в него автентичен арменски песенен материал.

Мнозина в по-ново време се опитват да "очернят" биографията на композитора с авторството му на "Поема за Сталин за хор и оркестър" (1938). На това може да се отговори много кратко - че "няма една истина за всички времена", а музиката на Хачатурян е ценена в цял свят.

Хачатурян е имал своите причини да създаде тази поема, както и балета "Гаяне", който се играе в Ленинградският Кировски театър в разгара на Сталинградската епопея. Съвсем естествено за патетиката на онова време, е награден със Сталинска премия. Такова е времето на композитора - времето на свещена, Отечествена война за руския народ. Негова е музиката и към документалния филм "Владимир Илич Ленин", наречена "Ода в памет на Ленин", и към филма "Сталинградската битка", на чиято основа създава голямата програмна сюита в осем епизода "Сталинградската битка".

След края на войната - през 1945-а, 1952-ра и 1957-а години, Хачатурян няколко пъти променя структурата и сюжета на балета "Гаяне", като включва нови герои и премахва част от предишните персонажи. Около 70-те години балетът има стотици представления в много страни, но след 2000-та година почти изчезва от театрите в цялостния си вид, като се изпълняват само отделни сцени от него. Както отбелязва един критик, причините са "сюжетни", или направо казано - политически.

Но при смяната на някои управници в СССР и Хачатурян е имал своите мрачни мигове на опити за репресия върху него. Поръчкови драскачи го критикували по времето на Ежов и на Жданов. Музиката и природната интелигентност на Хачатурян го спасявали да продължи да твори, въпреки огорченията.

Източник: Съюз на композиторите на Русия

И понеже започнахме със "сабления танц", включен в балета "Гаяне", няколко думи за самия балет: Той е съставен от три оркестрови сюити, една от които включва световноизвестния "Танц със саби". Всъщност, първоначално "танцът" се наричал "Танц на кюрдите" и впоследствие бил преименуван на "Танц със саби".

"Танцът трябва да бъде бърз, войнствен. Ръцете ми изсвириха един акорд и аз започнах да го разлагам в остинатна фигура. След това беше нужна промяна - изсвирих горния съседен тон. Това ме "завладя" - аха, да го повторим в друга тоналност! Началото бе поставено! Започнах да го работя в 3 часа следобед и до 2 часа през нощта танцът беше готов. В 11 часа сутринта прозвуча на репетицията. До вечерта беше поставена хореографията, а на следващия ден вече беше включен в генералната репетиция".

Сцена от "Танц на сабите" от балета "Гаяне" на Арам Хачатурян

Така, направо казано - с шеметно вдъхновение, бил създаден този танц. Четвъртото действие на балета, в края на което се играе, дава сюжетната развръзка и равносметка на балета - и тя е универсално хуманна - за "дружба между народите".

"Танц на сабите" е признат за "най-темпераментното музикално произведение за сближаване на хората". Невероятната динамика на този танц е наистина завладяваща, но всъщност повечето творби на Хачатурян са такива - динамични и с характерен оркестров почерк.

Композиторът се проявява и като диригент. Гастролира в цял свят, а негови творби изпълняват едни от най-големите музиканти на епохата, като цигуларите Яша Хайфец и Давид Ойстрах, пианистите Артур Рубинщайн и Емил Гилелс, виолончелистът Мстислав Ростропович. Към всичко това трябва да добавим, че Хачатурян е бил любимец на публиката. Носител е на всички най-високи звания и държавни награди на СССР, но той винаги отбелязвал: "Моето творчество принадлежи на арменския народ!"

Знаменитата среща на Арам хачатурян с Чаплин, 1965 г. / Източник: Архив на Мосфилм

И това не са голи думи. Хачатурян има голям принос за развитието на арменската композиторска школа, както и за усъвършенстването на много музиканти от Азербайджан, Туркмения и други страни от Средна Азия. Любопитно е да се отбележи, че Хачатурян е автор на арменския химн, който в днешните демократични времена родината му е изоставила. вероятно защото произведението е създадено по времето на Сталин.

