Веселите му опери са радост за сетивата, а в погледа му има някакво присмехулно пламъче, което напълно съответства на представата ни за него - Жак Офенбах.

Жак Офенбах (1819 - 1880), Снимка: Getty Images

Той е композитор, виолончелист и диригент от немски произход, но твори и умира във Франция. Офенбах е един от основоположниците на оперетата и типичен представител на романтизма в европейската класическа музика.

Още

Йохан Щраус-баща бил жесток родител

Завещава ни над 100 оперети: "Хубавата Елена", "Един младоженец пред вратата", "Орфей в ада". Други негови оперети са "Синята брада" (1866), "Парижки живот" (1866), "Херцогиня Геролщайн" (1867), "Перикола" (1868), "Мадам Фавър" (1878), "Дъщерята на барабанчика" (1879). Сред най-прочутите му произведения е операта "Хофманови разкази", която е единствената му опера и последната му творба.

Роден е на 20 юни 1819 година в Кьолн, Кралство Прусия, в семейството на Исак Еберст от град Офенбах на Майн. Певецът в местната синагога Исак кръстил новородения си син Якоб.

Още

Династията Щраус с нов интерактивен музей във Виена

Исак Еберст бил всестранно развита личност - книговезец, преводач, издател, учител по музика и композитор. Установил се да живее в Кьолн три години преди раждането на сина си. Той пръв забелязал дарованието на момченцето и станал първия му учител по музика.

Роденият в Германия композитор Жак Офенбах (1819 - 1880), известен със своите леки и комични опери, свири на виолончело. Оригинално произведение на изкуството: Портрет от Lamlein / Снимка: Getty Images

Още

Оперетата учредява "Фестивал на Музикалния театър"

Малкият Якоб започнал да свири на виолончело на 12. Баща му решил да го заведе в Париж, за да учи в тамошната Консерватория. Но Якоб не бил французин, и това се превръща в проблем. Уставът на Консерваторията забранявал приемането на чужденци. Но след като чуват, как свири това момче, професорите решават да направят изключение и го приемат да учи виолончело. Якоб, или Жакоб, както произнасяли името му французите, става Жак. И с това име ще стане прочут.

Жак Офенбах (1819 - 1880), шарж как язди своето виолончело, заобиколен от герои от оперетите му. Оригинално произведение на изкуството: Гравиране от Андре Гил / Снимка: Getty Images

Още

Берлиоз и Прокофиев с главния диригент на Бременската филхармония Марко Летоня

Преподавател на студента по виолончело Жак Офенбах в парижката консерватория станал знаменитият музикант Луиджи Керубини, а негов любим композитор - Ектор Берлиоз.

Заради финансови затруднения Жак учил само няколко години, но това се оказало достатъчно, за да се превърне във виртуоз, който ще свири заедно с пианисти като Антон Рубинщайн, Франц Лист, Феликс Менделсон и други знаменити музиканти. В крайна сметка завършва Консерваторията и се установява да живее в Париж.

Оперното сопрано Маргарет Невил като принцеса Хермия (Фльорет) в репетиция за стогодишнината на постановката на оперетата „Синята брада“ на Жак Офенбах в Садлърс Уелс, Лондон, 16 май 1966 г. / Снимка: Getty Images

Още

Ференц Лист: Животът е едно дълго и горчиво самоубийство...

Отначало свири на отделни концерти, а после става оркестрант в парижката Опера-Комик. Голямата му мечта била да създаде голяма опера, но дотогава ще мине много време. Началото на кариерата му е трудно - театрите му отказвали работа, понеже бил млад и неизвестен.

Офенбах се събира в дует с Фридрих фон Флотов, и двамата започнали да свирят заедно. Публиката ги харесва толкова, че се прочуват и най-сетне ги допускат до участия в парижките салони.

Април 1942 г.: Танцьори изпълняват „Tales Of Hoffmann“ от френския композитор Жак Офенбах (1819 – 1880), Снимка: Getty Images

Още

Парижката опера отчете печалба за първи път от 2017 г. насам

Офенбах скоро ще превземе и Пале-Роял, но всичко по реда си: От любов към дъщерята на испански емигрант - Ермини д"Алкен, за която иска да се ожени, приема католицизма. Бракът им е хармоничен и щастлив - двамата живеят в разбирателство в продължение на 36 години, раждат им се четири дъщери. Офенбах бил верен и любящ съпруг и баща.

Джеймс Хоторн като Синята брада и Джойс Блекъм като Булот в оперетата на Жак Офенбах „Barbe-bleue“ или „Синята брада“ в Садлърс Уелс, Лондон, 16 май 1966 г. / Снимка: Getty Images

През 1847 година го назначават за диригент във Френския театър. По онова време бил като обсебен от басните на Лафонтен и създал няколко леки арии по тях.

