Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

София Лорен: Не мога да живея без любов. Нито без молитва

ВЕЛИКИТЕ СВЕТОВНИ АКТРИСИ

София Лорен: Не мога да живея без любов. Нито без молитва

"Когато с майка ми пристигнахме в Рим от нашето малко селце Поцуоли, близо до Неапол, се опитвахме да се адаптираме и най-вече да оцелеем. Нямахме пари и никаква реалистична перспектива за бъдещото си", разказва голямата актриса

2019 г. София Лорен (Снимка: Getty Images )

На 86 г., София Лорен се връща на екрана след десетгодишно отсъствие. Тя е мадам Роза в адаптацията на "Животът пред теб", заснета за Netflix от сина ѝ Едоардо Понти.

Филмът е адаптация по романа на Ромен Гари, написан под псевдонима Емил Ажар, за който през 1975 г. писателят получава наградата "Гонкур". Бивша проститутка, оцеляла от Аушвиц, която живее в Бари, Италия, тази застаряващата Майка Кураж се грижи за изоставени деца на проститутки. Против волята си, тя се съгласява да приеме още едно хлапе, непокорния 12-годишен Момо от сенегалски произход. Конфликтната връзка между тях ще се развие по неочакван начин, докато здравето на мадам Роза се влошава...

Актрисата е просто поразителна в тази роля, изразяваща без предвзетост гама от сложни и нюансирани емоции в едно органично изпълнение, напомнящо онова в "Чочарка" което ѝ донесе "Оскар" през 1962 г. Заради пандемията разговаряхме през октомври със София Лорен чрез Zoom, от дома ѝ в Женева, където тя живее от 2006 г. 

- Какво ви трогна в образа на мадам Роза?
- Нейното страдание, което тя понася през целия си живот. Тя е твърда, крехка. Оцеляла, която по някакъв начин ми напомня моята майка. И това, което преживяхме в Неапол по време на Втората световна война, бомбардировките, разрушените сгради. Животът беше невъзможен. Беше много тежко. Бях на осем години и това ме беляза завинаги. За сина ми Едоардо темата на филма е не толкова смъртта, колкото възкресението, идеята, че смъртта не е краят, а началото на друга глава. Умирайки, мадам Роза предава душата и знанието си на Момо.

2019 г. София Лорен (Снимка: Getty Images )

- Споделяте ли мнението му?
- Но да, разбира се. Ние мислим по сходен начин. Спомням си паметния момент, когато той ми каза, че ме вижда добре в ролята. Беше страхотно преживяване, от което обичам всеки момент, въпреки че невинаги ми беше лесно. А освен това беше възможност да снимам в Италия, в много красива област. Това е родната ми страна, запечатана завинаги в сърцето ми, която много ми липсва, въпреки че имам възможност да се връщам много често, защото сестра ми живее там.

- Гледахте ли оригинала на "Животът пред теб", режисиран от Моше Мизрахи през 1977 г., със Симон Синьоре?
- Да, което беше още по-плашещо, защото постоянно се питах дали ще мога да бъде на висота и толкова добра, колкото нея. Ибрахим Гюйе, който играе Момо, е истинско откритите. Никога не е заставал пред камерата, нито на снимачната площадка. Направихме всичко възможно да се чувства добре още в началото. Мисля, че за него това беше прекрасно изживяване. Той живееше с баща си у нас по време на снимките в Бари. Тази близост ни позволи да развием истински отношения на доверие.

Със сина си Едоардо Понти (Снимка: Getty Images)

- Едоардо вече ви е режисирал два пъти, в "Между непознати" (2002) и дванадесет години по-късно, в късометражния филм "Човешкият глас". Изкушавате ли се да го сравнявате с други режисьори?
- Не може да се сравнява. Всичко зависи от филма. С Едоардо се разбираме много добре, знам какво иска и очаква от мен. Разбира се, аз напълно му се доверявам. Той е много взискателен, защото ме кара да достигна най-високите емоционални нотки, което невинаги е лесно. Но и двамата знаем, че това е цената, за да постигнеш нещо оригинално. А един актьор е способен на всичко, когато усеща любовта, която режисьорът изпитва към него.

