Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Той въвежда оценките и гимнастиката, премахва телесното наказание в българското училище

ЕПОХАЛНИ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ

Той въвежда оценките и гимнастиката, премахва телесното наказание в българското училище

200 години от рождението на Найден Геров

Снимки: НБКМ/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Днес повече от всякога на България са нужни личности за пример. За жалост ги откриваме само в историята си назад във времето. Една от тези светли личности на разума и националното самосъзнание безспорно е българският просветен деец и писател Найден Геров.

Той е роден точно преди два века на 23-ти февруари 1823-та година в Копривщица, някогашна Османска империя. Умира в Пловдив, Княжество България на 9-и октомври 1900-та година. Неговото светло дело е заключено между тези две дати и днес е наша длъжност да си го припомним.

Найден Геров (1823 -1900)

Още

Денят на великите българи: Да си спомним с благоговение за хилядите погинали и призовем неспокойните им духове

Денят на великите българи: С благоговение за хилядите погинали и зов към неспокойните духове

Найден Геров Добревич е български писател, езиковед, фолклорист, общественик и създател на едно от първите класни училища в България. Автор е на "Речник на български език с тълкувание на български и руски думи" (1895 - 1904). Затова започват да го наричат Найден граматик.

Найден Геров е роден като осмото дете в многодетното семейство на килиен учител. Смята се, че баща му - Геро Добрович-Мушек (1775 - 1864) е прототип на Каравеловия герой от "Българи от старо време" Хаджи Генчо - образ, който и днес вълнува с колорита си. Сестрата на Геро също била учителка - първата учителка в Копривщица. Градът се гордеел с фамилията, считана за основоположна за просветата не само в този край на България, но изобщо за родината ни.

Начална страница на ръкописа "Всеобща история" (Източник: НБКМ)

Още

"О, знам, и в гроба пак ще да живея, ще млъкна, но в душите пак ще пея"

"О, знам, и в гроба пак ще да живея, ще млъкна, но в душите пак ще пея"

Както се полага, Найден Геров първо учи в килийното училище на баща си, а после в гръцко училище в Пловдив. От 1837-а година става ученик на Неофит Рилски, първопроходецът на взаимоучителната метода в копривщенското училище. Простичко казано, тя се изразявала в това, че по-големите и по-напреднали ученици започват да обучават по-малките. За времето си това е една напредничава метода, която прави знанието по-лесно за усвояване.

Неофит Рилски е човекът, който забелязва заложбите на младия Найден Геров и настоява момчето да продължи гимназиалното си образование в Одеса. Един богат и напредничав копривщенец - Христо Стойков подсигурява финансовата подкрепа на младежа и Найден Геров заминава да учи административни и стопански науки в Ришельовския лицей.

Завършва го с отличие през 1845-а година. Дипломната му работа била върху технология за направата на стъкло, но не това е най-важното - Одеса изиграва водеща роля в изграждането на Геров като прогресивна личност. Именно там той се запознава с Добри Чинтулов, Иван Богоров, Васил Априлов и други будни българи, които ще изиграят огромна роля в историческото пробуждане на поробена България.

Найден Геров (1823 -1900)

Още

105 години от смъртта на Госпожата, която остави всичко свое на България

105 години от смъртта на Госпожата, която остави всичко свое на България

Още докато учи в Одеса, Найден Геров започва да прави преводи и да пише. Издава поемата "Стоян и Рада" (1845) и книгите "Начала на християнското учение" (1843), "Няколко думи за превода на математическата география" (1852) и др. Оттогава датира и интересът му към граматиката. Събира фолклорни материали и създава "Тълковен речник на българския език". Това е едно мащабно историческо изследване на езика ни.

Имал намерение да бъде полезен практически и в друга посока, като изучи селскостопански науки във Виена, но това му намерение се осуетява. Въпреки че зад граница получава много примамливи предложения, Найден Геров се връща в родната си Копривщица като руски поданик и открива едно от първите класни училища в България - училище "Св.св. Кирил и Методий". Сам преподава в него. Въвежда нови дисциплини, сам написва учебник по физика, премахва телесното наказание. Проявява се като напредничав педагог.

Снимка: Регионална библиотека "Христо Смирненски" - Хасково

Още

Правнукът на Райна княгиня - Асен Дипчев: Тя е ушила байрака, тя му е турила знака!

Правнукът на Райна княгиня - Асен Дипчев: Тя е ушила байрака, тя му е турила знака!

В началото на 1850-а година подписва договор с пловдивските първенци за откриването на класно училище в Пловдив. Благодарение на Стоян Чалъков получава като дарение сграда, кото превръща в епархийско училище. То скоро придобива авторитета на културно средище.

За пръв път в това училище на 11-и май 1851-ва година се провежда честване на създателите на славянската писменост - светите братя Кирил и Методий. От 1857-а година нататък този празник започва да се отбелязва редовно в Пловдив, а по-късно инициативата е подхваната в Шумен и Лом, а също така и в Цариград.

