Когато гледате картините му, неусетно се пренасяте назад във времето и сякаш и вие сте там, в платното - сред приказни малки улички, пълни с живот и закачки.

Der Briefbote im Rosenthal/ Пощальонът в Розентал, 1858 г.

На 5-и февруари през 1808-а година е роден немският художник и илюстратор Карл Шпицвег - един от най-ярките представители на един особен стил в изобразителното изкуство - т.нар. Бидермайер.

Вечен младоженец

Стилът е характерен за държавите на Германския съюз по време на Реставрацията и артистичният му изказ намира място не само в изобразителното изкуство, но и в литературата, музиката и дизайна.

Най-общо казано, този стил изглежда като артистично бягство от реалността, в идилията и хубавите мигове от частния живот на хората.

Der Kaktusfreund, 1856 г.

Затова е толкова приятно да потънем в сюжетите на картините на Шпицвег - те са идеалистични, зареждат с положителни емоции и приличат на илюстрации на приказки.

Художникът е един от най-харесваните представители на романтизма.

Раздяла

Кариерата на Шпицвег като художник е много любопитна. Той има труден път в изкуството. В началото е напълно непризнат от публиката. Шансът му проработва след като излага няколко свои картини на Световното изложение в Париж през 1867-а година. Една година по-късно вече е толкова известен, че го удостояват с почетно членство в Мюнхенската академия на изкуствата.

Тук трябва да се отбележи, че той няма никакво художествено образование.

Автопортрет на Карл Шпицвег, ок. 1840/42 г.

Друго нещо, много любопитно за него е, че животът му е съдбовно свързан с Мюнхен.

Въпреки че е роден в Унтерпфафенхофен и че е пътувал много по света, юношеството му минава в Мюнхен, умира в Мюнхен и е погребан там.

Тзи скица - "Изпълнение на пиано", е била присвоена от нацистите и дълго време следите й се губят. За пръв път е показана отново през 2013-а година / Снимка: Getty Images

Художникът произхожда от богато буржоазно семейство. Баща му бил уважаван търговец в Мюнхен, а майка му - дама с аристократичен произход. Карл имал двама братя. Водеща фигура в семейството бил бащата, който с твърда ръка направлявал синовете си и сам определял какво да учат и какви да станат.

Съвсем по "търговски".

Der Geologe / Геолог 1860 г.

Естествено, че на него и на ум не му идвало, че синът му Карл иска да стане художник, въпреки че от съвсем малък обичал да рисува. Бащата решил, че Карл трябва да стане аптекар.

Когато момчето е на 11, умира майката. Бащата се жени още същата година за леля на децата - сестра на майка им.

Пепелната сряда (1855 – 1860)

Карл бил пратен да учи в Латинското училище, а после завършва с отличие гимназия. Като послушен син започва да чиракува в Кралската Баварска Дворцова аптека в Мюнхен.

През 1828-а година баща му умира, но Карл продължава да стажува в аптеката - не смее да прекрачи волята на родителя си.

Портрет на Карл Шпицвег от Франц Ханфщенгъл, ок. 1860 г.

След като умира и по-големият му брат, Карл започва да следва фармация, ботаника и химия в Мюнхенския университет. Завършва с отличие за аптекар.

Оттук и прозвището му Аптекаря.

Moine respirant une rose (ок. 1850)

Решен да се отдаде на тази професия, спазвайки волята на баща си, Карл още не знаел, че съдбата му готви изненада. През 1833-та година бил на балнеолечение в Зулц. Дългите разходки сред природата и хармонията наоколо го изпълвали с копнеж по рисуването. Без да се надява да постигне успех, решил да се посвети на четката. 

Наследството му осигурявало достатъчна финансова стабилност, за да се пробва, без да мисли за хляба.

Мансардата (ок. 1849)

Както вече споменахме, Шпицвег е самоук, никога не е взимал уроци по рисуване. Според някои критици се е учил на техника от платната на холандските майстори от 17-и век.

Биографите му твърдят, че е кандидатствал да следва в Мюнхенската академия по изкуствата, но на късна възраст, поради което не бил приет.

Der Schmetterlingsfänger / Ловец на пеперуди, 1840 г.

Обогатявал се теоретично чрез пътуванията си до Венеция, Париж и Лондон, където жадно гледал с часове картини на изтъкнати художници из галериите. Още нямал самочувствието за нещо по-сериозно от илюстрации за вестници. Започва с хумористични рисунки за в. "Флигенде блетер".

До края на живота си ни оставя над 1500 картини, акварелни рисунки и скици, от които приживе продал около 400. В повечето от картините му струи свеж въздух и позитивно настроение.

Der Sonntagsspaziergang / Неделна разходка, 1841 г.

Още приживе става известен, но успехът му бележи връх половин век след смъртта на художника - след Втората световна война. Съкрушените от войната хора търсели уют за изтерзаните си души и картините на Шпицвег им действали като лек срещу стреса.

Библиотечният плъх (ок. 1850)

В повечето от картините му е изобразено градчето Щраубинг, с неговите тесни улички, кулички и фонтани. Погледът сякаш ни пренася там и зрителят участва в ставащото на уличката.

Именно това усещане зарежда с позитивизъм.

Заловеното любовно писмо (ок. 1860)

В повечето от картините на Шпицвег има емоционална закачка, която ни кара да се усмихнем и да се вглеждаме в детайли от изображенията на романтичните му герои. Някои от тях са направо чудаци, или поставени в комична ситуация, но Шпицвег е майстор на настроението - картините му никога не ни оставят безразлични към сюжета.

Изкуството и науката (ок. 1880)

Шпицвег показва човешките слабости, но откъм смешната им страна, без злоба и дидактика, с разбиране и човечност.

Най-известната му картина е "Бедният поет" (1839). Други много популярни са: "Любителят на кактуси", "При антикваря", "Книжният червей", "Едно посещение", "Просещият музикант", "Сбогуване".

Карл Шпицвег бил приет за член на Съюза на художниците в Мюнхен. Аптекаря намира своето достойно място сред образованите в живопис академични художници.

Любовно писмо

На върха на успеха си, след като загубва и по-малкия си брат, Карл Шпицвег сякаш загубва духовните си опори.

Чувства се много сам и умира от мозъчен удар в креслото си.

Mönch in Klause

Създадени въз основа на богат сюжетен "репертоар", картините на Шпицвег в голяма степен са като прелюдия към импресионизма, смятат познавачи.

Но онова, което най-много ни привлича в неговата живопис е романтичният му поглед върху живота.

Das Picknick / Пикник, 1864 г.

Еми МАРИЯНСКА

Още

ПУЛСА НА ЕВРОПА

Виенски романтизъм с вълшебната музика на Шуберт и Брамс

Още

МАЙСТОРИ НА ЧЕТКАТА

Мистериозният художник на страшни и пророчески картини

Още

ИСТОРИЯТА В ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО

Една от най-рисуваните красавици на 17-и век - Барбара Вилерс

Още

ИЗКУСТВОТО И РЕКЛАМАТА

Идеалните момичета на Краля на рекламата Жил Елвгрен