- Виждайки как държите ръката му по време на това интервю, усещаме силната връзка между вас. Каква е тайната?
- Именно, това е тайна и няма да ви я разкрия. Това е нещо вродено в мен, в нас. Идва от сърцето, от любовта ми към него и към другия ми син, Карло. Те ме правят щастлива и бих искала да мога постоянно да бъда с тях...

Със сина си Едоардо Понти (Снимка: Getty Images)

- Когато преглеждаме вашата филмография, се изненадваме, че никога не сте снимали с Микеланджело Антониони, Пазолини или Висконти.
- За съжаление е така, но много ми се искаше да направя филм с Висконти. Имаше един страхотен проект, за който направихме много хубави проби, но той не се осъществи. Що се отнася до Антониони, спомнете си, че той имаше своя богиня, Моника Вики, и така или иначе, вървеше в посока, различна от моята кариера по онова време. Аз бях много привлечена от Де Сика, който ми даде всички тези роли на невероятни героини. С него бяхме на една вълна. Както и с Марчело Мастрояни. Направихме четиринадесет филма заедно, толкова много успехи.

 - А през 1957 г. подписвате договор за пет филма с "Парамаунт"...
- Бях на 23 г., когато отидох за първи път в Холивуд. Страхотна школа и ако трябваше отново да го направя, не бих се поколебала. Това ми позволи да науча английски и да работя с големи звезди. Имах шанса да снимам с Джордж Кюкор, а по-късно с Чарли Чаплин. Прекрасно преживяване. Много съм горда, че успях да работя с него и да го опозная по-добре.

Снимка: Getty Images

- Кои актьори ви впечатляваха най-много по онова време?
- Много са. Франк Синатра, Уилям Холдън, Марлон Брандо, Гари Купър, Кларк Гейбъл. Всички те бяха толкова красиви. Какви лица...

- А Кари Грант?
- Очаквах да споменете името му! Снимах първия си холивудски филм с него ("Гордост и страст" на Едуард Дмитрик през 1957 г. - б.а.). Той беше много очарователен, известна звезда. Много го харесвах. Беше много мил и ми помогна, защото често се затруднявах да произнеса правилно текста си на английски. Но каквото и да се говори, никога не ми е предлагал брак.

Той беше много по-възрастен от мен. Аз бях на 23 г. и на тази възраст нямаш ясна представа какво е любовта. Животът ми беше сложен по онова време. Случваха се много неща. И най-вече, бях се влюбила в Карло Понти в Италия и не исках да се отказвам от мъжа, за когото знаех, че е любовта на живота ми. Но приятелството ми с Кари продължи до края на живота му.

- Често са ви определяли като секссимвол...
- А аз никога не съм се смятала за такава. И всъщност ролите, които изпълнявах във филмите, които ми донесоха най-голям успех, бяха точно обратното на този имидж, като "Брак по италиански", "Чочарка", "Вчера, днес и утре", "Един особен ден".

Снимка: Getty Images

- Поглеждайки назад, какво означаваха за вас успехът и славата?
- Никога не съм си представяла, че един ден това ще ми се случи. Винаги съм се опитвала да напредвам в живота стъпка по стъпка и мисля, че постигнах повече от онова, на което можех да се надявам. Когато с майка ми пристигнахме в Рим от нашето малко селце Поцуоли, близо до Неапол, се опитвахме да се адаптираме и най-вече да оцелеем.

Нямахме пари и никаква реалистична перспектива за бъдещото си. Първоначално факторът късмет беше решаващ. Получих малки роли на статист в няколко филма, сред които Quo Vadis (на Марвин Лерой от 1951 г. - б. а.).

Снимка: Getty Images

Спомням си малкото влакче, който вземах, за да стигна до киностудиото "Чинечита". Сетне упорствах, с воля, енергия, решителност. Постепенно ми дадоха няколко реплики от диалога, от рода на il pranzo è servito ("вечерята е сервирана") или "Влезте, господине"! И тогава, един ден, срещнах този велик майстор, Виторио Де Сика.

