Споменаването дори само на едно от заглавията на неговите книги - "Повелителят на мухите", вече предизвиква респект към автора му - сър Уилям Голдинг. Той е носител на наградата "Букър" (1980) и на Нобелова награда за литература (1983). През 1988-а година е посветен в рицарство от кралица Елизабет Втора.

Писателят почина на 19-и юни 1993-та година в Англия. Навършиха се 30 години от неговата смърт.

Уилям Голдинг е роден на 19-и септември 1911-а година в едно село, което се намира в покрайнините на град Нюкуей в Корнуол, Англия. Израства с по-големия си брат в къщата на баба им. Научава се да говори на местния език, но също така и да чете и да пише на английски съвсем малък.

Още

Британският писател Мартин Еймис почина на 73-годишна възраст

Всъщност, любопитното е, че започва да пише едва 7-годишен. Вероятно роля за този бърз интелектуален растеж изиграват родителите му. Бащата е учител и буден гражданин с радикални убеждения. Майката - активистка за права на жените. Той и брат му посещавали училището на баща си - Marlborough Grammar School, но там Голдинг-младши бил подложен на тормоз и все повече започнал да се отчуждава от връстниците си. Този черен период в живота му е описан в единствената публикувана биография на писателя, чийто автор е Джон Кери.

Родната къща на Уилям Голдинг

През 1930-а година Голдинг се записва да следва английски език и естествени науки в Оксфордския университет.

Ознаменува завършването си с издаването на първата си книга - стихосбирката "Poems" (1934), спонсорирана от приятеля му Адам Битълстън. На 28 Голдинг вече преподавал по английски език и философия в Bishop Wordsworth's School в Сейлсбъри и сключва брак с химичката Ан Брукфийлд.

Бракът им е щастлив. Раждат им се две деца - Джудит и Дейвид. Ан остава с Уилям Голдинг до смъртта му и той умира, държейки ръката й.

Още

Британският музей: Историята на света, събрана в Лондон

Двамата преживяват заедно драматични моменти. По време на Втората световна война Голдинг служи в Британската кралска флота и участва в героична битка - потопяването на германския боен кораб "Бисмарк". Оцелява и след края на войната се завръща към работата си на преподавател, отдаден на семейството и на писането.

Най-известната си книга - "Повелителят на мухите" ("Lord of the Flies") написва през 1954-та година. Най-любопитното е, че въпреки че това е най-известният му роман и признат за връх в кариерата му, преди да излезе, този роман бил отхвърлен за печат от 21 издателства.

След "Повелителят на мухите" излизат десетки негови творби: "Наследниците", "Free Fall", "Кулата", "Богът скорпион", "Извънреден пратеник", "The Paper Men", "Морски обреди", "Fire Down Below" и др. Сред творбите му има и пиеси, като "The Brass Butterfly", сборник с есета - "A Moving Target", трилогията "To The Ends of the Earth" и др. Книгата му "Двойният език" ("The Double Tongue") излиза посмъртно през 1995-а година.

Темите във всички книги на писателя са преживяванията на Голдинг в армията, размисли за войната, за бруталността на човешката природа в екстремни условия и човешката воля за оцеляване.

Още

22,9 хиляди британски лири за златен печат на Екатерина Велика

"Повелителят на мухите" е издадена от "Faber & Faber" и става хит. Романът концентрира действието върху група от хора, озовала се на самотен остров, където героите, в стремежа си да оцелеят, брутално се обръщат един срещу друг. Това е роман за тъмните страни на човешката природа, изправена пред злото и неистовият стремеж на човека да оцелее.

През 60-те години на миналия век романът е екранизиран от Питър Брук. През 1990-та, след смъртта на Голдинг, излиза и нова филмова адаптация на романа "Gold of Flies".

С не по-малка известност, по сравнение с "Повелителят на мухите", е издаденият година след него роман "Наследниците". Според някои критици, той е дори по-добър от първия, но това е въпрос на субективна оценка. В него отново темата са насилието и измамният двойнствен характер на човешката природа.

Още

Специален търг в Лондон почита британския художник Дейвид Хокни

През 1956-а година излиза "Пинчер Мартин" - първата книга в кариерата на писателя в жанра фантастика. Три години по-късно Голдинг написва нещо като продължение на книгата, със заглавието "Свободно падане". Главният герой на романа е художник, който се опитва да пребори в себе си постоянното раздвоение между рационалността и вярата.

Темата за вярата Голдинг развива и в следващ свой роман - "Шпилът", публикуван през 1964-та година. Главният герой е завладян от наглед налудничава идея, която напълно го завладява, въпреки волята му.