Арам Хачатурян умира в Москва на 1-ви май 1978-а година и после е погребан тържествено в родната му Армения.

"Изкуството на Арам Хачатурян е ярко национално, хуманистично, романтично и възвишено, с дълбоко съдържание и с богата мелодичност", казва не друг, а самият Чаплин. Тези възторжени думи не се нуждаят от коментар.

През 1950 г. Хачатурян посещава Италия в състава на делегация от съветски дейци на изкуството. Дирижира пред Италианското радио сюитата "Сталинградската битка". Особено силно впечатление му правят паметниците и документите, свързани с гладиаторското въстание под водачеството на легендарния тракиец Спартак. Под влиянието на тези впечатления през 1953-та година той композира грандиозния балет в четири действия "Спартак".

Критиците са във възторг. Наричат музиката на балета "Спартак" "пиршество за сетивата". За "Спартак" през 1959-а година Хачатурян е удостоен с Ленинска награда, а балетът получава световна известност.

Хачатурян гастролира в много страни: Исландия, България, Чехословакия, Финландия, Англия, Швейцария, Аржентина, Бразилия, Уругвай, Чили и др. Популярността му го прави желан гост навсякъде. Пътува до Унгария, Румъния, Швеция, ГДР, Полша, Финландия, Чехословакия, Франция и др., където се среща с видни културни и политически дейци. В последните години от живота си той отново посещава България.

У нас изнася два концерта - в София и в Пловдив през 1969-а година.

Цяла Съветска Армения е в дълбок траур, когато тленните останки на Хачатурян пристигат в родината му. Когато ковчегът от Москва каца в Ереван, завалява проливен дъжд. Въпреки това посрещачите на аерогарата не си тръгват. Два хора пеят под дъжда. на погребението всички плачат. Казват, че никой композитор на Русия не е бил изпращан така, както Хачатурян.

Хачатурян е бил любимец не само на своите си. Той е бил приятел с Хемингуей, Сибелиус, Дали, Чаплин и Стравински. Приемали го на най-високо равнище крале и папи.

Много екстравагантна била първата среща на композитора със Салвадор Дали. След като бил въведен в замъка на художника, му се наложило дълго да чака домакина, през което време пил една-две чаши вино, а след това опитал и от коняка. И точно когато вече смятал да си тръгва, защото усетил, че е "неприлично опиянен", ексцентрикът Дали буквално връхлетял полугол в стаята с бутафорна златна сабя, на фона на гръмогласен запис на "Танц на сабите". Хачатурян обичал да разказва тази история, която го накарала "бързо да изтрезнее". 

Арам Хачатурян и Джина Лолобриджида, Москва, 1976 г. / Източник: Архив на Мосфилм

С Чаплин Хачатурян се среща докато е в Швейцария през 1965-а година. Чаплин живеел в околностите на Женева и рядко приемал гости, но поканил композитора в дома си. Двамата беседвали няколко часа, след което Чаплин поканил госта в кабинета си и му показал плоча със запис на неговия цигулков концерт. Отбелязал, че често го слуша, докато работи. Когато в края на престоя си в Швейцария, Хачатурян попада в болница, Чаплин живо се интересувал от състоянието му и му изпратил букет с рози и бележка с пожелание за скорошно оздравяване. Този букет композиторът занесъл в Москва и го поставил във ваза на рояла си. Вече изсъхнал, букетът продължил да си стои там като скъпа реликва, до смъртта на Хачатурян.

София Лорен и Арам Хачатурян - среща на Московския кинофестивал през 1965-а година / Източник: Архив на Московския кинофестивал

През същата година, в която гостува на Чаплин - 1965-а, Хачатурян се запознава и със София Лорен, на Московския кинофестивал.

Този талантлив и много симпатичен, благ човек, умеел да спечелва сърцата на всички със своята естествена, както се изразява самата София Лорен - "бликаща доброта".

Еми МАРИЯНСКА