Неаполитанец като мен. Снимахме в Неапол (един от епизодите на "Златото на Неапол" през 1954 г. - б. а.) и за мен това беше истинското начало на професионалния ми път. Събуждах се всяка сутрин, казвайки си, че изживявам мечта. Всеки ден беше по-прекрасен от предишния. Имах чувството, че напредвам все повече и повече. Сътрудничеството ни продължи двадесет години, седем филма заедно, така че можете да си представите какво щастие беше това за мен.

- През 2014 г. публикувахте автобиографията си "Вчера, днес и утре". Как ви хрумна идеята?
- Случайно. Не понасям и най-малкия безпорядък около мен! Докато подреждах нещата си, открих дневници, които съм водила в продължение на тридесет години. В тях бях записала много лични и интимни подробности. Не исках един ден тези писания да попаднат в ръцете на непознати и на децата ми. Затова ги изгорих, след като книгата беше издадена. Но в тези мемоари ще намерите всичко, което трябва да се знае за мен...

С Тони Бенет (Снимка: Getty Images)

- И по-конкретно вашите разсъждения за любовта, които заемат важно място...
- Няма нищо по-важно в живота. Любовта с главно Л е най-важната основа на всичко. Това търсим всички. Какво можете да направите без нея? Никога не бих могла да продължа да съществувам без това постоянно чувство дълбоко в сърцето ми. Нито без молитвата, която отправям всеки ден.

- Съжалявате ли за нещо?
 Може би само за едно - че не можах да се омъжа в бяла рокля. Това беше мечта, която все още сънувам... Мисля, че никога не трябва да спираме да мечтаем. Бъдещето, този непознат, често се оказва пълно с обещания.

Снимка: Getty Images

 - Как минава ежедневието ви в Швейцария днес?
- Водя спокоен живот. Ставам много рано. Не излизам много, само за да пазарувам или да се разходя в парка близо до дома ми. Иначе предпочитам да си стоя у дома, да говоря по телефона с моето семейство и приятели, или да чета и гледам новините по телевизията в хола ми с гледка към градината. Признавам, че понякога се страхувам. Като идеята да изляза в този момент с всичко, което се случва... Mamma mia! Да, това е много прост живот. Много прост.

Превод от френски: Галя Дачкова, "Гласове"        

Още

София Лорен - на 83

София Лорен - на 83

Още

Карло Понти и София Лорен - половин век любов

Карло Понти и София Лорен - половин век любов

Още

София Лорен се връща към киното на 86

София Лорен се връща към киното на 86

Още

Краля и Дивата - една случайна среща на Елвис и София Лорен

Краля и Дивата - една случайна среща на Елвис и София Лорен

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              

Коментирай 13

Календар

Препоръчваме ви

Творческият процес като едно дихание

Хореографката Анна Пумпалова пред Виолета Тончева за подхода си към първата българска постановка за професионална сцена на мюзикъла "Красавицата и Звяра"

Побеждава този, който победи себе си

Режисьорът Петко Бонев за премиерните вълнения около първата българска професионална продукция на мюзикъла "Красавицата и Звяра"

Сънуващите камъни на Огняна Серафимова

"Камъните сънуват морета, сънуват души, сънуват състояния; страх, който е скрит в смелостта", споделя визуалният артист и сценограф за проекта си

Художникът Денис Иванов: Сценичният костюм на Елвира е обшит с 1000 перли

Постановката на "Ернани" е на 6 август 2022 от 21.00, Опера в Летния театър - Варна 2022

Георги Дюлгеров пред БТА: Филмът се ражда три пъти и умира два пъти

След близо осемгодишна пауза, режисьорът е готов с "Няколко страници от "Записки по българските въстания" на Захарий Стоянов" – за убийството на Бенковски и срещата на Захарий Стоянов с предателя дядо Въльо