Писателят постоянно изследва човешкия характер, поставен в различна среда и особено при екстремални условия и обстоятелства. Интересува го изначалната взаимозависимост между Доброто и Злото и тяхната "игра" в живота на хората.

В периода между 1980-а и 1989-а година излиза т.нар. "Морска трилогия" - романите "Обреди на преминаване", "Близки квартали" и "Огън долу", в които главният герой е млад пътешественик.

Уилям Голдинг получава признание за творчеството си четвърт век след излизането на "Повелителят на мухите". Награден е с Нобеловата награда, когато е на 72 през 1983-та. Малко преди това - през 1980-а печели наградата "Man Booker Prize" за "Морски обреди"- мрачна приказка за изпитанията на човешката съвест.

Писателят умира през 1993-та година на 82-годишна възраст от сърдечна недостатъчност. Погребан е в селския църковен двор на родното си място.

Романът му "Двойният език" излиза посмъртно, а много творби на Голдинг остават в архива на писателя, непубликувани приживе.

Близките на писателя го описват като кротък човек, скромен в битието си. Избягвал интервюта. В едно от малкото от тях, споделя че "по природа е оптимист, а по интелектуални убеждения - черноглед". На поканите да публикува биографията си, отговарял че "тя е в книгите му".

След смъртта му излиза единствената му биография - "Уилям Голдинг: Човекът, който написа "Повелителят на мухите" от Джон Кери.

Накратко историята в този роман, който така масово привлича читатели: Млад британски аристократ отпътува за Новия свят на Австралия на борда на презокеански кораб заедно със стотици други пътници от всякаква класа и произход. Всички тези хора тръгват с надеждата за нов живот. Главният герой Едмънд си води дневник.

Още

Зрителите на британски канал ще решават дали картина на Хитлер да бъде унищожена

По време на дългото пътуване той с ирония описва пътниците, напрежението, което възниква между тях. И ето че се случва нещо, което поставя част от това общество в изолация. Тази атмосфера повлиява на отношенията между героите. Събитията ще се развият така, че главен герой ще стане срамът - той също е сила, дори по-смъртоносна от мощта на океана, внушава ни Голдинг. При определени обстоятелства социалните закони вече не работят и отстъпват първенството на жестокостта и агресията. Властват природата и инстинктите.

У нас книгата излезе в луксозно издание с предговор от Стивън Кинг, който разказва за неговата първа среща с романа на Голдинг. попаднал на книгата по съвета на една библиотекарка.

Голдинг ще остане в световната литературна класика като автор на един от най-популярните антиутопични романи на 20-и век и една от най-знаменитите книги на миналия век. Неслучайно интересът към творчеството му не стихва, защото днес, повече от всякога, човешкият характер е изправен пред много изпитания на духа и волята.

Английският писател Уилям Голдинг (1911-1993) в последната година от живота си

Уилям Голдинг - цитати

Човек е опозорен от личните си каузи, не от тези на другите.

Никое човешко начинание не е напълно положително.

Жените са глупави да претендират, че са равни на мъжете. Те ги превъзхождат и постоянно е било така.

Детството е болест - болест, от която се лекуваш като растеш.

Вчерашните дни вървят с мен. Те поддържат темпото, те са сивите лица, които поглеждат зад раменете ми.

Сънят идва, когато всичко нерешено отлети като кошче за боклук, отнесено от вятъра.

Страхът не може да те нарани повече от фантазията.

Шокиран съм, какъв брой елементарно неинформирани хора стигат до дефинитивно мнение, без да имат даже основата да дадат оценка.

Интересна позиция е да се мисли, че звярът е нещо, което може да се улови и убие.

Романистите не пишат, както пеят птиците, като нещо естествено. Част от тяхната работа са като вид дърводелство.

Пътешествието на живота е като човек, който кара велосипед. Знаем, че той е взел велосипеда, за да го кара. Знаем, че в един момент ще спре и ще слезе от него. И знаем, че ако спре да се движи и не слезе, ще падне.

Дисхармонията е в нашата природа. Не можем да живеем дружно, без да се нараняваме.

Никое човешко действие не може да бъде напълно положително - трябва да има съответната цена за него.

Проблемът, ако си лидер, е че трябва да мислиш, да си мъдър.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Английски Барок от династията на Тюдорите и след тях

Още

Той описа достоверно дворцовите интриги на английския кралски двор

Още

"Съкровището на Алфред" - статуетка от времето на първия английски крал

Още

"Английският пациент" - най-добрият роман сред наградените с "Ман Букър" за последните 50 г.