СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА
Слухове, че е педофил и сериен убиец, преследвали автора на "Алиса в страната на чудесата"
190 години от рождението на писателя, математика и иноватора Луис Карол
Автор : / 8324 Прочита 2 Коментара
Луис Карол, 1857 г. / Снимка: Getty Images
Преди повече от век и половина един човек написа книга за деца за вечни времена - тя се казва "Алиса в страната на чудесата". Тя е първата от двете забележителни книги за една от най-прекрасните героини в световната детска литература. Най-любопитното в историята е, че авторът й бил университетски преподавател в Оксфордския университет и също така - автор на 11 книги по... математика. Оставя научни трудове по геометрия, алгебра и логика, но от ранни години се занимавал също така с поезия и сатира. Бил изкусен фотограф и се славел с някои технически изобретения. През 1891 г. изобретява никтографа - карта за въвеждане на стенографски код с точки и тирета, която навремето си е полезна иновация за незрящите хора.
Детските книги за Алиса написва под псевдонима Луис Карол, а истинското му име е Чарлс Доджсън (1832-1898). Роден е на 27 януари 1832 г. в Деърсбъри, графство Чешър, Англия, в многодетно семейство. Имал трима братя и две сестри.
На 27-и януари се навършват 190 години от неговото рождение.
Луис Карол, 1870 г. / Снимка: Getty Images
Мнозина питат: Защо Луис Карол? Според някои от биографите на писателя, чрез псевдонима той е искал да разграничи научната си дейност от литературната. Според други, понеже заеквал и трудно произнасял истинското си име, си избрал "по-лесно" име?
И двете предположения са възможни, защото писателят бил доста притеснителен по характер, и по тази причина - малко странен в очите на околните. Поради физическите си неразположения Луис Карол страдал от комплекси, които се опитвал да прикрива. Много от съвременниците му забелязали, че заеква в разговор само с възрастните, а с децата говори гладко. Логично е да предположим, че се е притеснявал от недъга си, но в обкръжението на деца, някакси се успокоявал.
Според литературни критици писателят е превъплътил себе си в образа на птицата Додо от книгата "Алиса в страната на чудесата". Вероятно, като самоирония над заекването си, което често правело името му Доджсън околните да чуват като "До-до -Додж-сън".
Освен заекването, недочувал с едното ухо. Още от 17-годишната си възраст, когато преболедувал магарешка кашлица, свикнал да кашля, за да прикрива неудобството си при публично говорене. Обичал да работи нощем и дори измислил начин да пише в тъмното. В края на живота си страда от изтощителна мигрена и получава епилептични припадъци.
Луис Карол, 1863 г. / Снимка: Getty Images
Приживе, писателят кой знае защо, става жертва на едно недоказано, но злостно и много страшно обвинение: Негов съвременник - Ричард Уолъс, изразил предположението, че именно писателят може да е един от предполагаемите серийни убийци зад името Джак Изкормвача. Когато се разчува за убийствата - през 1888-а, Доджсън бил на 56. Вече сериозно страдал от болестите си и живеел доста уединено. В очите на околните водел потаен живот. Уолъс припомня за строгото религиозно възпитание на писателя и факта, че е бил тормозен от съучениците си. Освен това в един период от живота си - през 1861-ва година станал дякон, но по-късно с молба отказал да стане свещеник, което Уолъс тълкува като "съзнание за грях".
Луис Карол, 1875 г. / Снимка: Getty Images
Като построява своята теория върху тези и други биографични факти от живота на Луис Карол, Уолъс излиза със заключението, че от съвсем млад писателят е трупал гняв, който много вероятно е избил в добре прикривана агресия. Множеството му познания, според Уолъс, му помогнали да бъде изобретателен в убийствата, а популярността му била попречила да стане обект на полицейско разследване. Уолъс набляга и на любителските снимки на писателя. Сред портретите на хора и забележителните пейзажи, имало много снимки на скелети, кукли и статуи. Нищо лошо в това, но според Уолъс то криело "потаен психологически портрет" на автора на тези фотографии.