Начална страница на ръкописа "Българска история" (Източник: НБКМ)

Още

Поет без книги и философ без звания, авторът на "Мила Родино" умира в забрава и самота

Поет без книги и философ без звания, авторът на "Мила Родино" умира в забрава и самота

Найден Геров е известен с неговата непримиримост към фанариотското духовенство. Автор е на множество статии в защита на българските национални интереси. По време на Кримската война от 1853-та година не само опазва учебното дело от чуждо влияние, но се включва активно в националноосвободителното движение. По тези причини бива отстранен и е принуден да напусне страната.

Пребивава известно време в Одеса, Галац и Букурещ. Накрая се установява за по-трайно в Санкт Петербург, където започва кореспонденция с руски дипломати относно положението на българите в Османската империя. Пише статии, публикува фолклорни материали и ръководи изданието на слависта Стрезневски "Български речник".

Снимка: Регионална библиотека "Христо Смирненски" - Хасково

Още

Държавният мъж - философ, идеалист, борец или мъченик?

Държавният мъж - философ, идеалист, борец или мъченик?

След подписването на Парижкия мирен договор (30 март 1856 г.), се завръща в Пловдив и се включва активно в борбата за изгонването на гръцкия владика Хрисант. За широкомащабната си патриотична дейност, през 1857-а година Найден Геров бива назначен за вицеконсул на Русия в Пловдив. Заема тази длъжност две десетилетия и тя му осигурява широки възможности да упражнява просветната си дейност.

Цяла плеяда даровити българи - Любен Каравелов, Марин Дринов, Николай Бончев, Христо Ботев и други, получават благодарение на Найден Геров добро образование и широки контакти по света за осъществяване на патриотичната им дейност.

Самият дом на Найден Геров бил като център на народните будители. Влиянието му било толкова голямо, че по негова идея е преимунуван и самият град Пловдив, като е заменено гръцкото му име Филипополис.

Снимка: Регионална библиотека "Христо Смирненски" - Хасково

Още

Димитър Талев: С укротена скръб гласовете ви чувам

Димитър Талев: С укротена скръб гласовете ви чувам

Като дипломат Найден Геров е имал известни ограничения от политически характер и очевидно това е налагало да се съобразява с тях при публични изказвания. Това става причина да го криткуват за някои негови схващания. Тук трябва да вметнем, че тези критики не са основание за неглижиране на цялостната му дейност като просветник и родолюбец. Трябва да се отчита общественото положение, което е заемал и че именно чрез него е направил много за България във всяко едно отношение.

Какви са критиките към Геров: Смятал революцията за твърде опасен начин за освобождение и смяна на системата. Бил за мирна еволюция, което мнозина отчитат за химера, и със сигурност са прави. Тези негови идеи го портивопоставят на Георги Сава Раковски и между двамата отношенията се изострят. Бил против прехвърлянето на чети от Влашко. Проявявал и подозрителност към Левски - смятал го за "чужд шпионин". По време на Априлското въстание, обаче, именно Найден Геров използва контактите си, за да изпрати множество рапорти до консулствата за издевателствата на османците върху българското население. Това му създава врагове в службата - бива обвинен, че подстрекава революционерите. Бива наказателно преместен в Цариград, за да бъде по-зорко следен.

Къщата на Найден Геров в Копривщица (Снимка: BulFoto)

Още

Фритьоф Нансен - Робинзон на едно незабравимо време

Фритьоф Нансен - Робинзон на едно незабравимо време

Противоречивите му идеи вероятно се дължат на служебното положение, което заема, а и на миролюбивия му характер. Найден Геров е бил безспорен патриот, но и идеалист. Вярвал в мирното дипломатическо уреждане на националната ни свобода. С две думи, дипломатът в него надделявал над революционера.

Найден Геров участва в Цариградската посланическа конференция (1876-1877) с такава цел, но изглежда точно там рухват и илюзиите му за свобода чрез дипломация. Малко преди Руско-турската война бил командирован към Главната квартира на руската армия. По-късно е назначен при княз Черкаски и натоварен със задачата да изгради административното устройство на освободените земи. През 1877-а година го назначават за губернатор на Свищов.

След войната той се оттегля от политическия живот, установява се в Пловдив и се отдава на книжовната си дейност. Работи върху 6-томен "Речник на българския език с тълкуване на български и руски". Това е най-значимият му труд като лингвист, езиковед и фолклорист. Това е един мащабен труд, събрал 78620 думи, 5975 откъса от песни и 15 550 пословици.

Къщата на Найден Геров в Копривщица (Снимка: BulFoto)

Найден Геров умира в Пловдив на 9-и октомври 1900-та година, на 77-годишна възраст.

Приживе книжовникът видял издадени само три от томовете си, два били публикувани от племенника му Тодор Панчев след смъртта му, а последният - "Допълнение на българския речник от Н. Геров. Събрал, наредил и изтълкувал Тодор Панчев", излиза през 1908-а година.