Те не остават незабелязани и през 1850 година го назначават за щатен композитор в известния молиеров театър "Комеди Франсез".

Идва и времето, когато ще свири заедно с Лист и Менделсон, а Париж ще остане негов постоянен дом. Офенбах става директор (а по-късно и собственик) на театъра "Bouffes-Parisiens" на Шанз-Елизе.

Годината е 1855-а, смятана за рождена на жанра оперета.

В театъра Офенбах вече имал пълната свобода да работи всичко, което поиска - той е и композитор, и режисьор-постановчик, либретист, диригент. Насища спектаклите с атмосфера на веселие, но и на остроумен сарказъм. Представленията му бележат голяма популярност.

Когато Уилям Такъри пристига в Париж, споделил че останалл много заинтригуван от факта, че "целият Париж пее мелодиите на Офенбах".

След като изгледал едно от представленията в театъра му, казал: "Ако в съвременния френски театър нещо има бъдеще, то това е Офенбах."

Още

Пародия на "Орфей в Ада" в Музикалния театър

През 1858 година Жак Офенбах поставя в театъра оперетата "Орфей в Ада". Успехът й бил толкова голям, че постановката му е играна 288 поредни представления, а за 20 години напред, само в Париж - цели 900 пъти. Офенбах написва след нея "Хубавата Елена" (1864), "Синята брада" (1866), "Парижки живот" (1866), "Херцогиня Геролщайн" (1867), "Перикола" (1868) и много други оперети, които донасят световна слава на своя автор.

През 1867 година, на Световното изложение в Париж, трябвало да "мери сили" с гостуващия във френската столица Йохан Щраус-син, но славата на Офенбах вече била наистина световна.

Още

С костюми тежки по пет килограма танцуват канкан балерините в "Орфей в ада"

И едва три години по-късно съдбата му поднесла огромни горчивини. Това е времето на Френско-пруската война. Композиторът бил набеден от френската преса в симпатия към Германия, а немците пък го обвинили в предателство. Офеенбах тръгва на обиколка из Европа, след което със страх в сърцето се връща в Париж. Бил наясно, че там го чакат нападки и обиди.

Шаржов портрет на Офенбах / Снимка: Getty Images

Приписват му всички смъртни грехове - че подкопава националната идея, че се подиграва с монархията, религията и армията.

Злостните му врагове тесногръдо предпочитали да не възприемат като художествен артистизъм сарказма в творбите му и продължили да го атакуват.

През 1871 година Офенбах е разорен. Нямал друг избор, освен да напусне Франция.

Заминава за Америка, където се примирява с изнасянето на градински концерти. Турнето му имало огромен успех в Ню Йорк и Филаделфия, и той успял да възвърне голяма част от загубите си.

Оперният певец Ричард Луис (вдясно) в ролята на Хофман, с Хедър Харпър (вляво) в ролята на Антония и Рери Грист (в средата) в ролята на Олимпия по време на репетиции за операта „Хофманови приказки“ от Жак Офенбах в Кралската опера, Ковънт Гардън, Лондон, 21 декември 1964 г. / Снимка: Getty Images

Завръща се във Франция, с надеждата да възстанови нормалния си начин на живот и да напише нови оперети. Всичко преживяно, обаче, влошило здравето му. Страдал от сърдечно-съдово заболяване и астма.

Преумората и стресът си казали думата и само на 61 композиторът уммира.

Паметник на Жак Офенбах в Париж

Последното му произведение е операта "Хофманови разкази", по приказките на Е.Т.А. Хофман, чиято премиера за жалост не доживява.

Офенбах умира на 5 октомври 1880 година. Погребан е в Монмартърското гробище.

"Хофманови разкази" остава недовършена. Довършва я композиторът Ернест Гиро. От парижката си премиера в Опера Комик на 10 февруари 1881 година, до днес, операта "Хофманови разкази" постоянно е в афишите на най-големите оперни театри по света.Не успява да я види единствено създателят й!...

Жак Офенбах е един от най-даровитите композитори на XIX век, родоначалник (наред с Ерве) на оперетния жанр, класик на френската оперета. Неговите творби стават своеобразна сатирична летопис на съвремието му.

Някои критици го наричат "блестящ музикален фейлетонист" и "фокусник на операта-буфа".

Музиката му се отличава с лекота, изящество, остроумие и неизчерпаемо мелодично богатство. Много музиковеди обръщат специално внимание на нейния ритъм и го причисляват към типичния за модерните жанрове като валса и канкана.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Парижко кино прожектира филми по фасадите на сградите

Още

"Мулен Руж! Мюзикълът" триумфира с десет награди на театралните "Оскари"

Още

"Мулен Руж" - греховният крал на нощта, стана на 128 години

Още

Оперетата "Хубавата Елена" със звездното участие на Илина Михайлова и Александър Мутафчийски - в Пловдив