Викторианско парти по крикет, фотография на Луис Карол / Снимка: Getty Images
Така или иначе е факт, че самоличността на Джак Изкормвача и до днес не е установена, а подозренията на Уолъс остават една хипотеза без доказателства. Що се отнася до отказа на писателя да стане свещеник, една възможна и основателна причина би могла да бъде повече от логично семплата - заекването му. Писателят се срамувал да говори публично пред много хора. Има над 100 хипотези за самоличността наДжак Изкормвача. Както и теории, че зад това име се крият двама, или трима серийни убийци. Легендата за убиеца от Уайтчапъл отдавна се е превърнала в смесица от реалните разследвания и народни предания.
Защо на Уолъс му хрумва да визира именно Луис Карол като една от самоличностите на убиеца, остава загадка.
Снимка на Луис Карол, в качеството му на любител-фотограф / Снимка: Getty Images
Първите си стъпки на литературното поприще като Луис Карол, Доджсън прави в едно семейно списание с името "Миш-маш", което издава от 1855-а до 1862-ра година - три години преди излизането на историята за Алиса.
И двете книги за Алиса - "Алиса в Страната на чудесата" (1865) и "Алиса в Огледалния свят" (1871) са написани за истинско момиченце - 4-годишната дъщеря на неговия колега - деканът на един от колежите в Оксфордския университет - Хенри Лидъл. Алиса Лидъл и сестра й Лорина стават любимки на писателя още при запознанството му с тях.
Алиса със сестра си Лорина, във фотография на Луис Карол
Житейската история е много интересна: Алиса (Алис) Плезънс Лидъл е четвъртото дете на декана на един от колежите в Оксфорд, където по онова време преподавал математикът Чарлс Латуидж Доджсън. "Скучният математик", както го наричали студентите му, среща Алиса в парка през 1856-а година, където тя е на разходка с родителите си. Доджсън носел фотоапарат и попитал своя колега - бащата на Алиса, дали може да я снима. Между него и детето се завързва разговор, в който Алиса буквално го очаровала.
Наивните й въпроси и упоритото й повтаряне, че не иска да порасне, му припомнили нещо много лично от неговото детство - че и той като дете смятал, че "не трябва да става възрастен".
Алиса Лидъл, 1858 г., фотография на Луис Карол / / Снимка: Getty Images
По онова време 34-годишният Доджсън бил още ерген и изобщо не вярвал, че някога ще има собствени деца. Сприятелява се със семейство Лидъл и почва да им гостува. Срещите му с Алиса са истински празник за него. Децата на Лидъл също го харесвали. За разлика от диалозите му с възрастните, в общуването с децата, бъдещият писател бил във вихъра си. Развличал ги, като им разказвал забавни истории. Всички се чувствали като едно семейство по време на съвместните им разходки с лодка по река Темза.
През лятото на 1862-ра му хрумва приказката за Алиса. Централно място в нея е гонитбата й по заека. Включени са като герои и сестрите й - Лори е папагалът-самохвалко, а Едит - орлето Еда. Първият вариант на "Алиса в страната на чудесата" бил почти завършен през 1864-а. Ръкописът, прилежно поставен в кожена подвързия и със снимка на Алиса на последната страница, писателят изпратил до дома на семейство Лидъл като коледен подарък.
Надписал го с: "Подарък за Рождество на скъпото дете, за да помни летните дни".
Алиса Лидъл е родена на 4 май 1852 година. Т.е. разликата между нея и Луис Карол е цели 30 години. Поради силната му привързаност към момиченцето, обаче, плъзват слухове за нездрав афинитет от страна на писателя към детето. Това опетнява духовната връзка между двамата и грозно очерня личността на писателя.