Още

Димитър Подвързачов – Хамлет принц Датски

Димитър Подвързачов – Хамлет принц Датски

Найден Геров е изключителна личност с огромен принос за нашето просветно дело. Неговите учебници - "Българска словесност", "Всеобща история", "Българска история", "Физика", "Търговски познания", "Геометрия", "Църковна история", "Счетоводство", "Образци за водене на кореспонденция", "Турска граматика", "Стихотворения и басни", "Логика", "Френски език", "Анатомия" и други, говорят за широката му култура и старание българските деца да достигат до върховете на познанието.

Интересен факт е, че повечето ръкописни учебници на Найден Геров съответстват на публикуваните от Йоаким Груев учебници по география, аритметика, логика, църковна, българска и всеобща история, физика, българска словесност и граматика. Това говори за една приемственост между нашите възрожденци. С въвеждането на широк кръг предмети в училищните програми те осъществяват една мащабна програма за просвещаване на народа ни. Възрожденското училище, по схващането на Найден Геров трябва да бъде безплатно и общодостъпно за всички ученици.

Снимка: Регионална библиотека "Христо Смирненски" - Хасково

Още

С Димчо Дебелянов на фронта: Аз отивам и зная, че няма да се върна

С Димчо Дебелянов на фронта: Аз отивам и зная, че няма да се върна

Найден Геров е първият, който се опитва да съвмести родната традиция с тогавашните съвременни модели в развитите европейски страни. Заложената от него учебна литература говори за напредничавия му поглед, насочен в конкретна цел - с усвояването на чуждестранни нови предмети (природни и хуманитарни), изучаване на чужди езици и въвеждането на чужди автори, да доближи българското образование до евпропейската култура, а с предметите по език и история да съхрани националното ни самосъзнание.

Главната му цел била да подготви български кадри (учители и свещеници), които да изместят гръцките представители в нашите възрожденски църкви и училища.

Найден Геров е и човекът, който въвежда в програмата гимнастиката (физкултурата) като задължителен предмет. Тази инициатива изглеждала подозрителна в очите на османските власти, които смятали, че може да се използва за прикрие на революционни действия, но Найден Геров успява да въведе дисциплината в родното училище. Настойчив и упорит бил във всяко градивно начинание.

Негова е заслугата и за въвеждането на оценки по предметите в училище и вписването им в края на учебната година. С това на практика осъществява състезателното начало в родното училище.

Геров е автор на амбициозен образователен проект, който включва не само образование, но и възпитание и изграждане на пълноценни взаимоотношения между учители, ученици и родители.

Две години преди да почине, болен и изнемощял, найден Геров продължавал да работи върху трудовете си. Смъртта му е посрещната от българите като "края на една епоха". Толкова значима изглеждала неговата личност в очите на съвременниците му.

И днес скланяме глави пред достолепната му личност на народен учител и патриот.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Те се подслониха под скромната стряха на българското училище

Те се подслониха под скромната стряха на българското училище

Още

Сред кръв и страдания на будна стража пред олтара на Църква и Родина стои Васил Друмев

Сред кръв и страдания на будна стража пред олтара на Църква и Родина стои Васил Друмев

Още

Цанко Дюстабанов: Бесилката не е позорна за мене!

Цанко Дюстабанов: Бесилката не е позорна за мене!

Още

100 години от смъртта на Марко Балабанов: Един от последните възрожденци умира в немотия

100 г. от смъртта на Марко Балабанов: Един от последните възрожденци умира в немотия

Още

Георги С. Раковски - тук мъдрец замислен, там луда глава, мисъл и желязо, лира и тръба

Георги С. Раковски - тук мъдрец замислен, там луда глава, мисъл и желязо, лира и тръба

Още

Тодор Каблешков: Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа ѝ, който трябваше да стигне до ушите на Европа

Тодор Каблешков: Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа ѝ...

 

Коментирай 8

Календар

Препоръчваме ви

1 май - манифест от отминала епоха или гонг за закътани проблеми

Разходка в снимки през "Изгубената България" и напомняне защо и днес отбелязваме Деня на труда и международната работническа солидарност

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Възстановка на боевете на Шипка, проведена през 1902 г. по случай 25 години от тези паметни събития

Силистренец пази първомартенска картичка на повече от 100 години

Картичката е част от дълга кореспонденция от годините на Първата световна война между млада учителка от силистренското село Айдемир и войник-картечар от 31-ви Пехотен полк

Долу алкохолът! Да живее трезвеността!

Въздържателните дружества в Търговищкия край или кога да не пиеш алкохол е било модерно, разказва Тоня Любенова от Регионалния исторически музей

Новогодишна картичка на повече от 110 години пази филателното дружество в Силистра

С тази картичка пощальонът поздравявал клиентите си с настъпващата Нова година