Луис Карол, 1860 г. / Снимка: Getty Images
От онзи момент нататък историята мълчи, какво точно се е случило между писателя и семейство Лидъл, но връзката им е прекъсната. Според някои Луис Карол получил предупреждение от майката на момичетата, да не пристъпва прага на дома им, като се предполага, че самата тя заподозряла лоши намерения от негова страна. Някои стигат и по-далеч в предположенията си - че г-жа Лидъл разбрала от момичетата си, че Карол ги е снимал голи по време на разходките по Темза. За жалост, не са запазени дневниците на писателя, от които биографите му се надявали да научат истината за причините, влошили отношенията му със семейството.
Не е запазено и нито едно писмо на Луис Карол до Алиса - майка й изгорила всички писма, картички и снимки на писателя до семейството.
Луис Карол, 1870 г. / Снимка: Getty Images
В защита на Луис Карол още навремето, когато плъзват грозните слухове, се изказват много негови съвременници. Някои се възмущават, че недобросъвестни хора внушават подозрения, които нямат нищо общо с истината, и че писателят е изпитвал съвсем невинна симпатия към Алиса. Той, като че ли е искал да запълни чрез малката лудетина някаква празнина във вътрешния си мир, предизвикана от трудното му общуване с възрастните.
Любопитно е, как преминава животът на истинската Алиса? Тя се омъжва късно според тогавашните разбирания - на 28-годишна възраст. По някаква игра на съдбата съпругът й бил ученик на Карол. Бракът променя Алиса - тя се превръща в скромна домакиня и майка на три момчета. До смъртта на писателя срещите им се броят на пръсти, като в повечето случаи двамата успявали да си разменят едва по няколко думи.
Самият писател веднъж записва в една от малкото си запазени тетрадки:
"Беше трудно да свържа в едно цяло в главата си нейното ново лице и моите стари спомени за нея: днешният ѝ странен изглед с онази, която някога беше толкова близката ми и обичана "Алиса"..."
Да, новият образ на Алиса бил разочароващо далечен от онзи, който писателят обожавал - на бъбривката, която постоянно искала нови и нови истории за себе си и съветвала писателя: "О, и моля, нека има повече всевъзможни глупотевини!"
Алиса Лидъл, 1860 г. / Снимка: Getty Images
Истинската Алиса има нерадостна съдба. По време на Първата световна война тя губи двама от синовете си, а след смъртта на съпруга си била принудена да продаде единственото си ценно притежание - онзи ръкопис на приказката, който някога й подарил като коледен подарък Луис Карол. Ръкописът с кожената подвързия бил предложен на търг на Sotheby"s и продаден. Алиса получила 15 400 лири, с които погасила дълговете си.
Алиса надживява Луис Карол с 36 години и умира на 82-годишна възраст. В тежки мигове от живота си тя споделяла, че съдбата съвсем не й предложила чудеса. В писмо до единствения си оцелял син, веднъж написала: "О, скъпи мой! Колко много се изморих да бъда Алиса в Страната на чудесата! Звучи като черна неблагодарност, но съм много изморена!"
Надгробната плоча на истинската Алиса
На гроба й стои надпис: "Гробът на мисис Реджинал Харгрийвс, Алиса от "Алиса в Страната на чудесата" на Луис Карол". Популярността, която й извоювал Луис Карол я преследвала през целия й живот, но не успяла да й спести житейските тегоби, през които преминава възрастната Алиса.
Как се е отнасяла критиката, приживе на автора и на прототипа на героинята му? - Първоначално книгите "Алиса в Страната на чудесата" и "Алиса в Огледалния свят" не били приети добре и дори били окачествявани като "налудничави". Нещо повече, един критик написал за Луис Карол, че може да бъде наречен "краля на безсмислицата".
Тази "безсмислица" за Алиса, обаче, и до ден-днешен е една от най-харесваните от децата, именно защото говори на техния език, а в същото време зарежда с оптимизъм и ведър смях и възрастните. Колко несправедливо, че без доказателства, авторът на чудните истории е бил постоянно преследван от недоверие, подигравки и черни слухове за себе си.
Гробът на Луис Карол в Гилдфорд, сн.ок. 1950 / Снимка: Getty Images
Несъмнено, Луис Карол си отива огорчен от този свят. Остава само да повярваме, че също като своята Алиса, и той се е утешавал с думите й: "Рано или късно всичко ще стане ясно, всичко ще си дойде на мястото и ще се подреди в красива схема като дантела. Ще се изясни за какво е било нужно всичко, защото всичко ще се окаже правилно".
Луис Карол умира от пневмония след грип на 14 януари 1898 г. в Гилдфорд, графство Съри.
Алиса - цитати:
Всяко нещо има поука. Стига да можеш да я откриеш.
Утре никога не е днес. Нима може да се събудиш сутрин и да си кажеш: "Е, най-сетне е утре!"
Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?
Ако кажеш нещо три пъти, то става вярно.
Черният пипер сигурно прави всички люти. Оцетът ги прави кисели, горчицата ги огорчава, лукът ги прави лукави, виното носи чувство на вина, а сладкишите ги правят сладки и добри. Колко жалко, че никой не знае за това...
Ако се чудиш какво да кажеш, просто се поклони. Това ще каже доста вместо теб. Ако все пак искаш да кажеш нещо, но не знаеш какво, кажи го на френски.
Ако не пускаш нажежения ръжен, в крайна сметка ще се изгориш на него.
Ако не се месим в работите на другите, светът ще се върти по-бързо.
Ако не беше истински, нямаше да плачеш.
Нужно е да тичаш като луд, за да останеш на едно място. За да стигнеш някъде другаде, трябва да тичаш поне двойно по-бързо.
"Алиса в страната на чудесата" (откъс)
- Налейте си още малко чай — рече много сериозно Великденският Заек на Алиса.
- Аз изобщо не съм пила — отвърна докачено Алиса. — Как мога да си налея още?“
Искате да кажете, че не можете да си налеете по-малко от нищо — каза Шапкарят. — То е лесно да си налеете, щом не сте си налели досега.
- Никой не ви пита за вашето мнение — отсече Алиса.
- Кой прави сега забележки на другите? — запита тържествуващ Шапкарят.
Алиса не знаеше какво да отговори, но си наля малко чай...
- Няма място! Няма място! — извикаха те, като видяха, че Алиса иде.
- Има много място! — каза Алиса възмутена. И тя седна в едно голямо кресло на другия край на масата.
- Ще пиете ли малко вино? — покани я Великденският Заек.
Алиса огледа масата, ала на нея имаше само чай.
- Не виждам никакво вино — забеляза тя.
- Няма вино — рече Великденският Заек.
- Тогава не беше толкова учтиво от ваша страна да ми предложите да пия — каза Алиса ядосана.
- Не беше толкова учтиво от ваша страна да седнете, без да сте поканена — рече Великденският Заек.
- Не знаех, че масата е ваша — каза Алиса. — Наредена е за повече от трима.
- Косата ви трябва да се подстриже — каза Шапкарят. Той се бе загледал в Алиса с голямо любопитство и това бяха първите му думи.
- Трябва да се научите да не правите забележки на хората — отсече строго Алиса. — Вие сте невъзпитан.
Шапкарят отвори широко очи, като чу това...
Илюстрация на Джон Тениел към "Алиса в огледалния свят", 1872 г. / Снимка: Getty Images
"Алиса в Огледалния свят" (откъс)
— Ти много добре знаеш, че не си истинска.
— Истинска съм! — възкликна Алиса и се разплака.
— Няма да станеш по-истинска, като плачеш — отбеляза Туидълди. — Излишно е да рониш сълзи.
— Ако не бях истинска, не бих могла да плача.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Fsluhove-che-e-pedofil-i-serien-ubiets-presledvali-avtora-na-alisa-v-stranata-na-chudesata&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2022%2F01%2F26%2F2302597%2F768x432.jpg%3F_%3D1643208694&description=Слухове, че е педофил и сериен убиец, преследвали автора на "Алиса в страната на чудесата"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}